Решение по дело №1796/2019 на Районен съд - Велико Търново

Номер на акта: 307
Дата: 9 март 2020 г. (в сила от 4 юли 2020 г.)
Съдия: Любка Милкова
Дело: 20194110101796
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 17 юни 2019 г.

Съдържание на акта

  Р Е Ш Е Н И Е

                                     №......

                  гр.*, 09.03.2020г.

 

    В   И  М  Е  Т  О   Н  А   Н  А  Р  О  Д  А

 

ВЕЛИКОТЪРНОВСКИЯТ районен съд, дванадесети състав, в публично заседание на седми февруари през две хиляди и двадесета година в състав:                                                          

                                                                                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА МИЛКОВА

                                                    

при участието на секретаря Албена Шишманова и в присъствието на прокурора …, като разгледа докладваното от съдията Милкова Гр.д. № 1796 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

            Пряк иск на увредено лице с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ, предявен като частичен, ведно с акцесорна претенция за законна лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на ИМ до окончателното изплащане.

Ищцата П.П.П. от гр.*, чрез пълномощника си адв.Р. от ВТАК, излага твърдения в ИМ, че на 17.12.2018г. около 18:30ч. в гр.*, на кръстовището на ул."О." и ул."Г.Б."е настъпило ПТП между лек автомобил марка „Фиат", модел „Стило" с рег.№*собственост на Г. К., управляван от С.Й.П. и собствения й лек автомобил марка „Мазда 3" с рег.№*, управляван от П. Д. П.. Твърди, че вследствие на настъпилото ПТП са й нанесени имуществени вреди, изразяващи се в нанесени щети върху собствения й лек автомобил марка „Мазда 3" с рег.№*. Сочи, че настъпилото ПТП е изцяло по вина на водача на лек автомобил марка „Фиат", модел „Стило" с peг. № *, който се е движил по ул."О.", не е спрял на знак „СТОП" и не е пропуснал движещия се на път с предимство лек автомобил марка „Мазда 3" с рег.№*. Твърди, че във връзка с настъпилия инцидент е съставен двустранен констативен протокол, в който С.Й.П. изрично е декларирал, че е изцяло виновен за настъпване на инцидента. Сочи, че вследствие на настъпилия по вина на застрахования при ответника автомобил е претърпяла имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на следните детайли на автомобила й "Мазда 3" - облицовка предна броня, основа предна броня, решетка преден капак, резервоар стъклоумивател, рамка радиатор, водач предна броня, преден десен калник, фар десен, водач предна броня ляв, калник преден ляв, фар ляв, решетка предна броня лява, решетка предна броня средна, решетка предна броня дясна, ключалка преден капак, панта преден капак лява, панта преден капак дясна, перка вентилатор, кожух /стойка/ вентилатори, воден радиатор, рог преден десен, подкалник преден десен, рог преден ляв и други. Сочи, че между собственика на лек автомобил марка „Фиат", модел „Стило" с peг. № * и ответника Застрахователно дружество „Бул Инс" АД е налице сключен задължителен застрахователен договор „Гражданска отговорност на автомобилистите" № BG/02/118001635014 със срок на действие от 10.07.2018г. до 09.07.2019г, валидна към датата на застрахователното събитие, а именно към 17.12.2018г. Твърди, че на основание чл. 380 КЗ, е предявила застрахователна претенция до ответника, във връзка, с което е образувана щета № **********. Сочи, че във връзка с образуваната щета е определено и на 08.05.2019г. й е изплатено застрахователно обезщетение в размер на 1 385.85лева. Сочи, че така определеното и изплатено й застрахователно обезщетение не покрива претърпените от нея имуществени вреди по собствения й л.а. "Мазда 3", поради което предявява настоящия частичен иск против ответника, с който претендира осъждането му да й заплати исковата сума в размер на 500лв., предявена като частичен иск от претенция от 5000лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на ИМ до окончателното изплащане.Претендира съдебни разноски, съгласно представен списък по чл.80 от ГПК.

            В СЗ ищцата, чрез пълномощника си адв.Р. от ВТАК, поддържа предявеният частичен иск. С протоколно определение от 07.02.2020г. съдът уважи искане на ищцата по чл.214 ал.1 от ГПК и допусна изменение - увеличаване размера на частичния иск, който, вместо за 500лв., да се счита предявен за сума в размер на 1311,65лв., като частичен иск от претенция за 5000лв. Съдът е сезиран с искане от адв.Р.Р. от ВТАК за определяне на адв. възнаграждение по чл.38 ал.2 от ЗА за оказана безплатно на ищцата адв. помощ в хипотеза по чл.38 ал.1 т.2 от ЗА.

Ответникът ЗД "*" АД със седалище гр.* в срока по чл.131 ал.1 от ГПК, чрез пълномощника си адв. Ш. от АК - Русе, депозира писмен отговор, с който релевира възражение за процесуална недопустимост на предявеният частичен пряк иск на увредено лице, отхвърлено на наведеното в отговора основание, като неоснователно с определението по чл.140 от ГПК. По същество оспорва предявеният иск по основание и размер и моли да бъде отхвърлен като неоснователен. Признава фактите на валидно сключена между собственика на л.а. марка "Фиат", модел "Стило" и ответния застраховател застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите, че процесното ПТП е настъпило в срока на действието на застраховката и факта на изплатено от ответника на ищцата застрахователно обезщетение по заведената щета №********** за имуществените вреди върху собственото й МПС л.а. "Мазда 3" с рег.№*, настъпили при процесното ПТП. Оспорва изложения в ИМ механизъм на настъпване на ПТП, като не подкрепен с доказателства. Релевира възражение за съпричиняване от страна на водача, управлявал лекия автомобил, собственост на ищцата. В СЗ, чрез пълномощника си адв.Ш. от ВТАК, поддържа доводите, изложени в писмения отговор и доразвити в писмена защита. Претендира съдебни разноски, съгласно представен списък по чл.80 от ГПК.

Съдът, след като съобрази становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл.235 ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от Свидетелство на регистрация, част 1 /л.7/, ищцата П.П.П. е собственик на л.а. "Мазда 3" с рег.№*,считано от 10.07.2015г.

Безспорно след съвкупна преценка на събраните по делото писмени, в т.ч. Двустранен КП за ПТП от 17.12.2018г., и гласни доказателства чрез разпита на свидетелите - очевидци, участници в ПТП - П. Д. П., съпруг на ищцата, и С.Й.П., се установи, че на 17.12.2018г., около 18,30ч., в гр.*, на кръстовището на ул."О." и ул."Г. Б."е настъпило ПТП между л.а. марка "Фиат", модел "Стило" с рег.№*, собственост на Г. К., управляван от свид.С.Й.П. и л.а. марка "Мазда 3" с рег.№*, собственост на ищцата по делото, управляван от свидетеля и неин съпруг П. Д. П., при което водача на л.а. "Фиат", модел "Стило" с рег.№*, който се е движил по ул."О.", не е спрял на знак "Стоп" и не е пропуснал движещия се на път с предимство л.а. марка "Мазда 3" с рег.№*, собственост на ищцата, при което, вследствие на настъпилия между двете МПС удар и в пряка причинно - следствена връзка с ПТП на л.а. на ищцата "Мазда 3" с рег.№*, са нанесени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на детайли по автомобила. За настъпилото ПТП е съставен двустранен КП за ПТП от 17.12.2018г., видно от който, видимите при настъпване на ПТП имуществени вреди по л.а. на ищцата "Мазда 3" са :предна броня, преден капак, преден ляв фар, преден десен фар, преден десен калник. При съставяне на Двустранния КП за ПТП от 17.12.2018г. водачът на л.а. "Фиат Стило" с рег.№*, е декларирал, че е виновен за настъпване на ПТП, което е удостоверил с подписа си, както и разпитан в СЗ като свидетел признава, че с водача на л.а. на ищцата и втори свидетел по делото П.П. са нямали спор за вината, като свид.Св.П.  си я е признал. Установеният  и описан по-горе механизъм на процесното ПТП се установява, както от двустранният КП за ПТП от 17.12.2018г., така и от потвърждаващите констатациите му свид. показания на разпитаните двама свидетели - очевидци - водачи на участвалите в ПТП МПС, както и от изготвеното въз основа на тях от ВЛ С.П.И. писмено заключение на ВЛ по САвТОЕ, неоспорено от страните, което съдът възприема изцяло като компетентно и обосновано. Свид.П., чийто показания съдът прецени по реда на чл.172 от ГПК, но които кредитира като достоверни и обективни, кореспондиращи на показанията и на втория разпитан свидетел, установи, че процесното кръстовище, на което е реализирано ПТП, е опасно, неговата видимост е била ограничена от коли, които чакат да се включат от насрещния трафик, ПТП е реализирано при зимна обстановка, при мокър асфалт. Свид. П., водач на л.а."Фиат", модел "Стило" с рег.№*, установи, че е отнел предимството на водача на л.а. на ищцата "Мазда 3", не го е видял, докато не настъпил удар, видимостта му била ограничена единствено от запотени стъкла.

Видно от писменото заключение на ВЛ по САвТОЕ, увредените при процесното ПТП детайли по л.а. "Мазда 3" с рег.№*, собственост на ищцата, са подробно описани в Опис на щета №2 и №3 по заведената при ответното ЗД щета №**********, инкорпориран и в заключението на САвТОЕ, като пазарната стойност на имуществената вреда към момента на ПТП възлиза в общ размер на 2697,50лв., от която 2059,90лв. - сума от новозакупени от пазарната мрежа едрогабаритни автомобилни части и 637,60лв. - сума от операции на труд и материали, вложени в ремонт, демонтаж, монтаж и боядисване на увредените детайли. В т.3 от писменото заключение на ВЛ по САвТОЕ подробно е описан установения механизъм на процесното ПТП, при което л.а. "Фиат Стило", навлизайки в кръстовището, на което се явява без предимство, вследствие  и на многото автомобили, намиращи се в този момент на кръстовището, което вероятно го е лишило да възприеме л.а. "Мазда 3", го удря с дясната си страна, като уврежда цялата му предна част, както и видно от същото, настъпилите по л.а. "Мазда 3", собственост на ищцата имуществени вреди, отговарят изцяло на механизма на реализираното процесно ПТП. Видно от САвТОЕ, пазарната стойност на л.а. "Мазда 3", собственост на ищцата, към датата на ПТП 17.12.2018г. е 5100лв. и не е налице тотална щета; скоростта на л.а. "Мазда 3" преди удара е в параметрите на около 35/40 км/ч., респ. скоростта на л.а. "Фиат Стило" преди удара е в параметрите на около 30/35км/ч., като и двата л.а. са се движили в рамките на максимално разрешената скорост на движение за конкретния пътен участък. Видно от САвТОЕ, водачите и на двата л.а. не са имали пряка видимост и възможност за взаимно възприемане като опасност, а ако водачът на л.а. "Мазда 3" се е движил с по-ниска скорост от изчислената му скорост от 35/40км/ч. на движение преди ПТП, то същия би създал задръстване и евентуално предпоставки за нерегламентирани опасни от техн. гл. точка маневри. Видно от САвТОЕ, основна причина за настъпване на процесното ПТП се явява технически неправилното преминаване през кръстовището м/у ул."Г.Бакалов" и ул."О." от страна на водача на л.а. "Фиат Стило", като се има предвид, че се е движил по улица без предимство и при наличието на пътен знак "Спри, осигури предимство". Видно от САвТОЕ, мястото на ПТП е показано на снимката под отговора на въпрос 10, както и след направения оглед на л.а."Мазда 3" от ВЛ, е установено, че л.а."Мазда 3" е ремонтиран и приведен в нормална от техническа гледна точка експлоатация.

Безспорен между страните по делото е факта, който се установява и от събраните писмени доказателства, че водачът на л.а. "Фиат Стило" има качеството застраховано лице по сключена между собственика за л.а. "Фиат Стило" с рег.№* и ответното ЗД "*" АДзадължителна застраховка "ГО на автомобилистите" под формата на застрахователна полица № BG/02/118001635014, със срок на действие от 1г. - от 00,00ч. на 10.07.2018г. до 23,59ч. на 09.07.2019г., в рамките на действие на която на 17.12.2018г. настъпва процесното застрахователно събитие - ПТП.

Във връзка с настъпилото процесно застрахователно събитие по реда на чл.380 ал.1 от КЗ е отправена писмена застрахователна претенция до ответния застраховател, като подаденото Уведомление за щета по застраховка "ГО" на МПС от 19.12.2018г. е подадено от съпруга на ищцата - свидетеляПавлин П., по която претенция е образувана при ответното ЗД щета №**********, по която са изготвени Опис на щета №2/20.12.2018г., Опис на щета №3/03.01.2019г., изготвени са Калкулация на щета №**********/20.12.2018г. и Доклад №181004078901/15.01.2019г.  определено е на ищцата застрахователно обезщетение в общ размер на 1385,85лв. за причинените й имуществени вреди по л.а. "Мазда 3" при процесното ПТП, което й е изплатено от ответния застраховател на 07.05.2019г., видно от платежно нареждане за кредитен превод от 07.05.2019г.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

            Предявеният като частичен пряк иск на увредено лице с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ,  предмет на делото, е процесуално допустим, доколкото е налице правен интерес у ищцата от предявяването му. Процесуалната допустимост на предявеният пряк иск с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ /в сила от 01.01.2016г./ за обезщетение за претърпени имуществени вреди е предпоставена и от спазване от ищцата като увредено лице, което желае да получи застрахователно обезщетение, на задължението й по чл.498 ал.1 от КЗ преди предявяване на настоящият иск да отправи към ответника - застраховател по застраховка "Гражданска отговорност" на виновния за ПТП, от което е претърпяла имуществени вреди по собствения й л.а. "Мазда 3" с рег.№*, водач, писмена застрахователна претенция по реда на чл.380 от ГПК, предявена на 19.12.2018г. Неоснователно е наведеното с писмения отговор от ответника възражение за процесуална недопустимост на предявеният пряк иск на увредено лице, поради неспазване изискванията на чл.380 от КЗ, а именно непредявяване пред застрахователя на писмена застрахователна претенция от увреденото лице - ищца по делото, а предявено пред застрахователя уведомление от управляващият л.а. "Мазда 3" водач за щета по застраховка "ГО" на МПС, предвид факта на изплатено от ответника - застраховател на ищцата - увредено лице застрахователно обезщетение, като именно несъгласието на увреденото лице - ищца по делото с размера на изплатеното й от застрахователя обезщетение, обуславя процесуална допустимост на иска, съобразно разпоредбата на чл.498 ал.3 от КЗ. По повод ответните възражения съдът излага, че достатъчно да обуслови процесуалната допустимост на настоящия частичен пряк иск по чл.432 ал.1 от КЗ е несъгласието на ищцата - увредено лице с размера на определеното й и изплатено обезщетение, като законът не изисква увреденото лице преди предявяване на иска пред съда да депозира пред застрахователя извънсъдебно възражение, с което да заяви несъгласието си с размера на изплатеното му обезщетение. При отправяне към застрахователя на писмена застрахователна претенция от увреденото лице по реда на чл.380 ал.1 от КЗ същото не е длъжно да сочи конкретен размер на претендираното обезщетение, какъвто и в случая не е посочен при подаване на уведомлението за щета по застраховка "ГО" на МПС до ответния застраховател, така че, неоснователно е ответното възражение за неизпълнение от страна на ищцата на изискването на чл.380 ал.1 от КЗ, досежно предявения частичен иск с цена на иска от 1311,65лв. от претенция за 5000лв.

На основание чл.432 ал.1 от КЗ /в сила от 01.01.2016г./, увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при спазване на изискванията на чл.380 от КЗ. За основателността на предявения като частичен пряк иск на увредено лице по чл.432 ал.1 от КЗ за обезщетение за имуществени вреди  в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване, че в пряка причинно - следствена връзка от виновно противоправно деяние на застраховано лице по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите при ответния застраховател, настъпило в срока на действие на застраховката, е претърпял твърдяните в процеса имуществени вреди по вид, както и иска си по размер. Отговорността на ответника е функционална и предположена от тази за непозволено увреждане на делинквента - застраховано лице.

Разгледан по същество частичният пряк иск на ищцата с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ за обезщетение за имуществени вреди се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен изцяло.

В процесният случай от ищцата в хода на процеса е проведено пълно и главно доказване на всички посочени по-горе кумулативно изискуеми предпоставки за основателност на предявеният като частичен пряк иск на увредено лице по чл.432 ал.1 от КЗ за обезщетение за имуществени вреди, обуславящи доказаност на същия, както по основание, така и по размер.

Безспорно по делото се установи, че в срока на действие на сключена с полица №*** задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите за л.а. "Фиат", модел "Стило" с рег.№*, застраховано лице по която по смисъла на чл.477 ал.2 от КЗ е С.Й.П., разпитан като свидетел по делото, по негова вина е настъпило на 17.12.2018г.  гр.*, около 18,30ч. процесното ПТП по механизма, установен след съвкупен анализ на събраните по делото доказателства, обсъден по-горе и описан в отговора на въпрос №3 от писменото заключение на ВЛ по САвТОЕ. Изслушаната по делото САвТОЕ извежда като единствена и основна причина от експлоатационно - техническа гледна точка за настъпване на процесното ПТП  технически неправилното преминаване през кръстовището между ул."Г. Б."и ул."О." от страна на застрахованото при ответния застраховател лице и водач на л.а. "Фиат Стило" С.Й.П., като се има предвид, че се е движил по улица без предимство и при наличието на пътен знак "Спри! Осигури предимство".Застрахованото при ответния застраховател по застраховка ГО на автомобилистите водач на л.а. "Фиат Стило", с това си деяние, като не е спрял на пътен знак "Стоп" и не е пропуснал движещия се по път с предимство л.а."Мазда 3", собственост на ищцата, управляван от П.П., е нарушил правилата по ЗДвП и е допуснал извършването на ПТП, поради което деянието на застрахованото лице е противоправно и е виновно извършено, с оглед презумпцията за виновност по чл.45 ал.2 от ЗЗД, която не е оборена.

Безспорно от събраните по делото писмени и гласни доказателства, в т.ч. изслушана САвТОЕ, се установи, че в пряка причинно - следствена връзка с реализираното по вина на застрахованото при ответника лице по задължителна застраховка ГО на автомобилистите и водач на л.а. "Фиат Стило" С.Й.П. процесно застрахователно събитие - ПТП на дата 17.12.2018г. ищцата е претърпяла претендираните в процеса имуществени вреди, изразени в нанесени материални щети по увредения й лек автомобил - увреждане на детайли по собствения й л.а. "Мазда 3", описани по вид в Опис на щета №2 и №3 по заведената при ответника щета №**********/20.12.2018г., инкорпориран в отговор на първа задача от САвТОЕ, с пазарна стойност на имуществените вреди към момента на увреждането - 17.12.2018г. в размер на 2697,50лв., установен от САвТОЕ.

            Налице са всички елементи от ФС на непозволено увреждане, ангажиращи деликтната отговорност на застрахованото при ответния застраховател лице по задължителна застраховка ГО на автомобилистите и водач на л.а. "Фиат Стило"  С.Й.П. при процесното ПТП, от където следва, че са налице елементите по чл.432 ал.1 от КЗ за ангажиране и функционалната от нея отговорност на ответния застраховател по прекия иск на ищцата - увредено лице за претендираните имуществени вреди, спрямо което застрахованият е отговорен, доколкото ПТП е реализирано в срока на действие на застраховката "ГО", с което предявеният като частичен пряк иск по чл.432 ал.1 от КЗ за обезщетение за имуществени вреди се явява доказан по основание.

            Същият е доказан изцяло и в исковият размер от 1311,65лв., доколкото, видно от САвТЕ, не е налице тотална щета, и предявеният размер от 1311,65лв. е разлика между пазарната стойност на материалните щети по увредения л.а. на ищцата "Мазда 3" от 2697,50лв. и изплатеното от ответния застраховател извънсъдебно на ищцата застрахователно обезщетение по претенцията й за имуществени вреди от 1385,85лв., в който исков размер от 1311,65лв. частичният иск за сумата от 1311,65лв. от претенция от 5000лв. следва да бъде уважен изцяло, ведно с акцесорната претенция за законна лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на ИМ 17.06.2019г. до окончателното изплащане. Съобразно разрешението по т.1 от ТР 3/2016 от 22.04.2019г. на ВКС, ОСГТК, неоснователно е ответното възражение за недопустимост на допуснатото от съда по реда на чл.214 ал.1 изр.3 от ГПК изменение - увеличение на размера на предявения като частичен иск, предмет на делото. Неоснователно е и ответното възражение, че претърпените от ищцата имуществени вреди са недоказани по размер, вкл. и от САвТОЕ, доколкото увреденият л.а. на ищцата "Мазда 3" е ремонтиран и приведен в нормална от техническа гледна точка експлоатация, и липсват доказателства за реално извършените разходи от ищеца за сторения вече ремонт, а не му предстои ремонт, за да е меродавна пазарната стойност на вредата, изчислена от САвТОЕ. Съгласно чл.386 ал.2 от КЗ, при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, които вреди съставляват именно сумата, необходима за възстановяване на имущественото състояние на увреденото МПС от преди настъпване на ПТП, съвпадаща с пазарната стойност на вредата, определена от САвТОЕ, в случая и след приспадане на вече изплатеното от застрахователя извънсъдебно застрахователно обезщетение. Ирелевантно за изхода по спора е каква е стойността /по-висока или по-ниска от пазарната стойност на вредата/ на направения от ищцата разход за ремонт на увреденото и вече ремонтирано МПС, доколкото същата следва да се съпостави с действително претърпените вреди, които са в размер на пазарната стойност на вредата към момента на увреждането, установена и доказана в случая от САвТОЕ, в който размер на пазарната стойност на вредата се следва застрахователно обезщетение на увреденото лице, в случая след приспадане на извънсъдебно заплатеното такова. В тази връзка ответното възражение за вероятно осъществен институт на неоснователно обогатяване от страна на ищеца, направено едва с писмената защита, от една страна е преклудирано, а от друга - неоснователно и недоказано. При направен от ищеца разход за извършен ремонт в размер по-нисък от действителната стойност на вредата му се следва разликата, а при направен разход в по-висок размер, застрахователното обезщетение е дължимо в размер на пазарната стойност на вредата. Присъждането на застрахователно обезщетение не е обвързано и не зависи от направен ли е разход от увреденото лице по възстановяване на вредите, а се следва независимо от това, в размер на действително претърпените вреди, съвпадащи с пазарната стойност на вредите към датата на увреждането.

            С оглед извода за изцяло основателност и доказаност на предявеният частичен иск, съдът следва да се произнесе и по евентуалното възражение на ответника за съпричиняване от водача на увредения л.а. на ищцата "Мазда 3" на вредоносния резултат, което се явява неоснователно. Освен виновното поведение на водача на л.а. "Фиат Стило" изслушаната САвТОЕ не извежда друга причина за настъпване ПТП. САвТОЕ опровергава ответните твърдения в писмения отговор, на които се основава възражението за съпричиняване. Видно от САвТОЕ, водачите и на двата л.а. не са имали пряка видимост и възможност за взаимно възприемане като опасност, както и че ако водачът на увредения л.а. "Мазда 3" се е движил с по-ниска скорост от изчислената скорост на движение преди ПТП, то същия би създал задръстване и евентуално предпоставки за нерегламентирани опасни от техническа гледна точка маневри. Свид. показания на П., че даже не е успял да настъпи спирачката, опровергават ответните твърдения, на които се основава възражението за съпричиняване, че водачът на л.а. "Мазда 3" е имал достатъчно време и техническа възможност да възприеме другия водач и да предприеме действия по избягване на ПТП /спиране/ и/ или отклоняване на л.а. преди навлизане в опасната зона на ПТП, поради което не е налице съпричиняване от страна на водача на увредения л.а. на ищцата "Мазда 3" на настъпилия вредоносен резултат, предвид което ответното възражение в тази насока е неоснователно.

            На основание чл.236 ал.1 т.7 от ГПК банковата сметка, по която да се преведат присъдените суми е: IBAN: ***, BIC: *** "*" АД, с титуляр: П.П.П..

Изходът на делото и нормата на чл.78 ал.1 от ГПК обуславят основателност на ищцовата претенция за съдебни разноски, съгласно представен списък по чл.80 от ГПК, в доказан размер от 203лв., които следва да бъдат възложени в тежест на ответника.

            Съдът е сезиран от пълномощника на ищцата адв.Р.Р. от ВТАК с искане по чл.38 ал.2 от ЗА за присъждане на адв. възнаграждение за оказана на ищцата безплатна адв. помощ в хипотеза по чл.38 ал.1 т.2 от ЗА.На основание чл.38 ал.2 от ЗА и доколкото насрещната страна е осъдена за разноски, в полза на адв.Р.Р. следва да бъде присъдено адв. възнаграждение за оказаната от него на ищцата безплатна адвокатска помощ в хипотеза по чл.38 ал.1 т.2 от ЗА в размер на 321,82лв., определено от съда по реда на чл.7 ал.2 т.2 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Изходът на делото обуславя неоснователност на претенцията на ответника за съдебни разноски, която следва да бъде отхвърлена.

Водим от изложените съображения, съдът

 

                                               Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА  ЗД "*" АД със седалище и адрес на управление ***, с ЕИК *, ДА ЗАПЛАТИ на П.П.П. с постоянен адрес ***, с ЕГН **********, сума в размер на 1311,65 лв. /хиляда триста и единадесет лева и шейсет и пет стотинки/, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в нанесени щети /увреждане на детайли/ върху собствения й лек автомобил марка "Мазда 3" с рег.№*, вследствие от ПТП, реализирано на дата 17.12.2018г. в гр.*, около 18,30ч. на кръстовището на ул."О." и ул."Г. Б.", за което е съставен Двустранен КП за ПТП от 17.12.2018г., предявена като частичен иск от претенция от 5000лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на ИМ 17.06.2019г. до окончателното изплащане.

На основание чл.236 ал.1 т.7 от ГПК банковата сметка, по която да се преведат присъдените суми е: IBAN: ***, BIC: *** "*" АД, с титуляр: П.П.П..

ОСЪЖДА ***" АД със седалище и адрес на управление ***, с ЕИК *, ДА ЗАПЛАТИ на П.П.П. с постоянен адрес ***, с ЕГН **********, сума в размер на 203 лв. /двеста и три лева/, представляваща направени по делото съдебни разноски.

На основание чл.38 ал.2 от ЗА ОСЪЖДА ЗД "*" АД със седалище и адрес на управление ***, с ЕИК *, ДА ЗАПЛАТИ на адв.Р.Р. от ВТАК с личен №*, сума в размер на 321,82лв. /триста двадесет и един лева и осемдесет и две стотинки/, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана на ищцата безплатна адвокатска помощ в хипотеза по чл.38 ал.1 т.2 от ЗА.

ОТХВЪРЛЯ претенцията на ЗД "*" АД със седалище гр.* за присъждане на съдебни разноски по делото, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

Решението подлежи на въззивно обжалване от страните в двуседмичен срок от връчването му пред Великотърновски окръжен съд.

 

 

 

                                                                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ:...........