Р Е Ш Е Н И Е
№ 29.03.2021
година гр.София
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд , Гражданско отделение ,
II “Б” състав , в публично
заседание на двадесет и втори март две
хиляди двадесет и първа година , в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
КАЛИНА
АНАСТАСОВА
Мл.съдия ИВАН КИРИМОВ
при секретар Д.Шулева
като разгледа докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №13099
по описа на 2020 година ,
за да се произнесе взе предвид
следното :
Производството
е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №13099/2020 г по
описа на СГС е образувано по въззивна
жалба на „ВСБ С.**–
Д.Х.“ ЕООД гр.София ЕИК *****срещу решение №20207972 от 25.09.2020 г постановено по
гр.д.№47060/19 г на СРС , 164 състав , с което въззивникът е осъден да заплати на основание
чл.79 ал.1 пр.1 ЗЗД
във вр.чл.51 ал.1 ЗУЕС на
„Ф.М.“ ЕООД гр.Варна ЕИК *****сумата от 926,32 лева дължима по договор от 20.01.2016 г за поддръжка
и управление на общите части на сграда в режим на етажна собственост в гр.Варна
ул.*****за периода м.05.2018 г – м.12.2008 г ; ведно със законната лихва от 13.08.2019
г до окончателното заплащане на сумата . Решението на СРС се обжалва и в частта
за разноските .
Въззивникът
излага доводи за недопустимост
и неправилност на решението на СРС . Недопустимо СРС е приел , че предмет
на делото е изпълнение на договор за поддръжка и управление , защото в исковата
молба се претендират такси за поддръжка . Ищецът не е доказал , че реално е
предоставил услугите по договора , а таксите за поддържка се дължат само на
етажната собственост . Ищецът е представил пълномощно от управителя на етажната
собственост да води дела срещу отделни етажни собственици . Ответникът не е
страна по договора за поддръжка и управление и може да дължи суми само към
етажната собственост . Ищецът не е представил доказателства за проведено ОС
на собствениците в жилищния комплекс , а датата и съдържането на представените
протоколи са оспорени . Нотариалната заверка противоречи на закона и не може да
удостовери датата на протокола . Ищецът не доказал датата на сключване на договора
за поддръжка и управление през 2016 г . Неправилно СРС приема , че договорът не
е бил за управление , попада в хипотезата на чл.11 т.11 ЗУЕС и за него чл.19
ал.8 ЗУЕС не намира приложение . В договора се съдържат редица правомощия по
управление на етажната собственост , включително и да събира таксите за
поддържка . Съгласно чл.19 ал.8 ЗУЕС договорът за управление не може да се
сключи за срок над 2 години , а съгласно приложимата редакция не може да се
сключи и с юридическо лице , то същият се явява недействителен . Ищецът няма
надлежен договор по чл.19 ал.8 ЗУЕС , нито може да предявява искове от името на
етажната собственост . Разпоредбата на т.22 от договора предвиждаща автоматично
подновяване е недействителна , защото превръща договора в безсрочен . Чл.19
ал.8 ЗУЕС се прилага и към заварени случаи , от което следва , че договорът му
е изтекъл на 20.01.2018 г и ищецът няма действащ договор . Действително
управителят на ответника е извършил плащания от името на други юридически лица
, но това е станало по погрешка заради липса на достатъчно информация . Липсва
приемане на работа от страна на ответника , а процесният имот не е ползван и
за него не се дължат такси за поддръжка . Решенията на ОС на ЕС не са
влезли в сила , защото нарушават императивни норми на ЗС и ЗУЕС , като е
следвало да се проведат отделни общи събрания на отделните 12 самостоятелни
жилищни сгради , а след това съвместно събрание по чл.18 ал.1 ЗУЕС . Определянето
на таксата за поддръжка на квадратен метър застроена площ противоречи на чл.51
ал.1 ЗУЕС . Протоколът на ОС на ЕС не е подписан от всички етажни собственици и
не е доказано , че ОС е законосъобразно проведено . Няма данни за последващи
общи събрания , което е нарушение на ЗУЕС . Таксата за поддръжка е изчислена
погрешно , защото е получена след умножаване на общата площ на обекта , а не на
застроената площ както е посочено в решението на ОС на ЕС .
Въззиваемата
страна е подала писмен
отговор , в който оспорва въззивната жалба. Правилно СРС е приел , че искът е на договорно основание
/чл.79 ал.1 ЗЗД във вр.чл.11 ал.1 т.11 ЗУЕС / , а ответникът не е възразил по
доклада . С решението на ОС на ЕС е определено , че „таксата“
/възнаграждението/ се дължи на съответното търговско дружество извършващо
поддръжка . Ответникът не е възразил в отговора на исковата молба , че услугата
не е извършвана , а и е получил фактура и управителят е извършил плащания от
името на други юридически лица . Възнаграждението се дължи независимо дали
имотът се ползва или не , защото комплексът трябва да се поддържа и таксата се
дължи на договорно основание . Доказана е датата на протокола на ОС на ЕС поне
към 25.01.2016 г , когато е снет препис от нотариус от него . Също и според
преписка от Община Варна , район „Аспарухово“ към 16.03.2017 г протоколът е бил
наличен . С анекс от 22.04.2016 г ответникът се е договорил да не заплаща такси
за първите две години и е бил наясно , че след това ще следва да заплаща такси
. Процесният договор е такъв по чл.11 ал.1 т.11 ЗУЕС , а не по чл.19 ал.8 ЗУЕС
, за който би се приложил максимален срок от 2 години . Управител на ЕС е
Виктор Нейчев . Решенията на ОС на ЕС от 15.01.2016 г не са оспорени и
евентуални техни пороци са се санирали . При хоризонтална етажна собственост
може да се проведе и едно ОС , особено ако на него присъстват всички етажни
собственици /чл.18 ЗУЕС/ .
Въззивната
жалба е допустима.
Решението на СРС е връчено на въззивника на 12.10.2020 г и е обжалвано в срок на 26.10.2020 г .
Налице
е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС.
След преценка на доводите в
жалбата и доказателствата
по делото, въззивният съд приема за установено следното от
фактическа и правна страна :
В
мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и недопустимост на
съдебното решение в
обжалваната част , като такива основания не се констатират . Относно
доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба
изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1
от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на
ВКС .
За да уважи иска СРС е приел , че е предявен иск за реално изпълнение на договор за
поддръжка и управление на общи части на етажна собственост . Това видно от
исковата молба и е изрично уточнено преди първото о.с.з пред СРС . Ищецът не
упражнява чужди процесуални права по смисъла на чл.26 ал.2 ГПК . С решения на
ОС на ЕС от 15.01.2016 г е гласуван размер на годишната такса за поддръжка в
размер на 12 евро на кв.м. без ДДС от сумарната застроена площ с включени
идеални части и то независимо дали обектът се ползва . С анекс „новите
собственици“ са били освободени от плащане на такси до 01.05.2018 г . С решение
по т.5 от посочения протокол дейностите по поддръжка и управление са били
възложени на ищеца . Няма данни ответникът да е обжалвал решенията на ОС на ЕС
, поради което същите са влезли в сила спрямо него . Не е доказано ищецът да е
избран за управител на ЕС , а същият е изпълнител по договор за услуга съгласно
договор по чл.11 ал.1 т.11 ЗУЕС. Между страните е налице валидно договорно
отношение , а ответникът не е възразил по изпълнението на договора . При
наличието на влязло в сила решение на ОС на ЕС е без значение дали процесният
имот е бил използван . Отделно , ответникът не е уведомил ЕС , че няма да
ползва имота си . ОС на ЕС е било законосъобразно , защото на него са
присъствали 100 % от собствениците .
Решението на СРС е неправилно . Законосъобразно първоинстанционният съд е приел , че ищецът не
е управител на ЕС , а е изпълнител по договор
за услуга с етажната
собственост съгласно договор по чл.11 ал.1 т.11 ЗУЕС. От друга страна
ищецът няма материално-правна легитимация по процесния иск , чиято правна
квалификация е чл.266 ал.1 ЗЗД . Уреденото в чл.6 ал.1 т.10 ЗУЕС и чл.51 ал.1 ЗУЕС задължение етажните собственици да заплащат разходите за управление и
поддържане на общите части е към етажна собственост , а не към трети
лица-изпълнители на външни услуги . Не следва друго от уговореното в случая /между
ЕС и ищеца/ изпълнителят да може да получава директни плащания от етажните
собственици. С тези плащания етажните собственици изпълняват част от паричен
дълг на етажната собственост , което е допустимо по чл.73 ЗЗД . В отношенията
между етажния собственик и ЕС е приложим чл.75 ал.1 ЗЗД .
Действително , етажната собственост
принципно не е юридическо лице /ако не е регистрирано сдружение на
собствениците/ , но наподобява такова от гл.т. на материална и процесуална
легитимация . Аргумент в тази насока е разпоредбата на чл.23 ал.4 ЗУЕС ,
според която управителят на етажната собственост представлява етажните
собственици по искове срещу тях от трети лица , както и може да предяви
искове срещу етажни собственици , вкл.за неплатени суми към етажната
собственост .
Следователно , изпълнителите на външни
услуги за поддържане на общите части следва /принципно/ да предявят исковете си
за неплатени суми срещу цялата етажна собственост , а не срещу отделните
етажни собственици . В този смисъл трябва да се тълкуват мотивите на
представеното от въззивника решение №326 от 07.11.2014 г по гр.д.№4010/13 г
на ВКС , IV ГО , които мотиви се споделят и от настоящия съд . Допустимо е изпълнителят на
външната услуга да придобие чрез цесия вземането на етажната собственост към
етажния собственик и да предяви иска от свое име като цесионер . Няма пречка да
се сключи и индивидуален договор между изпълнителя и етажен собственик за
поддържане на общите части . Нито една от тези хипотези в случая не е налице ,
поради което трябва да се приеме , че ищецът няма материално-правна легитимация
и искът му е неоснователен .
При така приетото от съда не следва да
се излагат мотиви по останалите доводи на въззивника . Само за пълнота трябва
да се отбележи , че дори да се приеме материално-правна легитимация на ищеца ,
основаният му на договор за услуга /изработка/ иск е останал недоказан . Няма
данни ищецът да е изпълнявал в пълен обем възложените му дейности за
процесния период и изпълнението му да е прието от ответника . В тази насока не
са представени никакви доказателства , а липсата на изрични възражения на
ответника в отговора на исковата молба не освобождава ищеца от доказателствената
тежест да докаже иска си . Доказателствени искания не са направени и в отговора
на въззивната жалба , въпреки оплакванията на лицето , че СРС не е изготвил
подробен доклад.
Налага се изводът , че решението на
СРС трябва да се отмени и искът да се отхвърли .
С оглед изхода на делото в тежест на
ищеца са разноските пред СРС /включително в обезпечителното производство/ и СГС
. Адвокатското възнаграждение на ответника е намалено поради прекомерност , но
не до минимума , тъй като делото не е с най-ниска фактическа и правна сложност
.
Водим
от горното , СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение №20207972 от 25.09.2020 г постановено по
гр.д.№47060/19 г на СРС , 164 състав ; и вместо него ПОСТАНОВЯВА
:
ОТХВЪРЛЯ иска на „Ф.М.“
ЕООД гр.Варна ЕИК *****да се осъди „ВСБ С.**– Д.Х.“ ЕООД гр.София ЕИК *****да
му заплати на основание чл.266 ал.1 ЗЗД сумата от 926,32 лева дължима по
договор от 20.01.2016 г за поддръжка и управление на общите части на сграда в
режим на етажна собственост в гр.Варна ул.*****за периода м.05.2018 г –
м.12.2008 г ; ведно със законната лихва от 13.08.2019 г до окончателното
заплащане на сумата.
ОСЪЖДА „Ф.М.“
ЕООД гр.Варна ЕИК *****да заплати на „ВСБ С.**– Д.Х.“ ЕООД гр.София ЕИК *****сумата
от 885 лева разноски пред СРС и в обезпечителното производство и сумата
от 425 лева разноски пред СГС .
Решението не подлежи
на обжалване пред ВКС поради материален интерес под 5000 лева по всеки от
обективно съединените искове /чл.280 ал.3 т.1 ГПК/.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.