Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 54/20.02.2019г.,гр.Пазарджик
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,гражданска колегия,ІІІ въззивен състав, в публично
заседание на двадесет и първи януари през две хиляди и деветнадесета година,в
състав:
Председател:Албена Палова
членове: Димитър Бозаджиев
Мариана Димитрова
при
секретаря Катя Кентова като разгледа докладваното от съдия Мариана Димитрова
в.гр.дело №784 по описа на Съда за 2018 година,и за да се произнесе,взе предвид
следното:
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №432 постановено на
18.06.2018г. по гр.дело №633 по описа на Пещерския районен съд за 2017г. е
отхвърлен предявения от С.Р. против Н.Х. иск за установяване нищожност на основание чл.42б.“б“вр.с чл.25, ал.1 от ЗН на
саморъчно завещание от 10.03.2015 година съставено от Р.Г.Б.в полза на Н.Х.
относно следния недвижим имот: апартамент № ..,вход Б,етаж втори, ведно с
избено помещение № 5, находящи се в жилищен блок, построен в УПИ Х-Жилищен
комплекс в гр. Б., ул. “А.П.“ № .., като
неоснователен.Предявените при условията
на евентуалност искове за нищожност на завещанието, поради това че същото е извършено от завещателката, когато тя не е била способна да
завещава или поради това, че същото е извършено от завещателката, поради
изпадане в състояние на крайна нужда и при явно неизгодни за нея условия са отхвърлени като
неоснователни.
На основание чл.36,ал.1изр.2
от ЗН е постановено заветницата Н.Х. да задържи следния недвижим имот:
самостоятелен обект в сграда –апартамент № ..,находящ се във вх.Б,етаж 2
четириетажна масивна жилищна сграда-блок ,застроена в УПИ Х-Жилищен комплекс в
кв... по действащия план на гр.Б. ,състоящ се от стая, кухня и сервизни
помещения с площ от 38.94 кв.м.,при съседи:
югозапад-улица,североизток-коридор,северозапад-югоизток апартамент 41;ведно с
избено помещение № 5 с площ от 4.32
кв.м. и е осъдена да заплати на С. Р. сумата в размер на 5327.58 лева.
Решението се обжалва с
въззивна жалба от Н.Х.,подадена от процесуалния й пълномощник-адв. К. в частта
му,с която жалбоподателката е осъдена да заплати сумата в размер на 5327,58
лева на основание чл.32,ал.1 от ЗН. На първо място ,жалбоподателката посочва,че
така изчислената от съда сума е некоректна ,предвид обстоятелството ,че
участието на наследодателката в съсобствен недвижим имот с идентификатор
99088.1.81 е ¼ ид.част, а не 18,9 %, и предвид стойността на целия имот
: 6639 лева, нейният дял от имота е на стойност 1659,75 лева, поради което
стойността на наследствената маса е 38 152,23 лева, а не както е приел
първоинстанционният съд 37 747,25 лева.
Основният довод ,който развива
жалбоподателката във въззивната си жалба, е че приложимата норма в конкретният
казус е чл.30,ал.1 от ЗН, а не както е приел първоинстанцонният съд чл.36,ал.2
от ЗН. Твърди,че ищцата може да получи пълния размер на запазената си част, тъй
като завещанието не накърнява правата й, поради което предявения иск се явява
изцяло неоснователен. Формулира искане решението- в обжалвана част да бъде
отменено, а така предявения иск отхвърлен като неосноватален.
С отговора на въззивната жалба
ищцата в първоинстанционното производство С.Р.,чрез пълномощника си-адв.У. излага
съображения за неоснователност на жалбата.
От същата е депозирана и насрещна въззивна жалба с твърдения,че
стойността на поземлен имот с идентификатор 99088.38.104 е неправилно
определена, което е довело и до неправилно определяне на стойността на
наследствената маса. Формулира искане за отмяна на решението, а въззивната
инстанция реши спора по същество като приеме,че завещаният имот надвишава
общата стойност на разполагаемата и запазената част, взети заедно ,и същият да бъде
върнат в наследствената маса.
