РЕШЕНИЕ
№
25.01.2021 г., гр.Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИ РАЙОНЕН СЪД, наказателен състав
на двадесет
и седми ноември през две хиляди и двадесета година
в публично заседание в
състав:
Председател: СТЕЛА МИХАЙЛОВА
Секретар Росица
Караджова,
като разгледа докладваното
от съдия Михайлова АНД №670 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.63 ал.1 от ЗАНН.
Постъпила е жалба от Е.С.Т.,
ЕГН ********** *** против Наказателно постановление №19-1006-004649 от 03.12.2019
г. на Началник група в с-р ПП при ОД на МВР Пазарджик, с което на същия за нарушение на чл.145, ал.2
от ЗДвП, на основание чл.177, ал.6 от ЗДвП е наложена ГЛОБА в размер на 200 лева.
Поддържа
се, че обжалваното постановление е незаконосъобразно и се иска неговата отмяна.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез пълномощника си, поддържа
жалбата. Сочи нови доказателства.
Ответникът по жалбата ОД на МВР Пазарджик не изпраща представител.
Депозира писмено становище, в което поддържа че НП като правилно и
законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Съдът като провери основателността на жалбата, прецени доводите на
страните и събраните по делото
доказателства, прие за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, пададена в срока по чл.59, ал.2
от ЗАНН, но посъщество ОСНОВАТЕЛНА.
На жалбоподателя е съставен акт за установяване на административно
нарушение за това, че на 03.07.2019 г. около 14.00 часа в
гр.П., ул.“…“ №.., в качеството си на преобретател на л.а „…” с рег. №…не е изпълнил задължението си да регистрира придобитата МПС в едномесечен срок в службата
по регистрация по местоживеене.
Въз основа на това е издадено обжалваното наказателно постановление.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на обясненията
на жалбоподателя, показанията на свидетелите В.Р.-актосъставител, Г. Д. и писмените
доказателства представени по делото.
От събраните по делото усти и писмени доказателства категорично се
установява, че на 25.05.2098 г. между жалбоподателя, в качеството на
"купувач", и "Менд
А Капитал" ЕООД, в качеството на "продавач", бил сключен
договор за покупко-продажба на лек автомобил „Тойта Рав 4, с номер на рама: …. Автомобилът обаче бил повреден и
се наложило ремонтиране на същия. Веднага след приключване на ремонтните
дейности жалбоподателят предприел действия по регистрация на МПС, което до този
момент било с валдни
транзитни номера. , Пристигайки в КАТ – Пазарджик, на 03.07.2019 г. било констатирано, че между датата на
сключването на продажбения договор и датата на подаването на заявлението за
регистрация бил изминал повече от месец, поради което на жалбоподателя било наложена глоба с фиш №0466720 от 03.07.2019 г., в размер на 200 лв. за нарушение по чл.145, ал.2
от ЗДвП. Фишът бил съставен в присъствието
на сочения нарушител и съответно, подписан от него.
Срещу така съставения фиш постъпила жалба от Е.Т., в резултат на
което било образувано АНД №1394/2019 г. по описа на Пазарджишкия районен съд.
Определение, постановено в закрито съдебно заседание, проведено на 18.07.2019
г., съдът, след като е приел по същество наличие на хипотеза по чл.186, ал.2
от ЗДвП и чл.39, ал.3
от ЗАНН прекратил производството по
делото, а преписката била изпратена на ОД на МВР Пазарджик, по компетентност.
Определението на съда е влязло в законна сила.
В резултат на така постановеното от съда и влязло в законна сила
определение, на 01.08.2019 г. бил издаден АУАН за нарушение по чл. 145, ал.
2 от ЗДвП. Актът бил съставен в отсъствието
на жалбоподателяи връчен на същия на 22.10.2019 г.
Разпоредбата на чл.145, ал.2 от ЗДвП, постановява задължение за приобретателя
на регистрирано пътно превозно средство да регистрира придобитото превозно
средство в службата за регистрация на пътни превозни средства по постоянния
адрес или адрес на регистрация на собственика в срок до един месец от придобиването.
При съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление
съдът констатира допуснати процесуални нарушения от категорията на
съществените, които налагат отмяна на последното на процесуално основание.
На първо място са допуснати нарушения на чл.40 от ЗАНН, във връзка със съставянето на процесния АУАН. Същият е
бил съставен в отсъстивето на жалбоподателя, като последният не е бил
предварително поканен да се яви на съответното място за съставянето на акта,
което е видно от представеното от ОД на МВР Пазарджик писмо от 25.11.2020 г.
(л.47 от делото). Сочи се, че била приложена разпоредбата на чл.186, ал.2 от ЗДвП.
Посочената разпоредба предвижда единствено, че на лице,
което оспорва извършеното от него нарушение или размера на наложената му глоба
или откаже да подпише фиша, се съставя акт. Но относно процедурата по съставянето на АУАН се прилагат
разпоредбите на ЗАНН. Съгласно чл.40, ал.2 от ЗАНН се предвижда възможност АУАН
да бъде съставен в отсъствието на нарушителя, но само ако същият не може
да се намери или след покана не се яви за съставяне на акта, което в случая не е спазено и
представлява съществено процесуално нарушение.
В конкретната хипотеза обаче са налице особености в
производството, които не са били отчетени от актосъставителя и впоследствие от
наказващия орган и това е довело като резултат допускането на съществено
процесуално нарушение, свързано с накърняване на принципа "non bis in idem".
Съображенията в тази насока са следните:
Нормите на чл.39, ал.2,
ал.2а
и ал.3 от ЗАНН предвиждат процедура при оспорване на нарушението или
несъгласие на нарушителя да заплати наложената с фиш глоба, която всъщност
препраща към общия ред – за нарушението трябва се състави акт, въз основа на
който се издава наказателно постановление, което пък подлежи на обжалване пред
съда. В този смисъл е и нормата на чл 59, ал.1
ЗАНН, която изрично предвижда, че на обжалване пред съд подлежат
наказателните постановления и електронните фишове. При оспорване на твърдяното
във фиша нарушение, се съставя акт. При това положение
административнонаказващият орган е следвало в хипотеза по чл.39, ал.3
от ЗАНН да анулира издадения фиш и да разпореди съставяне на акт за
установяване на административно нарушение по общия ред и в сроковете по чл.34 от ЗАНН.
Именно пропускът да бъде анулиран издадения фиш, преди да се пристъпи, въз
основа на определението на съда по АНД №1394/2019 г., към съставяне на акт за
установяване на административно нарушение е довело до особено съществения порок
при образуване на административнонаказателното производство, свързан с
накърняване на принципа "non bis in idem" от гледна точка
разясненията за приравняване на фиша на влязло в сила наказателно постановление
в хипотезата на чл.39, ал.3
от ЗАНН, във връзка с чл.186, ал.7
от ЗДвП. Процесният фиш и към настоящия момент не е анулиран (или
поне няма доказателства по делото за това), а това действие не е могло да бъде
извършено от съда при преценка допустимостта на
жалбата по цитираното АНД, тъй като не е в неговата компетентност.
Несъобразяването с принципа "не два пъти за едно и също нещо"
несъмнено води до извод за незаконосъобразност на процесното наказателно постановление
и налага отмяната му само на това процесуално основание.
На следващо място както в АУАН, така и в НП, не са
описани факти, подлежащи на доказване, а са направени изводи за извършено
административно нарушение. Посочването, че автомобилът не е регистриран в
законовия срок съставлява извод, който не е подкрепен с описание на конкретните
обстоятелства, въз основа на които се прави този извод. Срокът за регистриране
на МПС тече от придобиването му или от внасянето му в България, арг. от
разпоредбата на чл.145 от ЗДвП. Затова е абсолютно
задължително да се посочи датата на придобиване на
автомобила, за да се фиксира началният момент на задължението за регистрирането
му в определен срок, а оттам да се посочи и кога изтича този срок, тъй като
нарушението по чл.145, ал.2
от ЗДвП се извършва в деня, следващ
изтичането на едномесечния срок, даден на собственика да извърши регистрацията.
