РЕШЕНИЕ
№ 194
гр. Враца,
29.06.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВРАЦА, трети състав, в публично заседание на 28.05.2020г., двадесет и осми май две хиляди и двадесета година в състав:
АДМ. СЪДИЯ: СЕВДАЛИНА ВАСИЛЕВА
при секретаря ДАНИЕЛА ВАНЧИКОВА като разгледа докладваното от съдия ВАСИЛЕВА адм. дело №756 по описа на АдмС – Враца за 2019г., и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.145 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс вр.чл.166
от ДОПК вр.чл.195б ал.2 от Закона за водите /ЗВ/.
Образувано е въз основа на жалба на ОБЩИНА МЕЗДРА против АКТ
№120/27.09.2019г., за УСТАНОВЯВАНЕ на ПУБЛИЧНО ДЪРЖАВНО ВЗЕМАНЕ, в който е
установено, че Басейнова дирекция Дунавски район гр. П. има изискуемо вземане
срещу жалбодателя в размер на *., произтичащи от незаплатени дължими такси по чл.194 ал.1 т.3 б.“а“ и чл.194 ал.1 т.1
б.“б“ от Закона за водите, за периода 01.01.2013г. -19.12.2018г. Прието е, че
като титуляр на разрешително № 13140177/22.08.2011г., изменено с Решение
№737/20.04.2012г. и Решение №ПВЗ- 00054/20.09.2017г. за отказ за продължаване
срока на действие на разрешителното (влязло в сила) и на Разрешително
№11590895/19.12.2013г., изменено с Решение №1593/ 25.03.2015г., за водовземане
от подземни води, издадени от БДДР П., и на основание чл.12, ал.1 и
ал.2, т.1 от Тарифа за таксите
за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, приета с ПМС №
177/24.06.2011г за периода
01.01.2013г.- 31.12.2014г. и чл.12, ал.1, и ал. 2, т.2 от Тарифа
за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, приета
с ПМС № 177/24.06.2011г и
параграф 2 от ПЗР на Тарифа за таксите за водовземане, за
ползване на воден обект и за замърсяване, приета с ПМС № 177/24.06.2011г
за периода от
01.01.2015-01.03.2016г. и чл.8, а.1, чл.10,. ал.2, т.6 от Тарифа
за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, приета
с ПМС № 177/24.06.2011г за
периода от 26.03.2015г.-31.12.2016г. и чл. 11, ал. (1) и ал.(2), чл.12, ал.
(2), т. 9 от Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за
замърсяване, приета с ПМС № 383/2016 г. за периода 01.01.2017г. до 19.12.2018г.
са в общ размер, както следва: за периода от 01.01.2013 г. до 31.12.2013 г. — главница * лв. /*/, платима до
31.03.2014г., изискуема от 01.04.2014г. Лихвата е дължима до пълното погасяване
на главницата;за периода от 01.01.2014
г. до 31.12.2014 г. - главница * лв. /*/, платима до 31.03.2015г., изискуема от
01.04.2015г. Лихвата е дължима до пълното погасяване на главницата;за периода от 01.01.2015 г. до 31.12.2015 г. - главница
* лв. /* /, платима
до 31.03.2016г., изискуема от 01.04.2016г. Лихвата е дължима до пълното
погасяване на главницата;за периода от 01.01.2016
г. до 31.12.2016 г. - главница * лв. /*/, платима до 31.03.2017г., изискуема от
01.04.2017г. Лихвата е дължима до пълното погасяване на главницата;за периода
от 01.01.2017 г. до 31.12.2017
г. - главница *лв. /*/,
платима до 31.03.2018г., изискуема от 01.04.2018г. Лихвата е дължима
до пълното погасяване на главницата;за периода от 01.01.2018 г. до 19.12.2018 г. - главница * лв. /* /, платима до
15.02.2019г., изискуема от 16.02.2019г. Лихвата е дължима до пълното погасяване
на главницата.
В жалбата се излагат съображения за
незаконосъобразност на акта и се иска неговата отмяна. Сочи се, че ответникът
не е изяснил фактическата обстановка, като не е издирил и не се е съобразил с
писмени документи, намиращи се при него и посочени от жалбодателя. Твърди се,
че неправилно ответникът е приел, че погасителната давност по отношение на
вземанията за 2013г. и за 2014г. не е
изтекла, поради което е приел, че тези суми се дължат. Освен това се заявява,
че след сключване на Договора за
стопанисване, поддържане и експлоатация на ВИК системите и съоръженията и предоставяне на водоснабдителни и
канализационни услуги, в сила от 01.03.2016г., ВИК операторът поема
задълженията по изпълнение на условията в разрешителните, вкл. и за заплащане
на таксите, поради което при неизпълнение на това задължение, същите се дължат
от него, а не от Общината. Прави се искане за отмяна на оспорения пред съда
АУПДВ. Идентични съображения се поддържат в с.з. от процесуалния представител юрисконсулт
Петкова и в депозирано писмено становище.
Ответникът по оспорването
чрез процесуалния си представител
юрисконсулт Х. оспорва изцяло жалбата и иска същата да бъде
отхвърлена. Становището му е, че обжалваният
акт е издаден от компетентен орган, поради което не е нищожен, а също така и не
страда от пороците, посочени в молбата на жалбодателя, което го прави
законосъобразен.
Административният съд, като се
запозна с доводите на страните и доказателствата в административната преписка и
след служебна проверка съгласно разпоредбата на чл.168 от АПК, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
На жалбодателя са издадени Разрешително № 13140177/22.08.2011г., за заустване
на отпадъчни води за експлоатация на
канализационната система на гр.М., изменено
с Решение №737/20.04.2012г. и Решение №ПВЗ- 00054/20.09.2017г. за отказ за
продължаване срока на действие на разрешителното (влязло в сила) и Разрешително №11590895/19.12.2013г., изменено
с Решение №1593/ 25.03.2015г., за водовземане от подземни води чрез хоризонтален дренаж. Жалбодателят не е
подавал декларации по чл.194б от ЗВ и справки –отчети за заустени води за периода 01.01.2012г. –
01.03.2016г. по първото разрешително и
за добити води по второто
разрешително за периода
26.03.2015г. – 19.12.2018г. Ответникът е изчислил дължимите такси за водоползване на база разрешено общо водно количество по
разрешителните. Жалбодателят е уведомен за започналото административно производство
за издаване на АУПДВ с уведомително писмо
изх.№КД-04-84/15.07.1.2019г. и му
е отправена Покана за доброволно изпълнение с изх.№КД-04-84/15.07.2019г. С писмо вх.№КД 04-84/1/ от 30.07.2019г. Община М. е
направила възражение за погасяване по давност на вземанията за периода
преди 01.01.2014г. и е направено искане да не бъде издаван АУПДВ. В писмото е
посочено, че на 09.02.2016г. по реда на глава 11а от ЗВ между АВИК и „ВИК“ ООД
гр.В. за обособената територия на дружеството
е сключен Договор за
стопанисване, поддържане и експлоатация на ВИК системите и съоръженията и предоставяне на водоснабдителни и
канализационни услуги, който е в сила от 01.03.2016г. със срок на действие 15
години. Договорът е представен и приет като доказателство по делото, както и
Приемо-предавателен протокол от 07.05.2015г., с който Община Мездра е
предоставила на „ВИК“ ООД гр.В.
новоизградена водопроводна, реновирана и доизградена канализационна мрежа и
ПСОВ М. Този протокол е предоставен на
Ответника с цитираното по-горе
писмо и не е бил взет под внимание при
издаване на оспорения пред съда акт, тъй
като не е бил наличен преди тази дата в Басейнова дирекция. Съставен е
Констативен протокол от 29.08.2019г. от комисия, назначена със Заповед
№154/29.05.2019г. на Директтора на БДДР П., за извършване на проверка по налични документи, относно установяване на
платените и дължими такси от титулярите на разрешителни, съгласно изискванията
на Закона за водите, в който детайлно са
описани задълженията на жалбодателя за
отделните периоди. Записано е, че поради неподаване на декларациите по чл.194б
от ЗВ, задължението е изчислено на база
разрешено годишно водно количество
съобразно Тарифа за таксите за водовземане,
за ползване на воден обект и за замърсяване.
С АУПДВ е удовлетворено възражението за изтекла погасителна давност за
задълженията от 01.01.2012г. до 31.12.2012г. Прието е, че в останалата си част искането за погасяне на
задълженията е неоснователно, тъй като Публичните
вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1
януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати
публичното задължение, поради което давността за вземанията за 2013г. и 2014г.
изтичат съответно на 01.01.2020г. и на 01.01.2021г. Въз основа на така направените констатации,
ответникът е издал оспореният пред съда АУПДВ, в който е определен общ размер на дължимите такси за
двете разрешителни за периода
01.01.2013г. -19.12.2018г. от *.
Назначена е и приета съдебно-икономическа експертиза, в която е посочено, че посочените в АУПДВ суми са правилно изчислени.
При така установената фактическа
обстановка съдът намира от правна страна,
че оспорването е направено от надлежна страна, чиито права и законни интереси
са засегнати от издадения индивидуален административен акт, който подлежи на
оспорване. Обжалването е извършено и в законоустановения срок, тъй като връчването на
акта за публично държавно вземане
е станало на 01.10.2019г., а жалбата е депозирана на 15.10.2019г. , видно от
клеймото на приложения пощенски плик, поради което обжалването се явява допустимо, а разгледано по същество и
частично основателно по следните съображения:
Съобразно изискванията на чл.168 ал.1
и 2 от АПК съдът е длъжен да извърши цялостна проверка на оспорения акт
на основанията, посочени в чл.146 от АПК, независимо от доводите на страните по делото. В този смисъл, на първо
място съдът следва да се произнесе по
въпроса за евентуална нищожност на
оспорения акт. Актът е издаден в производство по чл.166 ал.2 от ДОПК, т.е. тъй
като по специалния Закон за водите и
издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове не е предвиден
специален ред за установяване на
публични държавни вземания, същите следва да
се установяват с административни
актове, издадени по правилата на АПК. Компетентният
орган да издава такива актове е
Директорът на съответната басейнова дирекция, което води до извода, че издателят на акта е материално и териториално
компетентен. Актът е издаден в писмена форма, съдържа необходимите реквизити,
мотивиран е и от него нееднозначно може да
се изведе волята на административния орган. По тези съображения съдът
приема, че оспореният АУПДВ не е
нищожен.
Що се касае до неговата незаконосъобразност, съдът намира, че
претенцията е частично основателна. Не се спори, че на жалбодателя е издадено разрешително № 13140177/22.08.2011г. за ползване на воден обект за
заустване на отпадъчни води в повърхностни води, изменено с Решение №737/20.04.2012г.
и Решение №ПВЗ-00054/20.09.2017г. за отказ за продължаване срока на действие на
разрешителното, както и че за периода от
01.01.2012г. до 01.03.2016г. не са заплащани дължимите такси и не са подавани декларации по чл.194б
от ЗВ. Законосъобразно административният орган е приел, че вземането за 2012г. е погасено по давност и не го е включил в издадения от него АУПДВ. Съдът
намира, че възражението на жалбодателя за
изтекла погасителна давност по отношение на задължението за заплащане на
такси за 2013г. и за 2014г., е неоснователно. Съгласно
разпоредбата на чл.
171 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), погасителният
давностен срок за публични държавни вземания е 5 години и започва да тече от 1
януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати
публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок.
Задължението за плащане на таксата за водовземане за периода 1.01.2013 г. -
31.12.2013 г. е следвало да бъде заплатено
до 31.03.2014г. и става изискуемо на 01.04.2014г., следователно
погасителната давност започва да тече от
01.01.2015г. и изтича на 01.01.2020г. По същите съображения
погасителната давност за вземанията за 2014г. изтича на 01.01.2021г. Дължимата такса за това разрешително
е изчислена правилно, законосъобразно е прието, че тя се дължи от жалбодателя
до датата 01.03.2016г., от която е в
сила сключеният договор за стопанисване, поддържане и експлоатация на ВИК
системите и съоръженията и предоставяне на водоснабдителни и канализационни
услуги. До тази дата се дължат такси и по Разрешително
№11590895/19.12.2013г., изменено с Решение №1593/ 25.03.2015г., за водовземане
от подземни води, тъй като след влизане в сила на посочения по-горе
договор задължение за подаване на
декларации по чл.194б от ЗВ и заплащане на такси има съответното ВИК дружество,
а не собственикът на обекта. Това обстоятелство е било известно на административния орган преди съставяне на констативния протокол и преди
издаване на оспорения АУПДВ, поради което е следвало да се съобрази с него.
Съдът приема, че по това разрешително жалбодателят е бил длъжен да заплати
такси в размер на *. за 2015г. и *лв. за периода от 01.01.2016г. до
01.03.2016г. или общо *. За периода от
01.03.2016г. до 31.12.2018г. таксите не се дължат от жалбодателя, а от ВИК оператора.
По тези съображения съдът намира, че АУПДВ следва да бъде отменен в частта, в
която е прието, че се дължат такси за периода 01.03.2016г. – 31.12.2016г., в размер на *лв., както и в частта, в която е
прието, че се дължат такси за периода 01.01.2017г. – 31.12.2017г. от *. и
за периода 01.01.2018г.
-31.12.2018г. от *. В тази част жалбата
следва да бъде уважена, а в останалата си част следва да се отхвърли.
Водим
от гореизложеното и на основание чл.172 ал.2 вр.чл.146 т. 4 от АПК съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ АКТ ЗА УСТАНОВЯВАНЕ НА
ПУБЛИЧНО ДЪРЖАВНО ВЗЕМАНЕ
№120/27.09.2019г., издадено
от Директора на Басейнова дирекция „Дунавски район“ в частта, в която е
прието, че Община Мездра дължи незаплатени
дължими такси по Закона за водите
за периода 01.03 2016г. –
31.12.2016г. в размер на * /*/ лв., за
периода 01.01.2017г. – 31.12.2017г. в
размер на * / *./ и за периода 01.01.2018г. – 31.12.2018г. в размер на * / */. и в частта, в която е прието, че общо
дължимите такси са над размер от *. / *./лв.
ОТХВЪРЛЯ
жалбата в останалата част.
Решението подлежи на обжалване пред ВАС
в 14-дневен срок от уведомяване на страните, на които на основание чл.138 АПК
да се изпрати препис от същото.
АДМ. СЪДИЯ: