№ 165200
гр. София, 12.11.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20241110151756 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 129, ал. 4 и 2 ГПК във връзка с чл. 128,
т. 1 ГПК и чл. 102з, ал. 1 ГПК (макар вероятно несъществуването на тази
разпоредба да е общоприето в българската юридическа общност, като се
констатира, че никой не я прилага).
Образувано е по искова молба, подадена от името на В. С. А..
Настоящият съдебен констатира, че исковата молба по делото е подадена с
пълномощно, представено в електронен образ, което не носи електронен
подпис на ищеца В. С. А., а е представено със заверка с личен електронен
подпис на адвокат, което се представя за пълномощник на ищеца.
Пълномощното в първоначално представения файл не съдържа изричен текст,
че е заверено за вярност с оригинала (поставен е само електронен подпис в
документа без допълнителни изявления на адвоката относно достоверността
на приложенията, снети в електронен образ от хартиен оригинал, както
допуска (по мнението на настоящия състав, изложено по-долу – неправилно)
само при наличие на изрично изявление за заверка на текста практиката на
ВКС – Определение № 40/07.03.2022 г. по частно гражданско дело № 427/2022
г., I ГО.
По принцип чл. 183, ал. 2 ГПК допуска подаване на доказателства
(писмени доказателства във връзка с материалното право, за което се води
делото) в описаната форма, но е налице специална норма, която се отнася до
пълномощните, придружаващи изявления до съда като особена форма ни
писмени документи – чл. 102з, ал. 1 ГПК, която изрично изисква
пълномощното за представителство на страна по съдебно дело да носи
електронен подпис не на упълномощения адвокат, а на упълномощителя.
Наличието на такава разпоредба в закона би било напълно безсмислено, ако
законодателят е смятал да допусне представяне на електронен образ
(сканирани) пълномощни, подписани от адвоката, макар че упорито
процесуалните представители отказват да приемат, че съществува такъв текст,
а на съдиите по различни причини, които не изглежда да имат общо с
1
приложението на закона, а с процесуална „инерция“ от начина на заверяване
на хартиени документи, неразбиране на възможностите за фалшифициране на
сканирани документи и рисковете пред оборота, или просто неразбиране на
функционирането на електронните документи, не прилагат тази разпоредба –
настоящият съдебен състав и до момента не е видял в съдебен акт разумно
обяснение защо съществува текстът на чл. 102з, ал. 1 ГПК (който не допуска
и електронни заверки), ако пълномощното може да е само представено като
електронен образ, подписан от адвокат. Тезата, че законодателят не
разсъждава, докато пише закони, и затова включва в тях напълно
безсмислени разпоредби, не изглежда много разумна (поне от гледна точка на
концепцията за континентална правна система) за обяснение на този текст.
Още един формален аргумент да не може да се приложи разпоредбата
на чл. 183 ГПК в настоящото производство е, че последната се намира част
втора на ГПК, уреждаща исковия процес, настоящото дело е заповедно –
според систематиката на ГПК – форма на изпълнителен процес, а
разпоредбата, на която съдът се позовава – чл. 102з, ал. 1 ГПК, се намира в
първа част на кодекса – „Общи правила“, която се прилага по всички
граждански съдопроизводства, независимо от характера им.
Единственото разумно обяснение за съществуването на тази разпоредба
е това, че законодателят иска да насърчи не само съдът да ползва
електронна форма на актовете си, а това да правят и адвокатите и другите
процесуални представители, които, когато използват електронна комуникация
със съда, да положат известни усилия да електронизират и своя собствен
документооборот (да пращат файлове-пълномощни, а не да сканират от
хартия; не е реалистично да се приема, че дружество с оборота на заявителя в
производството не си е издало поне един електронен печат по ЗЕДЕУУ, с
който електронно да може да издаде пълномощно (като файл) на адвоката си).
