№ 75
гр. Бургас, 03.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на тринадесети
април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Кирил Гр. Стоянов
Членове:Калина Ст. Пенева
Кремена Ил. Лазарова
при участието на секретаря Марина Д. Димова
като разгледа докладваното от Калина Ст. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20222000500094 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.
Образувано е по две въззивни жалби подадени от „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД,
ЕИК *********, седалище гр. ***, с адрес за призоваване: гр.***, чрез процесуален
представител адв.М.В.:
1.С първата въззивна жалба „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД е обжалвало решение №
377/07.12.2021 год. по гр.д.№147/2021 год. по описа на Бургаския окръжен съд, в частите,
с които е осъдено „ДЗИ Общо застраховане“ АД, ЕИК *********, седалище гр. *** да
заплати на ЕФТ. К. К. с адрес гр. ***. ЕГН **********, чрез адв. И.Е. И. от АК-***, съдебен
адрес гр. ***, сумата от 52 113,56 лева /петдесет и два хиляди сто и тринадесет лева и
петдесет и шест стотинки/- главница, предявена като частично вземане от вземане в пълен
размер на 55 000 лв. представляващо застрахователно обезщетение по сключен между
страните договор „каско“ от 21.11.2019г. със застрахователна полица №440119021045066,
със срок на валидност 22.11.2019г.-21.11.2020г.. ведно със законната лихва, считано от
датата на предявяване на исковата молба - 27.01.2021 г. до окончателното плащане, както и
сумата от 4314,54 лева, представляваща съдебно-деловодни разноски.
Твърди се, че решението в обжалваните части е неправилно като постановено в
нарушение на материалния закон, на съществени процесуални правила и е необосновано.
Твърди се, че процесният автомобил е бил внесен от К. в Б. като скрап с много сериозни
щети, които впоследствие са били възстановени, а обстоятелствата при които е възникнало
1
застрахователното събитие не кореспондират с тези описани при предявяване на
застрахователната претенция. Твърди се, че не е доказано твърдението на ищеца за кражба
на автомобила при сочените от него обстоятелства, а съгласно заключението на вещото лице
е изключена възможността за задвижване на автомобила без предоставена информация от
неговия компютър, до която достъп има единствено собственика чрез ключа. Твърди се, че
са налице неточно обявени и премълчани обстоятелства пред застрахователя относно риска,
които са повлияли за настъпване на застрахователното събитие. Твърди се, че според
събраните доказателства автомобилът е внесен катастрофирал и без двигател, поради което
дори след възстановяването му той не е имал същите качества като произведен нов
автомобил, а това повлиява неговата оценка. Възразено е срещу елиминирането на
доказателствената стойност на отразеното в митническата декларацията, че автомобилът е
внесен като „тотална щета“. Направено е искане за отмяна на решението в обжалваните
части, за цялостно отхвърляне на исковите претенции и за присъждане на разноските по
делото.
В дадения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от ЕФТ. К. К. чрез адв. И.Е.
И. от АК-***, с който са оспорени твърденията на въззивника, че автомобилът е внесен за
скрап и е бил с претърпени сериозни щети, които са били впоследствие възстановени.
Твърди се, че преди застраховането на автомобила по него са били извършени само дребни
ремонти, а съобщените обстоятелства относно кражбата съответстват на данните от GPS
датчика. Сочи се, че противно на твърденията на ответника, възможността кражба на
автомобил да се осъществи без оригинални ключове е многократно доказана в практиката.
Изложени са съображения, че правилно съдът е кредитирал по-високата оценка по
заключението на вещото лице, тъй като твърденията, че автомобилът е внесен „тотална
щета“ са голословни. Твърди се, че отразеното в митническата декларация е за липсата на
номер на двигателя, а не за липсата на двигател, но тава е ирелевантно, тъй като ищецът не е
вносител на автомобила, а едностранно определената от застрахователя застрахователна
стойност на автомобила към момента на сключване на договора е показателна за
състоянието в което е бил. Направено е искане за потвърждаване на решението в
обжалваните части и за присъждане на съдебните разноски.
2. С втората /допълнителна/ въззивна жалба „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД е
обжалвало решение № 260017/02.02.2022 год. по гр.д.№147/2021 год. по описа на
Бургаския окръжен съд, в частта, с която е допълнено решение № 377/07.12.2021 год. по
гр.д.№147/2021 год. по описа на Бургаския окръжен съд, като е осъдено „ДЗИ Общо
застраховане“ АД, ЕИК *********, седалище гр. *** да заплати на ЕФТ. К. К., с адрес гр.
***. ЕГН **********, чрез адв. И.Е. И. от АК-***, съдебен адрес гр. ***, сумата от 2894,13
лв. /две хиляди осемстотин деветдесет и четири лева и тринадесет стотинки/ - изтекла
мораторна лихва за периода от 16.07.2020 год. -26.01.2021 год. Възраженията по тази жалба
са идентични с възраженията по първата жалба, като е направен обобщаващ извод, че
игнорирайки събраните по делото доказателства и експертното заключение, окръжният съд
е постановил неправилни и необосновани решения в обжалваните части, които следва да
2
бъдат отменени в тези части, а претенциите на ищеца да бъдат изцяло отхвърлени.
Претендирано е присъждане на съдебни разноски.
В дадения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от ЕФТ. К. К. чрез адв. И.Е.
И. от АК-***, в който е посочено, че се поддържа становището изразено в отговора по
първата жалба.
Въззивните жалби са подадени в срок, от легитимирано лице, срещу актове на
окръжния съд, които подлежат на въззивно обжалване и са ДОПУСТИМИ.
С решенията в обжалваните части Бургаският окръжен съд се е произнесъл по
обективно съединени искове за главница по чл.405 от КЗ, ведно с претенция за присъждане
на законна лихва върху главницата и за моторна лихва по чл.86 от ЗЗД.
Пред въззивния съд страните поддържат изразените становища и заявените искания за
присъждане на съдебните разноски.
Решенията не са обжалвани и са влезли в сила в отхвърлителните им части.
Пред настоящия съд делото е висящо по исковите претенции на ищеца ЕФТ. К. К.,
чрез адв. И.И. от АК-***, срещу ответника ДЗИ Общо застраховане АД-София, ЕИК
*********, за осъждане на ответника да заплати на ищеца застрахователно обезщетение по
сключен между страните договор „каско“ от 21.11.2019 год. по застрахователна полица
№440119021045066, със срок на валидност 22.11.2019г.-21.11.2020г. в размер на 52 113,56
лева, /след прихващане на дължимата сума от 53 430 лв. с насрещно дължимата сума от
1316,44 лв./, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на
исковата молба - 27.01.2021 г. до окончателното и плащане, както и за сумата от 2 894,13 лв.
- мораторна лихва върху главницата, за периода от 16.07.2020 год. - 26.01.2021 год.
Ищецът твърди, че в срока на действие на сключената застраховка „каско“ е
настъпило застрахователно събитие – на 12.01.2020 год. е констатирано, че застрахованото
при ответника МПС собствено на ищеца е било откраднато, за което на същата дата са
сигнализирани органите на МВР, като по случая е образувано досъдебно производство №
ЗМ-23/2020г. по описа на Второ РУ на МВР-Бургас. Образуваното наказателно
производство за престъпление по чл. 346, ал.1 от НК е спряно с прокурорско постановление
по прокурорска преписка №393/2020г. на БРП. Сочи, че застрахователят е уведомен за
настъпилото застрахователно събитие на 13.01.2020 год. след което е образувана претенция
по щета № ***, по която преди предявяване на иска застрахователят уведомил ищеца, че
постановява отказ за изплащане на застрахователно обезщетение, който е потвърден с
последващо писмо, без да са изложени конкретни основания за отказа. Ищецът твърди, че
отказът на застрахователя е немотивиран и незаконосъобразен и тъй като са налице
основанията за плащане на застрахователното обезщетение за настъпилото застрахователно
събитие „кражба“ на застрахованото МПС, считано от 16.07.2020 год. ответникът е в забава
за дължимото плащане, поради което се претендира присъждане на обезщетение, което към
момента се поддържа за посочения по-горе размер, ведно с посочените по-горе мораторна и
законна лихва.
3
Ответникът е депозирал писмен отговор, с който предявените искове са изцяло
оспорени. От заявените пред окръжния съд възражения, ответникът поддържа тези
изложени във въззивната жалба, а именно, че обстоятелства при които е възникнало
събитието не кореспондират с описаните от застрахования по време на предявяване на
застрахователната претенция. Оспорено е декларираното обстоятелство, че процесният
автомобил е откраднат на посоченото място след 9 и 30 ч. на 10.01.2020 год., с твърдение, че
постановлението за спиране на наказателното производство по пр.пр.№393/2020 год. по
описа на БРП, в частта отразяваща изявленията на ищеца относно обстоятелствата за
извършена кражба на застрахования автомобил има характера на частен документ без
обвързваща застрахователя доказателствена сила. Възразено е, че автомобилът не би могъл
да бъде задвижен без съдействие на собственика или ползвателя за създаване на друг ключ
чрез извличане на информация от компютъра на колата, поради което се твърди, че е налице
съзнателно, неточно премълчаване на обстоятелства повлияли за настъпване на
застрахователното събитие от застрахования, като са налице и съществени обстоятелства от
значение за риска които са били известни на клиента, но не са били обявени на
застрахователя. Твърди се, че автомобилът е внесен без двигател като тотална щета, което се
установявало от митническата декларация, като автомобилът представен за оглед при
сключването на застраховката не е откраднатия автомобил, което обуславя нищожност на
застрахователния договор поради негоден обект на застраховане. Твърди се, че е налице
валидно основание за отказ за изплащане на застрахователно обезщетение по чл.363, ал.4 от
КЗ, вр. т.3.6., раздел първи от общите условия по застраховката, поради което предявеният
иск следва да бъде отхвърлен.
И двете страни са направили пред първата инстанция искания за присъждане на
съдебни разноски.
Бургаският апелативен съд, като взе предвид изложеното по-горе и събраните по
делото доказателства, намира от фактическа и правна страна следното:
При проверка по чл.269 от ГПК се установи, че обжалваното решение е постановено
от законен съдебен първоинстанционен състав, в съответната форма, при наличие на
задължителните реквизити и е валидно.
Решението в обжалваните части е допустимо като постановено по допустими искове,
след надлежно отправено искане до застрахователя и получен отказ за определяне и
присъждане на обезщетение.
При проверка за правилност на решението в обжалваните части, въззивният съд е
обвързан от посоченото във въззивните жалби.
От събраните пред окръжния съд доказателства се установява следната
фактическа обстановка:
По комбинирана застрахователна полица № *** е сключен договор за автомобилна
застраховка „каско плюс“ при клауза „пълно каско“, със срок на валидност 22.11.2019г.-
21.11.2020г. с ответното дружество, с предмет на застраховане лек автомобил марка ***,
4
модел ***, рег.№ ***, с дата на първа регистрация ***., в полза на собственика ЕФТ. К. К.,
при застрахователна сума /стойност/ от 55 000 лв., която по правилата на чл.400, ал.3 от КЗ,
отговаря на действителната стойност на имуществото /вр. ал.1, действителната стойност е
стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия
вид и качество/.
От съдържанието на полицата, която препраща към общи условия-представени по
делото и двустранно подписани от страните, се установява, че по т.3.2 , раздел втори, при
клаузата „пълно каско“ застрахователят покрива всички рискове причинени от
застрахователни събития покрити от клаузи „супер“ и „кражба и грабеж на цяло МПС“,
които могат да доведат до пълна загуба или частична щета на застрахованото МПС,
включително по т.2.4. вр. точка т.2.2.1 – кражба на цяло МПС. При сключване на договора
са представени и съставени изискуемите съгласно общите условия документи, като е
представено свидетелството за регистрация на МПС, в което като собственик на автомобила
е посочен ищецът Е.К.. В приложения въпросник към застрахователната полица, съгласно
изискванията на чл.325а от КЗ застрахователният посредник е информирал клиента за
застрахователния продукт, като във формуляра е определена застрахователна стойност на
представеното за застраховане МПС, в размер на 55 000 лв. Посочено е, че лекият автомобил
разполага е два броя оригинални ключове, от които няма дубликати и е снабдено е работеща
алармена система. На 26.11.2019 г. по изискванията на застрахователя е монтирана
допълнителна GPS защита от „Спектра Ауто ЕООД“ срещу кражба на МПС. В изпълнение
на указанията на съда ответникът е представил копие от досието по сключената застраховка,
от което е видно, че застрахователят е извършил оглед на застрахования автомобил,
направил е снимки на автомобила, на номера на рамата и ключовете, като е приел да
застрахова автомобила за застрахователна стойност от 55 000 лв.
Установи се, че след придобиване на автомобила от ищеца по делото съгласно
договор от 09.02.2019 год. /л.106/, същият е бил предоставен за ползване на А.Ж.Ж..
Последният е разпитан като свидетел от окръжния съд, сочи, че след 01.04.2019 год. е
управлявал процесния автомобил с пълномощно дадено от собственика Е. К., до момента на
обявяването му за откраднат. Свидетелят сочи, че вечерта на 09.01.2020 год. паркирал
автомобила в близост до мястото където живее в гр.***, а на другата сутрин – 10.01.2020
год. около 9 – 9 и 30 ч. го преместил на по-подходящо място - срещу ***. Заключил
автомобила и потеглил с друг автомобил извън гр.Б Двата ключа за автомобила били у него.
Върнал се в гр.Бслед два дни и установил, че автомобилът не е на мястото, където го бил
паркирал. След като се обадил и разбрал, че автомобилът не е вдигнат с „паяк“ и не се
намира на общинския паркинг, се обадил в полицията и отишъл във Второ РУ на МВР,
където му снели показания. На следващия ден отишъл в офиса на застрахователя, попълнил
протоколи и предал документи и двата ключа за автомобила.
Последното сочено от свидетеля се потвърждава от представения протокол за
уведомяване на пострадал от престъпление, от който е видно, че уведомлението за
противозаконното отнемане на автомобила е подадено в МВР от свидетеля на 12.01.2020
5
год., а уведомяването на застрахователя за събитието е направено на 13.01.2020 год.
Образуваното досъдебно производство по пр.пр.№393/2020 год. на РП-Бургас за
престъпление по чл.346 от НК, с постановление от 18.05.2020 год. е спряно на осн. чл.199,
чл.244, ал., т.2, вр. чл.245 от НПК. В постановлението на спиране е посочено, че са
извършени оперативно-издирвателни мероприятия, но въпреки тях автомобилът и авторът
на деянието не са установени.
По делото е разпитан свидетеля Н.Н., който работи при ответника в отдел „***“, като
работата му се състои в проверка на действителността и редовността на застрахователните
събития. Свидетелят сочи, че при последяване на процесния автомобил по монтираната GPS
система е констатирано несъществено разминаване на данните за движение на автомобила с
тези, които се извличат от неговите ключове. Според свидетеля по времето по което е
заявено отнемане на автомобила от А.Ж., той се е движил с оригиналния ключ, като колата
е тръгнала от к-с *** към магистралата, засечен е от камерите на АПИ по магистралата, а
сигналът се загубил преди гр.С., район СК. Според свидетеля кражбата на такъв автомобил
се извършва трудно, като е необходим поне един час и обикновено това се извършва в
тъмната част на денонощието, ползва се оригиналния ключ. Свидетелят сочи, че GPS
сигналът се включва само при движение на автомобила, а при престой е в т.н. „заспал
режим“, като според разчетените данни изказва предположение за предоставяне на
оригинален ключ от ползвателя към датата на която е заявено отнемане на автомобила.
По делото е прието заключение по допусната техническа експертиза извършена от
вещо лице Х.П.Х.. Вещото лице сочи, че според информацията заложена в ключовете на
процесния автомобил ключ 1 е използван последно на 10.01.2020 год. в 10.39 часа, което
може да е и 9.39 часа, поради разминаването в часовото време и настройката на часовника
на автомобила, а ключ 2 е последно използван на 31.12.2019 год. в 14.35 ч., което може да
15.35 по същата причина. Вещото лице пояснява, че терминът „оригинален ключ“ не
съществува. Има ключове, които са програмирани от производителя да работят само с
определен автомобил, като при загубване или унищожаване производителят може да
препрограмира резервни ключове. В случая автомобилът не е посещавал оторизиран сервиз,
но има данни по фактури, че за него са закупувани резервни части от официалния дилър на
*** за югоизточна Б.. В ключовете се съхранява информация, която улеснява обслужването
на автомобила в оторизиран сервиз на ***. Вещото лице сочи, че няма възможност да се
задейства процесният автомобил без да се „влезе“ в компютъра му, което става с ключ
програмиран за съответния автомобил /програмиран или препрограмиран/. Монтираната
GPS система отразява начален час и дата на потегляне, краен час и дата на спиране, обща
работа и изминати километри. При съпоставка на данните от системата за проследяване и от
ключовете по параметрите дата, час на спиране и изминати километри се констатират
известни разминавания за дата 10.01.2020 год. – според данните от ключ 1 автомобилът е
загасен в 9 и 39/10 и 39, а според данните от проследяващата система е запален в 10 ч. и 35
минути и е загасен в 19 ч. и 8 минути. На въпроса дали е възможна манипулация на данните
от ключовете вещото лице е отговорило, че при невярно сверен часовник на автомобила,
6
което се извършва от ползвателя, е възможно несъвпадане на отчитаните данни. Ако
часовникът не е бил сверен, то на ключа биха се записали некоректни данни спрямо
действителното време. По критериите зададени от ответника, вещото лице е посочило
средна пазарна стойност на автомобила към 13.01.2020 год. в размер на 26 720 лв. Това е
стойността на процесния автомобил при положение, че е бил внесен като тотална щета, без
двигател и изцяло възстановен. Вещото лице сочи пазарната стойност на автомобила към
този момент, в размер на 53 430 лв., без отчитане на обстоятелствата, че е бил внесен като
тотална щета, без двигател и изцяло възстановен.
Съдът дава вяра на заключението на вещото лице и на свидетелските показания, но за
преценките на свидетеля Н. в частта, в която се изискват специални знания от
компетентността на вещото лице по приетата от окръжния съд експертиза, съдът кредитира
заключението.
Съвкупният анализ на доказателства дава основание за следните правни
изводи:
Съгласно представените писмени доказателства удостоверяващи сключването на
застрахователния договор при горните условия, както и предвид недоказване на
възражението на ответника, че при сключване на договора пред застрахователя е бил
представен друг автомобил, съдът намира оспорването на действителността на договора за
неуспешно проведено, поради което го приема за валиден и обвързващ страните по делото.
Не се установиха от страна на ответника по делото съзнателно обявени неточно или
премълчани обстоятелства към момента на сключване на договора, при знанието за което
застрахователят не би сключил договора, и които на осн. чл.363, ал.4 от КЗ при настъпване
на застрахователното събитие биха дали възможност на застрахователя да откаже плащане
на застрахователно обезщетение. Не може да се приеме твърдението на ответника, че не е
било изпълнено изискването по раздел първи т.3.6 от общите условия. Не се доказа от
ответника по делото, че към момента в който процесният автомобил е бил представен пред
застрахователя той не е бил технически изправен, не е бил в добро състояние,
възпрепятствана е възможността за неговата идентификация или не са представени всички
заключващи механизми и устройства за активиране на средствата за защита. Доброто
състояние на автомобила при представянето му пред застрахователя е видно дори на
приложените по преписката на застрахователя снимки. Годността и изправността на
автомобила към момента на сключване на застрахователния договор се установява също от
удостоверение от 07.03.2019 год. на ИА“Автомобилна администрация“, сочещо, че
състоянието на автомобила е съобразено с нормативните технически изисквания и от
издадени документ за преминат технически преглед с валидност до м.04.2020 год. Ето защо
без значение за валидността на застрахователното правоотношение е както е било
състоянието на автомобила към момента на неговия внос от К. от трето лице през 2015 год.
В случая от значение е състоянието на автомобила към момента на сключване на договора
за застраховка с ответника и към момента на настъпване на застрахователното събитие-
кражба. От събраните по делото доказателства и най-вече от представените от ответника
7
такива по застрахователното досие за извършения оглед и определената застрахователна
стойност на автомобила /съгласно чл.400, ал.3 от КЗ, когато друго не е уговорено, приема се,
че застрахователната сума по договора, която в случая е 55 000 лв. е определена съгласно
действителната стойност на имуществото/ се установява, че същият е бил изцяло технически
годен за употреба, в изправно състояние и с редовни документи. Липсват доказателства въз
основа на които да се счете също, че автомобилът е бил неизправен към момента на
противозаконното му отнемане през м.01.2020 год., като в обратния смисъл са данните от
системата за проследяване на движението на автомобила, от която е видно, че такова е
извършвано през м.01.2020 год., което би било невъзможно ако автомобилът е без двигател
или повреден.
