РЕШЕНИЕ
№ ....................
гр.София, 03.02.2017 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 15 състав, в публичното съдебно заседание на тридесети ноември
през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
при
участието на секретаря И.И., като разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 13098 по описа за 2015 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът И.Ц.И.
е предявил осъдителни искове срещу З.Б.И.
АД по чл.226, ал.1 КЗ /отм./ вр. с чл. 45 от ЗЗД, и
чл.86, ал.1 ЗЗД.
Поддържа
твърдения, че на 19.09.2014 г. около 15.10 часа в
гр.Видин пострадал при ПТП, като участник в движението, управлявайки мотоциклет
„Харлей Дейвидсън” с рег.№ ****** по ул.”Райнина”, което настъпило по вина на В.Л.Й.,
управлявал товарен автомобил „Форд Транзит 350” с рег.№****** в нарушение на
правилата за движение по пътищата. Поддържа, че ПТП е настъпило на кръстовището
с ул.”Тополовец”, поради това че водачът на автомобила не извършил правилно
маневра „завой наляво” и отнел предимството му.
Поддържа, че
в резултат на ПТП му били причинени травматични увреждания, във връзка с които
претърпял и ще продължава да търпи болки и страдания. Твърди, че деликвентът е
застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” при ответника
– З.Б.И. АД. Поради това, според ищеца следва
да бъде ангажирана отговорността на застрахователя – ответник за причинените му
неимуществени вреди, които са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото
ПТП и последиците от него.
Предвид
изложеното, моли, съдът да постанови решение, с което да осъди ответното
дружество да му заплати, на основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ застрахователно обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 150000.00 лв., ведно с обезщетение за забава в размер на
законната лихва по чл.86, ал.1 ЗЗД, върху същите суми от датата на увреждането
– 19.09.2014 г. до окончателното им изплащане. Претендира сторените по делото
разноски.
Ответникът З.Б.И.
АД оспорва исковете по основание и размер. Оспорва наличие на валидно
застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите” към посочения момент за описинаия автомобил.
Оспорва вината на деликвента. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат с поведението на пострадалия / поне с 90%/, изразяващо се в управление
на мотоциклета с несъобразена с пътните условия скорост, в противоречие с
императивните изисквания на ЗДвП, с което сам се е поставил в опасност.
Оспорва, като завишени по размер претенциите.
Съдът, след
като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото
доказателства, при спазване на разпоредбите на чл.235 ГПК намира от фактическа
и правна страна следното:
От правна
страна предявения иск за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, съдът квалифицира по чл. 226, ал.1 от КЗ /обн., ДВ, бр. 103 от
23.12.2005 г., отм., считано от 01.01.2016 г./ във връзка с § 22 от ПЗР на КЗ,
в сила от 01.01.2016 г., във връзка с чл. 45 от ЗЗД.
Съгласно §22
ПЗР на КЗ за застрахователните договори, сключени преди влизането в сила на КЗ
(01.01.2016 г.), се прилага част четвърта от отменения Кодекс за застраховането
(отм. ДВ бр. 102 от 29.12.2015), освен ако страните договорят друго след
влизането в сила на КЗ. Последното не е установено в производство, поради което
приложим е посочения ред.
Чрез постановеното
решение № 387/11.11.2015 г. постановено по АНД № 1072/2015 г. по описа на РС
Видин се установява, че В.Л.Й. е бил признат за виновен за станалото ПТП на
19.09.2014 г. в гр.Видин, на кръстовището на ул.Р. ***, при управление на
товарен автомобил „Форд Транзит 350” с рег.№******
в посока от кръстовището на ул.Р. *** Симеон Велики към кръстовището на ул.Р. ***
Борис I в нарушение на правилата за движение по пътищата – чл.37, ал.1 ЗДвП.
Последното се изразявало в неправилно извършване на маневра завиване наляво /от
ул.Р. ***/, тъй като е следвало да пропусне насрещно движещите се ППС преди
извършване на завой, с което не е осигурил предимство на движещия се по ул.Р.
Княгиня с посока от кръстовището на ул.Р. *** Борис I към кръстовището на ул.Р. ***
Симеон Велики мотоциклет „Харлей Дейвидсън” с рег.№******, с което му причинил
по непредпазливост травматични увреждания.
Така
установеният механизъм на ПТП се потвърждава от съставения протокол за ПТП №
1315476/24.09.2014 г. и констатациите на експерта по САТЕ /основна и
допълнителна/. Според последната ПТП е настъпило по следния начин: Мотоциклетът се е движел по ул. „Р.
Княгиня” в по средата на пътната лента със скорост на движение около 60 км/ч /допълнителна
САТЕ/. Приближавайки към кръстовището с ул. „Тополовец”, в същото време, автомобилът,
движещ се по ул. „Р. Княгиня” в срещуположната посока на мотоциклета придприел
изпълнение на ляв завой, като навлязъл в пътната лента на мотоциклета.
Реализирало се ПТП, като мотоциклетът с предната си част е ударил автомобила в
задната му дясна, странична част. След удара, мотоциклета и мотоциклетиста
паднали на платното за движение, като се установили в зоната на кръстовището.
Автомобилът продължил движението си и също се е установил в близост до мястото
на удара на ул. „Тополовец”.
Според САТЕ, произшествието е настъпило на прав участък в светлата част от
денонощието с добра видимост и двамата участници са могли да се възприемат. От
техническа гледна точка, ударът е бил предотвратим за водача на автомобила, като не навлиза
в пътната лента на мотоциклета преди да премине през кръстовището. За водача на
мотоциклета ударът е бил предотвратим при движение със скорост около 41.3 км/ч.
Чрез
събраните в производството медицИ.ки документи и констатациите на приетата СМЕ на д-р Р.Д.,
които съдът възприема, като обективно и компетентно дадени се установява, че
при ПТП на пострадалия /ищец в производството/ били причинени следните
травматични увреждания: „травматичен шок; счупване на
срамната кост-закрито; счупване на таз/дисхиза на симфизата-отваряне на тазовия
пръстен/; непълно изкълчване на кръстно-хълбочната става вдясно; счупване на
ацетабулума в дясно/ главулечна ямка-ДТБС/; счупване на ІІ-ри поясен прешлен;
счупване на кръстната кост в дясно околоставно; контузия и хематом в скротална
област и перинеално”. На пострадалия било проведено лечение в болнични
и амбулаторно -домашни условия. Бил хоспитализиран първоначално по спешност в ОАИЛ-МБАЛ-Видин,
след което лечението му продължило в МБАЛСМ"Пиригов" ЕАД. На 20.09.14
г. по спешност му била извършена операция за корекция на тазовия пръстен -поставен
бил външен фиксатор. С отложена спешност на 02.10.14 г. бил опериран, като му
бил свален външния фиксатор, под рентГ. контрол извършена била кръвна репозиция
- вътрешна фиксация с 2 реконструктивни плаки и винтове за корекция на тазовия
пръстен. Под контрол била направена
вътрешна фиксация на фрактурата на кръстната кост и крилото на дясна хълбочна
кост. На 09.10.14г. била извършена ревизия на операцията. От 09.10.14 г. до 16.10.14
г. в болнични условия му била проведена рехабилитация по кинезитерапевтична програма,
обучен бил да ходи с помощни средства. От 17.10.14 г. до 24.10.14 г. бил хоспитализиран
по повод счупването на втори поясен прешлен и било проведено консервативно
лечение. Извършено било сваляне на дреновете от оперативната рана, продължена била
обезболяващата и антикоагулантна терапия. Бил изписан с подобрение, с
продължение на медикаментозната терапия-амбулаторно.
Според експерта д-р Р.Д., към настоящия момент оздравителния период е
приключил, като в представената по делото медицИ.ка документация няма отразени
остатъчни явления. За в бъдеще при промени във времето, натоварване се очакват
болки и дискомфорт в местата на увредите. Болките и страданията, които е търпял
ищеца са били най-интензивни непосредствено след травмата в началото на
реанимационните мероприятия, след етапните оперативни интервенции, при
раздвижването.
В
производство се установи чрез представената справка от Гаранционен фонд, че към
момента на настъпване на ПТП- 19.09.2014 г. за товарен
автомобил „Форд Транзит 350” с рег.№****** е налице задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ по застрахователна полица № 02114001435646, валидна за периода от 24.05.2014
г. до 24.05.2015 г., по която отговорност носи ответникът. Поради това, съдът
намира че релевираното от ответника възражение в обратен смисъл се явява
неоснователно.
За да бъде
успешно проведен прекият иск по чл. 226 ал.1 от КЗ /отм./, следва да бъдат
установени фактите, релевантни досежно осъществяването на ФС на И.титута на
непозволеното увреждане, включващ кумулативно следните елементи: 1. деяние
(действие или бездействие), 2. противоправност на деянието, 3. вреда, реално
претърпяна, 4. причинно-следствена връзка между претърпяната вреда и деянието,
5. вина на дееца, която се предполага до доказване на противното и наличието на
валидно, действително застрахователно правоотношение по договор за застраховка
по риска „гражданска отговорност”, сключен досежно МПС, с което е причинено
процесното ПТП и застрахователното дружество.
Съдът
намира, че сочените предпоставки се установиха, чрез обсъдените и събрани в
производството доказателства. Установи се, че вредите, чиято обезвреда се
претендира са в причинно – следствена връзка с противоправното деяние на водача
на лекия автомобил – И.И. Г. и с причинените от това застрахователно събитие
травматични увреждания: „травматичен шок; счупване на
срамната кост-закрито; счупване на таз/дисхиза на симфизата-отваряне на тазовия
пръстен/; непълно изкълчване на кръстно-хълбочната става вдясно; счупване на
ацетабулума в дясно/ главулечна ямка-ДТБС/; счупване на ІІ-ри поясен прешлен;
счупване на кръстната кост в дясно околоставно; контузия и хематом в скротална
област и перинеално”.
Съобразно указаното
в чл.300 ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за
съда, разглеждащ гражданско- правните последици от конкретно деяние, но само
относно това, дали то е извършено, дали е противоправно и дали деецът е виновен.
Съобразно дадените разяснения с т. 15 от Тълкувателно Решение № 6/2012 г. от
06.11.2013 г. на ВКС, ОСГТК, решението по чл.78а НК, с което наказателният съд
освобождава подсъдимия от наказателна отговорност и му налага административно
наказание, е приравнено по значение на влязла в сила присъда.
В случая с
оглед дадените разяснения и указаното в цитираната норма, съдът намира че в
производството са установени деянието, авторството и виновното поведение на
водача В.Л.Й., както и вида на телесното увреждане на ищеца, чрез постановеното
влязло в сила решение от наказателния съд по чл.78а НК.
Установи се,
че поведението на водача на лекия автомобил е в противоречие с предписаното в цитираните
норми поведение – чл.37, ал.1 от ЗДвП- неправилно извършване на маневра
завиване наляво, тъй като водачът на товарния автомобил е следвало да пропусне
насрещно движещите се ППС преди извършване на завой. Поради това, съгласно
изискванията на чл. 45 от ЗЗД поведението на водача В.Л.Й. е противоправно, доколкото
в производството не бе оборна презумпцията за виновност.
Поради това,
съдът приема, че са налице всички елементи от фактическият състав на чл.45 от ЗЗД, ангажиращи имуществената деликтна отговорност на водача на лекия автомобил
по отношение на причинените на ищеца вреди от описаното пътно – транспортно
произшествие. Същите са в причинно – следствена връзка с противоправно деяние
на водача на автомобила В.Л.Й., чиято гражданска отговорност като автомобилист
е застрахована при ответника – застраховател.
С имуществената
застраховка „Гражданска отговорност” се дава застрахователна закрила на
застрахования срещу риска да възникне в негова тежест отговорност за
непозволено увреждане към друго лице, а предназначението й е да репарира, в
рамките на застрахователната сума, реално възникналите за третото увредено лице
вреди, за които съществува основание да бъде ангажирана гражданската отговорност
на застрахования деликвент. По тази причина непозволеното увреждане е елемент
от фактическия състав на застрахователното събитие и последното ще е налице
само дотолкова, доколкото е осъществен деликт, като съгласно ППВС № 7/77 г. от
04.10.78 г. отговорността на застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност" е функционална, тъй като е обусловена от отговорността на
самия застрахован.
Предвид
гореизложеното, и доколкото в производството е установено наличието на валидно
застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“, съдът
намира, че ответното дружество отговаря по предявените искове.
В тежест на
ищеца бе да докаже неимуществените вреди, свързани с претърпените болки и
страдания от травматичните увреждания във връзка с ПТП.
Неимуществените
вреди са последиците от засягането на блага, които са предмет на субективни
права, в това число и права върху телесния и духовния интегритет. Съгласно чл.52
от ЗЗД обезщетението следва да бъде определено съобразно принципа на
справедливостта. Въпреки липсата на възможност за съпоставяне между
претърпените болки и страдания и паричната престация, законодателят е дал
възможност на увредения да претендира парично обезщетение за неимуществени
вреди, като е предоставил на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е
справедливият размер на това обезщетение. Съдебната практика приема като
критерии за определяне на справедливо обезщетение житейски оправданото и утвърденото
в практиката обезщетение за аналогични случаи, но съобразени с конкретния
случай. За да се реализира
справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е
необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди, като се съобразят
характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът, степента,
продължителността на болките и страданията, дали същите продължават или са
приключили, както и икономическата конюнктура в страната и общественото
възприемане на критерия за "справедливост" на съответния етап от
развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно определените лимити
по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Съобразно констатациите
на приетата в производството СМЕ на д-р Р.Д., която съдът кредитира при
разрешаване на спора, като обективно и професионално дадена се установява, че лечение
и възстановяване на пострадалия е било извършено при болнични и домашни
амбулаторни условия, като е била извършена операция по спешност за корекция на
тазовия пръстен – поставен външен фиксатор и след това – втора за премахването
му; била проведена рехабилитация и кинезитерапия за възстановяване на
движенията. Установява се, че за в бъдеще, при промяна във времето и при
натоварване се очакват болки и дискомфорт в местата на увредите.
Вземайки предвид броя, вида и характера на уврежданията, предвид възрастта
на пострадалия към момента на ПТП – 57 години, изпитаните болки и преживян
стрес за периода на лечение и възстановяване, включващ и извършените две оперативни интервенции и проведена
рехабилитация; обстоятелството, че към настоящия момент оздравителния процес е приключил
и не са налице данни за остатъчни явления, но в бъдеще, при промени във времето и натоварване ищеца ще изпитва болки и дискомфорт в
местата на увредите, както и социално-икономическите условия към 19.09.2014 г., съдът намира,
че следва да определи справедлив размер на обезщетение за претърпените неимуществени
вреди, причинени от увреждането, предмет на разглеждане по настоящото дело, съгласно
чл.52 от ЗЗД – сумата от 70000.00 лв. При формиране на този извод, съдът
съобрази, че в случая на ищеца е била причинена "съчетана травма”, сложна
по вид и трудна за лечение, която несъмнено е довело до ограничения в
движението и нужда от чужда помощ, ползване на помощни средства за придвижване.
За разликата над сумата от 70000.00 лв. до предявения размер от 150000.00 лв.,
съдът намира претенцията за неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Съдът достигна до посочените изводи и при съобразяване
минималните лимити на застрахователните суми за неимуществени вреди, които от
11.06.2012 г. са в размер на 2 000 000 лв. за всяко събитие за неимуществени и
имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт при едно пострадало
лице и 10 000 000 лв. за всяко събитие за неимуществени и имуществени вреди
вследствие на телесно увреждане или смърт при две или повече пострадали лица. В
същият смисъл е и дадената задължителна практика по реда на чл.290 ГПК -
Решение № 73 от 27.05.2014 г. по т.д. № 3343/2013 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС.
Настоящият състав споделя напълно изразеното в последното становище, че
независимо от функционално обусловената отговорност на застрахователя от
отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие, при определяне
на дължимото застрахователно обезщетение би следвало да се отчитат в пълна
степен и конкретните икономически условия, а като ориентир за размерите на
обезщетенията би следвало да се вземат предвид и съответните нива на
застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетението момент.
Предвид наведеното от ответника възражение за
съпричиняване от страна на ищеца следва да бъде изследван въпросът дали със
своето поведение на пътя пострадалият, като участник в движението, е допринесъл
за настъпването на вредоносния резултат, с оглед евентуалното намаляване на
дължимото обезщетение по реда на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. За да е налице
съпричиняване от страна на пострадалия е необходимо извършеното действие или
бездействие да е в пряка причинна връзка с настъпилата вреда, като не е
необходимо същото да е противоправно и виновно. Изводът за наличие на
съпричиняване на вредата не може да почива на предположения, а намаляването на
дължимото обезщетение за вреди от деликт по правилата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД
изисква доказани по безспорен начин конкретни действия или бездействия на
увреденото лице, с което то обективно да е способствало за настъпването на
вредите /Решение 99/08.10.2013 г. по т.д. 44/2012 г. на ВКС, Второ ТО; Решение
98/24.06.2013 г. по т.д. 596/2012 г. на ВКС, Второ ТО/. С оглед наведеното
възражение, съдът следва да съобрази степента на приноса за настъпването на
вредите, което предполага съпоставяне на поведението на увредения с това на
делинквента и отчитане тежестта на допуснатите от всеки нарушения, довели до
настъпване на вредоносния резултат. Паралела и сравнението на поведението на
участниците в движението, с оглед задълженията, които всеки е длъжен да
съблюдава, ще обоснове конкретната за всеки случай преценка за реалния принос и
разпределянето на отговорността за причиняването на деликта.
В случая, съдът намира че твърденията на ответника за
допринасяне на вредоносния резултат с поведението на пострадалия – участник в
движението, поради нарушение правилата за движение – движение с несъобразена скорост,
в противоречие с изискванията на ЗДвП бяха доказани в производството. Чрез
приетата в производството допълнителна САТЕ бе установено, че мотоциклетиста се
е движил със скорост от порядъка на 60 км/ч – над разрешената за населеното
място съобразно указаното в чл.21, ал.1 от ЗДвП. Освен това, както се установи
според констатациите на експерта, посочената скорост не е съответна на
посочената максимална безопасна скорост 41.3 км/ч, при движение с която ударът
би бил избегнат.
Това поведение на пострадалия обективно е допринесло за
настъпване на вредоносния резултат и е в пряка причинна връзка с настъпилата
вреда, тъй като съобразно конкретната пътна обстановка движещия се срещу
мотоциклета товарен автомобил е бил предвидимо препятствие, с което същият /мотоциклетиста/
е следвало да се съобрази при избиране на скоростта. ПТП е настъпило на прав
пътен участък, в светлата част на денонощието, при добра метеорологична
видимост и двамата участници да са могли да се възприемат.
Същевременно, според съда, водачът на товарния
автомобил е следвало да съобрази поведението си и с указаните правила в чл.47 ЗДвП и чл.25 ЗДвП. Първата разпоредба установява, че при приближаване към
кръстовище, водачите трябва да се движат с такава скорост, че при необходимост
да могат да спрат и да пропуснат участниците в движението, които имат
предимство. Втората, че водач на ППС, който ще предприема каквато и да е
маневра, вкл. и да завие наляво за навлизане по друг път, преди да започне
маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в
движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да
извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на
движение. Освен това, при извършване на маневра, която е свързана с навлизане
изцяло или частично в съседна пътна лента, водачът е длъжен да пропусне пътните
превозни средства, които се движат по нея.
По изложените съображения приносът на пострадалия
/ищец/ за настъпването на ПТП следва да бъде определен на 30%. Определеното
обезщетение следва да бъде намалено съобразно чл.51, ал.2 ЗДвП на сумата 49000.00
лв.
По изложените съображения, предявеният иск с правно
основание чл.226, ал. 1 от КЗ /отм./ следва за бъде уважен за сумата от 49000.00
лв. – обезщетение за неимуществени вреди и отхвърлен за разликата до пълния
предявен размер от 150000.00 лв.
С оглед частичната основателност
на главните искове следва да бъде уважена и заявената акцесорна претенция за
присъждане на обезщетение за забава в размер на законната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД,
при задължения от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без
покана, считано от деня на увреждането. Доколкото отговорността на
застрахователя е функционално обусловена от отговорността на деликвента
разпоредбата на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД ще следва да се приложи и по отношение на
застрахователя като застрахователят дължи законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди считано
от датата на ПТП – 19.09.2014 г.
По отношение
на разноските:
В полза на процесуалния представител на ищеца на
основание чл.78, ал.1 ГПК и чл.38, ал.2 от ЗА следва да бъде присъдено
адвокатско възнаграждение в размер на 3266.00 лв., съразмерно на уважената част
от иска и минимално
възнаграждение изчислено съобразно чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1 от 9 юли
2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
В полза на
ответника съобразно правилата на чл.78, ал.3 ГПК се следват сторените разноски
в производството в размер на 360.00 лв.,
както и адвокатско възнаграждение в размер на 6733.00 лв. Размерът на
последното е намален по реда на чл.78, ал.5 ГПК съобразно действителната фактическа
и правна сложност на спора от 16875.00 лв. на 10000.00 лв. при съобразяване с размера на минималното
възнаграждение изчислено съобразно чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1 от 9 юли
2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения- 4530 лв.
В полза на СГС се следва, на основание чл. 78, ал.6 от ГПК, сумата от 1960.00 лв., представляваща дължима държавна такса, която следва
да бъде внесена от ответника.
Мотивиран от
горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА З.Б.И. АД, ЕИК ********, със седалище
и адрес на управление ***, 19, да заплати на И.Ц.И., ЕГН ********** с адрес ***
**, *, действащ чрез адв. Г.И.Г. от САК, на основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./,
сумата 49000.00 лв. –
застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и
страдания от травматични увреждания: „травматичен шок; счупване на
срамната кост-закрито; счупване на таз/дисхиза на симфизата-отваряне на тазовия
пръстен/; непълно изкълчване на кръстно-хълбочната става вдясно; счупване на
ацетабулума в дясно/ главулечна ямка-ДТБС/; счупване на ІІ-ри поясен прешлен;
счупване на кръстната кост в дясно околоставно; контузия и хематом в скротална
област и перинеално”, настъпили вследствие пътно – транспортно произшествие
станало на 19.09.2014 г. около 15.10 ч. при управление на товарен автомобил Форд
Транзит с рег.№ ****** ВТ от водача В.Л.Й.
в нарушение на правилата на чл.37, ал.1 ЗДвП, изразяващо се в
неправилно извършване на маневра завиване наляво /от ул.Р. ***/ без да пропусне
насрещно движещите се ППС преди извършване на завой, с което не осигурил
предимство на движещия се по ул.Р. Княгиня с посока от кръстовището на ул.Р. ***
Борис I към кръстовището на ул.Р. *** Симеон Велики мотоциклет „Харлей Дейвид сън”
с рег.№******, което нарушение е установено с решение № 387/11.11.2015 г.
постановено по АНД № 1072/2015 г. по описа на РС Видин, като гражданската
му отговорност като автомобилист за вреди, причинени при управлението на товарен
автомобил Форд Транзит с рег.№ ****** ВТ
била застрахована съгласно полица № 02114001435646,
валидна за периода от 24.05.2014 г. до 24.05.2015 г. при З.Б.И. АД, ведно със законната лихва считано от датата на
увреждането – 19.09.2014 г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 226, ал. 1 КЗ
/отм./, за разликата над сумата 49000.00 лв. до пълния предявен размер от 150000.00
лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА З.Б.И. АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление ***, 19, да заплати на адвокат Г.И.Г. от Софийска адвокатска
колегия, на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата сумата 3266.00 лв. -
адвокатско възнаграждение за тази инстанция.
ОСЪЖДА И.Ц.И., ЕГН ********** с адрес *** ******, 9,
действащ чрез адв. Г.И.Г. от САК, да заплати на З.Б.И.АД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление ***, 19, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 360.00
лв. – разноски за тази инстанция съобразно отхвърлената част от исковете, както
и адвокатско възнаграждение в размер на 6733.00 лв. намалено по реда на
начл.78, ал.5 ГПК съобразно действителната правна и фактическа сложност на
спора.
ОСЪЖДА З.Б.И.АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление ***, 19, да заплати на Софийски градски съд, на основание чл.78,
ал.6 от ГПК, сумата от 1960.00 лв., представляваща дължима държавна такса.
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: