Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. Елин Пелин, 28.02.2022
год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Елинпелинският районен съд, четвърти състав,
в публично заседание на втори февруари две хиляди и двадесет и втора година в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ПЕТКО ГЕОРГИЕВ
при секретаря ЦВЕТАНКА Н., като разгледа докладваното от съдията
ГЕОРГИЕВ гр.д. № 353 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са искове с правно основание чл.
422 във вр. 415 ГПК вр. чл. 79,
ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Делото е образувано по искова
молба на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ЕООД, ЕИК …. със
седалище и адрес на управление: гр. София 1527, район Оборище, ул. „Панайот
Волов“ № 29, ет. 3, срещу А.Н.А., ЕГН **********, а адрес: ***. Твърди се, че е
сключен договор за кредит „Бяла карта“ с № 810550/ 19.11.2019 г. между длъжника
и „АКСЕС ФАЙНАНС“ ООД, ЕИК …., въз основа на който е предоставен и усвоен
револвиращ кредит в размер на 1000 лева. Вземането било прехвърлено по силата
на приложение № 1/ 30.06.2020 г. към рамков договор за продажба и прехвърляне
на вземания (цесия) от 11.11.2016 г. в полза на кредитора „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ
НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ООД, като уведомлението за цесията е приложено към
исковата молба. По ч. г. д. № 100/2021 на РС Елин Пелин била издадена заповед
за изпълнение, срещу която длъжникът А.Н.А. подал възражение. Иска се
признаването за установено вземането на ищеца в размер на: 1000 лева главница;
58,80 лева, договорна лихва от 27.12.2016 г. до 13.06.2017 г.; 59,38 лева,
мораторна лихва за забава от 07.02.2020 г. до
22.01.2021 г., ведно със законна лихва върху главницата от подаването на
заявлението до окончателно изплащане на дължимите суми. Претендират се
разноските в заповедното и исковото производство.
С молба от 19.05.2021 г.
ищецът е оттеглил исковата молба в частта за сумата от 200 лева, неустойка и
195 лева, разходи и такси за извънсъдебно събиране на задължението, поради
което производството по делото е прекратено в тази част с определение от
09.09.2021 г., влязло в сила на 21.10.2021 г., на основание чл. 232 ГПК.
В срока по
чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата А.Н.А. е подала писмен отговор, в който сочи, че
не оспорва иска, но моли за разсрочване на изпълнението на основание чл. 241,
ал. 1 ГПК.
Съгласно чл. 237 ГПК, когато ответникът признае иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието, като в мотивите на решението е достатъчно да се укаже, че то се основава на признанието на иска. Съдът намира, че са налице предпоставките за приложение на цитираната разпоредба на ГПК. Признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави. Събраните по делото доказателства не следва да се обсъждат, като искът бъде уважен само въз основа на направеното признание.
Разпоредбата на чл. 241 ГПК намира приложение при уважаване на установителния иск по чл. 422 ГПК, тъй като правата по чл. 241 ГПК са на длъжника и същите не могат да бъдат обусловени от волята на кредитора относно избрания от него ред на защита. Макар предявените искове по реда на чл. 415 ГПК да са установителни по своя характер въз основа на решението по тях може да бъде издаден изпълнителен лист и да се пристъпи към изпълнение на съдебно признатото вземане. В случая са налице предпоставките за разсрочване на изпълнението, тъй като според представената декларация А.Н.А. няма доходи и имоти, респ. не разполага с достатъчно средства. При това положение съдът следва да уважи исковете, като постанови решение при признание на иска, а считано от влизането му в сила следва да разсрочи вземането на десет равни месечни вноски, дължими ежемесечно до пето число на съответния месец, считано от влизане в сила на решението, до пълното изплащане на дълга.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от него разноски по делото: 25 лв. за държавна такса в заповедното производство; 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство; 125 лв. за държавна такса в исковото производство; 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение в исковото производство.
С оглед на изложеното съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че А.Н.А., ЕГН **********, а адрес: ***, дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ЕООД, ЕИК …, със седалище и адрес на управление: гр. София 1527, район Оборище, ул. „Панайот Волов“ № 29, ет. 3, по издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 88/02.02.2021 г. по ч. г. д. № 100/2021 г. на РС Елин Пелин сумата от: 1000 лв. (хиляда лева), главница; 58,80 лв. (петдесет и осем лева и осемдесет стотинки), договорна лихва от 27.12.2016 г. до 13.06.2017 г.; 59,38 лв. (петдесет и девет лева и осемдесет и три стотинки), мораторна лихва за забава от 07.02.2020 г. до 22.01.2021 г., ведно със законна лихва върху главницата от подаването на заявлението на 01.02.2021 г. до окончателно изплащане на дължимите суми.
ОСЪЖДА А.Н.А., ЕГН **********, а адрес: ***,
да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ЕООД, ЕИК …., със седалище
и адрес на управление: гр. София 1527, район Оборище, ул. „Панайот Волов“ № 29,
ет. 3, сумата от: 25 лв. за държавна такса в заповедното производство;
50 лв. за юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство; 125 лв. за
държавна такса в исковото производство; 100 лв. за юрисконсултско
възнаграждение в исковото производство.
РАЗСРОЧВА на основание чл. 241 ГПК изпълнението
на дължимите суми за главница, лихви и разноски по настоящото съдебно решение на
ДЕСЕТ равни месечни вноски, дължими ежемесечно до пето число на съответния
месец, считано от влизане в сила на решението, до пълното изплащане на дълга.
Решението се постановява при наличие на предпоставките по чл. 237 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: