Районен съд - Благоевград |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Екатерина Николова | |
и като съобрази доказателствата по делото и закона, на основание чл. 303 и чл.304 от НПК, съдът ПРИСЪДИ: ПРИЗНАВА подсъдимия Д. И. С. - роден – ............. г. в [населено място], жител и живущ в същия град, българин, разведен, неосъждан, средно образование, с [ЕГН], за ВИНОВЕН в това, че в периода от месец юли 2012 г. до месец февруари 2013 г. включително, след като е бил осъден с решение №5403/11.12.2007 г., постановено по [населено място] №1482/07 г. по описа на БлРС, влязло в законна сила на 22.10.2008 г., да издържа свои низходящ /дъщеря си И. Д. С., с [ЕГН]/, съзнателно не е изпълнил задължението си за заплащане на месечна издръжка, в размер на по 60 лева месечно, за период от 8 месеца, в размер общо на 480 лева, които е следвало да плати чрез майката и законна представителка на детето- К. С. С., представдляващо престъпление по чл.183, ал.1 от НК, за което му НАЛАГА наказание “Пробация” в следните пробационни мерки: 1.“Задължителна регистрация по постоянен адрес”, за срок от 8 месеца при задължение за подписване два пъти седмично и 2. “Задължителни срещи с пробационен служител” за срок от 8 месеца по график определен от пробационния служител и ОПРАВДАВА подсъдимия Д. И. С., във връзка по първоначалното му повдигнато обвинение за неплащане на издръжка по същото решение на същия негов низходящ, в същия месечен размер за периода от м.03.2013г. до м.май 2013 г., квалифицирано също като престъпление по чл. 183, ал.1. от НК. Присъдата може да се обжалва и протестира пред Окръжен съд-Благоевград в 15-дневен срок, считано от днес. РАЙОНЕН СЪДИЯ: МОТИВИ: Производството по делото е образувано по обвинителен акт на РП- Б. против Д. И. С. от [населено място], с който същият е обвинен в това, че в периода от месец юли 2012г. до месец май 2013г. включително, след като е бил осъден с Решение №5403/11.12.2007г., постановено по гражданско дело № 1482/2007г. по описа на Районен съд [населено място], влязло в законна сила на 22.10.2008г. да издържа свой низходящ- а именно дъщеря си: И. Д. С., ЕГН [ЕГН], съзнателно не е изпълнил задължението си за заплащане на месечна издръжка в размер на 60.00 лева/ шестдесет лева/ за детето, за период от 11 месеца в размер на 660.00 лева, платими чрез майката и законен представител К. С. С., квалифицирано като престъпление по чл.183 ал.1 от НК. Представителят на РП в съдебното производство поддържа обвинението и ангажира доказателства в негова подкрепа. Подсъдимият оспорва частично обвинението като твърди, че е заплатил и то своевременно издръжката за част от процесният период . Наред с това в писмено становище-отговор по обвинителният акт сочи, че е затруднен в намирането на работа поради здравословни проблеми и именно това е повода да не може да заплаща издръжка за детето си И. своевременно и съгласно съдебното решение. Законният представител на пострадалото дете-св. К. С. С. е конституирана от негово име като частен обвинител в процеса и поддържа обвинението заедно с прокурора. Районният съд след като съобрази становищата на страните, събраният по делото доказателствен материал, в пределите на своята преценка по чл.301 от НПК, намира за установено следното: Подсъдимият Д. И. С. е [дата на раждане] в [населено място], със средно образование, като към момента на разглеждане на делото са събрани доказателства, че лицето няма трудови ангажименти и не получава трудови доходи. Видно от свидетелството му за съдимост, същият е не е осъждан, но е освобождаван е от наказателна отговорност с влязъл в сила съдебен акт за извършено престъпление от общ характер / решение № 145/22.04..2004г., постановено по нахд№ 180/2004г., по описа на Районен съд Сандански, влязло в сила от 11.05.2004г./ Отделно от това, с присъда № 3686/21.05.2010г., постановена по нохд № 312/2010г., по описа на Районен съд Благоевград, влязла в сила от 08.06.2010г., С. е бил признат за виновен за престъпление по чл.183, ал.1 от НК, но не му е наложено наказание за това деяние, тъй като до постановяване на присъдата от първоинстанционният съд е изпълнил задължението си за заплащане на издръжката в инкриминираният период . Безспорно по делото е също, че подсъдимият Д. И. С. и свидетелката К. С. С. са сключили граждански брак на ............. год. От брака си имат родено дете - И. Д. С. с ЕГН [ЕГН]. В течение на времето отношенията между съпрузите се влошили и същите заживели във фактическа раздяла. Св. К. С. С. /с предбрачно име С./ сезирала Районен съд Благоевград с иск с правно основание чл.99 от Семейния кодекс за постановяване на решение,с което да прекрати брака между съпрузите. С Решение № 5403/11.12.2007 год. постановено по инициираното гражданско дело № 1482/2007 год. по описа на Районен съд – Благоевград, потвърдено с Решение № 561/09.09.2008 год. по въззивно гражданско дело № 341/2008 год. по описа на ОС – Благоевград, влязло в законна сила на 22.10.2008год., гражданския брак между С. и К. С. е прекратен поради дълбоко и непоправимо разстройство. С този съдебен акт родителските права по отношение на детето са представени на майката. Със същото решение бащата Д. С. е осъден и да заплаща на малолетното си дете И. Д. С. с ЕГН [ЕГН], чрез неговата майка и законна представителка св.С., месечна издръжка в размер на 60 /шестдесет/ лева. От месец юли 2012г. С. спрял да заплаща присъдената месечна издръжка за детето си по това съдебно решение, което мотивирало св. С. да подаде жалба РП, където изрично е посочено, че издръжката за детето И. не е заплащана от подсъдимият за времето от м.07.2012г.-м.05.2013г. Тази фактическа обстановка се извежда от показанията на св. С., представеното по делото бракоразводно и вляло в сила съдебно решение № 5403/ 11.12.2007г., постановено по гражданско дело № 1482/2007г., по описа на Районен съд [населено място] /л.35-л.38/. В подкрепа на изложеното е и удостоверение за раждане серия УС-0№ 604322/л.18/, справка за трудови договори/ л.40-л.428, с което се доказва , че от брака на подсъдимият и св.С. е родено детето, комуто се дължи издръжка в този казус, а със справка от Бюро по труда [населено място] / л.44-л.45 от ДП/, се установява, че подсъдимият е трайно регистриран като безработен в периода 2001г.-2007г. С писмения отговор на С. по обвинителният акт са приложени пощенски записи за платена издръжка на детето И., чрез св.С. за периоди, както следва: за м.08.2013г., издръжката е заплатена м.09.2013г., за м.07.2013г. , същата е заплатена м.09.2013г., за м.април и май 2013 , издръжката е платена м.07.2013г., за месеците януари е февруари 2013 година, издръжката е платена м.04.2013г., а за м. март 2013г., същата е платена м.06.2013г., като върху всеки пощенски запис изрично е уточнено с ръкописен текст , че именно това е основанието за превеждане на сумата на св.С.. В досъдебната фаза на делото е приложен и пощенски запис от дата 03.04.2013г., с който е заплатена издръжка за детето И. от страна на подсъдимият и за месеците октомври, ноември и декември 2012г. Приложен към отговора на подсъдимия е и Протокол на ТЕЛК комисия от 06.10.2006г., според който в следствие на счупване на лява бедрена кост, подсъдимият действително е получил външна ротация в този крайник и скъсяване на същият с 4см., довело до бедрена мускулна хипотрофия и накуцване. Заради последното на подсъдимият е издадено и експертно лекарско решение №159/23.10.2006г., с което е констатирано 20%-но намаление в работоспособността му и изрично в този документ е посочено, че за С. са противопоказни като условия на труд: дълго ходене и стоене прав, както и вдигане на тежки предмети. По повод на тези медицински удостоверени здравословни проблеми на подсъдимият, при разпита на св.С. същата твърди, че въпросната травма в крайника на С. не му речи да ходи и да работи , точно обратното, по информация на близки н подсъдимият, С. твърди, че той е заминал за Англия именно за да работи. Същият по професия е таксиметров шофьор, за работата на какъвто не пречи констатираната травма. / По този повод, съдът направи опити за намиране на подсъдимият, но последният не бе открит на посоченият от него адрес по делото, а призовките и докладните записки на съдебна охрана във връзка с призоваването му, също отразяват данни на близки на подсъдимият, че лицето е заминало и се намира в Англия на неустановен адрес/. При така изведената фактическа обстановка, съдът приема, че се доказа по категоричен и несъмнен начин, че подсъдимият е извършил от обективна и субективна страна вмененото му престъпление по чл. 183, ал.1 от НК, но не за целият инкриминиран период . От обективна страна, в периода от месец юли 2012г. до месец февруари 2013г. включително, С., след като е бил осъден с Решение №5403/11.12.2007г., постановено по гражданско дело № 1482/2007г. по описа на Районен съд - [населено място], влязло в законна сила на 22.10.2008г. , да издържа свой низходящ /дъщеря си И. Д. С. с ЕГН *, съзнателно не е изпълнил това си задължение в размер на по 60.00 лева/ шестдесет лева/ в период от 8 месеца /м.07.2012г.-м.03.2013г./, като незаплатената общо издръжка възлиза на сумата от 480.00лв. Действително в досъдебната фаза на процеса е представен пощенски запис от м.04.2013г., според който на детето И. е заплатено чрез неговата майка и законна представителка издръжка в размер на 180.00лв. за месеците октомври, ноември и декември 2012г. , но факт е също така че това заплащане е с голямо просрочие / 4-6 месеца закъснение/, поради което съдът счита, че въпросното изплащане на издръжка може да се кредитира само като смекчаващо отговорността на дееца обстоятелство, но не и като деквалифициращо процесното деяние такова като престъпление по чл.183, ал.1 от НК относно заплащане на издръжка за този 3-месечен период/. По отношение на незаплащането на издръжка за периода м.март, април и май 2013 г., с представените писмени доказателства/пощенски запис/, чрез отговора на подсъдимия, съдът констатира, че С. е изпълнил задължението си за издръжка към детето И.. Действително заплащането и на издръжката в тези месеци е станала със закъснение, но то не е значително и съществено /от порядъка на 1-2 месеца/, поради което и съдът приема, че тези плащания следва да се квалифицират като изпълнени такива и няма законови основания за квалифицирането на тези плащания като престъпление по чл.183, ал.1 от НК за периода от м.03-м.-05.2013г./, заради което и подсъдимият С. следва да се признае за невиновен и оправдае по тази част от първоначалното обвинение при условията на чл.304 от НК. /Плащането на издръжката за детето И. от страна на подсъдимият след инкриминираният период, не е относимо към квалификацията в казуса, но с оглед на факта че заплащането на последяващата издръжка за месеците 07-09.2013г. е било даже и в срок- ежемесечно , след всеки изискуем период, то и това поведение на С. следва да се приеме за смекчаващо отговорността му обстоятелство и свидетелство за това, че същият полага усилия да не допуска отново извършване на нарушение като процесното, след инкриминираният период. В процеса се установи също, че подсъдимият действително има здравословни проблеми, включително и в инкриминираният период , но тези проблеми според показанията на св.С., не са го възпрепятствали до степен, че да не може да си намери работа и реализира трудови доходи, доказателство за което е и факта, че именно през 2013 г., С. е имал доходи и е успявал да плаща издръжка за детето си през 2013г. , включително до м.09.2013г. От субективна страна, престъплението е извършено умишлено с евентуален умисъл, тъй като Д. И. С. е пълнолетно и вменяемо лице и същият е съзнавал общественоопасния характер на своето деяние, предвиждал е неговите общественоопасни последици, но не ги е предотвратил и се е съгласил с тяхното настъпване. Подсъдимият е съзнавал също, че с влязло в сила съдебно решение № 5403/11.12.2007г. на Районен съд [населено място], постановено по гражданско дело № 1482/2007 година по описа на съда, е осъден да заплаща издръжка ежемесечно за малолетното си дете И. , но въпреки това съзнателно не е изпълнил това си задължение за период повече от 2 месечни вноски / от м.07.2012г.-м.02.2013г./ Обстоятелството по делото, че подсъдимият не е бил трудово ангажиран през целият инкриминиран период, според практиката на върховните съдилища не е деквалифициращо престъплението обстоятелство. Поради изложеното, съдът намира, че са налице законовите предпоставки за ангажиране на наказателната отговорност на подсъдимия за посочения по-горе инкриминиран период, във връзка с извършаване на вмененото престъпление, като същият се признае за невиновен и оправдае при условията на чл.304 от НПК за незаплащането на издръжката на детето си И. по чл.183, ал.1 от НК част от инкриминираният период / м.03.-м.05 2013г./ При преценка за това кое от двете алтернативни наказания следва да бъде наложено на подсъдимия визирани от законодателя в разпоредбата на чл.183, ал.1 от НК, а именно: “Лишаване от свобода” или “Пробация”, съдът отчете, че се касае за лице, което не е със завишена степен на обществена опасност, същото не е осъждано, има наложено административно наказание по чл. 78а от НК за друго престъпление, което не променя статута на осъждането му, поради което и съдът намира, че следва да се наложи по-леката алтернатива наказание предвидена от законодателя- “Пробация”. При преценка за това какъв размер и вид пробационни мерки да се приложат за конкретният казус и деец , за да се обезпечи индивидуалната и генерална превенция, съдът отчете като смекчаващи вината обстоятелства известните здравословни проблеми на подсъдимият С., които вероятно са го затруднили при намирането на работа в инкриминираният период, чистото му съдебно минало , младата му възраст и положените усилия за заплащане на издръжка на детето И., макар и с известно закъснение за времето м.09.2012г-м.11.2012г. Като отегчаващо обстоятелство, съдът възприе общата стойност на незаплатената издръжка за детето И. , която стойност е близка до средната работна заплата за страната, както и факта, че макар и при неналожено наказание първият път при условията на чл.183, ал.3 от НК, настоящият казус е втори случай на незаплащана издръжка от подсъдимият за детето И. по чл.183, ал.1 от НК. При тези индивидуализиращи деянието и дееца обстоятелства, съдът намира, че адекватно и справедливо наказание “Пробация”, е такова около минимума, но не и в минималният размер предвиден от законодателя при първите две пробационни мерки по чл.42 а от НК, а именно: “Задължителна регистрация по постоянен адрес” на осъденото лице за срок от 8 месеца и “Задължителни срещи с пробационен служител” за срок от 8 месеца, съгласно списък и график, който се определя от пробационния служител, като при подписване на първата мярка, съдът намира, че адекватно е да бъде наложена два пъти седмично. При тези мотиви и като прие, че именно отмереното по вид и размер наказание ще обезпечи целите на наказателната политика по чл.36 от НК, съдебният състав постанови и присъдата си. РАЙОНЕН СЪДИЯ: |