В случая автомобилът е бил закупен на 27.05.2019 г.,
следователно, нарушението би било извършено на 27.06.2019 г., а
не на посочената от актосъставителя и наказващия орган дата, съвпадаща с
установяването му. Актосъставителят и наказващият орган не са отграничили
датите на осъществяване на нарушението и на установяване на последното, които
дати в настоящия случай не съвпадат. Задължително е, съобразно чл.42, т.3,
предл.1 и т.4,
и чл.57, ал.1,
т.5 от ЗАНН, да бъде описано от фактическа страна кога и как е бил
придобит автомобилът, какъв е бил конкретно срокът за регистрацията му, за да
може да бъде очертан предметът на доказване в съдебната фаза, включително и
отново в аспекта на преценката по чл.34 от ЗАНН
– този път за спазване на едногодишния срок от извършване на нарушението въз
основа на твърденията за датата на деянието. Съдът не
може да събира доказателства общо, без очертаване на съответните
правнорелевантни факти. Липсата на пълно, точно и ясно описание на твърдяното
нарушение, изложено по разбираемо за сочения нарушител начин, води до
ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Същият следва да е наясно и да
знае всички факти от състава на нарушението, които е необходимо да са конкретно
и безпротиворечиво вписани, за да се защити именно срещу тези факти. Твърдения
в тази насока, при това релативни с дадената правна квалификация, е необходимо
да се съдържат, както с цел гарантиране правото на защита на лицето, вписано
като нарушител, така и за обезпечаване възможността за съдебен контрол на
фактическите и правни изводи на контролните органи, като недопустимо е същите
да се извеждат по логически или тълкувателен път, включително и от събраните по
делото доказателства. Т.е. липсва в случая ясно и конкретно изложение в
съставения АУАН и
обжалваното НП на твърдението за начина на извършване на визираното
нарушение, като не са изложени каквито и да е фактически твърдения за
обективните признаци от състава на нарушение, поради което допуснатото процесуално
нарушение следва по изложението по – горе съображения да се квалифицира като
съществено. Допуснатото несъответствие на АУАН с изискванията за неговата
редовност, изтъкнато по – горе, е неотстранимо, а така или иначе не е и било
отстранено при издаване на наказателното постановление по реда на чл.53, ал.2
от ЗАНН, поради което съставлява друго
самостоятелно основание за отмяна на санкционния без да се обсъждат въпросите
по същество. Административният процес е строго формален и е свързан с
прилагането на конкретни процесуални норми. Нарушаването им, когато е довело до
ограничаване на процесуалните права, винаги е съществено и е основание за
отмяна на съответния санкционен акт, с който са допуснати тези нарушения.
В този смисъл
обжалваното наказателно постановление е необсновано и незаконосъобразно и следва да бъде
отменено.
По делото е направено искане от пълномощника на жалбоподателя за
присъждане в негова полза на направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение.
Съгласно чл.63, ал.3 от ЗАНН /Дв бр.94/2019 г., влязла в сила на
03.12.2019 г./ в съдебните производства по ал.1 страните имат право на
присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
В този случай е приложима разпоредбата на чл.143, ал.1 от АПК,
според която когато
съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ.
По делото са представени пълномощно и договор за правна помощ,
според които на адв.А. за процесуално
представителство по делото е заплатена в брой сума от 300 лв.
В случая има направено възражение от насрещната страна за
прекомерност на възнаграждението съгласно чл.63, ал.4 от ЗАНН.
С оглед на това и резултата по делото-отмяна на НП, съдът намира
претенцията за възлагане на разноски за основателна, поради което следва да
бъде осъдена ОД на МВР Пазарджик да заплати на жалбоподателя направените по
делото разноски за един адвокат в размер на 300 лева, като няма основание този
размер на бъде намален, тъй като съответства на минимума определен в чл.18,
ал.2 от Наредба №1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
По делото е направено искане и от процесуалния представител на АНО
за присъждане в полза органа на направените по делото разноски.
Но с оглед на резултата по делото-отмяна на НП, съдът намира
претенцията за възлагане на разноски за неоснователна, поради което следва да
бъде отхвърлена.
Воден от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП №19-1006-004649 от 03.12.2019 г. на Началник група в
с-р ПП при ОД на МВР Пазарджик, с което на Е.С.Т., ЕГН ********** *** за нарушение на чл.145, ал.2 от ЗДвП, на основание
чл.177, ал.6 от ЗДвП е наложена ГЛОБА
в размер на 200 лева.
ОСЪЖДА ОД на МВР Пазарджик да заплати на Е.С.Т., ЕГН ********** направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева.
ОТХВЪЛЯ искането на ОД
на МВР Пазарджик за присъждане на направени по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Пазарджишкия административен
съд в 14 -дневен срок от съобщението за изготвянето му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: