Р Е Ш Е Н И Е № 260020
гр. Шумен, 20.11.2020 г.
Шуменският окръжен съд, търговско отделение в открито заседание на два- десети октомври две хиляди и двадесета година в състав:
Окръжен съдия: Константин Моллов
при секретар Галина Георгиева, като разгледа докладваното от окръжния съдия Константин Моллов т. д. № 8 по описа за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
образувано по депозирана искова молба от ад. П.Т. ***, като пълномощник на П.П.Е.,
ЕГН **********, с постоянен адрес: *** и М.П.С. ЕГН **********,*** срещу „ДЗИ –
Общо застраховане“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.
София, район Триадица, бул. „Витоша“, № 89Б, представлявано от гл. изп.
директор К.Х.Ч.и изп. директори Б.А.В.Е.Й.Б. и Б.Х.П.и срещу С.Д.С., ЕГН **********
***. Ищците твърдят, че на 31.10.2018 г., в
гр. Шумен, ул. „...“, С.Д.С. при управление на л. а. „Рено Меган Сценик“, с
рег. № ...не възприема своевременно пресичащата в този момент пътното платно от
дясно на ляво пешеходка – Я.М.И., майка на ищците, вследствие на което я удря с
предната лява част на автомобила. Вследствие на удара Я.М.И. получава тежки
травматични увреждания. Веднага след ПТП, пострадалата е откарана и настанена в
МБАЛ – Шумен, но въпреки приложеното й лечение е починала на 04.11.2018 г.
Между починалата и всеки един от ищците са съществували близки духовни връзки и
те преживели много тежко смъртта й.
Към датата на ПТП за
лекия автомобил, управляван от С.Д.С. е имало сключен с ответното дружество
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Ищците в
качеството си на увредени лица, са отправили до ответното дружество молби за
възмездяване на понесените от тях вреди, вследствие смъртта на майка им.
Застрахователят е поискал от ищците допълни- телни документи, с които те не са
разполагали. Към настоящия момент застрахова- телят не е определил и изплатил
обезщетение за претърпените от ищците вреди.
Ищците
претендират ответното дружество да ги обезщети за претърпените от тях
неимуществени вреди, причинени вследствие смъртта на майка им Я.М.И., като им
заплати на всеки от тях по 100 000 лв. (предявени като частични искове от
150 000 лв. за всеки един от ищците), ведно със законната лихва върху
претендираната сума от 04.04.2019 г. до окончателното изплащане на задъл- жението. Ищците претендират ответника С.Д.С.
да заплати на всеки един от тях по 4 305.90 лв. част от дължимите на всеки
един от тях 6 333.84 лв., представляващо обезщетение за забава за периода
от 04.11.2018 г. до 04.04.2019 г. върху претендираните от тях от застрахователя
суми от по 100 000 лв., ведно със законните лихви от датата на подаване на
иска до окончателното им изплащане. Ищцата П.П.Е. претендира ответното
дружество да й заплати от 669.20 лв., представляваща претърпените от нея
имуществени вреди.
„ДЗИ – Общо застраховане“ АД
не оспорва наличието на валидно сключен договор за застраховка „Гражданска
отговорност” по отношение на отговорността на водачите и ползвателите на л. а.
„Рено Меган Сценик“, с рег. № ...– за- страхователна полица № BG/06/118002873932 от 03.10.2018 г.,
както и факта, че вследствие на настъпилото на 31.10.2018 г., ПТП е настъпила
смъртта на Я.М.И., Ответникът не оспорва
и факта, че ищците са заявили пред него претенция за застрахователно
обезщетение за смъртта на Я.М.И., въз основа на която е образувана преписка –
щета № 43072951800265. Но застрахо- вателят не е дал повод за завеждане на
делото. Ищците не са изпълнили задълже- нието си да представят точни данни за
банковата си сметка, преди депозиране на исковата си молба. На следващо място,
без да отрича правото на ищците да получат обезщетение за претърпените от тях
болки и страдания от смъртта на майка им, счита че претенциите им за
неимуществени вреди са завишени с оглед на обще- ствените критерии за
справедливост. Направено е възражение за съпричиняване на вредоносния резултат.
Пострадалата е предприела пресичане на неопределено за целта место. И с това
сама се е поставила в опасност, от която за нея са настъпили вредни последици.
Ответникът С.Д.С. счита предявените искове за неоснователни. Не оспорва обстоятелствата свързани с настъпването на ПТП на 31.10. 2018 г., поради нарушаване правилата за движение при управление от него на л. а. „Рено Меган Сценик“, с рег. № ...в резултат на което е настъпила смъртта на Я.М.И.. Не оспорва и факта, че ищците са предявили претенции за заплащане на застрахователно обезщетение вследствие на застрахователното събитие, настъпило на 31.10.2018 г. Оспорва размерите на главните искове и на претендираната законна лихва. Оспорва се и периода от време, за който се претендира обезщетението за законна лихва срещу него. Счита, че е налице съпричиняване от страна на пострадалата Я.М.И., тъй като тя е пресякла път- ното платно на място, на което не е имало обозначена пешеходна пътека. Претенциите на ищците за законна лихва върху претендираната мораторна лихва са неос- нователни, поради наличието на анатоцизъм.
От
събраните по делото доказателства, не оспорени от страните, преценени по
отделно и в съвкупност съдът приема за установено следното:
С влязла в сила на 11.07.2019 г. Присъда № 16 от 25.06.2019 г. на Шумен- ския окръжен съд, постановена по НОХД № 217/2019 г. по описа на съда, С.Д.С. , ЕГН ********** е бил признат за виновен затова, че на 31.10.2018 г. в гр. Шумен, като управлява л. а. „Рено Меган Сценик“, с рег. № ... нарушил правилата за движение по пътищата, а именно чл.20, ал.2 от ЗДвП и по непредпазливаст причинил смъртта на Я.М.И., ЕГН ******** 31 от гр. Шумен, поради което и на основание чл.343, ал.1, б. „в“, пр.1-во от НК във вр. с чл.342, ал.1 от НК и чл.58а, ал.1 от НК е осъден на 2 години лишаване от свобода. Изпълнението на наказанието е отложено за срок от три години на основание чл.66, ал.1 от НК.
Страните не оспорват наличието а и от констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 31.10.2018 г. се установява, че за лекия автомобил „Рено Меган Сценик“, с рег. № ..., с който е извършено ПТП е налице валидно сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност” с „ДЗИ – Общо застраховане“ АД, обективиран в застрахователна полица № BG/06/118002873932. Застраховката е валидна за периода от 03.10.2018 г. до 02.10.2019 г.
От Удостоверение изх. № 3639 от 06.11.2018 г., издадено от Община Шумен л.111) се установява, че ищците са съответно дъщеря и син на починалата на 04.11.2018 г., Я.М.И..
По делото е допусната и извършена комплексна автотехническа и медицин- ска експертиза. Видно от депозираното заключение се установява, че на 31.10.2018 г. л. а. „Рено Меган Сценик“, с рег. № ...се движи по ул. „...“ в посока пл. „Кристал“. Времето е в светлата част на денонощието, слънчево, суха пътна настилка. След пресичане на кръстовището с ул. „...“, водачът на автомобила го насочва за движение в лявата част, която е еднопосочна, поради обстоятелството, че в дясната част има обособена зона за паркиране на автомобили. В този момент (в началото на ул. „...“ след кръстовището) удря с предната лява част на автомобила пресичащата ул. „...“ пешеходка. Следствие на удара се деформира предния капак и се счупва челното стъкло на лекия автомобил. При самия удар, пешеходката се „качва“ на предния капак на автомобила, но в следващия момент под действие на преносната инерционна сила от спирането на автомобила, тялото полита напред и пада на пътното платно след определено разстояние.
Ударът между пешеходката и лекия автомобил е настъпил на ул. „...“ в лявата част на платното, след пресичане на ул. „...“, на пешеходната пътека или в непосредствена близост след нея по посока на движението на автомобила, имайки предвид динамиката на удара.
На записа на охранителната камера се вижда, че тялото на пешеходката се приплъзва, като предвид мястото на което се е намирало тялото след преустановя- ване на своето движение, вещото лице счита че разстоянието на полета му е не по- вече от 10 метра. Скоростта на движение на лекия автомобил към момента на удара е 36 км./ч. Пешеходката е имала възможност да възприеме приближаващия автомо- бил. От своя страна водачът на МПС, приближавайки пешеходната пътека също е имал видимост към нея. Паркираните автомобили са били в дясната част на пътно- то платно по посока на движение на автомобила и същите не са препятствие, което е ограничавало видимостта.
При претърпяното ПТП, ищцата е получила съчетана травма, обхващаща областите на главата, гръдния кош, таза и крайниците. Контузията на главата включва множество охлузвания, кръвонасядания, кръвоизливи и хематоми, фрак- тура на лявата странична част на черепа и на черепната основа, представляващи тежка закрита черепномозъчна травма, фрактура на горната страна на сфеноидал- ния синус и фрактура на костите на носа. Контузията на шията се изразява в под- кожно кръвонасядане на шията в основата на тила, в дясно задно-странично. Контузия на гръдния кош, включваща фрактура на десни ребра: 5, 6, 7 и 8 – по средна ключична линия и фрактура на леви ребра: 5 – до гръбнака. Контузия на ко- рема и таза: кръвонасядане в дясната хълбочна област; счупване на долното рамо на лявата пубисна кост и кръвонасядане на двете големи лабии под синфизата. Контузия на крайниците: кръвонасядания по задната страна на дясната мишница, на лакътя и по предната страна на дясната предмишница – средна и долна трета, по гърба на дясната ръка, обхващащо и горните фаланги на 2, 3 и 4 пръст.Счупване на дясното бедро в областта на бедрената шийка. Две кръвонасядания по предната страна на лявата мишница – горна трета, едно кръвонасядане по гърба на лявата гривена става и китката. Кръвонасядане и плитко охлузване на кожата по външната страна на левия глезен. Петнисто кръвонасядане на лявата подбедрица под коляно- то външно.
Непосредствената причина за смъртта на Я.М.И. е тежката закрита черепномозъчна травма (фрактура на лявата странична част на черепа и на черепната основа с множествени субдурални и субарахноидални кръвоизливи) и контузионни огнища в десния слепоочен дял (срещуположно на фрактурата). Между травматичните увреждания, получени при ПТП и настъпилата смърт на ли- цето е налице пряка причинно-следствена връзка.
В отговор на зададени по реда на чл.176 от ГПК въпроси, ответникът потвърди, че след ПТП е преместил управлявания от него лек автомобил, тъй като пострадалата е лежала напреко на пътя, в дясно е имало паркирани коли, а всеки момент е щяла да пристигне линейката. Ответникът е преместил автомобила от мя- стото на удара не повече от 3 – 4 метра.
За установяване на наведените от ищците твърдения за претърпени болки и страдания ищците са ангажирали гласни доказателства. От показанията на разпитани в съдебно заседание свидетели Д.С.А.дъщеря на ищцата П.П.Е. и племенница на ищецаМ.П.С.Д.В.К.дългогодишен колега с починалата и сина й, съдед и близка приятелка със семейството на починалата; Е.Т.и З.С.Г. близки приятелки на ищцата се установява, че до смъртта си, Я.М.И. е била в добро здравословно състояние, активна и жизнена, независимо от възрастта й. Починала е поддържала близки отношения с децата си, била е тяхна морална опора, живеела в едно домакинство със сина си и често гостувала на дъщеря си във гр. Варна, а и тя често се е прибирала в гр. Шумен.
Ищците болезнено изживяват смъртта на майка си. М.П.С.се затворил в себе си, не разговарял и трудно се усмихвал, изгубил чувството си за хумор, станал раздразнителен и с него мъчно можело да се проведе разговор. Около година не бил влизал в стаята на майка си и нещата й стояли така като ги била оставила преди смъртта си. Постепенно се изолирал от приятели и познати, започнал да има проблеми със съня. П.П.Е. е била позитивен човек с чувство за хумор, активно е контактувала с приятелките си. Но след смъртта на майка си се е затворила в себе си, изпаднала е в депресия, което започнало да се отразява и на бизнеса й, започнала е да отказва поръчки станала е разсеяна и неглижирана в работата си.
За установяване на наведените твърдения за претърпени от П.П.Е. имуществени вреди ищцата е представила редица писмени доказателства– ж.п. и автобусни билети (л.89-л.102) за извършени пътувания от гр. Варна до гр. Шумен и обратно във връзка с участието й в наказателното производство, като общия размер на разходите е 50.60 лв. Не са представени доказателства за извършено от ищцата заплащане на разходите за погребението на майка й в размер на 619.60 лв. С оглед на изложената фактическа обстановка съдът достига до следните прав- ни изводи:
Налице е правен спор относно заплащане на обезщетение за претърпени от ищците имуществени и неимуществени вреди, както и законната лихва върху претендираните суми до окончателното им изплащане на обезщетенията. Предяве- ните обективно и комулативно съединени искове срещу ответниците са с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
По допустимостта на иска съдът се е произнесъл с определението си по чл. 374 от ГПК от 30.07.2020 г.
Разгледани по същество претенциите по отношение на ответното дружество са основателни относно претендилраните неимуществени вреди и частично основа- телни относно претенциите на ищцата за имуществени вреди, а по отношение на ответника С.Д.С. са неоснователни, поради следните съображе- ния:
Съгласно чл.429, ал.1, т.1 от КЗ с договора за застраховка “Гражданска отго- ворност”, застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинени от не- го на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Отговорността на застра- хователя се осъществява чрез заплащане обезщетение на увреденото лице за пре- търпените от него вреди, които могат да са имуществени и неимуществени и са пряк и непосредствен резултат от увреждането. С чл.432, ал. 1 от КЗ е уредена въз- можността пострадалото лице, спрямо който застрахованият е отговорен, да предя- ви пряк иск срещу застрахователя по застраховка “Гражданска отговорност”. Отго- ворността на застрахователя е функционално обусловено и тъждествена по обем с отговорността на деликвента. За да е налице отговорността на застрахователя по чл.432, ал. 1 от КЗ е необходимо към момента на увреждането да съществува ва- лидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка “Гражданска отговорност” между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с това следва да са налице и всички предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител – за- страхован, спрямо увредения за обезщетение на причинените вреди.
В конкретния случай е безспорно, че на 31.10.2018 г е осъществено ПТП с участието на лек автомобил, управляван от С.Д.С., при което са причинени травматични увреждания на Я.М.И., в резултат на кои- то е настъпила смъртта й. Наказателното производство е приключило с влязла в сила присъда, която от своя страна, съгласно чл. 300 от ГПК е задължителна за гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. От това следва да се приеме, че са налице всички елементи за носене на деликтна отговорност от прекия причинител – водачът на автомобила, за понесените от ищците неимуществени вреди. Налице са всички предпоставки на фактическия състав на чл.45 от ЗЗД – противоправно деяние, извършено виновно, при условията на непредпазливост и в резултат на същото е настъпила смърт на трето лице - майка на ищците, вследствие, на което същите са претърпели неимуществени вреди.
Не се оспорва наличието на валидно сключен застрахователен договор за застраховка “Гражданска отговорност” по отношение на отговорността на водачите и ползвателите на лекия автомобил „Рено Меган Сценик“, с рег. № ..., с който е извършено ПТП. Застрахователният договор е обективиран в застрахова- телна полица № BG/06/118002873932. Застраховката е валидна за периода от 03.10. 2018 г. до 02.10.2019 г. Съгласно чл.477, ал.1 от КЗ обект на застраховане по застраховката “Гражданска отговорност” на автомобилистите е гражданската отго- ворност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят. В кръга на застрахованите лица, видно от чл. 477, ал.2 КЗ, е собственикът на МПС, за което е налице валидно сключен застрахователен договор. В конкретния случай виновният водач - е управлявал МПС в качеството на негов собственик, от което следва че отговорността му за причинените във връзка с използването на автомоби- ла неимуществени вреди е покрита от задължителната застраховка “Гражданска от- говорност” по сключения със „ДЗИ – Общо застраховане“ АД застрахователен до- говор. Валидната застраховка към момента на увреждащото ПТП е основание за носене на отговорност от ответника - застрахователното дружество по чл. 432, ал.1 във вр. с чл.429, ал.1, т.1 от КЗ, поради което същото следва да обезщети вредите, претърпени от ищците, като пряка и непосредствена последица от поведението на застрахования водач.
Ответниците са направили възражение за съпричиняване на вредоносния ре- зултат от страна на починалата Я.М.И., която е предприела пресичане на неопределено за целта место. Вещото лице не успя да отговори категорично кое е точното място на удара, като посочва, че той е станал на пешеходната пъ- тека или в непосредствена близост до нея.
При определяне на мястото на удара следва да се вземат в предвид снимка № 4 от КСМЕ (л.213), показваща мястото на което се е намирало тялото на починалата на пътното платно, непосредствено след ПТП. Следва да се съобрази механизма на ПТП, илюстриран от четирите снимки (л.212 и л.213), при който след удара тялото на починалата е качено на капака на МПС, достига назад до предното стъкло, а впоследствие полита напред, при което, според вещото лице, е прелетяло самостоятелно около 10 метра. На следващо място трябва да се имат в предвид съществуващите ограждения на кръстовището, които на практика изключват въз- можността улицата да се пресича извън пешеходната пътека. В единия край те до- стигат до самата пътека, а в другия край разстоянието между ограждението и нача- лото на пешеходната пътека е около 2.60 м. Това обезмисля пресичането на ули- цата на място различно от пешеходната пътека. С оглед на това съдът приема, че ударът е настъпил на самата пешеходната пътека, намираща се на ул. „...“, непосредствено след ул. „...“. Следователно починалата не е допри- несла с поведението си за причинените й вреди.
Относно размера на претендираните от ищците обезщетения за неимущест- вени вреди.
По отношение претенцията за обезщетение на неимуществени вреди, следва да се има предвид, че то има за цел да репарира болките, страданията и другите не- материални последици, възникнали от деликта. Размерът на неимуществените вреди следва да бъде определен от съда по справедливост – чл. 52 от ЗЗД. Тези не- материални последици в житейски аспект не се ограничават само до изживените към момента на осъществяването на увреждането болки и страдания, а продължа- ват и след това. Независимо от напредналата си възраст (85 г.) починалата е водила едни сравнително активен начин на живот. От събраните по делото доказателства се налага извода че смъртта й е причинила сериозен стрес на децата й, който не е преодолян и към настоящия момент. Ищците са претърпели и продължават да тър- пят негативни преживявания, психически дискомфорт, страдания и мъка от загуба- та на майка си. Това е една нормална човешка реакция за нещастие с близък човек. В конкретния случай, по делото безспорно се установи, че между починалата и ищците е съществувала дълбока емоционална привързаност и сърдечна близост, грижа и разбирателство, поддържали са близки и постоянни контакти. Ищците завинаги, до края на живота си ще трябва да живеят с болката от шокиращата и нелепа загуба на най-близкия си човек, изгубвайки го при трагични обстоятелства. Не са налице данни към момента на ПТП пострадалата да е страдала от заболява- ния, които да са допринесли за настъпването на вредоносния резултат. Това обстоятелство още повече засилва болката от внезапното и рязко прекъсване на съ- ществувалите емоционални връзки между нея и децата й. На тази основа, след като взема в предвид преживяваните от ищците страдания, които са претърпели, търпят и ще продължават да търпят и с оглед на житейски оправданото, съдът в настоящия си състав приема, че справедливо на ищците да се присъди обезщетение за неимуществени вреди, причинени им вследствие смъртта на майка им в размер на 100 000.00 лв., на всеки един от тях. С оглед на това претенциите на за обезщетение на неимуществените вреди са основателни и доказани и следва да се уважат изцяло в искания размер.
Относно акцесорните претенции за
законна лихва.
Ищците претендират законна лихва върху исканите от тях обезщетения за неимуществени вреди за периода от 04.04.2019 г. до окончателното им изплащане. В чл. 497, ал. 1 от КЗ е предвидено, че застрахователят дължи законна лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок, считано от по-ранната от двете дати: изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3 от КЗ /т. 1/ или изтичането на 3-месечния срок по чл. 496, ал. 1 от КЗ за произнасяне по извънсъдебната претенция, освен в случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3 от КЗ /т. 2/.
В конкретния случай ищците са предявили претенциите си на 03.01.2019 г. Следователно застрахователят е следвало да се произнесе окончателно по претен- цията до 03.04.2019 г., включително. С оглед на това претенцията за законна лихва, считано от 04.04.2019 г. до окончателното изплащане на дължимите обезщетения е основателна и следва да бъде уважена.
Относно претендираното от ищцата П.П.Е. обезщетение за имуществени вреди.
Искът за заплащане на обезщетение за имуществени вреди е доказан по своето основание. От събраните в хода на процеса доказателства, се установява, че във връзка с участието й в наказателното производство е понесла разходи в размер на 50.60 лв. Не са представени доказателства за извършено от ищцата заплащане на разходите за погребението на майка й в размер на 619.60 лв. . С оглед на това искът за обезщетение за имуществени вреди е основателен и доказан и следва да се уважи за сумата от 50.60 лв., а за разликата до претендирания размер от 669.20 лв. да бъде отхвърлен.
Предвид основателността на претенцията за сумата от 50.60 лв., основателна е и предявената акцесорна такава за заплащане на законната лихва върху нея, счи- тано от 04.04.2019 г., по изложените по-горе съображения относно акцесорната претенция върху претендираните обезщетения за неимуществени вреди.
Относно претенциите на ищците към ответника С.Д.С..
Ищците претендират ответника С.Д.С. да заплати на всеки един от тях по 4 305.00 лв., представляващи обезщетение за забава за периода от 31.10.2018 г. до 04.04.2019 г. Обезщетението за забава е дължимо при несвоевременно изпълнение на парично задължение от страна на длъжника. То е акцесорно и предполага наличието на друг главен дълг – чл.86, ал.1 от ЗЗД.
При непозволено увреждане отговорността на деликвента се изразява в за- дължението за плащане на обезщетение за вредите – имуществени и/или неимуще- ствени и законната лихва върху тях от момента на увреждането до удовлетворява- нето на увреденото лице, предвид чл.84, ал.3 от ЗЗД. Задължението на деликвента за законната лихва не е самостоятелно, а вторично и зависимо задължение. То не може да съществува без главното задължение и не може да се претендира плащане- то на законната лихва без да се иска главницата.
В конкретния случай ищците не са предявили срещу С.Д. Стоя- нов иск с правно основание чл.45, ал.1 от ЗЗД за заплащане обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди в резултат на преживяната болка, мъка и стрес от смъртта на тяхната майка. Те са избрали да реализират своето пряко право срещу застрахователя, предявявайки иска по чл.432, ал.1 от КЗ. Прякото право възниква едновременно с правото на увредения срещу деликвента, да търси от него обезщетение за причинените му вреди и е функционално обусловено от него. Двете права възникват едновременно и имат еднакъв размер, тъй като застрахователят отговаря в обема, в който отговаря деликвента. Но в случая са налице две различни имуществени притезателни права, които съществуват успоредно и се намират в съ- отношение на алтернативност, поради което съответстващите им парични задълже- ния на деликвента и на застрахователя са различни. Следователно след като е предявен прекия иск по чл.432, ал.1 от КЗ, претендирайки застрахователят да из- пълни главното парично задължение, е недопустимо дължимото върху него акце- сорно задължение за законна лихва да се претендира от деликвента. С оглед на това предявените от ищците претенции срещу ответника С.Д.С. са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
Относно разноските по делото.
Ищците са освободени от държавни такси и разноски, но не и от заплащане на направените от ответника разноски съразмерно с отхвърлената част от иска.
Ответното дружество е поискало да му бъдат присъдени направените съ- дебно-деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение. От приложените по делото доказателства се установява, че ответното дружество е направило разноски в общ размер на 600.00 лв. На основание чл.78, ал.8 от ГПК във вр. с . чл.37, ал.1 от ЗПП и чл.25, ал.1 от Наредбата за плащането на правната помощ, юрисконсулт- ското възнаграждение в размер на 300.00 лв. С оглед на това на основание чл.78, ал.3 и ал.8 от ГПК ищцата П.П.Е. съразмерно с отхвърлената част от исковете й дължи на ответното дружество сумата от 5.53 лв., представлява- ща съответната част от деловодните разноски и юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК, ищците следва да бъдат осъдени да запла- тят солидарно на ответника С.Д.С. направените от него разноски по делото в размер на 936.00 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
Съдът на основание чл.38, ал.2 от ЗА следва да определи адвокатско възна- граждение на процесуалния представител на ищците в размер не по-нисък от пред- видения в наредбата по чл.36, ал.2 от ЗА минимум. Предвид заявения по делото интерес и съгл. чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокат- ските възнаграждения в редакцията към датата на упълномощаването – 16.10.2019 г. и 18.10.2019 г., адвокатското възнаграждение за всеки един от двамата ищци По- лина П.Е. и М.П.С. е в размер съответно на 3 830.00 лв. и 3 530.00 лв. или в общ размер 7 360.00 лв. С оглед на това ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на процесуалния представител на двамата ищци, съразмерно с уважената част от претенциите им, адвокатско възнаграждение в общ размер на 7 328.44 лв. Доколкото останалите искове не са уважени, за тях не се следва адвокатско възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът „ДЗИ – Общо застраховане“ АД следва да бъде осъдено да заплати държавна такса в размер на 8 002.02 лв. по сметка на Шуменския окръжен съд.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
Осъжда „ДЗИ – Общо застраховане“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, район Триадица, бул. „Витоша“, № 89Б, предста- влявано от гл. изп. директор К.Х.Ч.и изп. директори Б.А.В.Е.Й.Б. и Б.Х.П.да заплати на П.П.Е., ЕГН **********, с постоянен адрес: *** сумата от 100 000.00 (сто хиляди) лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, поради смъртта на майка й Я.М.И., ЕГН ********** в резултат на ПТП, станало на 31.10.2018 г., причинено от С.Д.С., ЕГН **********, който е нарушил правилата за движение при управление на л. а. „Рено Меган Сценик“, с рег. № ... на основание застрахователна полица № BG/06/118002873932 за задължителна застраховка “Гражданска отговорност” за горепосочения лек автомобил ведно със законната лихва върху главницата, считано от 04.04.2019 г. до окончателното й заплащане
Осъжда „ДЗИ – Общо застраховане“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, район Триадица, бул. „Витоша“, № 89Б, представлявано от гл. изп. директор К.Х.Ч.и изп. директори Б.А.В.Е.Й.Б. и Б.Х.П.да заплати на М.П.С. ЕГН **********,*** сумата от 100 000.00 (сто хиляди) лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, поради смъртта на майка му Я.М.И., ЕГН ********** в резултат на ПТП, станало на 31.10.2018 г., причинено от С.Д.С., ЕГН **********, който е нарушил правилата за движение при управление на л. а. „Рено Меган Сценик“, с рег. № ... на основание застрахователна полица № BG/06/118002873932 за задължителна застраховка “Гражданска отговорност” за горепосочения лек авто- мобил ведно със законната лихва върху главницата, считано от 04.04.2019 г. до окончателното й заплащане.
Осъжда „ДЗИ – Общо застраховане“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, район Триадица, бул. „Витоша“, № 89Б, представлявано от гл. изп. директор К.Х.Ч.и изп. директори Б.А.В.Е.Й.Б. и Б.Х.П.да заплати на П.П.Е., ЕГН **********, с постоянен адрес: *** сумата от 50.60 (петдесет лева и шестдесет стотинки) лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди причинени, вследствие смъртта на майка й Я.М.И., ЕГН ******** 31 в резултат на ПТП, станало на 31.10.2018 г., причинено от С.Д.С., ЕГН **********, който е нарушил правилата за движение при управление на л. а. „Рено Меган Сценик“, с рег. № ... на основание застрахователна полица № BG/06/118002873932 за задължителна застраховка “Гражданска отговорност” за горепосочения лек автомобил ведно със законната лихва върху главницата, считано от 04.04.2019 г. до окончателното й заплащане, а в останалата част за разликата над уважения размер от 50.60 (петдесет лева и шестдесет стотинки) лв. до претендирания размер от 669.20 (шестстотин шестдесет и девет лева и двадесет и стотинки) лв. отхвърля претенцията на П.П.Е., поради неосно- вателността й.
Отхвърля като неоснователни и недоказани предявените от П.П.Е., ЕГН **********, с постоянен адрес: *** и М.П.С. ЕГН **********,*** срещу С.Д.С., ЕГН ********** *** искове с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД да заплати на всеки един от ищците по 4 305.90 лв. (четири хиляди триста и пет лева и деветдесет стотинки) лв., представляващи обезщетение за забава за периода от 31.10.2018 г. до 04.04.20 19 г. върху претендираните от „ДЗИ – Общо застраховане“ АД, ЕИК ********* суми за обезщетение на претърпените неимуществени вреди от по 100 000.00 лв. на всеки един от ищците, поради смъртта на майка им Я.М.И., ЕГН ********** в резултат на ПТП, станало на 31.10.2018 г., причинено от С.Д.С., ЕГН **********, който е нарушил правилата за движение при управление на л. а. „Рено Меган Сценик“, с рег. № ... на основание застрахователна полица № BG/06/118002873932 за задължителна застраховка “Гражданска отговорност” за горепосочения лек автомобил.
Осъжда П.П.Е., ЕГН **********, с постоянен адрес: *** да заплати на „ДЗИ – Общо застраховане“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, район Триадица, бул. „Витоша“, № 89Б, представлявано от гл. изп. директор К.Х.Ч.и изп. директори Б.А.В.Е.Й.Б. и Б.Х.П.сумата от 5.53 лв., представляваща съответната част от деловодните разноски и юрисконсултско възнаграждение съразмерно с отхвърлената част от исковете й.
Осъжда П.П.Е., ЕГН **********, с постоянен адрес: *** и М.П.С. ЕГН **********,*** да заплатят солидарно на С.Д.С., ЕГН ********** *** сумата от 936.00 лв., представляващи напра- вените от него разноски по делото.
Осъжда „ДЗИ – Общо застраховане“ АД,
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, район Триадица,
бул. „Витоша“, № 89Б, представлявано от гл. изп. директор К.Х.Ч.и изп. директори
Б.А.В.Е.Й.Б. и Б.Х.П.да заплати на адвокат П.Т.Т.,***, с адресна дейността: гр.
Варна, ул. „...“, № 4 сумата от 7 328.44 лв., представляваща адвокатско възнаграждение
за оказана на ищците П.П.Е., ЕГН ********** и М.П.С. ЕГН ********** безплатна
адво- катска помощ.
Осъжда „ДЗИ – Общо застраховане“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, район Триадица, бул. „Витоша“, № 89Б, предста- влявано от гл. изп. директор К.Х.Ч.и изп. директори Б.А.В.Е.Й.Б. и Б.Х.П.да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Шуменския окръжен съд държавна такса в размер на 8 002.02 (осем хиляди и два лева и две стотинки) лева.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд град Варна в двуседми- чен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: