РЕШЕНИЕ
№ 1047
гр. Стара Загора, 21.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, XI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Неделина Минчева
при участието на секретаря Е. Ат. Д.а
като разгледа докладваното от Неделина Минчева Гражданско дело №
20255530101763 по описа за 2025 година
Предявен е иск с правно основание чл.410, ал.1, т.3 от Кодекса за застраховането, във
връзка с чл.50 от ЗЗД и чл.31 от Закона за пътищата за осъждане на ответника да заплати
сумата от 383,01лв. – изплатено застрахователно обезщетение по щета №...... за нанесени от
ответника имуществени вреди на трето лице Н. Д. П., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното й изплащане.
Претендират се и направените в настоящото производство разноски.
Искът е предявен от ЗЕАД “Булстрад Виена Иншурънс Груп” гр.София срещу Община
Стара Загора. С исковата молба се твърди, че на 20.09.2023г. лек автомобил .......,
собственост на Н. Д. П. и управляван от същия, движейки се в гр.Стара Загора по
бул.”Славянски”, на кръстовището с ул.“Захари Княжевски“ при избягване на удар с
моторист, попаднал в необозначен и необезопасен изрязан участък от пътното платно, при
което са настъпили повреди по автомобила – предна дясна гума. Свидетел на
произшествието бил пътуващия в автомобила П. А. Е.. Тъй като водачът нямал задължение
да уведомява органите на МВР, пътно-транспортното произшествие не било посетено от
съответните органи и не е бил съставен протокол. Собственикът на увредения автомобил е
имал сключен договор за застраховка “Пълно каско” с ищеца, за което е издадена полица
№........ валидна към датата на ПТП. Във връзка със сключената застраховка за увредения
автомобил ищецът е изплатил на застрахования на 05.07.2024г. застрахователно обезщетение
в размер на 383,01лв. за отстраняване на повредите по МПС. Ищецът твърди, че ответникът
в качеството си на собственик на пътя, е длъжен да го стопанисва и поддържа и носи
1
отговорност за причинените вреди от неизпълнението на това си задължение. Поради тази
причина с покана, получена от Община Стара Загора на 21.01.2024г., същата е поканена да
плати горната сума, но плащане не е извършено. Тези обстоятелства обусловили регресното
вземане на ищеца по чл.410, ал.1, т.3 от Кодекса на застраховането.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от
383,01лв. – изплатено застрахователно обезщетение по щета №......... за нанесени от
ответника имуществени вреди на трето лице Н. Д. П., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното й изплащане,
както и направените по делото разноски.
Ответникът в срока за писмен отговор изразява становище, че предявеният иск е
неоснователен. Твърди, че не били налице доказателства за механизма на настъпилото ПТП.
Единствените доказателства били декларациите от собственика на автомобила и свидетеля,
който се е возил в автомобила, но те били заинтересовани лица. От тези декларации не
можело да се установи по безспорен начин мястото на настъпване на произшествието, нито
състоянието на водача /дали е употребил алкохол/, нито скоростта на движение и
съобразяването на водача с пътните условия. Въпреки, че не е имал задължение да уведоми
органите на КАТ, водачът е следвало да го стори за удостоверяване на тези факти, които
няма как да бъдат доказани по друг начин. Ответникът твърди, че с поведението си водачът
на автомобила е съпричинил вредата, тъй като не е съобразил поведението си с пътните
условия.
Моли предявеният иск да бъде отхвърлен.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, намери за установено следното:
По делото е представено копие на Застрахователна полица №......, от което се
установява, че ищецът е сключил имуществена застраховка „Каско Стандарт” с Н. Д. П. за
МПС лек автомобил .......... със срок на действие от ......г. Видно от приетите като писмени
доказателства по делото копия на Заявление от 20.09.2023г., Декларация – 2 броя, Опис на
претенция №.......г., Доклад по щета №....., Преводно нареждане от .....г., застрахователят е
бил уведомен за настъпило застрахователно събитие със застрахования лек автомобил, който
е попаднал в дупка на пътното платно, вследствие на което са причинени щети – предна
дясна гума. Съгласно чл.6, ал.4 от Наредба № Iз-41 от 12.01.2009г. за документите и реда за
съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между
Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Гаранционния
фонд, водачът на автомобила не е бил длъжен да сезира органите на КАТ. Застрахователят е
приел настъпилата щета като застрахователно събитие и е изплатил обезщетение в размер на
383,01лв. за отстраняване на повредите по МПС.
Съгласно разпоредбата на чл.410, ал.1 от КЗ с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на
вредата - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за
2
неговото определяне. Това е т.нар. регресно застрахователно право, което възниква при
наличието на деликтна отговорност на трето лице към увредения-застрахован поради
причиняване на застрахователното събитие и плащане от застрахователя на дължимото
застрахователно обезщетение. В разглеждания случай, тъй като ответникът Община Стара
Загора е юридическо лице и не може да действа виновно, той би могъл да отговаря за
причинените на застрахования вреди единствено на основание чл.49 и чл.50 от ЗЗД, но не и
по чл.45 от ЗЗД /в този смисъл е Постановление № 7/1959 г. на Пленума на ВС/. Изхождайки
от обстоятелствата, изложени в исковата молба, съдът приема, че в случая деликтът следва
да бъде квалифициран по чл.50 от ЗЗД, тъй като се отнася до вреди причинени от вещ. По
делото липсват твърдения, че вредите са причинени от виновното поведение на лица, на
които ответникът е възложил извършването на някаква работа, поради което не може да се
касае за гаранционно-обезпечителната отговорност по чл.49 от ЗЗД, вр. с чл.45 от ЗЗД.
Твърденията на ищеца са за вреди, причинени от пътно-транспортно произшествие,
настъпило поради повреда в настилката на улица (дупка на пътното платно), собственост на
ответника, за която няма данни да е причинена от действията на определено лице, а е
резултат от вътрешните свойства на вещта – повреда и хлътване на настилката на улицата.
По делото бяха събрани гласни доказателства. От разпита на свидетелите Н. Д. П. и
П. А. Е. се установява, че двамата са били със застрахования автомобил лек автомобил.........,
като свидетелят Н. Д. П. е управлявал автомобила, а свидетелят П. А. Е. е пътувал в него.
Движели са се по бул.“Славянски“ в гр.Стара Загора, като в близост до кръстовището с
ул.“Захари Княжески“ е имало изпреварване от моторист и за да избегне ударът с него,
водачът е влязъл в дупка на пътното платно, който не е можел да избегне. В момента
автомобилът не е показал индикация, че има спад в налягането на гумите и свидетелите са
продължили движението си. Стигнали са до местоназначението си, на около един километър
от инцидента. Там са забелязали, че гумата е сцепена, но само външната част, като не е
спаднала. Не било възможно с такава гума да се продължи движението, поради което подали
информация към застрахователя и предприели действия по смяна на гумата. Пътният
участък, през който преминали, не бил обозначен или обезопасен по никакъв начин. Щетата
пред застрахователя била заведена от свидетеля Е., тъй като свидетелят П. трябвало да
пътува за София същия ден.
Съдът кредитира с доверие показанията на свидетелите, тъй като същите са
непротиворечиви, отразяват техните непосредствени впечатления и съответстват на
събраните по делото писмени доказателства.
По делото бе назначена съдебно-техническа експертиза, заключението на която не бе
оспорено от страните и бе прието от съда като добросъвестно и компетентно изготвено.
Съгласно заключението на вещото лице ПТП-то е настъпило на 20.09.2023г., като по
бул.“Славянски“ в гр.Стара Загора в района на кръстовището с ул.“Захари Княжески“, лек
автомобил “........., управляван от свидетеля Н. Д. П. е преминал през необозначен и
необезопасен изрязан участък от пътната настилка, в резултат на което са настъпили вреди
по предна дясна гума на автомобила. Към този момент е имало движение в същия участък,
3
поради което водачът не е могъл да избегне дупката. Вредите по МПС отговарят да се
получени в резултат на преминаването на предно дясно колело на автомобила през вдлъбнат
изрязан участък от пътя – дупка. Налице е причинно-следствена връзка между механизма на
ПТП и вредите по МПС. Вредите, настъпили по автомобила са на обща стойност 402,71лв. с
ДДС по средни пазарни цени към датата на застрахователното събитие.
Предвид изложеното съдът намира за установено, че описаното в исковата молба
пътнотранспортно произшествие е настъпило поради повреда в настилката на улицата, по
която се е движел застрахованият автомобил. Повредата на МПС не е причинена от виновно
поведение на други лица, а е резултат от повреда и хлътване на пътната настилка. Улицата
представлява вещ по смисъла на чл.50 от ЗЗД, който предвижда, че за вредите, произлезли от
каквито и да са вещи, отговарят солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор те се
намират. По делото не се спори, че пътят, на който е възникнало ПТП, е местен и по смисъла
на чл.3, ал.3 от Закона за пътищата и като такъв е публична общинска собственост съгласно
чл.8, ал.3 от същия закон. В чл.31 от Закона за пътищата изрично е посочено, че ремонтът и
поддържането на общинските пътища се осъществява от общините. Нормата на чл.11 от
ЗОС задължава общината да управлява вещите-общинска собственост с грижата на добър
стопанин. Освен това съобразно разпоредбите на чл.3, ал.1 и 167 от ЗДвП общината е била
длъжна да поддържа улицата в изправно състояние, да сигнализира незабавно за
препятствията по нея и да ги отстрани в най-кратък срок. От приетите по делото
доказателства се установява, че ответникът не е изпълнил задължението си да поддържа
улицата в изправно състояние и да отстранява препятствията в най-кратък срок. Не се
установи по делото водачът на автомобила да е допринесъл с поведението си за настъпване
на ПТП и причиняване на вредите на автомобила. Следователно, съдът намира, че
установените по делото вреди на автомобила са в пряка причинна връзка от дупката на
пътната настилка, отговорност за отремонтирането на което носи Община Стара Загора.
Тази отговорност е безвиновна, обективна.
Неоснователно е възражението на ответника за липса на недоказаност на механизма
на ПТП – то поради липса на съставен протокол за ПТП. От една страна, настоящият случай
не попада в хипотезите, при които задължително се съставя протокол за ПТП, по аргумент от
чл.125 ЗДвП и чл.6, т.4 от Наредба №Iз-41 от 12.01.2009г. за документите и реда за
съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между МВР,
КФН и ГФ. От друга страна, само по себе си непредставянето на протокол за ПТП, не
представлява невъзможност за установяване на предпоставките за ангажиране на
отговорността по чл.410, ал.1, т.3 КЗ. В случая механизмът на ПТП, настъпилите вреди и
причинната връзка се установяват по непротиворечив начин от свидетелските показания и
заключението на съдебната автотехническа експертиза, които кореспондират с писмените
доказателства.
Не се установи съпричиняване на вредоносния резултат, в каквато насока е и другото
възражение на ответника. Необозначената и несигнализирана дупка не представлява
предвидимо препятствие по смисъла на чл.20, ал.2 ЗДвП, за да е налице задължение за
4
водача да избира скоростта така, че да може да спре. Очевидно в случая водачът се е движил
с ниска скорост поради интензивното движение на същото кръстовище. Ответникът не
направи доказателствени искания за установяване на твърдяното от него съпричиняване на
вредоносния резултат, въпреки изричните указания на съда в тази насока.
При тези обстоятелства съдът намира, че са налице условията за встъпване на ищеца -
застраховател в правата на застрахования срещу ответника – причинител на вредата. С оглед
на това съдът счита, че предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен изцяло в
претендирания размер 383,01лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба в
съда до окончателното изплащане на сумата.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца направените по делото разноски в размер на 50,00лв., представляващи държавна
такса, 300,00лв. за възнаграждение на вещото лице и 400,00лв. за адвокатско
възнаграждение.
Воден от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ОБЩИНА СТАРА ЗАГОРА, БУЛСТАТ *********, със седалище гр.Стара
Загора, бул.”Цар Симеон Велики” №107, представлявана от кмета на общината Живко
Тодоров да заплати на ЗЕАД “БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП”, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.София, пл.”Позитано”, №5, представлявано от
Теодор Илиев Илиев, сумата от 383,01лв. (триста осемдесет и три лева и 01 стотинка) –
изплатено застрахователно обезщетение по щета №...... за нанесени от ответника
имуществени вреди на трето лице Н. Д. П., причинени от пътнотранспортно произшествие
на 20.09.2023г. с лек автомобил ........, настъпило поради повреда в настилката на улица,
собственост на Община Стара Загора, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба в съда - 11.04.2025г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата
от 750,00лв. (седемстотин и петдесет лева), представляващи направените от ищеца съдебни
разноски за държавна такса, възнаграждение за вещо лице и адвокатско възнаграждение.
Присъдените суми могат да бъдат внесени по банкова сметка на ищеца: IBAN:
..................
Решението подлежи на обжалване пред Старозагорски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
5