№ 2919
гр. София, 26.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско
дело № 20221110146522 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от .
/предишно наименование ./, срещу Н. Ц. Ц., с която по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК е
предявен иск за признаване за установено в отношенията между страните дължимостта
на сумата по издадената на 22.12.2022 г. срещу длъжника заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 72025/2021 г. по описа на СРС, I ГО,
41 състав, а именно сумата 39,51 лева, представляваща неустойка в размер на три
месечни абонаментни такси за тарифен план Vivacom Mobix 30LTE по договор за
предоставяне на далекосъобщителни услуги за клиентски номер
14678034001/15.01.2018 г., сключен между "Българска телекомуникационна компания"
ЕАД и ответника, като вземането е било прехвърлено в полза на ". с договор за цесия
от 16.10.2018 г., което от своя страна го е прехвърлило в полза на . /предишно
наименование ./ с договор за цесия от 01.10.2019 г.
Ищецът твърди, че между . и ответника е бил сключен договор за предоставяне
на далекосъобщителни услуги с клиентски № 14678034001 от 15.01.2018г., с който
абонатът е добавил за ползване мобилен № ., таруфен план Vivacom Mobix 30 LTE с
месечна абонаментна такса 15,80 лева с ДДС за срок от 24 месеца. За ползваните от
ответника услуги в периода 01.11.2018 г. – 31.01.2019 г. са били издадени фактури за м.
12-02.2018г., които не са били заплатени от него. Поддържа, че за мобилния оператор е
възникнало правото да прекрати едностранно договора с абоната. При предсрочно
прекратяване на договора обаче абонатът дължал неустойка, изразяваща се в сбор от
трикратния размер на месечната абонаментна такса към избрания тарифен план за
ползваната електронна съобщителна услуга. В тази връзка е била издадена фактура от
01.05.2019 г. с падеж 18.05.2019 г., с която е била начислена процесната неустойка
като сбор от трикратния размер на месечните абонаментни такси без ДДС по всеки
избран тарифен план по ползваните далекосъобщителни услуги – в случая 3х13,17 лева
без ДДС за тарифен план Vivacom Mobix 30 LTE. Твърди, че с договор за цесия от
16.10.2018г. . прехвърлило на „С.Г. Груп“ ООД вземането, а с договор за цесия от
01.10.2019г. последното прехвърлило вземането на ищцовото дружество. Счита, че с
връчване на уведомления за цесиите като приложения към исковата молба длъжникът
е уведомен за цесиите. Съобразно изложеното моли за постановяване на решение, с
което да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца претендираната
1
сума от 39,51 лв.
Ответникът, чрез адв. Ц.а, оспорва предявените искове, като счита, че
претенцията на ищеца е допустима, но неоснователна. Твърди, че между . и ответника
не е съществувало валидно облигационно правоотношение, което да е породило
процесното вземане. Оспорва предоставянето на услугите. Поддържа твърдения, че
мобилният оператор не е предал на ответника необходимото техническо устройство
/рутер/, собственост на доставчика, чрез което услугата е достъпна. Оспорва приемо-
предавателния протокол, представен с исковата молба, да е подписан от него. Оспорва
положения подпис. Твърди, че не е ползвал услуги, с оглед което и не е в неизпълнение
на договора. Поддържа, че . не е било изправна страна по договора, с оглед което и за
него не е възникнало вземане за неустойка, което да е валидно прехвърлено на
цесионерите. Оспорва се легитимацията на ищеца, в т.ч. се твърди, че цесионерът не е
надлежно упълномощен от цедента да уведомява длъжниците. Оспорва се
потвърждението за прехвърляне на вземане по чл. 99, ал. 3 ЗЗД да е било подписано от
представител на „БТК“ ЕАД, да отразява верни обстоятелства и да има достоверна
дата. Заявява, че оспорва автентичността на подписите, поставени под всички договори
за цесия и анекси към тях, както и достоверността на датите им. Прави възражение за
погасяване на вземането по давност. С отговора е заявено искане ищецът да бъде
задължен да представи ОУ към процесната услуга. Заявявени са искания по чл. 183
ГПК, по чл. 193 ГПК, както и искане за допускане на съдебно-графическа експертиза
със задача дали подписът на приемо-предавателния протокол от 15.01.2018 г. за
„приел“ е подписан от ответника, с оглед което иска ищецът да представи същия в
оригинал.
Софийски районен съд, въз основа на съвкупен анализ на доказателствата по
делото и съобразявайки становищата на страните, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявен за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК е иск с правно основание
чл. 92, ал. 1, вр. чл. 99 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК разпределението на
доказателствената тежест е както следва:
Ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване, че
между . и ответника е възникнало валидно договорно правоотношение по сключен
договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги, че мобилният оператор е
изправна страна по договора, че по силата на същия за ответника е възнинало
задължение за заплащане на определена месечна такса, предоставяне на услугите
съобразно договора в периода м.11.2018 г. – м.01.2019 г.; настъпване изискуемостта на
вземанията, които ответникът не е погасил; наличието на валидна клауза за неустойка
в договора и общите условия към него при предсрочно прекратяване на договора
поради неплащане на таксите от абоната; настъпване на предпоставките за предсрочно
прекратяване на договора и неговото прекратяване; размера на неустойката;
сключването на договор за цесия между . и „С. Г. Груп“ ООД и между последното и
ищцовото дружество за прехвърляне на процесното вземане, както и надлежно
уведомяване на ответника за това от цедентите.
Ответникът следва да докаже фактите, от които произтичат възраженията му,
включително, че не той е подписал представеният в препис към исковата молба
приемо-предавателен протокол № **********/15.01.2018 г.
С оглед заявените с отговора на исковата молба оспорвания на представените от
ищеца писмени документи, а именно:
- автентичността представения с исковата молба документ /ответникът е
оспорил подписа, положен за „приел“ в приемо-предавателния протокол от 15.01.2018
г. да е изпълнен от него/;
- автентичността на подписа, положен за и от името на БТК ЕАД в
2
потвърждение за прехвърляне на вземане по чл. 99, ал. 3 ЗЗД;
- автентичността на подписите, положени в договор за прехвърляне на вземания
/цесия/ от 01.10.2019 г. за цедент и за цесионер;
- автентичността на подписите, положени в договор за прехвърляне на вземания
/цесия/ от 16.10.2018 г. за цедент и за цесионер;
- автентичността на подписа, положен в уведомление за цесия от „БТК“ ЕАД,
чрез „С.Г.Груп“ ЕАД,
с проекта за доклад на делото, изготвен по реда на чл. 140 ГПК, съдът на
основание чл. 193, ал. 2 ГПК е предоставил възможност на ищеца в срок до първото по
делото съдебно заседание да заяви дали ще се ползва от оспорените документи, като в
случай че ще се ползва, да представи същите в оригинал или в нотариално заверен
препис съгласно изискването на чл. 183 ГПК, като му е указано, че при проява на
процесуално бездействие съдът на основание чл. 183 ГПК ще изключи същите от
доказателствената съвкупност по делото.
Препис от определение № 35244/22.12.2022 г., постановено по делото, е редовно
връчен на ищеца, чрез процесуалния му представител, на 04.01.2022 г.
По делото, непосредствено преди провеждане на откритото съдебно заседание
на 08.02.2022 г., чрез портала за сигурно електронно връчване, е постъпило становище
на ищеца, чрез процесуалния му представител, съгласно което е налице „голословно
оспорване” на всички факти, обстоятелства и представени доказателства без да се
сочат алтернативна фактическа обстановка или да бъдат представени други
доказателства. Ищецът поддържа, че поведението на ответника противоречи на
разпоредбите на чл. 3 във вр. с с чл. 131 ГПК. Моли съдът да приеме по делото като
неоспорени такива, представените от ищцовото дружество с исковата молба писмени
доказателства. Заявява, че ще се ползва от всички, представени по делото
доказателства, но същевременно указаията на съда да представи оспорените от
ответника документи в оригинал или нотариално заверен препис не са изпълнени.
Ищецът е заявил, че представя оспорения от ответника Протокол № ********** в
оригинал. Пояснява, че по същество се касае за документ, подписан върху електронно
устройство - при дигитално сключваните договори, клиентът полагал саморъчен, но
електронен подпис върху специален таблет. По този начин подписът на клиента се
пренасял върху електронното копие на документа. Така подписаното електронно копие
се „подпечатвало с цифров сертификат и се съхранявало“. Клиентът получавал копие
на хартиен носител. Технологията позволявала да се разпечатва само едно копие от
документите, които са предоставени на клиента, а другото се запазвало в специален
електронен архив. Електронното копие на документите се подпечатвало с цифров
сертификат и се съхранявало в електронна система за управление на документи, която
гарантирала сигурността му и невъзможността той да бъде променян.
Следва да се посочи, че съдът не споделя възраженията на ищеца, че
направените от ответника оспорвания автентичността на представените документи
следва да бъдат квалифицирани като злоупотреба с право. Ответникът, като страна по
спора, разполага с възможност да организира защитата си и да се ползва от
представените му с процесуалния закон въможности. По същество, длъжникът е трето
лице по договора за цесия, но същият разполага с легитимация /и правен интерес/ да
оспори автентинчостта на договорите за цесия, по силата на които ищецът заявява, че
се легитимира като кредитор по правоотношението. Ето защо и в съответствие с
направените оспорвания съдът е процедирал по реда, разписан в разпоредбите на чл.
193 ГПК. Ищецът е заявил, че ще се ползва от оспорените документи, но не е изпълнил
указанията на съда да представи същите в оригинал, а вместо това е поискал от съда да
приеме същите за неоспорени. С оглед последното и на основание чл. 183, изр. 2 ГПК,
съдът е постановил определение в проведеното на 08.02.2023 г., с което е изключил
оспорените документи от доказателствата по делото.
3
Съдът намира за необходимо във връзка с изтъкнатите в становището на ищеца
съображения, че оспореният приемо-предавателен протокол съставлява електронен
документ, да посочи, че приложима е разпоредбата на чл. 184, ал. 1 ГПК, съгласно
която електронният документ може да бъде представен възпроизведен на хартиен
носител като препис, заверен от страната. При поискване страната е длъжна да
представи документа на електронен носител, което също не е сторено в случая. Не
може да се приеме, че представяйки копие на електронния документ, сканирано чрез
портала за сигурно ел. връчване, ищецът е изпълнил дадените му от съда указания, с
оглед оспорване автентичността на подписа, положен за ответника, в протокола.
Дори да се приеме обаче, че в производството ищецът е установил да е
съществувало облигационно правоотношение между ответника и „БТК“ ЕАД, по което
последното да е изправна страна, от страна на ищеца, с оглед изключването в
производството на оспорените договори за цесия, не се явява доказано придобиването
на процесното вземане, съответно не се установява материалноправната му
легитимация да е носител на вземането, което претендира. Следователно искът е
недоказан и подлежи на отхвърляне дори само с оглед неустановяване на настъпило в
правната сфера на ищеца правоприемство по отношение на вземането.
Относно разноските:
При този изход от спора право на разноски има само ответникът. Последният не
е сторил разноски, но е представляван от процесуалния му представител /адв. И Ц.а/
при условията на чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3 ЗАдв. Претендира се присъждане на
адвокатско възнаграждение в полза на адв. Ц.а.
Съдът приема, че искането е основателно и следва да бъде уважено, като
възнаграждения за подаването на възражение в заповедното производство и за
процесуално представителство в исковото производство, бъдат определени в
минимален размер съгласно НМРАВ с оглед липсата на фактическа и правна сложност
на спора и приключване на делото в едно открито съдебно заседание.
За производството по ч.гр.д. № 72025/2021 г. съдът определя възнаграждение в
размер на 50 лева за подаденото възражение на основание § 1 от Допълнителните
разпоредби на Наредбата, а именно за непредвидените в тази наредба случаи
възнаграждението се определя по аналогия. Съдът намира, че извършените от
процесуалния представител на длъжника действия в заповедното производство
попадат в хипотезата на чл. 6, т. 5 от Наредбата /в действащата към подаване на
възражението редакция/, съгласно която дължимото адвокатско възнаграждение за
един адвокат следва да възлиза на сумата от 50 лева. За исковото производство следва
да се присъди адвокатско възнаграждение в минимален размер от 400 лева /чл. 7, ал. 2,
т. 1 НМРАВ/.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от . /предишно
наименование ./ ЕИК *********, със съдебен адрес: ., чрез адв. В. Г., срещу Н. Ц. Ц.,
ЕГН **********, със съдебен адрес: ., чрез адв. И Ц.а, иск за признаване за установено
в отношенията между страните дължимостта на сумата 39,51 лева, представляваща
неустойка в размер на три месечни абонаментни такси за тарифен план Vivacom Mobix
30LTE по договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги за клиентски номер
14678034001/15.01.2018 г., сключен между "Българска телекомуникационна компания"
ЕАД и ответника, като вземането е било прехвърлено в полза на ". с договор за цесия
4
от 16.10.2018 г., което от своя страна го е прехвърлило в полза на „Угренова Естейт“
ЕООД /предишно наименование ./ с договор за цесия от 01.10.2019 г., за което вземане
е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 72025/2021 г. по описа на СРС, I ГО, 41 състав.
ОСЪЖДА ., със съдебен адрес: ., за заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр.
чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3 ЗАдв. на адв. И Г. Ц.а, САК, със служебен адрес: ., сумата от
50 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за подаване на възражение по
ч.гр.д. № 72025/2021 г. по описа на СРС, I ГО, 41 състав, както и сумата от 400 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение за производството по гр.д. № 46522/2022 г.
по описа на СРС, I ГО, 41 състав.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба, подадена до Софийски
градски съд чрез Софийски районен съд в двуседмичен срок от връчване на препис на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5