РЕШЕНИЕ
№ 184
гр. Благоевград, 20.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Димитър Р. Беровски
при участието на секретаря Ана Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Димитър Р. Беровски Гражданско дело № 20231210102562 по
описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 310 и сл. ГПК.
Образувано е въз основа на искова молба, подадена от Е. Ю. В., ЕГН **********, от гр.
**** против едноличния търговец ****, осъществяващ стопанска дейност с фирмата ЕТ
"****“, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ****.
Ищцата е предявила против ответника иск за заплащане на трудово възнаграждение за
периода от месец септември 2022г. до 19.01.2023г. в размер на 3046,32 лв., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда /27.11.2023г./ до
окончателното погасяване (съобр. протоколно определение на съда № 392 от 07.03.2024г. /л.
62 от делото/, с което по реда на чл. 232 ГПК е прекратено частично производството в частта
за разликата над 3046,32 лева до първоначалния предявен размер от 3350 лева - поради
оттегляне на иска в тази му част).
Ищцата твърди, че се е намирала в трудово правоотношение с ответника, въз основа на
трудов договор, по силата на който е заемала длъжността „служител информация
пътувания“. Сочи, че основното й месечно трудово възнаграждение било 710 лв. Поддържа,
че до месец септември 2022г. ответникът й заплащал трудовото възнаграждение. Заявява, че
ответникът не й заплатил дължимите й се трудови възнаграждения за периода от месец
септември 2022г. до 19.01.2023г. в размер на общо 3046,32 лв.
Ответникът изразява позиция за неоснователност на предявения иск. Не оспорва
обстоятелството, че ищцата е била негова служителка за периода от 2005г. до 19.01.2023г.,
когато трудовото правоотношение между страните е било прекратено.
Съдът, след като съобрази обстоятелствата по делото и приложимия закон, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По повод подадената искова молба, предмет на разглеждане в настоящото производство е
осъдителна искова претенция с правна квалификация чл. 128, т. 2 КТ за сумата от 3046,32
лв., представляваща неизплатено трудово възнаграждение за периода от месец септември
2022г. до 19.01.2023г.
Уважаването на иск с тази правна квалификация е детерминирано от едновременната
даденост на следните условия: 1/ да е налице трудово правоотношение между ищцата (в
качеството й на работник или служител) и ответника (в качеството му на работодател) за
процесния период от време и относно посочената в исковата молба длъжност; 2/ реално
1
полагане на труд от страна на работника или служителя; 3/ размер на уговореното и
дължимо трудово възнаграждение за процесния период и 4/ работодателят да не е изпълнил
задължението си за заплащане на същото.
В принципен план, съобразно правилата за разпределението на доказателствената тежест в
исковия граждански процес (чл. 154, ал. 1 ГПК), работникът следва да установи първите три
от визираните изисквания, а работодателят – четвъртото. Касае се за хипотеза на главно
доказване, поради което самото доказване трябва да бъде пълно. А то ще е такова, когато в
резултат на провеждането му се създава категорично убеждение у съда, че доказваният факт
се е осъществил. При непровеждане на доказване от такъв порядък, за съда възниква
задължението да приеме, че съответното обстоятелство не се е реализирало.
Не е спорно между страните в настоящото производство, че в процесния период /от месец
септември 2022г. до 19.01.2023г. / те са се намирали в безсрочно трудово правоотношение, в
рамките на което ищцата е заемала при ответника длъжността „служител информация
пътувания“. Това обстоятелство се установява и от приетия по делото доказателствен
материал, включващ показанията на свидетеля **** (съпруг на ищцата Е. В.), заключението
на изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза, както и от разпита на
изготвилата я вещо лице и от копие от Решение № 108 от 05.05.2023г. по описа на РС-Гоце
Делчев.
Установява се от горепосочените доказателства, че ищцата реално е полагала труд при
ответника за период от месец септември 2022г. до 19.01.2023г., когато трудовото
правоотношение е било прекратено. В тази връзка от показанията на свидетеля Илия
Вретенаров става ясно, че ищцата съгласно длъжността й "организатор на пътуванията",
заемана при ответника, организирала екскурзии както в България, така и в чужбина –
Турция, Албания, Париж, Венеция, Виена. Ищцата се била отчитала на работодателя си
всеки месец за организираните пътувания. Става ясно от показанията на разпитания
свидетел, че отношенията между ищцата и ответника били добри до момента, когато ищцата
в края на 2022г. решила да напусне работата си при ответника, за да започне собствен
бизнес. Поради тази причина според свидетеля ответникът не бил заплатил на ищцата
възнаграждението за последните отработени от нея месеци. Показанията на свидетеля ****
следва да се кредитират. Това е така, защото същите не са опровергани от други
доказателства и съответстват на приетото по делото заключение на изслушаната съдебно-
счетоводна експертиза.
От приетото по делото заключение на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза
става ясно, че размерът на трудовото възнаграждение за процесния период от месец
септември 2022г. до 19.01.2023г. е 3046,32 лв. Вещото лице при изчисляване на трудовото
възнаграждение за визирания период е взело предвид обстоятелството, че ищцата е ползвала
десет дни платен годишен отпуск за месец октомври 2022г. и десет дни платен годишен
отпуск за месец ноември 2022г.
С оглед изложеното се налага изводът, че ищцата е провела пълно и главно доказване на
вменените й в доказателствена тежест обстоятелства.
Ответникът не е доказал, че е заплатил на ищцата дължимото й се трудово възнаграждение
за процесния период. В тази връзка следва да се има предвид, че съгласно заключението на
вещото лице и уточненията направени, при проведеното изслушване на същото в откритото
съдебно заседание от 07.03.2024г., в ответното дружество-работодател липсват всякакви
разходнооправдателни документи, доказващи заплащане на трудовото възнаграждение на
ищцата в брой. Не са представени на вещото лице разходнооправдателни документи, които
да доказват, че трудовото възнаграждение на ищцата е било платено по банков път.
С оглед така изложените съображения предявеният осъдителен иск е основателен и
доказан по основание и размер.
Относно разноските и дължимата държавна такса:
При този изход на спора ищцовата страна има право да получи от ответника съдебните
2
разноски в размер на 600 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
Ответникът, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, трябва да бъде осъден да заплати по сметка на
Районен съд – гр. Благоевград държавната такса, дължима във връзка с уважаването на
ищцовата претенция в размер на 121,85 лв., както и платеното от бюджета на съда
възнаграждение на вещото лице Д. Д. за изготвеното експертно заключение в размер на 200
лв. Следователно ответникът трябва да заплати по сметка на РС-Благоевград общата сума в
размер на 321,85 лв.
Относно предварителното изпълнение на решението в частта му, касаеща
присъденото трудово възнаграждение:
Съгласно чл. 242, ал. 1 ГПК, съдът служебно допуска предварително изпълнение на
решението, когато присъжда издръжка, възнаграждение и обезщетение за работа.
Ето защо и трябва да бъде допуснато предварително изпълнение на настоящото решение в
частта, с която в полза на ищцата е присъдено трудово възнаграждение.
Ръководейки се от изложените съображения, Районен съд – гр. Благоевград, Гражданско
отделение, Шести състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА едноличния търговец ****, осъществяващ стопанска дейност с фирмата ЕТ
"****“, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. **** да заплати на Е. Ю. В., ЕГН
**********, от гр. ****, следните суми:
- 3046,32 лв. /три хиляди четиридесет и шест лева и тридесет и две стотинки/,
представляваща неизплатено трудово възнаграждение за периода от месец септември 2022г.
до 19.01.2023г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда /27.11.2023г./ до окончателното погасяване.
- 600 лв. /шестстотин лева/, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, представляваща общ размер на
разноските, дължими за производството по гр. д. № 2562/2023г. на РС – гр. Благоевград.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, едноличния търговец ****, осъществяващ
стопанска дейност с фирмата ЕТ "****“, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.
****, да заплати по сметка на Районен съд – гр. Благоевград сумата от 321,85 лв. /триста
двадесет и един лева и осемдесет и пет стотинки/, представляваща държавна такса,
дължима за производството по гр. д. № 2562/2023г. на РС – гр. Благоевград и разноски за
изготвената съдебно-счетоводна експертиза.
ДОПУСКА, на основание чл. 242, ал. 1, предл. 2 ГПК, предварително изпълнение на
настоящото решение в частта му, с която е уважен искът по чл. 128, т. 2 КТ, имащ за
предмет присъдено в полза на ищцата трудово възнаграждение за периода от месец
септември 2022г. до 19.01.2023г. в размер на 3046,32 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр. Благоевград в двуседмичен
срок, считано от 21.03.2024г., която дата е била обявена от съда на страните, на основание
чл. 315, ал. 2 ГПК.
В частта, с която е допуснато предварително изпълнение, решението има характер на
определение и подлежи на обжалване с частна жалба пред в Окръжен съд – гр. Благоевград
в едноседмичен срок от 21.03.2024г.
Да се връчи, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, препис от съдебния акт на страните по делото,
като в съобщението, с което се извършва връчването, изрично да се отбележи, че
решението подлежи на обжалване, както е посочено в него.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
3