Въззивникът-ответник възразява, че настъпването на застрахователно събитие не се
установява от представените документи за образувана и спряна прокурорска преписка по
сигнала на ползвателя за противозаконното отнемане на автомобила, поради което
настъпването на такова събитие не е надлежно доказано. Това възражение съдът също
намира за неоснователно. Съдът разглеждащ гражданските последици от деяние, което
изпълва фактическия състав и на престъпление, при невлязла в сила присъда, не е длъжен да
се съобрази нито с правната квалификация на деянието дадена в досъдебното производство
от разследващите органи, нито с доказателствата събрани по него. Когато страните са
обвързани с договор, гражданските последици за тях настъпват по неговите клаузи. В случая
съгласно общите условия към сключения застрахователен договор е уговорено, че кражба е
отнемане на чужда движима вещ /МПС/ от владението на другиго, без негово съгласие, с
намерение противозаконно да се присвои /л.90 от делото/. Кражбата е покрит риск по
сключената застраховка, като съгласно т.9.6.4. от раздел втори, от застрахования се изисква
представяне на служебна бележка от МВР. Именно за настъпването на това застрахователно
събитие при спазване на т.9.6.4, застрахователят е бил уведомен на 13.01.2020 год. Както по
образуваната при застрахователя щета, така и по делото липсват доказателства, които да
оборят твърдението на застрахования за извършена кражба на автомобила. Към момента на
уведомяване на застрахователя и към настоящия момент не е известно къде и при кого е
застрахованата вещ, но е установено, че не е във владение на собственика и на
упълномощения от него ползвател, поради което и предвид недоказване на нещо друго и
най-вече ненамирането на вещта, съдът приема, че застрахователното събитие е
настъпило така, както е заявено пред застрахователя. Нито констатираните от вещото
лице разминавания по данните от ключовете и GPS системата, нито соченото от вещото
лице, че двигателят може да се задейства само при наличие на ключ, установяват умишлено
противоправно поведение или оказване на съдействие от страна на застрахованото лице или
на натоварено от него лице за настъпване на застрахователното събитие. Всички твърдения
на ответника в обратния смисъл съдът намира за недоказани при условията на пълно и
главно доказване. Вещото лице сочи в заключението, че извън предоставените от
производителя два ключа при производството на автомобила, е възможно да се
препрограмират и други ключове, а по делото по никакъв начин не е доказано, че при
кражбата на автомобила в периода след 9 и 30 ч. на 10.01.2020 год. до 12.01.2020 год., точно
8
предоставени от ищеца или с негово съдействие ключове са задвижили автомобила.
Анализът на събраните по делото доказателства сочи неустановено по делото
неизпълнение на задълженията по т.10 от раздел първи и на т.9 от раздел втори от общите
условия – респ. неустановени обстоятелства съгласно общите условия, при които
застрахователят би могъл да откаже изплащане на застрахователно обезщетение.
Предвид горното съдът намира, че за застрахователя е възникнало задължение на осн.
чл.405 от КЗ , вр. т.10.5 от раздел втори от ОУ за изплащане на застрахования на
застрахователно обезщетение по сключения договор за имуществена застраховка.
Съгласно разпоредбата на чл.386, ал.2 от КЗ, при настъпване на застрахователно
събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на
действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. Действително
претърпените вреди в случая са пазарната цена на процесния автомобил към момента на
настъпване на застрахователното събитие, като от заключението на вещото лице по
техническата експертиза се установява, че пазарната цена към този момент е 53 430 лв.
Съдът не зачита сочената от вещото лице пазарна цена към м.01.2020 год. от 26 720 лв., тъй
като тя е определена при условие, че автомобилът е бил внесен през 2015 год. като скрап,
без двигател и възстановен изцяло, каквито обстоятелства не се установиха по делото. От
една страна, като съответстващо на останалите събрани по делото доказателства, съдът
споделя становището на ищеца относно това, че отразеното в митническата декларация при
вноса на автомобила от К. през 2015 год., че автомобилът е „без двигател“ е техническа
неточност отразяваща липсата на номер на двигател, тъй като в К. номерът на двигателя не е
идентифициращ признак. От друга страна сочената пазарна цена от 53 430 лв. към момента
на настъпване на застрахователното събитие, при липсата на данни за повреди и
неизправности на автомобила през периода след сключване на застраховката, съответства
на застрахователната му стойност – т.е. на определената по договора двустранно от страните
пазарна цена от 55 000 лв., за която и двете страни са се съгласили само два месеца по-рано.
При липсата на данни за междувременно настъпили сериозни повреди или неизправности по
автомобила е и логически необосновано да се счете, че автомобил който към м.11.2019 год. е
бил с пазарна цена 55 000 лв., в средата на м.01.2020 год. е намалил пазарната си стойност
на 26 720 лв.
Ето защо претенцията на ищеца за застрахователно обезщетение е основателна и
доказана за размера от 53 430 лв., като след прихващане със сумата от общо 1316,44 лв. –
неплатени застрахователни вноски по процесния договор с падежи 21.02.2020 год.,
21.05.2020 год. и 21.08.2020 год., за която страните не спорят че е доказано по основание и
размер задължение на настоящия ищец спрямо ответника, става ясно, че претенцията на
ищеца за главница следва да бъде уважена за разликата от 52 113,56 лв., ведно със
законната лихва върху сумата считано от предявяване на иска на 27.01.2021 год. до
окончателното и изплащане. Като е стигнал до идентични правни изводи с първоначално
постановеното решение в обжалваната част, съдът е постановил правилно решение в тази
част, което следва да бъде потвърдено от настоящия съд.
9
Безспорно е установено по делото, че застрахователят е в забава за плащане на
застрахователно обезщетение считано от 16.07.2020 год., поради което основателността на
иска за главница от 52 113,56 лв. обуславя основателността и на иска за мораторна лихва за
периода от 16.07.2020 год. до 26.02.2021 год. Постановеното след произнасянето на
окръжния съд ТР №2/18.03.2022 год. по ТД №2/2020 год. на ОСГК на ВКС, по т.1 приема,
че при уважено възражение за прихващане признатите от съда насрещни вземания се смятат
погасени с обратна сила от първия момент, в който прихващането е възможно да се
осъществи – т.е. когато активното вземане е било изискуемо, а пасивното – поне
изпълняемо. Кога е настъпила ликвидността е без значение. Като съобрази, че в случая двете
вземания – активното и пасивното са били изискуеми към един и същ момент, настоящият
съд намира, че мораторната лихва следва да бъде изчислена върху остатъка от сумата след
извършеното прихващане – т.е. върху сумата от 52 113,56 лв., поради което дължимата за
периода от 16.07.2020 год. до 26.02.2021 год. мораторна лихва е 3271,60 лв.. С
допълнителното решение съдът е изчислил по-нисък размер на мораторната лихва като е
присъдил сумата от 2894,13 лв., а за разликата до претендирания размер от 3354,22 лв.
претенцията е отхвърлена. Тъй като решението не е обжалвано в отхвърлителната част от
ищеца, в обжалваната от ответника уважителна част допълнителното решение се явява
правилно и следва да бъде потвърдено от настоящия съд в тази част.
При този изход от делото в полза на ищеца са дължими съдебни разноски направени
пред първоинстанционния съд в размер на 4357,06 лв., като с обжалваното решение съдът е
присъдил разноски в по-нисък размер – от 4314,54 лв., но тъй като ищецът в срок не е
поискал изменение на решението в тази част, въззивният съд няма основание за промяна на
решението в частта за присъдените в полза на ищеца съдебни разноски. Ето защо решението
на окръжния съд следва да бъде потвърдено и в частта за разноските.
При горния изход от делото в полза на въззиваемия следва да се присъдят разноските
направени пред въззивния съд в размер на 1100 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение,
които следва да бъдат възложени в тежест на въззивника.
Мотивиран от горното, Бургаският апелативен съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 377/07.12.2021 год. по гр. д. №147/2021 год. по описа
на Бургаския окръжен съд, В ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260017/02.02.2022 год. по гр.д.№147/2021 год. по
описа на Бургаския окръжен съд, В ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ.
ОСЪЖДА „ДЗИ Общо застраховане“ АД, ЕИК *********, седалище гр. *** да
заплати на ЕФТ. К. К. с адрес гр. ***, ЕГН ********** направени разноски пред въззивния
съд за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1100 лв. /хиляда и сто лева/.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд с касационна
10
жалба, в едномесечен срок от връчването на препис от него на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11