№ 260183 / 30.6.2021 г.
Р Е Ш Е Н И Е
гр.Монтана, 30.06.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД–гр.МОНТАНА, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, Първи наказателен състав, в публично съдебно заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАН МИЧЕВ
при секретаря Николинка Александрова и с участието на прокурор …. като разгледа докладваното от съдия МИЧЕВ АНД № 359 по описа на съда за 2021г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН.
Районен съд – гр.Монтана е сезиран с жалба от Б.Ц.Ц. xxx,, Д – р Торосян” № 11, с ЕГН: xxxxxxxxxx против Наказателно Постановление № 21 – 0996 – 000338 издадено на 22.02.2021г. от Началник РУ към ОДМВР – гр.Монтана, с което на жалбоподателя са наложени наказания глоба в размер на 100 лева и 50 лева за извършени административни нарушения по чл. 6, т.1 и чл.137А, ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата си наказаното лице оспорва законосъобразността на наказателното постановление с твърдението, че е извършил нарушението преминаване на забранителен червен сигнал, тъй като е бързал за болницата по повод влошеното здравословно състояние на негов близък, а по отношение на поставянето на предпазен обезопасителен колан се навежда твърдение, че такъв е бил поставен. Моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят Б.Ц., редовно призован, се явява лично като поддържа жалбата и моли същата да бъде уважена.
Административно – наказващият орган: Началник РУ към ОДМВР – гр. Монтана, редовно призован, не се явява и не се представлява.
При извършената служебна проверка от съда по допустимостта на жалбата се констатира, че същата е подадена в законоустановения срок и от легитимирана страна, поради което и следва да бъде разгледана. Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
От събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства се установява следната фактическа обстановка:
На 12.02.2021г. в 11:40ч. в гр.Монтана, по бул.,,Александър Стамболийски” на кръстовището с бул.,,Христо Ботев” полицейските служители към РУ – гр.Монтана Г.К. и Р.Г. забелязали движението на лек автомобил ПЕЖО ПАРТНЕР с рег.№ XXXX , който се движел с посока на движение от ул.,,Хаджи Димитър” към ул.,,Никола Вапцаров”. Двамата забелязали, че автомобилът преминава на червен забранителен сигнал при редовно работеща светофарна уредба. Това ги провокирало да го последват. След като водачът спрял автомобила, полицейските служители установили самоличността му в лицето на жалбоподателят Б.Ц., както и че при него се намирала и съпругата му свидетелката М. Б.. По време на преследването К. и Г. забелязали, че управляващият МПС – то си сложил колана в движение. Жалбоподателят Ц. обяснил, че бърза за болницата, тъй като има близък, който е бил настанен там и е с влошено здравословно състояние, а предпазният колан си е бил на него, но го е пипал, тъй като имал проблеми със сърцето. Тези негови възражения обаче не били уважени и свидетелят Г.К. му съставил АУАН за нарушаване на чл. 6, т.1 и чл.137А, ал. 1 от ЗДвП. Същият бил връчен лично на водача на автомобила и подписан от него с възражението, че не е преминавал на червен светлинен сигнал и е имал предпазен обезопасителен колан. Жалбоподателят отишъл със съпругата си при своя близък, както и в здравно заведение, където бил прегледан и освидетелстван във връзка с възникнал сърдечен проблем. Въз основа на акта било издадено и обжалваното наказателно постановление.
Горната фактическа обстановка съдът възприе за безспорно установена и доказана от събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства и доказателствени средства.
Видно от показанията на разпитаните в качеството на свидетели Г.К. и Р.Г. е, че двамата са успели да възприемат непосредствено факта на управление на МПС в лицето на жалбоподателя, както и преминаването на червен забранителен сигнал. Същите са възприели намиращата се в автомобила съпруга на водача, както и наведените от него оправдания, свързани с причините за извършеното нарушение, както и причините за неговото извършване.
При своите показания двамата свидетели навеждат твърдения и относно поставянето на обезопасителен колан от страна на дееца ,,в движение”. Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели като обективни и безпристрастни.
Същите частично се подкрепят и от разпитаната в съдебно заседание съпруга на жалбоподателя относно времето, мястото и причините за извършване на деянията. Показанията на свидетелката съществено се разминават относно изложените такива от полицейските служители относно преминаването на светлинен сигнал и наличие на поставен обезопасителен колан. При разпита си свидетелката заявява, че жалбоподателят е преминал на зелен светлинен сигнал и е бил с поставен колан, който го пипал в движение, тъй като имал сърдечни проблеми. В тази им част наведените твърдения не се подкрепят от останалите гласни доказателствени средства и поради очевидната заинтересованост на свидетелката от изхода на делото, не следва да бъдат кредитирани като напълно достоверни. Независимо от житейската трудност да забележиш при движещ се лек автомобил дали неговия водач е с поставен предпазен колан или не, както и дали правените движения с ръце го поставят върху тялото на водача, категоричността на свидетелите при техните показания досежно непосредственото възприемане на поставяне на колана в движение на лекия автомобил от страна на неговия водач обуславя даването на приоритет на техните показания пред тези на свидетелката.
Като изцяло правдоподобни следва да бъдат възприети твърденията й, че поради влошеното здравословно състояние на техен близък, тя и съпругът й, са били принудени да го посетят максимално бързо в болнично заведение. В тази си част показанията й се подкрепят от приложените като писмени доказателства писмени доказателства и в частност Лист за преглед на пациент в КБД/СО № 1163 от 12.02.2021г. , от който е видно, че самият жалбоподател също е бил на преглед в деня на нарушенията. Гласните доказателствени средства се потвърждават от приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства.
Поради така възприетата фактическа обстановка и съвкупен анализ на събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е изцяло незаконосъобразно.
На първо място следва да се отбележи, че по делото са налице достатъчно на брой гласни и писмени доказателства, които установяват, че към момента на извършеното административно нарушение по чл.6 т.1 от ЗДвП, на жалбоподателя се е наложило да посети здравно заведение по повод влошаване на здравословно състояние на близък, както и на самия него. Показанията на разпитаните свидетели и медицински документи потвърждават обстоятелството за крайна необходимост при извършване на противоправното деяние.
Съдът намира, че в случая е налице липсата на обществена опасност на извършеното от нарушителя, тъй като внезапното обаждане на неговия близък, който се е намирал в болнично заведение с онкологично заболяване, очевидно е провокирало жалбоподателя да бърза, което е довело до преминаването му на забранителен червен светлинен сигнал. Разпоредбата на чл.8 от ЗАНН изключва наличието на административно нарушение, когато са налице предпоставките на крайната необходимост. В конкретния случай следва да се приеме, че именно неотложни обстоятелства, свързани с влошаване на здравословното състояние на близък на жалбоподателя, както и на самия жалбоподател, са го накарали да наруши правилата на ЗДвП. В чл.13 от НК се съдържа дефиниция на понятието ,,крайна необходимост”, в която се фиксира при кои случаи е налице липса на обществена опасност, като в една от хипотезите е упоменато спасяване личните интереси на другиго от непосредствена опасност в случаите, когато деецът не е могъл да избегне по друг начин. От извършеното не са настъпили вредни последици и деянието не съставлява престъпление.
По отношение на второто нарушение по чл.137А, ал.1 от ЗДвП съдът намира, че дори ида се приеме, че към момента на управление на лекия автомобил, жалбоподателят не е бил с поставен обезопасителен колан, то в случая е налице разпоредбата на чл.137А, ал.2 т.2 от ЗДвП, която разрешава на определени лица да не поставят предпазен колан при управление и пътуване в МПС. Тя предвижда в случай на влошено физическо състояние дадено лице има право да не поставя обезопасителен колан. Видно от приложения Лист за преглед на пациент в КБД/СО № 1163 от 12.02.2021г. е, че жалбоподателят е имал сърдечен проблем, който наред с влошеното здравословно състояние на неговия близък, го е провокирал да потърси медицинска помощ. Проблемът е бил свързан със ,,стягане в гърдите”, което е довело до здравна намеса и очевидно е провокирало лицето да не постави колана при управлението на автомобила.
При извършена служебна проверка не се констатираха допуснати съществени процесуални нарушения, обуславящи отмяната на наказателното постановление на процесуално основание.
С оглед гореизложените съображения съдът намира, че наказателно постановление е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно Постановление № 21 – 0996 - 000338 издадено на 22.02.2021г. от Началник РУ към ОДМВР – гр.Монтана, с което на Б.Ц.Ц. xxx,, Д – р Торосян” № 11, с ЕГН: xxxxxxxxxx са наложени наказания глоба в размер на 100 лева и 50 лева за извършени административни нарушения по чл.6 т.1 и чл.137А, ал.1 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд – гр. Монтана.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: