№ 173
гр. Ямбол, 04.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, V СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Галина Ив. Вълчанова Люцканова
при участието на секретаря Пенка Г. Узунова
като разгледа докладваното от Галина Ив. Вълчанова Люцканова
Гражданско дело № 20212300100237 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по искова молба на Ж.Т.Н. от гр.*****
против ЗК „Лев инс“ АД гр.София, с която се претендира да бъде осъден ответника да й
заплати сумата 190 000 лв., частично предявен от сума в размер на 300 000 лева -
обезщетение за претърпени неимуществени вреди във връзка с получените телесни
увреждания; законна лихва върху сумата съгласно чл.429, ал.3 от КЗ, считано от датата на
уведомяване с извънсъдебната претенция - 09.11.2020 г. до окончателното й изплащане,
ведно със законна лихва върху сумата (главница и лихва по чл.429, ал.3 от КЗ), считано от
датата, на която изтича 15 работни дни съгласно чл. 497, ал.1, т.1 от КЗ, или от дата
30.11.2020 г. до окончателното изплащане; 15 352 лева за претърпени имуществени вреди,
свързани с извършването на разходи за лечение; на основание чл. 429, ал. 3 от КЗ - законна
лихва върху размера на обезщетението за имуществени вреди, считано от 07.06.2021 г.
(датата на уведомяването на ответника) до 09.08.2021 г. (датата на представяне на исковата
молба) в размер на 272.95 лв., както и до окончателното погасяване на вземането, както и на
основание чл. 497, ал. 1, т. 1 от КЗ - законна лихва върху общия размер на дължимото
застрахователно обезщетение (включващо както обезщетението за имуществени вреди, така
и лихвата по чл. 429, ал. 3 от КЗ) считано от датата, на която изтичат 15 работни дни
съгласно чл. 497, ал.1, т.1 от КЗ, или от дата 29.06.2021 г. до 09.08.2021 г. (датата на
представяне на исковата молба) в размер на 277.76 лв., както и до окончателното погасяване
на вземането.
Твърденията са за това, че на 9.10.2020 г. на път № 1-7, км 315+816 м между
гр.Елхово и ГКПП Лесово е настъпило ПТП с участници МПС марка „Ивеко“, рег.№ СН
0955 АХ, управлявано от В.А.М. и застраховано в ответното дружество и товарен автомобил
1
с влекач марка „Волво“, рег.№ СЕ 7442 ВС с полуремарке рег.№ СЕ 4689 ХТ, управляван от
молдовския гражданин О.Б.. В резултат на неправомерното двиЖ.е на МПС марка „Ивеко“
същото получава тежки деформации, тъй като предните му състави навлизат частично под
задните състави на полуремаркето, в пряка причинна връзка с което ищцата претърпява
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпените болки и страдания във връзка с
получените телесни увреждания, както и имуществени вреди, свързани с извършените
разходи за лечение. Относно инцидента е образувано НОХД № 386/2020 г. по описа на ЯОС.
Счита се, че отговорността за настъпването на ПТП от 09.10.2020 г. е на водача на МПС с
марка „Ивеко", управлявано от делинквента В.А.М., който при грубо нарушаване на
правилата за двиЖ.е по пътищата, е реализирал процесното ПТП в пряка причинно-
следствена връзка, с което са претърпените от ищцата имуществени и неимуществени
вреди. По образуваното за инцидента НОХД № 386/2020 г. е постановена осъдителна
присъда само срещу молдовския гражданин О.Б. поради факта на настъпилата смърт на
другия участник и виновен за процесното ПТП - В.А.М..
Към момента тази присъда е влязла в сила предвид постановеното решение №
58/11.04.2022 г. по н.д.№ 117/2022 г. на ВКС и настоящото производство бе възобновено
след спирането му поради преюдициалност.
Вследствие настъпилото ПТП Ж. Н. е получила травми /подробно описани, за
лечението на които е представена и многобройна медицинска документация/ и не е можела
продължително време с месеци да се придвижва самостоятелно и без помощни средства, да
си служи с лява ръка. Това категорично е наложило в ежедневието й да бъде подпомагана от
асистент през този период. Наложило се ищцата да бъде поставена в инвалидна количка,
през който период от време тя е била изключително несамостоятелна и изцяло зависима от
нейните близки за извършване на всяко едно действие вкъщи и при транспортирането й за
провеждане на прегледи. Въпреки приложеното лечение след травмите не може да се очаква
пълно функционално възстановяване на пострадалата.
Отделно от това Н. е преживяла и силен стрес, което е наложило да посещава
психолог с цел отработване на психотравмата. От психолога са установени данни за
повишено ниво на раздразнителност, тревожност, което се изразява в обща напрегнатост,
безпокойство, повишена чувствителност, депресивни епизоди, свързани със загуба на
интерес от общуване, мисли за вина, спад в мотивацията, апатия, липса на апетит,
ненамиране на смисъл в живота. Има силно изразени прояви на вегетативната нервна
система - ускорена сърдечна дейност, задух, изпотяване, силно треперене, преминаване на
топли вълни и трудност в концентрацията на вниманието с нарушения на краткосрочната
памет.
Преди инцидента ищцата е била изключително жизнен, добронамерен, деен,
отзивчив, инициативен, изпълнен с желание да живее човек, ценен от всички - близки и
приятели, същата е помагала, била е отзивчив, усмихнат, весел и приятен човек.
Претърпения инцидент и предвид получените травми, усложнения и предстоящи болки,
страдания и разходи във връзка продължаването на възстановителния период, водят до
2
невъзможност тя да бъде същия пълноценен здрав и деен човек, отпреди процесното ПТП.
Относно претендираните имуществени вреди се сочи, че те са в пряка причинно-
следствена връзка с процесното ПТП и са се породили във връзка с лечението на ищцата в
размер на 15 352 лева. Тези вреди се изразяват в дължащите се от застрахователя разходи,
изразяващи се в закупуването на медицински изделия и извършването на услуги, за което са
представени многобройни писмени доказателства, доказващи плащането им.
Ищцата има качеството на пострадало лице по смисъла на чл.478 от КЗ и е
депозирала писмена застрахователна претенция за неимуществени и имуществени вреди,
както и допълнителни молби с прилоЖ. доказателства, изисквани от застрахователя, но
отговорът на ответника бил, че с постановената присъда по НОХД се установява, че
виновното за ПТП лице не е застрахования в дружеството водач - не са налице основания за
изплащане на застрахователно обезщетение.
Тъй като застрахователят и към момента не е определил обезщетение за изплащане
на ищцата след като тя е поискала такова, същата претендира и присъждане на законна
лихва, както следва: основание чл.429, ал.3 от КЗ от дата на депозиране на извънсъдебната
претенция - 09.11.2020 г. до окончателното й изплащане върху претендирана/присъдена
главница, както и законна лихва съгласно чл.497, ал.1, т.1 от КЗ върху размера на
застрахователното обезщетение, което съгласно КЗ включва в себе си - главница и лихва по
чл.429, ал.3 от КЗ определена върху главницата, ако застрахователят не го е определил и
изплатил в срок считано от изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на
всички доказателства по чл.106, ал.3 от КЗ - а именно от 30.11.2021 г. до окончателното й
изплащане.
В срока по чл.131 от ГПК писмен отговор от ответника е постъпил и с него се
оспорват изцяло предявените искове като се желае отхвърлянето им и присъждане на
разноските. Според ответното дружество, водачът на МПС Ивеко, с peг. № СН0955АХ -
В.А.М., чиято гражданска отговорност е застрахована при „ЗК ЛЕВ ИНС" АД, няма вина за
настъпването на инцидента. Вината за настъпилото ПТП е изцяло на управляващия товарен
автомобил с влекач марка „Волво“, рег.№ СЕ 7442 ВС - О.Б., който не само спрял
управляваното от него превозно средство, но и загасил двигателя му, без да включи
габаритни, аварийни или други светлини, без да сложи светлоотразителен триъгълник и
уморен от изминалия ден заспал в кабината. С присъда по НОХД № 386/2020 г. от ЯОС,
водачът О.Б. е осъден ефективно на 6 /шест/ години лишаване от свобода на основание за
престъпление по чл. 343, ал.4 вр. ал.3, б. „б", пр. 2-ро, вр. ал.1, б. „в" вр. чл. 342, ал.1 от НК
във p. с чл. 58, ал.1, вр. чл. 54 от НК. По тези причини се счита, че пасивно процесуално
легитимирано по иска за обезвреда от настъпилото застрахователно събитие следва да бъде
Националното бюро на българските автомобилни застрахователи, а не „ЗК ЛЕВ ИНС" АД.
Ответникът оспорва исковете за имуществени и неимуществени вреди по основание
и размер. Оспорват се всички твърдения за търпени от ищцата неимуществени и
имуществени вреди, които да са настъпили в причинна връзка с осъществяване на
процесното произшествие, твърденията за настъпването им, обосноваващи размера на
3
предявената искова претенция.
Направено е възраЖ.е за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
ищцата с твърдението, че получените от нея травми са настъпили вследствие на нейното
виновно поведение и поради неспазването на задълЖ.ето й като пътник в МПС да ползва
предпазен колан. С това си поведение Ж. Н. е създала условия и е улеснила настъпването на
вредоносния резултат, поради което при определяне размера на обезщетението за
неимуществените вреди, съдът следва да има предвид разпоредбите на чл. 52 ЗЗД.
Оспорва се размерът на претенциите, които ако бъдат преценени от съда за
основателни, да бъдат приети за прекомерно завишени по размер. Оспорва се
необходимостта от претендираните като имуществени вреди разходи за лекарства и
медицински консумативи без индивидуализация, както и издадените за извършване на тези
разходи фактури.
Оспорени са акцесорните искове за присъждане на законни лихви, считано от
09.11.2020 г. до окончателното им изплащане, както и допълнително претендираните
законни лихви, считано от 30.11.2020 г. до окончателното им изплащане като
неоснователни. Според ответника периодите, за които се претендира заплащане на законна
лихва се припокриват, което води до опасност от анатозицъм. Отделно от това се твърди, че
в действителност, независимо от спазване на разпоредбата на чл.380 от КЗ от страна на
ищцата, същата е станала причина застрахователят да не й изплати обезщетение, тъй като не
е представила данни за банковите си сметки, както и не представя същите с настоящата
искова молба.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установена
следната фактическа обстановка:
Относно установяване настъпилото ПТП, по делото е представен констативен
протокол за ПТП с пострадали лица № 2020-1039-221 от 9.10.2020 г., съгласно който на тази
дата, на път № 1-7, км 316 м между гр.Елхово и ГКПП Лесово е настъпило ПТП с участници
МПС марка „Ивеко“, рег.№ СН 0955 АХ, управлявано от В.А.М. и застраховано в ЗК „Лев
инс“ АД и товарен автомобил с влекач марка „Волво“, рег.№ СЕ 7442 ВС с полуремарке рег.
№ СЕ 4689 ХТ, управляван от молдовския гражданин О.Б. със застраховка в МТСБУ. Сред
пострадалите лица е ищцата Ж. Т. Н.. Посочено е от съставителя на протокола, че МПС
марка „Ивеко“ се е движело в посока от гр.Елхово към ГКПП Лесово и удря отзад товарния
автомобил, който е спрял на лентата за двиЖ.е.
По случая е образувано ДП № 381/2020 г., както и НОХД № 386/2020 г. по описа на
ЯОС, по което е постановена присъда, влязла в сила към момента. С тази присъда №
260000/19.01.2021 г., ЯОС е признал за виновен молдовския гражданин О.Б. в това, че на
9.10.2020 г. при управление на моторно превозно средство - товарен автомобил, марка
„Волво“, с ДК № СЕ 7442 ВС, с прикачено към него полуремарке, с посока на двиЖ.е и в
платното за двиЖ.е от гр.Елхово към ГКПП, нарушил правилата за двиЖ.е по пътищата,
установени в разпоредбите на чл.5, ал.1, т.1 /признат за невинен по това обвинение от БАС/;
4
чл.94, ал.2 и чл.98, ал.1, т.1 от ЗДвП, като паркирал управлявания от него пътен състав на
пътното платно, в дясната за него лента за двиЖ.е, вследствие на което предизвикал
процесното ПТП с движещото се по това време, по същия път, в същата посока и в същата
лента за двиЖ.е моторно превозно средство - автобус, марка и модел „Ивеко 50 Ц 14 В“, с
ДК № СН 0955 АХ, управляван от В.А.М. с ЕГН ********** от гр. ***** и по
непредпазливост причинил смъртта на повече от едно лице и телесни повреди на повече от
едно лице, като сред пострадалите лица е Ж. Т. Н., на която са причинени три средни
телесни повреди. В мотивите към присъдата, ЯОС е приел, че с неправомерното си
поведение на пътя пострадалият /загинал/ водач на пътническия микробус В.М. в
значителна степен е улеснил настъпилото ПТП и е допринесъл съществено за настъпилия
тежък вредоносен резултат /за настъпилото ПТП и последвалата смърт на три лица и
различни по вид и брой телесни повреди на 12 лица/ - твърде високата скорост на двиЖ.е
на управлявания от пострадалия автобус "Ивеко 50Ц 14 В", с ДК № СН 0955 АХ,
несъобразена с конкретната пътна обстановка.
В настоящото производство бе назначена, изслушана и неоспорена авто-техническа
експертиза, по която вещото лице авто-експерт дава заключение, като описва следния
механизъм на настъпване на процесното ПТП: Към момента на настъпване на
произшествието товарната композиция е била спряла върху платното за двиЖ.е в активната
лента, като полуремаркето е било леко косо разположено спрямо оста на платното. Всички
ППС, приближаващи се към товарната композиция е трябвало да я заобикалят, за да
преминат безпрепятствено покрай нея, като тази маневра е съпътствана с навлизане в
насрещната лента за двиЖ.е. Скоростта на автобус Ивеко преди ПТП е около 99 km/h, а към
момента на удара - около 60 km/h. Опасна зона на двиЖ.е около 127 м. Максимално
разрешената скорост на двиЖ.е за автобуса в конкретния пътен участък е 80 km/h.
Разстоянието от автобуса Ивеко до мястото на удара в момента на възприемане на
опасността от водача е около 94,5 м. Автобусът към момента на настъпване на
произшествието е бил с включени къси светлини на фаровете, като осветеността пред левия
фар е около 95 м, а пред десния около 105 м. Скоростта, при която водачът има техническата
възможност да спре в зоната на далечината на видимост при къси светлини на фаровете е
около 82 km/h и по-малка от нея. При двиЖ.е на автобуса с тази скорост при аналогично
възприемане на опасността от водача - в същия момент, както това е направил в
действителност не би възникнало ПТП - автобуса Ивеко би спрял преди мястото на удара.
Водачът на автобуса Ивеко е имал техническата възможност да предотврати ПТП, като
управлява автобуса с максимално разрешената скорост за пътния участък - 80 km/h.
Опасната Зона за автобуса в този случай би била 90,5 м. Водачът на товарната композиция е
имал техническа възможност да предотврати ПТП, като след спирането на платното за
двиЖ.е включи габаритните и/или аварийни светлини.
Всички седалки на автобуса Ивеко са били с правилно монтирани и работещи
предпазни колани. Предвид механизма на настъпилото произшествие обстоятелството дали
Ж. Н. е имала поставен предпазен колан или не няма никакво значение за настъпилите
5
последици от удара. В случая поставен предпазен колан не би предотвратил по никакъв
начин настъпилите травматични увреждания на Ж. Н. - тялото е било притиснато към
седалката от арматурното табло на автобуса, което се е изместило назад след удара.
Техническата причина за ПТП е двиЖ.ето на автобус Ивеко със скорост над
максимално разрешената за пътния участък. Технически правилно е водачът на автобуса да
се движи с максимално разрешената скорост и при възникване на опасност да предприеме
спиране. В случая при двиЖ.е на автобус Ивеко с максимално разрешената скорост за
пътния участък водачът му би имал техническа възможност да спре преди мястото на удара.
Техническа причина довела до възникването на ПТП се явява още и двиЖ.ето на автобуса
Ивеко със скорост, която е била технически несъобразена с далечината на видимост при
двиЖ.е на къси светлини на фаровете на автобуса.
От изготвената по делото съдебно-медицинска експертиза става ясно, че
установените при извършените прегледи, изследвания и проведените консултации
травматични увреждания по тялото и крайниците на пострадалата са причинени вследствие
действието на механични фактори, т. е. същите са причинени вследствие удряне, притискане
и раздърпване на увредените части на тялото и крайниците от деформиралите се части на
катастрофиралият автомобил, в който пострадалата се возела по време на катастрофата.
Получените от пострадалата са описани подробно в прилоЖ.те множество
медицински документи като най-важните и най-тежките увреждания са в областта на лявата
тазобедрена става и лявата предмишница. Интензитетът на изпитаните от пострадалата
болки в началото и първите дни след инцидента са били силни. Този интензитет постепенно
намалял и към настоящият момент болките в травмираните области на тялото са по-слаби,
по-търпими и те се засилват при натоварване на увредените мускули, стави и нерви.
Уврежданията в областта на лявата тазобедрена става, сами по себе си, са причинили
на пострадалата „ТРАЙНО ЗАТРУДНЯВАНЕ ДВИЖ.ЯТА НА ЛЕВИЯ ДОЛЕН КРАЙНИК".
Това затруднение при пострадалата е продължило по-дълго време, тъй като уврежданията са
били по-тежки. Затруднението в двиЖ.ята на лявата тазобедрена става с практическа
стойност е продължило около 18 месеца. 100% възстановяване на функциите на крайника не
се очаква, т. е. този крайник никога няма да се възстанови и да бъде в онова състояние,
което е било преди катастрофата. Но към настоящият момент функцията на тазобедрената
става практически е възстановена.
Счупването на срамната кост и уврежданията в областта на кръстеца също са довели
до „ТРАЙНО ЗАТРУДНЯВАНЕ ДВИЖ.ЯТА НА ЛЕВИЯ ДОЛЕН КРАЙНИК", като
затруднението на двиЖ.ето на левия долен крайник причинено само от тези увреждания е
продължило около 12 месеца. Уврежданията на посочените кости са били възстановени
напълно.
Счупването на костите на дисталния край на лявата предмишница, уврежданията на
мускулите и нервите в тази област на ръката също са довели до „ТРАЙНО
ЗАТРУДНЯВАНЕ ДВИЖ.ЯТА НА ЛЕВИЯ ГОРЕН КРАЙНИК", като това затруднение на
6
ръката е отминало и възстановяването на функцията на ръката върви добре. Към настоящия
момент основната функция на ръката е възстановена, т. е. свободното двиЖ.е на левия горен
крайник се осъществява добре. Пострадалата може да хваща предмети с ръката си и да ги
премества, като тази функция се очаква още да се подобрява.
От прилоЖ.те медицински документи вещото лице е установило, че пострадалата е
била оперирана пет пъти. Тези операции са били извършени във връзка алопластиката на
лявата тазобедрена става; по повод на възстановяването на функцията на дисталният край на
лявата предмишница; оперативна интервенция с цел фиксиране на разместените костни
фрагменти на счупената лъчева кост и тяхното метално остеосинтезиране; допълнителна
оперативна интервенция с участието на пластичен хирург с премахване на девитализираните
тъкани и извършване на пластична операция с тъкани изрязани от лявото бедро с цел
пластично възстановяване на меките тъкани и кожата на ръката и допълнителна
интервенция по повод на премахване на металните остеосинтезиращи тела.
Последиците от уврежданията не биха довели до причиняване на общи здравословни
проблеми на пострадалата. Болките във връзка с причинените увреждания към настоящия
момент са минимални. Те могат да се засилят при прекомерно натоварване на увредените
крайници. Тенденцията при пострадалата за постепенно подобряване на функцията на
увредените крайници е благоприятна. Давността на получените от пострадалата
наранявания в травмираните области на тялото, съвпада с времето на ПТП и проведените
оперативни интервенции в тази връзка. Белезите от травмите и проведените в тази връзка
оперативни интервенции не са довели до обезобразяване на лицето или други части на
тялото.
На пострадалата в началото на приеманията й в специализираните болници е бил
поставен катетър превантивна цел, както се прави при всички сериозни оперативни
интервенции. По време на престоя на пострадалата в болничните заведения същата не е
изпитвала мъчителни болки и страдания, тъй като в такива случаи болковият синдром се
копира медикаментозно. Болките са били интензивни до приемането й в болницата в Ямбол.
След изписването й пострадалата имала болки в местата на операциите и травмите, но на
пострадалите в такива случаи се изписват медикаменти и за в къщи, в дома им. При
подробно проучване на представените медицински документи не са установени от вещото
лице данни за тежка гръдна травма. Изпитваните от Н. след изписването й от болница болки
са били в рамките на поносимите. От медицинско гледище всякакви болки и неприятни
изживявания на пострадалата вследствие травмите причинени от катастрофата са с
тенденция постепенно да намаляват по интензитет. Няма настъпили усложнения в общото
здравословно състояние на пострадалата свързани с уврежданията получени при
възникналото ПТП, възможно е при престой за дълго време при ниски температури да
изпитва болки, страдания и изтръпвания на травмираните области на тялото. Няма данни за
увреждания на нервната система на пострадалата, а установените увреждания на
периферните нерви и увредените области на крайниците не са съществени и е напълно
възможно тези оплаквания постепенно да намалеят и да изчезнат напълно.
7
Според вещото лице извършените допълнителни прегледи, изследвания и
закупуването на необходимите медицински изделия са били необходими и направените
разходи в тези направления са във връзка лечението и възстановяването на пострадалата, но
дали закупените лекарства са в тази връзка вещото лице не може да каже, тъй като не са
посочени наименованията на съответните медикаменти.
Съдът кредитира заключенията и по двете съдебни експертизи като компетентни и
обективно изготвени, съобразени с доказателствения материал по делото.
Вещото лице по съдебно-медицинската експертиза не е отговорило с точност относно
престоя на ищцата в здравните заведения, който е отразен в представените епикризи. Видно
от петте епикризи, издадени от МБАЛ „Св.Пантелеймон“ АД гр.Ямбол, от УМБАЛСМ
„Н.И.Пирогов“ ЕАД гр.София и от „СБР-Национален комплекс“ ЕАД, Филиал Павел Баня,
представени с исковата молба, престоят на Ж. Н. в болниците за извършване на различни
операции, интервенции, рехабилитация за периода 9.10.2020 г. – 15.05.2021 г. е общо 53 дни.
Представен е медицински протокол на ЛКК № 484/26.07.2021 г., съгласно който Н. е
ползвала отпуск поради временна неработоспособност 300 дни в периода 9.10.2020 г.-
4.08.2021 г. /в този период влиза и периодът от епикризите за престой в болнично
заведение/. С експертно решение № 0401/8.04.2021 г., издадено от ТЕЛК общи заболявания
към МБАЛ „Св.Пантелеймон“ АД гр.Ямбол, Ж. Н. е освидетелствана като временно
неработоспособна поради „Други счупвания, обхващащи няколко области от тялото“.
За установяване наличието на претърпени неимуществени вреди вследствие
преживяното ПТП, по искане на ищцата бяха събрани гласни доказателства.
Свидетелят И.Д.Н. е синът на Ж. Н., който е бил на работа в София, когато е станала
катастрофата на 9.10.2020 г., а като са му казали какво се е случило се прибрал веднага в
Ямбол. Настанили майка му в Пирогов за лечение и свидетеля не я е виждал около месец
заради пандемията. В началото криели от нея, че баща му е починал, за да не получи
допълнителен шок и той лично й казал при първото им виждане. Първо в болницата е била
на легло, не можела да ходи, може би след около месец започнали да я раздвижват, а когато
се прибрала в Ямбол към декември месец била с патерици. Когато се прибрала в Ямбол
майка му единствено можела да се храни сама, всичко друго го правили свидетелят и
приятелката му - чистене, тоалетно обслужване, къпане и всичко което се налага. На майка
му й тежало това, защото не искала да ги с грижи. Свидетелят тогава не можел да се излизам
в хоум офис, но се разбрал с шефа си да му намали заплатата, за да може да работи от вкъщи
и да се грижи за майка си. Това продължило около година, като през повечето време са били
с приятелката си изцяло с майка му, защото тя не можела да се грижи сама за себе си. След
катастрофата майката на свидетеля определено не била същата. Станала по-силна, не се
сринала психически, но не е вече същата. По-мекушава е, има разлика в психическото и
физическото й състояние. Някои неща ги изживява повече и доста често тъгува. Преди тези
травми и катастрофата била човек, който нищо не може да го събори - весела, усмихната,
страхотен човек. Сега се държи да изглежда силна, но се вижда определено, че не е същата и
доста неща й тежат.
8
Свидетелката Д.Г.а е приятелката на И. и заедно с него се е грижила за майка му
преди катастрофата. Когато свидетелката видяла за първи път Ж. в болницата, тя изглеждала
доста зле, споделяла основно за физическото си състояние, но имала голям проблем и с
психическата част – заради съпруга си. Това бил много тежък период за нея. От една страна
изпитвала много силни болки в ръката, притеснявала се дали ще може да продължи сама
живота си. Емоционално се разстройвала често. След като я изписали от болницата,
свидетелката и И. живели една година при нея, за да се грижат за нея. Свидетелката я
къпела, обличала, тя нищо не можела сама да прави. За всичко са й помагали с И.. После се
прибрали в София, но се прибирали да й помагат за каквото има нужда.
Ж. е в С., сега е трудно подвижна, има трудности с придвижването. На работата се
изморява и докато се възстанови й е трудно. Преди катастрофата била страхотна жена,
свидетелката я чувствала като своя майка. Семейството на И. било сплотено. Преди
катастрофата Ж. не се е оплаквала от нищо освен нормалните за всеки човек неща. Сега
физически вече е по-добре, но не може да се каже, че е същата и психически. Сега след
последната операция на ръката, която била преди няколко месеца, всичко е пак отначало,
доста ограничена е във връзка с физическите си дейности. Има ограничения заради
проблемите в таза, които има - не е така подвижна, както е била преди. Не е жизнена, много
по-малко неща може да прави сама в ежедневието си, дори и елементарни неща вкъщи.
Във връзка с твърденията на ищцата за влошено психологично здраве вследствие
процесното ПТП е представено изготвено на 25.03.2021 г. от психолог становище относно
психологичния й статус. Обобщението е направено от психолога след проведени шест
психологични консултации в рамките на два месеца. Относно Ж. Н. изводите са, че
вследствие на стреса от претърпени поредица от психотравмиращи събития, сред които е и
смъртта на съпруга й в ПТП, в което и лично тя е пострадала, е отключила остра стресова
реакция, която може да премине в тревожно-депресивно разстройство, изразяващо се в
пристъпи на силен страх и безпокойство, апатия и умора, чувство за задушаване, изтръпване
на крайниците, тенденциозно асоциално избягващо поведение, липса на апетит, което
изисква и психиатрична интервенция.
В подкрепа на твърденията по исковата молба за претърпени имуществени вреди
свързани с лечението на получените при ПТП травми, от ищцата са представени
многобройни фактури и фискални бонове, една част от които са описани по опис и са в
размер 13 489,77 лв. и други, за които не е съставен опис в размер 1862,23 лв.
Видно от писмо вх.№ 14635/9.11.2020 г. ищцата Ж. Т. Н. и още четири лица са
предявили пред ЗК „Лев инс“ АД застрахователната си претенция по чл.380 от КЗ, както във
връзка със смъртта на Д.Н. в ПТП на ******* г., така и във връзка с получените лично от Н.
увреждания от същата ПТП. С писмо изх.№ 4100/29.04.2021 г. застрахователят е отговорил
на пълномощника на ищцата, че за дружеството не е налице основание за изплащане на
застрахователно обезщетение, тъй като видно от издадената присъда № 260000, касаеща
процесното ПТП, вина за настъпилото произшествие има водачът на товарния автомобил
„Волво“, който има валидна застраховка в друго дружество. За обезщетение поради
9
претърпените имуществени вреди, Ж. Н. е отправила претенцията си до ЗК „Лев инс“ АД
отделно и същата, видно от приложеното известие за доставяне е получена от
застрахователя на 7.06.2021 г.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Съдът квалифицира иска с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ, вр.чл.45 от ЗЗД и
чл.86 от ЗЗД, вр.чл.429 ал.3 от КЗ и чл.497 ал.1 т.1 от КЗ.
Съгласно разпоредбата на чл.432 от КЗ увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на изискванията на чл.380. Страните по
делото не спорят и съдът приема за установено, че водачът на автобус, марка и модел
„Ивеко 50 Ц 14 В“, с ДК № СН 0955 АХ - В.А.М. е имал при ответното дружество
застраховка „Гражданска отговорност“, която е действала към момента на ПТП на 9.10.2020
г. В качеството си на застраховател ответникът е поел риска да застрахова отговорността на
водача за вреди, за които последният би отговарял и на общо основание отговаря при
причинено непозволено увреждане със застрахованото МПС, което е предметът на
застраховката.
За уважаване на предявената претенция е необходимо да бъде установен
фактическият състав на непозволеното увреждане, което включва виновно извършено
противоправно деяние с произлезли от него вреди, наличие на причинна връзка между
деянието и вредите. Предвид събраните доказателства, съдът приема, че тези елементи от
фактическия състав на непозволеното увреждане са налице.
Относно установяване на обстоятелството дали е извършено деянието, неговата
противоправност и вината на застрахования водач М., макар и да не се ползва от
разпоредбата на чл.300 от ГПК, са налице данни в мотивите към постановената влязла в
сила към момента присъда № 260000/19.01.2021 г., постановена по НОХД № 386/2020 г. по
описа на ЯОС. С тази присъда за виновен за причиняване на ПТП от 9.10.2020 г. е признат
водачът на товарен автомобил, марка „Волво“ О.Б. и му е наложено съответното наказание.
В мотивите към присъдата съдът е обсъдил и преценил, че вина за настъпването на ПТП има
и застрахования в ответното дружество водач В.М., но тъй като същият е загинал в
произшествието и не е осъден в наказателното производство, настоящият съдебен състав
приема тези данни в мотивите за индиция за наличие на вина и у М..
Съдът приема, че в настоящото производство от събраните доказателства се установи,
че вината за настъпването на ПТП от 9.10.2020 г. има освен признатия за виновен по НОХД
водач Б. и водачът М., който е управлявал автобусът с пострадалата ищца Ж. Н.. Вещото
лице по авто-техническата експертиза няма съмнение и изводът му е категоричен за това, че
техническата причина за ПТП е двиЖ.ето на автобус Ивеко със скорост над максимално
разрешената за пътния участък, а технически правилно е било водачът на автобуса да се
движи с максимално разрешената скорост и при възникване на опасност би имал
възможност да спре. Вещото лице сочи, че има и друга техническа причина, довела до
10
възникването на ПТП - двиЖ.ето на автобуса Ивеко със скорост, която е била технически
несъобразена с далечината на видимост при двиЖ.е на къси светлини на фаровете на
автобуса. Подобни са изводите на ЯОС в мотивите към присъдата по НОХД № 386/2020 г.,
но след като тези обстоятелства се потвърдиха от независимо събраните доказателства в
настоящото производство, съдът приема за установено, че водачът на автобус Ивеко –
В.А.М. също носи вина за настъпилото ПТП на 9.10.2020 г.
От заключението на съдебно-медицинската експертиза е безспорно установено, че
получените травми пострадалата Н. са пряка и непосредствена последица от ПТП на
9.10.2020 г. Н. е получила травматични увреждания по тялото и крайниците, причинени
вследствие вследствие удряне, притискане и раздърпване на увредените части на тялото и
крайниците от деформиралите се части на катастрофиралият автомобил, в който се возела
по време на катастрофата. Получените травми са: уврежданията в областта на лявата
тазобедрена става, причинили „трайно затрудняване двиЖ.ята на левия долен крайник";
счупване на срамната кост и уврежданията в областта на кръстец, причинили също „трайно
затрудняване двиЖ.ята на левия долен крайник" и счупване на костите на дисталния край на
лявата предмишница, уврежданията на мускулите и нервите в тази област на ръката,
причинили „трайно затрудняване двиЖ.ята на левия горен крайник". Т.е. установява се, че
причинените от катастрофата травми на ищцата, представляват три средни телесни повреди.
Въз основа на тези изводи на вещото лице съдебен лекар за съда е безспорно установено, че
е налице причинна връзка между причиненото от застрахования М. ПТП и настъпилите
увреждания на ищцата.
Справедливото обезщетяване е принципът, въз основа на който съгласно чл.52 от ЗЗД
съдът следва да определи размера на претендираните за заплащане от ищците претърпени
неимуществени вреди, които в случая са вследствие от причинени травматични увреждания,
настъпили в ПТП. При определяне на размера на неимуществените вреди, съгласно ППВС
№ 4/68 г. следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези
вреди и се вземе предвид значението им за размера на вредите. Това са конкретни,
обективно съществуващи обстоятелства, тъй като понятието „справедливост” по смисъла на
чл.52 ЗЗД не е абстрактно. Следва да се имат предвид значимите за случая обстоятелства, а
именно: възрастта на увредената, общественото й полоЖ.е, вида на травмите,
продължителността и вида на лечението им, интензитета на болките, състоянието на ищцата
към момента.
Съдът счита, че застрахователното обезщетение относно претендираните от ищцата
неимуществени вреди, следва да бъде определено в размер 60 000 лв., а над този размер до
претендираните от 190 000 лв., искът като неоснователен следва да се отхвърли.
Определения от съда размер на обезщетенията би покрил претърпените от ищцата болки и
страдания, предвид характера на получените травми, изразяващи се в три средни телесни
повреди. Действително за излекуването си ищцата Н. е претърпяла пет операции и е била в
отпуск по болест 300 дни. Установено е от съдебно-медицинската експертиза, че
изпитваните от Н. болки при престоят й в болница са били контролирани медикаментозно, а
11
след изписването й болките са били поносими, като всякакви болки и неприятни
изживявания вследствие травмите са с тенденция постепенно да намаляват по интензитет.
Не са настъпили усложнения в общото здравословно състояние на Н. свързани с
уврежданията, получени при ПТП, но е възможно при престой за дълго време при ниски
температури да изпитва болки, страдания и изтръпвания на травмираните области на тялото.
От разпитаните в настоящото производство свидетели – синът на ищцата и неговата
партньорка, които са полагали преки грижи за нея по възстановяването й, се установи, че
след първоначалното изписване на Н. от болницата, тя е била трудноподвижна, с патерици.
Това е наложило пълното й обслужване относно личната й и домашна хигиена, тъй като е
можела единствено да се храни сама, но не и да върши каквото и да било друго
самостоятелно в ежедневието си. При определяне размера на обезщетението за претърпени
неимуществени вреди следва да бъдат отчетени и фактите на приключилото възстановяване
на ищцата към момента, което е прието от вещото лице като благоприятна тенденция за
нейното здравословно състояние, при минимални настоящи болки.
Във връзка с претърпените болки и страдания следва да бъде взето предвид и
даденото становище от психолог, посещаван от ищцата след инцидента. Психологът е
обобщил наблюденията си след като Ж. Н. са е посещавала в рамките на два месеца и е
стигнал до извода, че ищцата е отключила остра стресова реакция, изразяваща се в пристъпи
на силен страх и безпокойство, апатия и умора, чувство за задушаване, изтръпване на
крайниците, тенденциозно асоциално избягващо поведение, липса на апетит.
От събраните по делото доказателства във връзка с установяване на претърпените
емоционални травми от ищцата, съдът прави извода, че тя е с умерено влошено
психологично здраве вследствие преживяното в ПТП. Установените претърпени болки и
страдания, съдът приема, че са нормални за такъв случай емоционален и психически стрес.
Свидетелите И.Н. и Д.Г.а са с впечатление, че Ж. Н. е променена психически и не е така
жизнена, както преди, но в същото време силният й характер й помага да преодолее
отрицателните емоции и стрес.
Няма спор, че обезщетяването на пострадалия в ПТП включва, както
неимуществените вреди, така и имуществените такива като за последните следва да бъде
установено влагането на претендираните средства в наложилото се лечение на причинените
травми. Вещото лице медик дава заключение, че извършените допълнителни прегледи,
изследвания и закупуването на необходимите медицински изделия са били необходими и
направените разходи в тези направления са във връзка лечението и възстановяването на
пострадалата. Относно закупените медикаменти, вещото лице не може да каже, че са с цел
излекуване на ищцата, тъй като не са посочени наименованията на съответните
медикаменти. Съдът по отношение на закупените медикаменти, които са посочени с
наименования във фактурите, издадени на името на Ж. Н. и съвпадащи с периода на нейното
лечение след катастрофата, приема, че са относими. Като цяло съдът счита, че искът на Н. за
претърпени имуществени вреди следва да бъде уважен в размер общо от 13 491,07 лв. въз
основа на представените по делото като доказателства за изразходени средства за лечението
12
й фактури. От тези писмени доказателства се установява, че са закупени от Ж. Н.
медикаменти, медицински консумативи, престой в болница, но не може същото да се
установи от представените като самостоятелни доказателства /неприкрепени към фактура/
фискални бонове. Поради изложеното, ЯОС намира искът за основателен в размер 13 491,07
лв., който се формира от сбора на средствата, платени от Н. по следните фактури: №
**********/12.10.2020 г.; № **********/12.10.2020 г.; № **********/12.10.2020 г.; №
**********/15.10.2020 г.; № **********/22.10.2020 г.; № **********/22.10.2020 г.; №
**********/26.11.2020 г.; № **********/26.11.2020 г.; № **********/26.11.2020 г.; №
**********/23.12.2020 г.; № **********/07.01.2021 г.; № **********/01.12.2020 г.; №
30000006180/20.02.2021 г.; № **********/24.02.2021 г.; № **********/23.02.2021 г.; №
**********/05.03.2021 г.; № **********/17.03.2021 г.; № **********/31.03.2021 г.; №
00001203074/17.01.2021 г.; № **********/25.02.2021 г.; № **********/16.04.2021 г.; №
**********/30.12.2021 г.; № **********/09.04.2021 г.; № **********/19.04.2021 г.; №
**********/12.04.2021 г.; № **********/09.04.2021 г.; № **********/09.04.2021 г.; №
000449/26.04.2021 г.; № **********/29.07.2021 г.; № **********/29.04.2021 г.; №
**********/08.05.2021 г.; № **********/07.05.2021 г.; № **********/17.05.2021 г.; №
**********/27.05.2021 г.; № **********/20.05.2021 г.; № **********/01.07.2021 г.; №
**********/ 03.06.2021 г.; № **********/09.06.2021 г.; № **********/19.06.2021 г.; №
**********/21.06.2021 г.; № **********/22.06.2021 г.; фактура от 18.07.2021 г. и №
**********/21.07.2021 г. Искът над размера 13 491,07 лв. до претендирания от 15 352 лв.
следва да бъде отхвърлен като недоказан.
Установените претърпени от ищцата неимуществени и имуществени вреди следва да
бъдат обезщетени в посочените размери, като при определянето им, съдът не намира
основания да бъдат намалени предвид недоказаното от ответника възраЖ.е за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата в ПТП Н.. От двете вещи
лица по авто-техническата и медицинска експертизи е установено, че действително
пътувалата в автобус „Ивеко“ Ж. Н., както и останалите пътници не са ползвали
монтираните в него и работещи предпазни колани. Това обстоятелство обаче не е
достатъчно за установяване на твърдяното съпричиняване, тъй като според двете вещи лица
получените от пострадалата увреждания са вследствие притискане на тялото от
деформиралите се части на автомобила, които са хлътнали към пространството, заемано от
него. Т.е. предвид механизма на настъпилото произшествие, обстоятелството дали Ж. Н. е
имала поставен предпазен колан или не, няма никакво значение за настъпилите последици
от удара.
Претенцията на ищцата относно присъждане на мораторна лихва също е основателна
предвид акцесорният й характер към главния иск и неговото уважаване. В чл.429, ал.3 от КЗ
е предвидено, че застрахователят покрива лихвите, дължими от застрахования само в
рамките на застрахователната сума, считано от датата на уведомяването за настъпилото
застрахователно събитие от застрахования по реда на чл.430, ал.1, т.2 от КЗ или считано от
датата на предявяване на застрахователната претенция от пострадалото лице, която от
13
датите е най-ранна. В такъв случай законната лихва върху главницата от обезщетение за
неимуществени вреди следва да бъде присъдена, считано от 9.11.2020 г. – от датата на
предявяване на застрахователната претенция пред застрахователя относно неимуществените
вреди. Относно лихвата за забава върху главницата от обезщетение за имуществени вреди в
размер 13 491,07 лв., претенцията следва да бъде уважена в размер 239,84 лв. за периода
07.06.2021 г. (датата на уведомяването на ответника) до 09.08.2021 г. (датата на представяне
на исковата молба), а над този размер до пренедирания от 272.95 лв. следва да се отхвърли.
Съдът намира за неоснователно искането на ищцата за присъждане на лихва по
чл.492 ал.3 от КЗ, считано от датата, на която изтичат 15 работни дни, съгласно чл.497 ал.1
т.1 от КЗ. С решение № 128/4.02.2020 г. по т.д.№ 2466/2018 г., I т.о. на ВКС, съдът се е
произнесъл за това, че по отношение на задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите в чл.493, ал.1, т.5 КЗ е предвидено, че застрахователят
покрива отговорността на застрахования за лихвите по чл.429, ал.2, т.2 КЗ, т.е. при
ограниченията на чл.429, ал.3 КЗ- само в рамките на застрахователната сума и за периода с
начало от уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие, респ.
предявяване на претенция от увреденото лице. В хипотезата на пряк иск от увреденото лице
срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ в застрахователната сума
по чл.429 КЗ се включва дължимото от застрахования спрямо увреденото лице обезщетение
за забава за периода от момента на уведомяване на застрахователя, респ. предявяване на
претенцията от увреденото лице пред застрахователя. След предявяване на претенцията по
чл.498 КЗ за застрахователя е налице нормативно предвиден срок за произнасяне по чл.496
КЗ, като непроизнасянето и неизплащането в срок на застрахователно обезщетение е
свързано с: изпадане на застрахователя в забава – чл.497, ал.1, т.1 и т.2 КЗ, в който случай
той дължи лихва за собствената си забава и с възможност увреденото лице да предяви пряк
иск срещу застрахователя в съда на осн.чл.498, ал.3 вр. чл.432, ал.1 КЗ. В настоящия случай
застрахователя се е произнесъл, че не следва да изплаща застрахователно обезщетение, а
хипотезата на чл.496 от КЗ за забава на застрахователя има предвид, когато застрахователят
е взел решение за изплащане на обезщетение и е изплатил същото извън срока на
разпоредбата. Отделно от това е налице опасност да бъде начислена лихва върху едно и
също вземане два пъти за един и същ период, което води до анатоцизъм, който е забранен в
българското законодателство. Поради това съдът счита, че втората претенция за присъждане
на лихва върху главницата от обезщетение за неимуществени вреди по чл.492 ал.3 от КЗ,
считано от датата, на която изтичат 15 работни дни, съгласно чл.497 ал.1 т.1 от КЗ –
30.11.2020 г. до окончателното изплащане, както и за присъждане на лихва върху
главницата от обезщетение за имуществени вреди по чл.492 ал.3 от КЗ, считано от датата, на
която изтичат 15 работни дни, съгласно чл.497 ал.1 т.1 от КЗ от дата 29.06.2021 г. до
09.08.2021 г. (датата на представяне на исковата молба) в размер на 277.76 лв., е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
При изхода на делото съдът намира за основателно искането за присъждане на
адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния представител на ищцата на основание
14
чл.38, ал.2 ЗА, тъй като същата е защитавана от адв. Г. Р. безплатно, в хипотезата на чл.38,
ал.1, т.2 ЗА. При това полоЖ.е и на основание чл.38, ал.2 ЗА на същия за осъществената
защита в настоящата инстанция, следва да бъде определено адвокатско възнаграждение, в
съответствие изхода на производството (частично уважаване на предявените искове) и
съобразно чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/09.07.2004 г. – 1911,93 лв. или да му се присъди
сума в размер на 2294,32 лв. с ДДС – адвокатско възнаграждение за Ж. Н., която сума
ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв.Р..
На ответника също следва да бъдат присъдени разноски, тъй като е направил такова
искане и като се има предвид, че такива са направени в размер на 600 лв. – заплатени
възнаграждения за вещи лица. Съразмерно с отхвърлената част от иска, в съответствие с
правилото на чл.78, ал.3 ГПК, на ответника следва да бъде присъдена сума за разноски в
размер на 214,85 лв., както и юрисконсултско възнаграждение в размер 300 лв. на
основание чл.78 ал.8 от ГПК във връзка с чл.25 ал.1 от НЗПП. Отделно от това ответникът
също така следва да бъде осъден да заплати ДТ за разгледания иск в размер 2949,24 лв., тъй
като ищцата на основание чл.83 ал.2 от ГПК е освободена от заплащане на ДТ, както и по
сметка на съда сумата 432 лв. възнаграждения на вещи лица.
На основание изложеното, ЯОС
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, бул."Симеоновско шосе" № 67А да заплати на Ж. Т. Н., ЕГН ********** от
гр.***, ж.к.**********, на основание чл.432, ал.1 от КЗ сумата от 60 000 лв., предявен
частично от сума в размер на 300 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди във връзка с получени телесни увреждания, настъпили в резултат на
ПТП от 9.10.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 9.11.2020 г. до
окончателното плащане, като искът за разликата над уваЖ.я размер главница от 60 000 лв.
до претендирания размер 190 000 лв., предявен частично от сума в размер на 300 000 лева,
както и за заплащане от застрахователя на лихва върху главницата чл.492 ал.3 от КЗ,
считано от датата, на която изтичат 15 работни дни, съгласно чл.497 ал.1 т.1 от КЗ –
30.11.2020 г. до окончателното изплащане, като неоснователни, ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, бул."Симеоновско шосе" № 67А да заплати на Ж. Т. Н., ЕГН ********** от
гр.***, ж.к.**********, на основание чл.432, ал.1 от КЗ сумата от 13 491,07 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, свързани с извършването
на разходи за лечение на получени телесни увреждание, настъпили в резултат на ПТП от
9.10.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 7.06.2021 г. до
окончателното плащане, като искът за разликата над уваЖ.я размер главница от 13 491,07
лв. до претендирания размер 15 352 лв., като неоснователни, ОТХВЪРЛЯ.
15
ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, бул."Симеоновско шосе" № 67А да заплати на Ж. Т. Н., ЕГН ********** от
гр.***, ж.к.**********, на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД лихва за забава в размер 239,84 лв.
за периода 07.06.2021 г. (датата на уведомяването на ответника) до 09.08.2021 г. (датата на
представяне на исковата молба), а над размера 239,84 лв. до пренедирания от 272.95 лв.,
като неоснователни ОТХВЪРЛЯ.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Ж. Т. Н., ЕГН ********** от гр.***, ж.к.**********
против ЗК „ЛЕВ ИНС" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, бул."Симеоновско шосе" № 67А иск на основание чл. 497, ал. 1, т. 1 от КЗ за
законна лихва върху общия размер на дължимото застрахователно обезщетение (включващо
както обезщетението за имуществени вреди, така и лихвата по чл. 429, ал. 3 от КЗ) считано
от датата, на която изтичат 15 работни дни съгласно чл. 497, ал.1, т.1 от КЗ, или от дата
29.06.2021 г. до 09.08.2021 г. (датата на представяне на исковата молба) в размер на 277.76
лв.
ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС" АД, ЕИК ********* да заплати на основание чл.38 ал.2 от
ЗА на адв.Г. Р., САК сумата 2294,32 лв. с ДДС – адвокатско възнаграждение за Ж. Н.,
определено съобразно чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/09.07.2004 г.
ОСЪЖДА Ж. Т. Н., ЕГН ********** от гр.***, ж.к.********** на основание чл.78
ал.3 от ГПК да заплати на ЗК „ЛЕВ ИНС" АД, ЕИК ********* разноски по делото в размер
на 214,85 лв., както и юрисконсултско възнаграждение в размер 300 лв.
ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС" АД, ЕИК ********* да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметката на Окръжен съд-Ямбол сумата от 2949,24 лв., представляваща
дължимата държавна такса върху уваЖ.я размер на иска, по сметка на съда сумата 432 лв.
възнаграждения на вещи лица, както и държавна такса 5 лв. при служебното издаване на
изпълнителен лист.
Решението подлежи на обжалване пред АС гр.Бургас в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Ямбол: _______________________
16