Пазарджишкият окръжен съд като съобрази наведените от
жалбоподателите доводи за незаконосъобразност на първоинстанционния съдебен акт
и събраните по делото доказателства, прие за установено:
Относимите към правния спор обстоятелства
във въззивното производство ,с оглед обжалваемата част от решението, са следните:
Ищцата С.Р. е поискала възстановяване на запазената си
част от наследството на Р.Г.Б.-починала на 24.09.2016г., накърнена с
извършеното от нея завещание в полза на Н.Х. на имот с идентификатор 06207.502.52.1... от КК и КР
на гр.Б. ,представляващ: апартамент №.. със застроена площ от 38.94 кв.м.,ведно
с избено помещение № 5 с площ от 4.32
кв.м. с административен адрес: гр.Б. ,ул.“А.П.“ № .. .Не се спори между
страните по делото,че към момента на смъртта си наследодателката е притежавала
и 18,9% от поземлен имот с идентификатор 99088.38.104 от КК и КР в кв.Д.В. с площ от 1,229 дка в местността „
Камара“, и ¼ ид.част поземлен имот с
идентификатор 99088.1.81 от КК и КР на кв.“Д.В. с площ от 7.100 дка в
местността „Чайкъра“ .
За да се определи дали с
направеното завещателно разпореждане е накърнена запазената част на С.Р. от
наследството на майка й,съгласно чл.31 от ЗН следва да се образува наследствена
маса от всички имоти,които са принадлежали на наследодателката ,към момента на
смъртта й, и от вещите,които са били дарени,с изключение на обичайните такива,
от която маса следва да се извадят задълженията и увеличението на наследството
по чл.12,ал.2 от ЗН.
В настоящият случай,от
събраните по делото доказателства,безспорно се установява,че масата по чл.31 от ЗН от наследството на Р.Г.Б.-починала на 24.09.2016г.,възлиза
на 38 152,23 лева и включва:
1.
1659,75
лева-представляващи стойността на ¼
ид.част от поземлен имот с идентификатор
99088.1.81
2.
18 582,48 лева-представляващи стойността на 18,9% от поземлен имот с
идентификатор 99088.38.104;
3.
17 910 лева-стойността на завета на имота с идентификатор
06207.502.52.1...
Между страните съществува спор
относно цената на имот с идентификатор 99088.38.104. Основната оценителна
експертиза в първоинстанционното производство е дала оценка на имота към
момента на откриване на наследството в размер на 98 320 лева, отчитайки
обстоятелството,че с Решение №95/16.12.2015г. на ОбС А. е взето решение за
имота да се изготви ПУП-ППР за промяна на предназначението за „Жилищно
застрояване“ и парцеларен план за елементи на техническата инфраструктура-водопровод,канализация,ел.провод.Изготвено
е техническо задание за проект на ПУП-ПРЗ,като е определена устройствена зона
–жилищна с малка височина на застрояване,свободно стоящо с дефинирани
параметри. Вещото лице е отчело ,че имота граничи със съществуваща асфалтова
улица и урбанизирана територия с определени външни линии на застояване на 5,00
л.м. от нея. При разпита на вещото лице,
се установява,че при определяне на оценката е отчето обстоятелството,че
процедурата за промяната на предназначението на имота за жилищно строителство
не е приключила. В допълнителното заключението експерта е посочил ,че
стойността на имота с предназначение: земеделска земя е 1 149 лева.
Настоящият съдебен състав
,възприема изцяло основното заключение на вещото лице.Определяне стойността на
имота към момента на откриване на наследството предполага определяне на
приблизителната и най-близка до действителната стойност ,на която този имот би
могъл да се реализира на свободния пазар. Безспорно е ,че към момента на
откриване на наследството имот 99088.38.104 по предназначение –съобразно
решенията за реституция, представлява земеделска земя. Но, съща така ,към този
момент е взето решение за промяна на предназначението му- за „Жилищно
застрояване“ и парцеларен план за елементи на техническата инфраструктура-водопровод,канализация,ел.провод.Ето
защо,при определяне на справедливата пазарна оценка на имота и при прилагане на
метода на пазарните сравнения, няма как тези обстоятелства да не се вземат
предвид ,тъй като същите представляват характеристики на имота определящи
неговата цена. Изложените във насрещната въззивина жалба твърдения за
неправилно определена от първоинстанционният съд оценка на имот 99088.38.104 са
несъстоятелни.
С.Р.,като едно от двете деца
на наследодателката Р.Б. ,на основание чл. 29,ал.1 от ЗН има запазена част от
наследството в размер на 2/3,или възлиза на сумата в размер на 25 434,82
лева.
От наследството на Р.Б.,
дъщеря й Н.Х. е получила 17 910 лева-стойността на завета на имота с
идентификатор 06207.502.52.1... със завещанието от 10.03.2015г.
Когато съдът е сезиран с искане за възстановяване на
запазена част от наследство от наследник със запазена част,съдът следва не само да установи дали запазената
част от наследството на предявилия искането е нарушена с извършения завет или
дарение /като прецени дали стойността на завещания или дарен имот превишава
стойността на запазената част от наследството/, но и ако установи, че
запазената част е нарушена - да извърши възстановяването й по предвидения в
Закона за наследството императивен ред: 1. Ако предмет на завета или дарението
е недвижим имот и отделянето на част от него, за да се допълни запазената част
на наследника, не може да стане удобно, в случай че стойността на завещания или
дарения имот, пресметната съгласно чл.31 от ЗН, надвишава с повече от 1/4
разполагаемата част, съдът е длъжен да върне завещания или подарен имот изцяло
в наследството, а да осъди наследника със запазена част да заплати на заветника
или на дарения стойността на разполагаемата част от наследството-чл. 36,ал.1
изр. първо от ЗН или 2. Ако стойността на имота не надвишава с повече от 1/4
разполагаемата част, по искане на заветника или на надарения имотът може да
бъде задържан, като в този случай съдът е длъжен да осъди заветника или
надарения да заплати на наследника стойността на нарушената му запазена част от
наследството по цени по време на намаляването- чл.36,ал.1,изр. второ от ЗН. И в двата случая, обаче, за да бъдат
присъдени горепосочените суми, не е нужно, нито наследникът със запазена част,
нито заветникът или надареният, да са направили искане за присъждане на тези
суми, тъй като присъждането им е част от предвидения в ЗН начин за
удовлетворяване на искането за възстановяване на запазената част от
наследството, с което искане съдът вече е бил сезиран.В конкретният случай,
правилно първоинстанционният съд е приел,че приложение намира разпоредбата на
чл.36,ал.1,изр. второ от ЗН, и предвид изложеното по-горе ,настоящият съдебен
състав,приема за несъстоятелни изложените във въззивната жалба твърдения,че
приложимата разпоредба в конкретния казус е чл.30,ал.1 от ЗС,тъй като надлежна
претенция съобразно тази разпоредба в настоящото производство от
жалбоподателката не е предявена.
Както бе посочено по-горе,стойността на наследствената
маса,определена по правилата на чл.31 от ЗН е 38 152,23 лева .Запазената
част на наследниците по закон съобразно чл.29,ал.1 от ЗН е 25 434,82 лева,
а разполагаемата част на наследодателката Р.Б. е 12 717,41 лева. Стойността на завещания недвижим имот –
17 910 лева не надвишава сбора от разполагаемата част на наследодателя и
запазената част на ищцата ,поради което този имот следва да бъде задържан от
заветницата, а същата се осъди да заплати на другия наследник по закон сумата в
размер на 5 192,52 лева, представляваща разликата между стойността на
завещания имот и разполагаемата част на наследодателката.
Правните изводи на първоинстанционния съд са правилни
и изцяло се споделят от настоящият състав на въззивната инстанция.
Поради погрешно изчисление на наследствената маса,
обаче решението в частта, с която Н.Х. е осъдена да заплати на С. Р. разликата
над 5 192,52 лева до 5 327,58 лева като неправилно следва да се
отмени.
Решението в останалата –обжалвана част като правилно
следва да се потвърди.
Воден от горното, Пазарджишкият окръжен съд
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение №432 постановено на 18.06.2018г. по гр.дело
№633 по описа на Пещерския районен съд за 2017г. ,В ЧАСТТА, с която Н.М.Х. е осъдена да заплати на С. М.Р. разликата
над 5 192,52 лева до 5 327,58 лева-на основание чл. 36,ал.1 от ЗН.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му обжалвана част.
Решението подлежи на касационно обжалване в
едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС.
Председател: членове:
1.
2.