Р E Ш Е Н И Е
№ 47
гр.Плевен, 20.01. 2021 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - гр. Плевен, втори касационен
състав, в открито съдебно заседание на дванадесети януари, две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
Председател:
Даниела Дилова
Членове:
Цветелина Кънева
Снежина Иванова
При секретаря Цветанка Дачева и с участието на прокурора
Иво Радев, като разгледа докладваното от съдия Кънева касационно административно-наказателно дело № 1124 по описа за 2020 г.
на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
С Решение № 260116 от 30.10.2020г., постановено по
НАХД № 663 по описа за 2020г., Районен съд – Плевен е потвърдил Наказателно
постановление № 20-0938-000068 от 13.01.2020г. на Началник сектор „Пътна
полиция” към ОД на МВР-Плевен, с което на Д.П.Д. на основание чл.178Д от Закона
за движение по пътищата е наложена глоба в размер на 200 лева, за нарушение на
чл.98, ал.2, т.4 от ЗДвП.
Срещу решението е подадена касационна жалба от Д.П.Д.,
в която се твърди, че съдебният акт е неправилен и незаконосъобразен.
От ответника не е депозиран писмен отговор по
касационната жалба.
В съдебно заседание касаторът Д.П.Д. не се явява и не
се представлява.
В съдебно заседание ответникът – ОД на МВР – Плевен не
изпраща представител.
Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава
заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок
и от надлежна страна, поради което е допустима за разглеждане.
Разгледана по същество е основателна.
С обжалваното наказателно постановление е реализирана
административно-наказателната отговорност на Д. за това, че на 02.01.2020г. в
18:05часа в гр.Плевен, на ул.“Цанко Церковски“ до номер 12, като водач на лек
автомобил Пежо 406 2,2 Д, с рег.№*****, собственост на В. Н. И., извършва
следното: Паркира на място предназначено за хора с увреждания, обозначено със
син цвят и международен символ за достъпност и пътен знак Д17; водачът
представя Карта за паркиране за хора с увреждания с пореден номер 05866,
издадена на лицето Павел Д., като при проверката и съставянето на АУАН
притежателят на картата не е присъствал. Нарушението е квалифицирано по чл.98
ал.2 т.4 от ЗДвП.
За да потвърди наказателното постановление районният
съд е приел, че констатациите в акта и НП се потвърждават от събраните писмени
и гласни доказателства. Счел е, че водачът е извършил вмененото му нарушение по
чл.98 ал.2 т.4 от ЗДвП и правилно е наказан по чл.178д от ЗДвП. Посочил е, че Д.
като водач на МПС е бил длъжен да се съобрази с поставените пътни знаци,
указващи местата за паркиране на хора с трайни увреждания, което задължение
следва от чл.6 т.1 от ЗДвП. Посочил е още, че водачът не оспорва, че
автомобилът е бил паркиран на място, предназначено за хора с увреждания, като
твърденията му, че закарал баща си Павел Д. до Аптека „Марешки“ за изписване и
снабдяване с необходимите лекарства за месеца, не е доказано. Счел е, че
нарушението не е маловажно по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
Решението е неправилно, постановено при неизяснена
фактическа обстановка, по следните съображения:
Съгласно чл.98 ал.2 т.4 от ЗДвП, престоят и
паркирането са забранени на места, определени за хора с трайни увреждания. А според чл.55 ал.10 от ППЗДвП, пътен знак Д21 указва
мястото или местата, определени за паркиране на пътни превозни средства,
обслужващи хора с увреждания. Съгласно чл.120 от Наредба
№18/2001г за сигнализация на пътищата с пътни знаци, пътен знак Д21 "Място
за паркиране на пътни превозни средства, обслужващи хора с увреждания" се
използва за сигнализиране на място, предназначено за паркиране само на пътни
превозни средства, обслужващи хора с увреждания, като пътният знак се поставя
самостоятелно.
Предвид изложеното следва извода, че правото да се
паркира на места, определени за превозни средства, обслужващи хора с
увреждания, е предоставено именно на тези лица, а не на пътното превозно
средство. В подкрепа последното е и съдържанието на стандартизирания модел на
картата за паркиране на хора с увреждания, възпроизведен в Приложение към чл.
99а от ЗДвП, където е указано, че картата дава право на притежателя й да ползва
място за преференциално паркиране на ППС, превозващи хора с увреждания. По
делото не е спорно, че автомобилът, посредством който е извършено нарушението,
е собственост на трето лице. Не е спорно и, че водачът Д. е представил Карта за
паркиране за хора с увреждания, издадена на името на Павел Д., за което лице се
установява, че е сред лицата с увреждания по смисъла на чл.98 ал.2 т.4 от ЗДвП,
както и че е баща на водача на МПС. За
да се възползва обаче от правото да паркира на място, обозначено със знак Д 21,
водачът на автомобила трябва да докаже, че към този момент е обслужвал лицето с
увреждания. Именно такива са твърденията на жалбоподателя, както в жалбата до
районния съд, така в хода на съдебното производство. Доказателства не са
представени, а всъщност именно това е основния въпрос, който е следвало да бъде
изяснен от районния съд. Твърденията на Д. са били, че е закарал баща си П0 Д.,
който е инвалид 75%, да си вземе необходимите лекарства от Аптека „Марешки“ на
ул.“Васил Левски“ и го е изчаквал в лекия автомобил. Това обстоятелство,
подлежи на проверка, както чрез разпит на лицето с увреждания, така и чрез
представяне на рецептурната книжка на същото това лице - Павел Д., от която би
се установило дали на дата 02.01.2020г. са му били изписани и е закупил
необходимите му лекарства от Аптека „Марешки“. Липсата на доказателства по този
въпрос, основен за съставомерността на нарушението по чл.98 ал.2 т.4 от ЗДвП –
дали водачът на МПС е обслужвал лице с увреждания към момента на констатиране
на нарушението, води до постановяване на решение при неизяснена фактическа
обстановка, като районният съд е допуснал
нарушение на чл.107 ал.2 от НПК, съгласно който съдът събира
доказателствата по свой почин когато това се налага за разкриване на
обективната истина. Ето защо, решението като неправилно следва да бъде
отменено, а делото върнато на районния съд за ново разглеждане и събиране на
доказателства във връзка с твърдението на Д., че при констатиране на вмененото
му нарушение е обслужвал лице с увреждания.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2, пр.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 260116 от 30.10.2020 г., постановено
по НАХД № 663 по описа за 2020 г. на Районен съд – Плевен.
ВРЪЩА делото на друг състав на Районен съд Плевен за
ново разглеждане при съобразяване с дадените указания в мотивите на настоящето
решение.
Решението не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /П/
ЧЛЕНОВЕ: 1. /П/
2. /П/