Като втори аргумент следва да се има предвид, че електронизацията на
съдебния процес създава условия за опростяване на процеса, но и много
повече рискове за сигурността, които съдилищата отговорно трябва да
премислят и да вземат предвид при работата си, и които законодателят
неслучайно е предвидил, като е приемал разпоредбата на чл. 102з, ал. 1 ГПК, в
която изисква по делото да се намира поне един автентичен и първичен
електронен или саморъчен подпис на страната, която сезира съда. Инерцията
за представяне на сканирани пълномощни не може да продължава в
електронната среда, в която при копиране от хартиени оригинали с
елементарни умения за работа със софтуер за редакция на изображения може
да се промени изцяло оригиналния хартиен текст, като в електронна среда без
първично електронно подписан документ, блокиран за изменения, такива
манипулации са на практика непроследими. В това отношение са налице и
актуални примери за създаване на дружества уж с участие на районни кметове
в София именно с електронни пълномощни в чуждестранни регистри.
Практика в международния търговски оборот за всякакви хакерски атаки с цел
създаване на привидни основания за плащане също съществува. Поради това
изискванията на чл. 102з, ал. 1 ГПК не са просто произвол на законодателя и
докато настоящият съдебен състав не получи разумно тълкуване защо
2
трябва да възприеме друго разбиране за това задължение за електронно
подписване на пълномощно (изцяло електронен оборот от край до край, а не
прехвърляне от хартии), ще прилага разпоредбата точно, буквално и според
систематичното място – тя се отнася специално за процесуалните изявления
до съда и изключва общия режим на заверка на другите доказателства от лице,
за което вече ще има неоспорими данни, че е упълномощено да води делото.
Инерцията на това какво е можело и какво се е правело на хартия и желанието
„да е лесно на гражданите“ не може да е основание за игнориране на
изисквания, въведени от закона с цел предотвратяване на фалшификации на
документи (хиляди пъти по-лесни в електронна среда, отколкото на хартия).
Доколкото настоящият съдебен състав никога и никъде не е видял някой
да обори горните две разсъждения с аргументи, различни от пълно
игнориране на текста на чл. 102з, ал. 1 ГПК (Определение № 40/07.03.2022 г.
по частно гражданско дело № 427/2022 г., I ГО, ВКС); „това е така, защото е
така“; „практиката досега беше такава“ (т.е. законодателството очевидно е
неизменчиво и необвързващо съдилищата, които си „имат практика“), или
„така е по-лесно за страните“ (Определение № 8205/29.05.2024 г. по въззивно
частно гражданско дело № 5703/2024 г. на Софийския градски съд, I-к състав
– независимо, че е три пъти по-трудно за проверка от съда, което
законодателят може би е имал предвид, като си е представял електронно
правосъдие с голяма степен на автоматизация за забързване на процесите, а
не за измъчване на армия от съдебни секретари, деловодители и съдии със
стотици ръчни проверки на документи на ден, под угроза от отговорност за
неправомерно предоставен достъп до лични данни на неоторизирани лица и
отговорност на държавата за това), то, докато не получи отговор на тези
въпроси, ще разсъждава по единствения логичен (а вероятно – и
конститиуционосъобразен с оглед на чл. 117, ал. 2, изр. трето от
Конституцията) начин – ще прилага закона – разпоредбата на чл. 102з, ал. 1
ГПК от глава единадесета „а“ „Процесуални действия и актове в електронна
форма“ в част първа „Общи правила“ на ГПК – според буквалния му смисъл и
систематическото му тълкуване.
Поради това на заявителя и адвоката му (ако се приеме, че е такъв, след
като представи редовно от гледна точка на чл. 102з, ал. 1 ГПК пълномощно)
следва да се дадат указания да предоставят или напълно електронизирано
пълномощно с електронен печат на упълномощителя (което ще улесни както
съда при проверката на документите, така и адвокатите – няма да има нужда
да копират, сканират и подобни действия по стотици дела), или да представят
пълномощното в редовна заверка на хартия.
По възраженията на адв. П. за броя на електронните подписи,
настоящият съдебен състав следва да посочи, че се подписва не файл (това е
носителят на текста), а изявление, което подписът удостоверява, настоящият
съдебен състав е на мнение, че ВКС в цитираното по-горе определение
абсолютно правилно е приел, че поставянето на електронен подпис във файл с
текст не означава автоматично, че подписалият удостоверява верността на
текста от файла с каквото и да било, а отразява обвързване на подписващия
със съдържанието на текста във файла, като ако не може да се установи каква
3
е действителната воля, съдът не може да презумира удостоверителни
функции. Квалифицираният електронен подпис подписва файла, но авторът
му може да направи съответно изявление, както адв. П. е направил успешно в
уточнителната си молба, като е направил недвусмислено изявление, че
удостоверява верността на документа. Що се отнася до останалите документи
в исковата молба, по тях съдът се произнася (като доказателства) по принцип с
определението си за насрочване на делото и в открито заседание, като там по
изложените по-горе съображения заверката за вярност няма пречка да се
извърши електронно (съдията по делото лично е участвал в разработването на
първоначалния текст на чл. 183, ал. 2 ГПК в тази насока).
Доколкото на адв. П. е отказан по искането му от 02.09.2024 г. с
електронен съдебен акт електронен достъп до делото, поискан в качеството му
на представител по същото (не на адвокат, който ще преглежда дело с интерес
да го поеме, като съдът разглежда съгласно чл. 6, ал. 2 ГПК изявленията до
себе си съгласно исканията на страните, а не в по-малък обем или с различно
съдържание), като с молба с вх. № 329002/17.10.2024 г. е оспорил правните
изводи на съда, изложени по-горе, съдът следва да го запита дали поддържа
тази своя молба като частна жалба, тъй като с произнасянето си с отказ да
предостави електронен достъп Софийският районен съд е дал окончателно за
инстанцията решение на несамостоятелно производство, като това решение
съгласно чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК подлежи на обжалване с частна жалба, за
което следва да се внесе и такса от представящия се за пълномощник подател
на жалбата.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,
РАЗПОРЕДИ:
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ искова молба с вх. № 276853/30.08.2024 г.
ДАВА ПОСЛЕДНА ВЪЗМОЖНОСТ на основание чл. 129, ал. 4 ГПК
на ищеца В. С. А. да представи в едноседмичен срок от получаване на препис
от настоящото разпореждане доказателства за представителна власт
(пълномощно) на адв. П. със саморъчен подпис на самия ищец или с
положен електронен подпис на ищеца (лично) и квалифицирано
електронно удостоверение за време съгласно чл. 102з, ал. 1 ГПК, или
изрично да потвърди действията на адвоката по подаване на заявление за
издаване на заповед за изпълнение с изявление, подадено лично от
упълномощителя и с негов саморъчен или квалифициран електронен подпис.
ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ исковата молба ще бъде върната, а делото –
прекратено.
УКАЗВА на адв. П. П. да посочи в едноседмичен срок от получаване на
настоящото разпореждане дали поддържа своя молба с вх. №
329002/17.10.2024 г. като частна жалба срещу разпореждането на съда в
електронна форма за отказ за предоставяне на достъп до електронното дело на
основание на липса на пълномощно и в този случай – да представи в същия
срок доказателство за платена по сметка на Софийския градски съд – с IBAN:
4
BG05 BNBG 9661 3100 1734 01, държавна такса в размер на 15 лева
(петнадесет лева).
ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ молбата ще бъде приложена по делото и
оставена без разглеждане, доколкото не съставлява жалба срещу подлежащ на
обжалване акт на Софийския районен съд, а просто процесуално становище.
УКАЗВА на заявителя А., че ако промени адреса си за повече от 30 дена
следва да уведоми писмено съда за нов адрес в България, където да се
получават съобщения за него, като ако не го направи, съобщенията ще се
прилагат по делото и ще се смятат връчени (чл. 40 и 41 ГПК).
Разпореждането не подлежи на обжалване. да се връчи чрез адв. П. (чрез
ЕПЕП) и на адреса на управление на заявителя (две съобщения).
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5