РЕШЕНИЕ
Номер................. Година 2020 Град Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Варненският районен
съд ХХІХсъстав
На двадесети
февруари Година две хиляди и двадесета
В
публично заседание в следния състав:
Съдия Мария Бончева
Секретар
Калинка Димитрова
като
разгледа докладваното от съдията
НАХД №5566 по
описа на съда за 2019г.,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на „С.К.Т." ЕООД, против Наказателно постановление №
03-011353/02.05.2019 г., издадено от Директора на Дирекция "Инспекция по
труда" - гр. Варна, с което на „С.К.Т." ЕООД е наложено
административно наказание „Имуществена санкция" в размер на 2000
лева, на основание чл. 416, ал.5 вр. чл.414 ал.1 от Кодекса на труда за
нарушение на чл.128, т.2, вр. чл. 128, т. 1 от Кодекса на труда КТ/.
В жалбата се
моли за отмяна на НП. Сочи се, че при издаването и връчването му са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, а самото Наказателно
постановление е незаконосъобразно и необосновано. В условията на евентуалност
се моли за изменение на обжалваното НП, като се намали размерът на
административно наказание имуществена санкция до предвидения в чл. 415в от КТ минимум, като се
изтъква, че нарушението е отстранено веднага след установяването му и от него
не са настъпили вредни последици за работника или служителя.
В съдебно
заседание въззивната страна, редовно призована, се представлява от процесуален
представител, който поддържа жалбата и моли за отмяна на НП на посочените в нея
основания. Изтъква липса на компетентност на актосъставителя. Поддържа и
алтернативното искане за изменение на НП , в посока на намаляване на наложената
санкция.
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно
заседание се представлява и нейн представител оспорва жалбата и моли НП да бъде
потвърдено.
С оглед събраните по делото доказателства,
съдът прие за установено от фактическа страна следното:
През
месец март 2019г. служители на Д“ИТ“ – Варна, сред които св. Д.Д., извършили
проверка по спазване на трудовото законодателство от страна на „С.К.Т."
ЕООД, ЕИК *********, като посетили офиса на дружеството в гр. Варна, ЗПЗ, офис
сграда „Гранит". Повод за проверката бил получен сигнал от работници на
това дружество за неизплатени трудови възнаграждения. По време на проверката в
офиса на дружеството присъствал неговият управител, на когото инспекторите от
Д“ИТ“-Варна обяснили, че следва да се изпатят трудовите възнаграждения на
работниците и служителите. От дружеството била изискана и необходимата
документация по спазване на трудовото законодателство.
В
началото на месец април 2019 г. изисканата документация била представена в Д
„ИТ“-Варна. След запознаване със същата св.Д. установила, че не са изплатени
трудовите възнаграждения на работниците за месеците февруари и март 2019г. , в
това число и за работника Янислав Стоянов Танков. След проверка на документите
в това число и разчетно- платежна ведомост за месец март 2019г., предоставени
от дружеството, св. Д. констатирала, че
на лицето Танков, работеща на длъжност „управител“ е било начислено, но не е
било изплатено в уговорения срок в трудовия договор договореното трудово
възнаграждение за извършената работа през месец март 2019г. Поради това св.Д.
поставила краен срок за изплащане на възнагражденията до 13.05.2019г. На 19.04.2019 г. св. Д. съставила срещу дружеството акт за
установяване на административно нарушение. В съдържанието на акта било посочено
неизпълнението на задължението за изплащане на уговореното и начисленото в
платежната ведомост за м. март 2019г. трудово възнаграждение за отработеното
време от работника Танков за месец март 2019г. За дата на извършване на
нарушението била определена датата на която е следвало да се изплати дължимото
възнаграждение, съобразно определената периодичност за плащане на трудовото възнаграждение с ТД
№00004/06.11.2018г.
Актът за
установяване на административно нарушение бил надлежно предявен и връчен на
упълномощено от представляващия дружеството лице, което го
подписало без възражение. На 02.05.2019г. административно наказващият орган
издал обжалваното НП, с което възприел фактическите и правните констатации на
актосъставителя и наложил административно наказание от вида имуществена санкция
в размер на 2000 лева.
Описаната
фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по делото
доказателства гласни и писмени доказателства, а именно свидетелски показания,
писмените материали - преписката по АНП, вкл.АУАН, протоколи за извършена
проверка, трудов договор; информационна карта, разплащателна ведомост, платежно
нареждане, пълномощно, протокол, заповеди и др., които съдът кредитира изцяло като достоверни
и непротиворечиви. Като
непротиворечиви, конкретни, логични и добросъвестни, съдът кредитира изцяло
показанията на депозирани в с.з. от актосъставителя св.Д.Д.. Съдът изцяло кредитира писмените материали, съдържащи
се в АНП и тези събрани в с.з., не оспорени от страните и приобщени към
доказателства по делото.
Съдът, предвид становището на страните и
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и
справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни
изводи:
Жалбата е
процесуално допустима, подадена е в срок, от надлежна страна, в установения от
закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по
местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и
следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно
разпоредбите на чл.416, ал.1 и 2 от КТ и
приложената по делото заповеди, АУАН и НП са издадени от компетентни органи.
Съгласно чл. 399 от КТ цялостният контрол за
спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности се
осъществява от Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда" към
министъра на труда и социалната политика.
Съгласно чл. 416, ал.5 от КТ НП се издават от ръководителя на органа
по чл.399 или оправомощени от него длъжностни лица съгласно съобразно
ведомствената принадлежност на актосъставителите. Видно от
цитираните по-горе разпоредби органът, който може да налага адм. наказания
по КТ е ИД на ИА „Главна инспекция по труда” или оправомощено от него
длъжностно лице. В случая НП е било издадено от ИД директора на Дирекция „ИТ”
Варна, който е бил надлежно оправомощен от ИД на ИА „ГИТ“. В горната
насока е приложената по делото заповед на ИД на „ГИТ“ издадена на
12.01.2010год. Видно от т.4 от заповедта с нея ИД на „ГИД“
е оправомощил директорите на дирекции „ИТ“ да издават НП по актове
съставени от инспектори от „ИТ“. АУАН
също е съставен от компетентен орган- св.Д. *** на длъжност началник отдел
„Безопасност на труда и контролната дейност“.
Видно
от чл.21 от Устройствен правилник на Изпълнителна агенция "Главна
инспекция по труда", общодостъпен за всички на адресhttp://www.gli.government.bg/upload/docs/201804/Ustro__stven_pravilnik_na_IA_GIT___29.03.2018_g..pdf,
правомощия на инспектор имат ръководителите на административни звена в специализираната
администрация, служителите, назначени на длъжност инспектор, юрисконсултите,
както и други служители на Агенцията, назначени на експертни длъжности.
Следователно като ръководител на административно звено, а именно - началник
отдел „Безопасност на труда и контролната дейност“, св.Д. има правомощия на
инспектор и като такава може да съставя АУАН. Поради което и възражението за
липса на компетентност не се споделя от настоящия съд.
АУАН и
издаденото въз основа на него НП са
съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН. При цялостната проверка на атакуваното НП,
настоящият съдебен състав не констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42
от ЗАНН – относно описание на нарушението. В акта е направено пълно
и детайлно описание на нарушението, датата и мястото на извършване, както и на
обстоятелствата при които е извършено. Посочени са и законовите
разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно
индивидуализацията на нарушителя. Спазено е от страна на административно - наказващия
орган на изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно
постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата,
при които е извършено, на доказателствата, които потвърждават извършеното
административно нарушение. Нарушението е в достатъчна степен индивидуализирано
позволяващо на наказания субект да разбере в какво е обвинен, а именно в това,
че не е изплатил уговореното и начислено в платежна ведомост за м. март 2019 г.
трудово възнаграждение за отработеното време на Я. Танков, изпълняваща
длъжността „управител" в „С.К.Т." ЕООД, ***, ЗПЗ, офис сграда
„Гранит", съгласно уговорената периодичност на изплащане на трудово
възнаграждение с трудов договор № 00004/06.11.2018 г..
Поради
изложеното до тук съдът намира, че в хода на производството не са допуснати
нарушения на процесуалните правила, които да са от категорията на съществените
и които да са ограничили правото на защита на наказаното лице. Ето защо и
изложените в жалбата упреци към съдържанието на НП не се споделят от настоящия
съд.
От събраните
по делото гласни и писмени доказателства съдът намира, че правилно наказващият
орган е приложил материалния закон и е съотнесъл установените фактически
констатации към хипотезата на правната норма.
Съгласно
цитираните разпоредби в НП - чл.128, т.2
и чл.128, т.1 от КТ, както и
съгласно чл.270, ал.2 и ал.3 от КТ
работодателят е длъжен в установените срокове да плаща уговореното трудово
възнаграждение за извършената работа, лично на работника или служителя по
ведомост или срещу разписка или по писмено искане на работника или служителя –
на негови близки или чрез превеждането му на влог в посочената от него банка.
От анализа на посочените правни норми се налага извод, че изпълнителното деяние
на описаното в оспореното пред районния съд наказателно постановление
административно нарушение се осъществява чрез бездействие – неплащане на
уговореното трудово възнаграждение в установения срок. Тоест с неизвършване на
законово вмененото задължение за изплащане на трудовото възнаграждение и
изтичането на срока за това, се осъществява съставът на визираното в чл. 128 т.
2 от КТ административно нарушение. В конкретният случай, видно от
представения Трудов договор № 00004/06.11.2018г. и по точно т.4 от същия –
работодател е следвало да изплаща трудовите възнаграждения на посочения в АУАН
и наказателното постановление работник в срок до 10-то число на месеца, следващ
месеца, на начисляване на заплатата т.е. следващ месеца през който е положен
трудът. В процесното наказателно постановление АНО коректно е посочил, че
нарушението се състои в неизплащане на уговореното и начислено трудово
възнаграждение на лицето. Съдът намира, че щом работната заплата е
следвало да се изплати до 10-то число на месеца, следващ месеца, през който е
начислена и съответно през който е положен трудът, то видно от календара за
2019г., този ден е бил в сряда, тоест задължението е следвало да се изпълни
най-късно до 10.04.2019г. Така че правилно е определена и датата на
нарушението-11.04.2019., тъй като към тази дата, със своето бездействие, въззивното дружество
вече се е намирало в нарушение.
Неизпълнението на това задължение е установено по категоричен начин от
приложените по делото разплащателна ведомост, съгласно която възнаграждението е
начислено, но не е изплатено. От всички доказателства по делото е видно, че
въззивното дружество като работодател не е изплатило на работника уговореното и начислено трудово възнаграждение за
извършената работа през месец март 2019г. в установения срок до 10.04.2019г.
Видно
от преводно нареждане приложено от възз.
дружество с жалбата, трудовото възнаграждение за Танков за м.март е изплатено
на 03.05.2019г. Фактът на последващо плащане на дължимото трудово
възнаграждение не може да се разглежда като правомерно поведение на
дружеството, което да доведе до отпадане на административно- наказателната му
отговорност.
Поради
това съдът намира, че правилно наказващият орган е приел, че е налице нарушение
на чл.128, т.2 вр. чл.128, т.1 от КТ.
Правилно е била ангажирана отговорността на „С.К.Т." ЕООД, ЕИК
********* в качеството му на работодател, чрез налагане на "Имуществена санкция". Това по своята правна същност е безвиновна отговорност
и представлява обективната отговорност на правния субект за неизпълнение на
задължения към държавата, каквото имаме в конкретния случай и се реализира
независимо от конкретния извършител, формата на вина, степента на обществена опасност
на дееца и т. н.
Съдът, приема възраженията на жалбоподателя, както и доводите му, че следва да
бъде приложена разпоредбата на чл.415в от КТ в конкретния случай. По делото се
представят доказателства за изпълнени предписания и заплатено трудово
възнаграждение в последствие на Танков. Твърденията на жалбоподателя в тази
насока са подкрепени с доказателства-приложено към жалбата преводно нареждане приложено от възз. дружество с жалбата, трудовото
възнаграждение за Танков за м.март е изплатено на 03.05.2019г. Като
съобрази обаче обстоятелствата, свързани с осъществяване на конкретното
нарушение, последиците от същото, както и конкретната обществена опасност
съобразно с анализираните обстоятелства, съдът установи, че се касае за
маловажен случай по смисъла на чл. 415в от КТ.
В конкретния случай като
не е изпълнил задължението
си да изплати заплата за месец март 2019г, работодателят нарушил правилата на КТ. В последствие
обаче, това задължение е изпълнено на
03.05.2019г.- в дадения с протокол от 19.04.2019г. срок и съгласно направено в
същия протокол предписание от свид. Д.. Нарушението
е от категорията на онези, които биха могли да бъдат отстранени по реда на КТ,
отстранено е незабавно след проверката и от
него не са произлезли вредни последици и същото е маловажно по смисъла на чл.415в от КТ. Доказателствата
за отстраняване на нарушението са били представени по делото. Съдът намира, че отстраняването
на нарушението следва да бъде взето предвид, съответно, НП да бъде изменено,
като да се наложи санкция на основание чл. 415в от КТ. Жалбоподателят е
отстранил нарушението веднага след извършване на проверката. Това обстоятелство е видно от приетите и
приложени по делото писмени доказателства. Безспорно от деянието не са настъпили вреди. Съдът отчита факта,
че жалбоподателят не е санкциониран за нарушения по КТ и нарушението е за първи
път /няма данни за други нарушения/. Горното води до извод, че жалбоподателят
има правилно отношение към законоустановения ред и с оглед на обществената опасност
на деянието, съдът намира за справедливо да наложи на въззивника наказание на
основание чл. 415в от КТ в размер на 100 лв., като по този начин съдът счита,
че ще бъдат постигнати целите предвидени в закона. При определяне размера на
санкцията по чл. 415в от КТ, съдът намира, че същата следва да бъде
минимална. Не са налице такива отегчаващи отговорността обстоятелства, които
да обосноват наказание в по- голям размер. Имуществена санкция в размер
на 100 лева е напълно достатъчна за да се постигнат предвидените от закона цели
и на индивидуалната и на генералната превенция. Имуществена санкция в минимален
размер от 100 лв. е достатъчна за да се въздейства предупредително и възпиращо
както на дееца, така и на останалите субекти.
Случаят е маловажен по см.чл. 415в от КТ, т.к. са
осъществени всички съставомерни признаци на тази норма, но не е маловажен по
см.чл. 28 ЗАНН. Не са налице такива смекчаващи отговорността, които да го
отличават по степен на обществена опасност от обикновените случаи от този
род.
С оглед изхода на
делото и на основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН следва на Дирекция “Инспекция по труда“ гр.Варна да се присъди юрисконсултско възнаграждение в
размер определен в чл.37 от Закона за правната помощ ЗПП/, съгласно
препращащата разпоредба на чл.63, ал.5 от ЗАНН.Съгласно чл.37,
ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на
извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по
предложение на НБПП.В случая за защита по дела по ЗАНН чл.27е от Наредбата за
заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение от 80 до 120лева.
Производството по делото продължи в едно съдебно заседание, с разпит на един
свидетел, не е с фактическа или правна сложност поради което следва да се
присъди възнаграждение на минимума от 80лева.
Водим от
горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 03-011353/02.05.2019 г., издадено от Директора
на Дирекция "Инспекция по труда" - гр. Варна, с което на „С.К.Т."
ЕООД е наложено административно наказание „Имуществена санкция" в
размер на 2000 лева, на основание чл. 416, ал.5 вр. чл.414
ал.1 от Кодекса на труда за нарушение на чл.128, т.2, вр. чл. 128, т. 1 от
Кодекса на труда /КТ/, като НАЛАГА наказание "ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ" в размер на 100 ЛЕВА на основание чл.415в от КТ.
ОСЪЖДА „С.К.Т." ЕООД да заплати на Дирекция “Инспекция по труда“ гр.Варна юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 лева, на осн. чл.63 ал.3 от ЗАНН.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Варненския административен съд
в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че решението и мотивите са
изготвени.
След влизане в сила на съдебното
решение, АНП да се върне на наказващия орган по компетентност.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: