РЕШЕНИЕ
№ 490
гр. Бургас, 07.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:ДАРИНА К. ЙОРДАНОВА
при участието на секретаря СТАНКА Д. ДОБРЕВА
като разгледа докладваното от ДАРИНА К. ЙОРДАНОВА Гражданско дело
№ 20222120107853 по описа за 2022 година
Производството е образувано по исковата молба на П. С. Ц. с ЕГН **********, с
адрес гр......, чрез адв. С. К. от БАК срещу Х. С. Б., с адрес гр. . ....., с която се иска осъждане
на ответника да заплати на ищеца 10 000 (десет хиляди) лева, представляващи обезщетение
за претърпени неимуществени вреди, а именно - неимуществени вреди, изразяващи се в
причинени болки и страдания, както и дискомфорт от временното обезобразяване и
последващи страдания при хранене и говорене, ведно със законната лихва считано от датата
на увреждането – 15.06.2022г. до окончателното изплащане и направените по делото
разноски.
Излагат се доводи, че ищецът е пострадал от престъпление по чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1
НК, извършено от ответника на 15.09.2019г., като за деянията е било образувано НОХД №
4047/2020 г. на БРС, приключило с влязла в сила присъда, с което ответникът е признат за
виновен. Описва подробно инцидента, като твърди, че 15.06.2022 г. около 20:15 ч. ищецът,
докато карал колелото си, бил нападнат от ответникът, който хвърлил по него велосипеда
си. Ищецът се опитал да се защити като отблъсне хвърления по него велосипед, вследствие
на което раменната става на лявата му ръка излязла от мястото си и рамото му било
болезнено обездвижено, вследствие на настъпилата луксация. В същото време, ответникът
го нападнал с юмруци и му нанесъл побой – удари в областта на лицето и носа и му
причинил средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на носните костици с
деформация на носа /костна и хрущялна част/, от което е последвало затруднено носно
дишане - коригирано по оперативен път. Постъпил за болнично лечение и операция в
периода от 17.06.2022 г. до 20.06.2022 г. Излагат се съображения за претърпени болки и
страдания от ищеца в пряка причинна връзка с инцидента и се претендира заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди. Не са ангажирани писмени доказателства. Направено
е искане за допускане до разпит на двама свидетели при режим на довеждане, както и за
1
изискване и прилагане на НОХД № 4047/2020 г. на БРС.
В предоставения срок за отговор по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор,
с който претенцията се оспорва по основание и размер. Излагат се противоположни факти,
като ответникът твърди, че ищецът пръв го е нападнал пред входа на дома му, след като го е
преследвал около 30 минути с велосипеда си, докато ответникът е карал своя. Твърди се, че
ответникът с нищо не е предизвикал ищеца и не е давал повод да стига до конфронтация.
Посочва, че с мотивите към присъдата по НОХД № 4047/2020 г. на БРС е установено, че
ответникът е действал при неизбежна отбрана и че деянието е осъществено с цел защита от
агресивното поведение на ищеца. Затова счита, че определеният размер на обезщетението
следва да бъде намален на половина. Отделно от това счита претенцията за завишена по
размер и несъответна на претърпените болки и страдания.
Предявеният иск е с правно основание чл. 45 вр. чл. 51 ЗЗД и е процесуално
допустим.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото
доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По делото не се спори и се установява от представената по делото присъда по
ВНОХД 220/2022 г. от 15.04.2022 г. на БОС, че ответникът Х. С. Б., причинил на П. С. Ц.,
средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на носните костици с деформация на носа
/костна и хрущялна част/, от което е последвало затруднено носно дишане – постоянно общо
разстройство на здравето неопсано за живота, като за извършените деяния на ответника е
било наложено наказание от шест месеца лишаване от свобода, изпълнението на което е
отложено за срок от три години.
Съгласно разпоредбата на чл.45 ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които
виновно е причинил другиму. С оглед правилата за разпределение на доказателствената
тежест в настоящото производство ищецът следва да установи фактическия състав на
непозволеното увреждане, а именно извършване на твърдяното деяние от ответника,
неговата противоправност, причинените вреди и причинната връзка между вредите и
деянието. По отношение на противоправността на деянието, вината и причинната връзка
между двете е налице влязла в сила присъда по ВНЧХД 220/2022 г. от 15.04.2022 г. на БОС,
която по силата на чл. 300 ГПК е задължителна за гражданския съд. По делото е безспорно,
че извършеното от ответника престъпление е противоправно и виновно, като описаните
вреди са в резултат на неговото поведение. Твърдяните от ищците факти за понесени болки
от причинената средна телесна повреда, с оглед представената влязла в сила присъда, са
установени несъмнено. Ето защо съдът намира предявеният иск за доказан по основание.
За да бъде определен размера на дължимото обезщетение на основание непозволено
увреждане следва да се изходи от принципа на справедливостта с оглед разпоредбата на чл.
52 ЗЗД, както и от установените по делото вредни последици настъпили за ищеца в резултат
на престъплението. Затова в тежест на последния е да установи претърпените от него болки
и страдания, като доказването им не е ограничено и може да бъде постигнато с всички
доказателствени средства предвидени в ГПК. По делото е разпитана като свидетел
съжителстващата с ищеца Д..К..Ж.., която посочва, че на посочената дата ищецът излязъл да
кара колело и по-късно се обадил от УМБАЛ Бургас и й съобщил, че е претърпял инцидент.
За оперативно лечение на счупения нос е била насрочена планова операция за наместване на
носната преграда. В периода на болничното лечение, продължил около 5 дни, ищецът не
можел да се храни, приемал пасирани супи със сламка, а дишането му през носа е било
невъзможно. Около две седмици приемал течна храна, а отоците на лицето преминали след
2
около три-четири седмици от датата на инцидента. За около седмица е приемал
болкоуспокояващи лекарства. В резултат на травмата започнал да хърка и това свидетелят
посочва, че продължава и до сега, като се отразява съществено на качеството и начина му на
живот.
Предвид така ангажираните доказателства, като кредитира показанията на свид.
Ж..относно степента и интензитета на понесените болки и страдания, съдът намира, че
справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди съгласно чл. 52 ЗЗД,
възлиза на 5000 лв.. За да достигне до този извод, съдът съобрази възрастта на пострадалия,
необходимия възстановителен период и претърпения стрес от създадената конфликтна
ситуация, изпитаните болки в рамото и от фрактурата на носа, както и продължителността
на оздравителния период от около един месец. В присъдата на наказателния съд е прието, че
не са налице основания за прилагане на института на неизбежната отбрана. Това обаче не
изключва възможността за обсъждане на възражението за съпричиняване, направено от
ответника. Същото подлежи на самостоятелно пълно и главно доказване в настоящия
процес. В приетите по делото материали, събрани в хода на цялото наказателно
производство, не се съдържа признание от страна на ищеца за сочените от ответника
насрещни действия. Същите не са установени с постановената присъда, като въззивният съд
е приел, че подсъдимият пръв е предприел действия по нападение. Несъмнено между
страните е възникнал конфликт и всяка от тях е осъществила съответните действия за
защита на своите интереси, навлизайки в сферата на насрещната страна. Не е доказано обаче
наличието на съпричиняване на вредите, претърпени от ищцовата страна.
С оглед изложеното съдът приема искът за основателен до размера от 5000лв., като за
горницата над тази сума до пълния заявен размер от 10000лв. – претенцията като
неоснователна следва да бъде отхвърлена.
По претенцията за присъждане на лихва за забава съдът съобрази разпоредбата на чл.
84, ал.3 ЗЗД, според която при задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята за
изпаднал в забава и без покана. Следователно мораторната лихва се дължи от деня на
увреждането, тъй като деецът е нарушил всеобщата забрана да не вреди другиму. С оглед
датата на предявяване на иска, съдът приема, че претенцията за лихва е основателна и
доказана за периода от Ето защо, лихвата следва да бъде присъдена за периода от
15.09.2019г. до 04.12.2022 г. и по правилата на чл. 162 ГПК съдът приема, че същата възлиза
на 1762.52 лева, определен върху главницата от 5000 лв.
Съгласно правилото на чл. 78, ал. 1 ГПК, с оглед изхода от производството в тежест
на ответника следва да бъде възложено заплащането на сумата от общо 375 лв.,
представляващи дължимото адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от
исковете, както и сумата от 100 лв. държавни такси по сметка на Бургаски районен съд.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 ГПК, Бургаски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Х. С. Б., ЕГН **********, с адрес гр. ..... да заплати на П. С. Ц. с ЕГН
**********, с адрес гр. ....., сумата от 5000 лв. (пет хиляди лева) – неимуществени вреди от
претърпени болки и страдания в резултат от причинена от ответника луксация на раменна
става и счупване на носните костици с деформация на носа /костна и хрущялна част/, за
което е влязла в сила присъда от 15.04.2022 г. по ВНОХД 220/2022 г. на БОС, ведно с лихва
за забава в размер на 1762.52 лева. (хиляда седемстотин шестдесет и два лева и петдесет и
две стотинки), начислена за периода от датата на увреждането 15.06.2019 г. до 04.12.2022 г.,
3
ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 05.12.2022г. до окончателното
изплащане, както и сумата от 357 лв. (триста седемдесет и пет лева) – адвокатско
възнаграждение, като ОТХВЪРЛЯ иска за главницата за горницата над 5000 лв. (пет хиляди
лева) до пълния претендиран размер от 10000 лв. (десет хиляди лева), като неоснователен.
ОСЪЖДА Х. С. Б., ЕГН **********, с адрес гр. ....., да заплати в полза на бюджета
на съдебната власт по сметка на Бургаски районен съд сумата от 100 лв. (сто лева) -
държавни такси.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Бургаски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4