Решение по дело №140/2019 на Районен съд - Балчик

Номер на акта: 85
Дата: 6 март 2020 г. (в сила от 2 юли 2020 г.)
Съдия: Галин Христов Георгиев
Дело: 20193210200140
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 28 май 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

     Р Е Ш Е Н И Е

                №…..

                                                        ГР.БАЛЧИК,06.03.2020  г.

 

                                        В   И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

БАЛЧИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, наказателен състав, в публично съдебно заседание на  деветнадесети февруари през две хиляди и двадесета година,   в състав:

 

                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ  :ГАЛИН ГЕОРГИЕВ

                                                      СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ :1.

                                                                                                         2.

при секретаря: ГЕРГАНА ГЕОРГИЕВА

и в присъствието на прокурора:.БЕЗ

като разгледа докладваното от Председателя  АНХД140 по описа за 2019 год.на БРС, за да се произнесе взе предвид следното:................................................…

 

            Производството е образувано по предявена жалба от „ФИРМА” ЕАД,ЕИК*** със седалище и адрес на управление в с.Църква 9631 Балчишка община Добричка област,представлявано от Изпълнителния Директор Д.У.,срещу наказателно постановление №08-001117/025 от 20.03.2019г.на Директора на Дирекция”Инспекция по труда”-гр.Добрич,с правно основание в разпоредбата на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Жалбата е подадена ,чрез административно наказващия орган.

Преписката е получена в Районен съд-Балчик,с вх.№2117 на 28.05.2019г.,като е образувано настоящото производство.

Дружеството-жалбоподателят твърди в жалбата си,че наказателното постановление е незаконосъобразно и неправилно.

Моли съда да отмени наказателното постановление,изцяло.

Редовно призовано,дружеството-жалбоподател не се представлява в съдебно заседание от процесуален представител.По делото е представено пълномощно от адвокат С.Р.,като процесуален представител на дружеството,но същия не се явява в съдебно заседание.

            Възиваемата страна,редовно призована  се представлява в с.з. от  ст.ю.к.Г.Н..

Процесуалният представител на възиваемата страна,твърди,че жалбата на жалбоподателя е неоснователна и недоказана.

Твърди,че наказателното постановление е правилно и законосъобразно и моли съда да го потвърди изцяло.Моли да се присъди юристконсултско възнаграждение.

            По делото,като свидетел е разпитана С.Н.П.-актосъставител.

Съдът след преценка на събраните писмени и гласни доказателства,прие за установена следната фактическа обстановка :

            На 30.11.2018год.е извършена проверка от служители на Дирекция”Инспекция по труда”-гр.Добрич на мина”Оброчище”,находяща се в с.Църква Балчишка община и стопанисвана от дружеството-жалбоподател.

Проверяващите изискват от ръководството на дружеството-0жалбоподател да представи,документи удостоверяващи изплащане на месечните заплати за месец октомври 2018год.на работници в дружеството.

На 04.12.2018год.на електронната поща на Дирекция”Инспекция по труда”-гр.Добрич е получена ведомост за месец октомври 2018год.с начислени трудови възнаграждения на работниците и служители за този месец.Дружеството-жалбоподател обаче не представя писмено обяснение относно неизплащането на трудовите възнаграждения.Проверяващите приемат,че дружеството,като работодател е начислило ,но не е изплатило дължимото трудово възнаграждение.

Един от тези работници е В.Т.Т.ЕГН**********.

Проверяващите приемат,че дружеството-жалбоподател е допуснало административно нарушение на разпоредбата на чл.128 т.2 от Кодекса на труда,изразяващо се в това,че дружеството жалбоподател не е изплатило трудовото възнаграждение на горепосочения работник за месец октомври 2018год.,до петнадесето число на следващия месец,т.е. до 15.11.2018год.

С оглед на горе установената фактическа обстановка,св.С.П. съставя Акт за установяване на административно нарушение на 21.01.2019год.АУАН е съставен в условията на чл.40 ал.2 от ЗАНН,тъй като след поканата не се е явил представител на дружеството.

Съставителят на АУАН е приел,че нарушителят е известен и след покана не се е явил ,поради което АУАН е съставен в негово отсъствие.

 Свидетелят П. преценява,че дружеството-жалбоподател е допуснало административно нарушение по чл.128т.2от КТ,като не е изплатил в срок дължимото трудово възнаграждение за месец октомври 2018год. на работника В.Т..

            Въз основа на образуваната административна преписка,Административно наказващия орган издава наказателното постановление№08-001117/025 на 20.03.2019г. срещу жалбоподателя,за допуснато административно нарушение на чл.128 т.2 от КТ,като на основание чл.416 ал.5във вр.чл.414 ал.1 от КТ му налага административно наказание Имуществена санкция в размер на 1500лв.(хиляда и петстотин лева).       

            При така установената фактическа обстановка,въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление,по отношение на законосъобразността,обосноваността и правилността му,съдът прави следните правни изводи:

По допустимостта на жалбата :

Жалбата е депозирана в срок.Наказателното постановление,видно от обратната пощенска разписка за връчване е връчено на 09.05.2019г.Жалбата е подадена чрез пощата  и видно от клеймото върху пощенския плик,това е станало на 16.05.2019год.Жалбата е получена в деловодството на възиваемата страна на 20.05.019г.С оглед изложеното,съдът приема,че жалбата срещу наказателното постановление е подадена в законоустановения срок.

 Жалбата е процесуално допустима и е приета за разглеждане.

                        Относно компетентността на административно-наказващия орган:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган-Директора на Дирекция”Инспекция по труда”-гр.Добрич.

            Относно материално-правната и процесуална законосъобразност и обоснованост на обжалваното наказателно постановление.

            При анализа на събраните гласни и писмени доказателства,съдът достига до извода,че в конкретния казус е налице хипотезата на маловажност на случая.

Ноторно известно е затрудненото финансово състояние на дружеството-жалбоподател,както и многобройните производства по реда на ЗАНН,които се водят от двете страни.

Нарушението в случая на законовата норма се състои в бездействие,изразяващо се в неизпълнение на задължението от страна на дружеството-жалбоподател да изплати дължимо трудово възнаграждение на свой работник.

            Според съда именно затрудненото финансово състояние на дружеството е причина да не изплащат навреме трудовите възнаграждения.Самото дружество е изразявало становище,че при възможност и постъпване на финансови средства би заплатило дължимите трудови възнаграждения.

            Тези факти не са коментирани и обсъждани от наказващия орган.

Единствено и само в едно изречение,наказващия орган е коментирал,че липсват условия за маловажност,изпълнявайки по този начин изискването за преценка за наличие или не на тези обстоятелства.

            Периодичните и многократни административни наказания относно нарушаване разпоредбата на чл.128 т.1 от КТ и определяне на размер макар и минимален в размер на 1500 лева за всяко от тях,според съда противоречи на целите на административното наказване,тъй като в случая работодателя не се превъзпитава,а се поставя в още по-голямо затруднение да изпълни задълженията си към работниците.Дружеството-жалбоподател,като причина за неизпълнение на своите задължения по заплащане на трудови възнаграждения изтъква забавени плащания от контрагентите по договорните си отношения.

Разпоредбата на чл.415В ал.1 от КТ изключва приложението на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН,в смисъл,че дори и като маловажен случая ,ако е нарушение,санкционирано по реда на КТ,следва да се определи размер на имуществената санкция по привилигированият състав на чл.415В ал.1 от КТ.

В конкретния казус,законодателят е предвидил специална норма в Кодекса на труда,а именно разпоредбата на чл.415 В от КТ,в която са предвидени привилигировани варианти на размера на административното наказание в случаите на маловажност.

Административно-наказващия орган е следвало да приложи разпоредбата имено на чл.415 В от КТ,а не да налага имуществена санкция по смисъла на чл.413 ал.2 от КТ и то при липса на мотиви защо именно по тази норма и в този размер е наложена имуществена санкция.

Разпоредбата на чл.415В от КТ гласи:” (Нов - ДВ, бр. 108 от 2008 г., изм., бр. 58 от 2010 г., в сила от 30.07.2010 г., бр. 7 от 2012 г.) (1) За нарушение, което е отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в този кодекс, и от което не са произтекли вредни последици за работници и служители, работодателят се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 100 до 300 лв., а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 50 до 100 лв.

(2) Не са маловажни нарушенията на чл.61 ал.1 , чл. 62, ал. 1 и 3 и чл.63 ал.1 и 2 от КТ.”

Законодателят е предвидил хипотеза за налагане на по-малко по размер наказание,ако са налице комулативно двете условия на чл.415В ал.1 от КТ,а именно:

Нарушението да е отстранено веднага,след установяването му,по реда предвиден в този кодекс.

Да не са произтекли от това вредни последици за работниците и служтели.

По делото липсват доказателства,дружеството-жалбоподател да е изплатило дължимото възнаграждение в този казус.

Неизплащането на трудовото възнаграждение води до  вредни последици за конкретния работник.

С оглед изложеното,съдът приема,че в конкретния случай не може да намери приложение разпоредбата на чл.415В от КТ.

Процесното наказателно постановление следва да бъде изцяло потвърдено.

            По отношение на направеното искане от страна на процесуалният представител на възиваемата страна за заплащане на юристконсулстско възнаграждение,съдът с оглед изхода на делото и в предвид преценката за сложността на производството,счита,че следва да се присъди такова в размер на 80 лева,което дружеството-жалбоподател,следва да заплати в полза на възиваемата страна.

            Водим от гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,съдът

 

 

                                                Р     Е     Ш     И     :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло наказателно постановление №08-001117/025 от 20.03.2019г.на Директора на Дирекция”Инспекция по труда”-гр.Добрич,с което за констатирано на обект-мина”Оброчище,за добив на манганова руда,находяща се в с.Църква,Балчишка община Добричка област,административно нарушение на чл.128 т.2 от Кодекса на труда,изразяващо се в неплащане в срок на трудово възнаграждение на работник В.Т.Т.ЕГН**********,за месец октомври 2018год.,на„ФИРМА” ЕАД,ЕИК*** ,със седалище и адрес на управление в с.Църква 9631 Балчишка община Добричка област,представлявано от Изпълнителния Директор Д.У.,е наложено на основание чл.416 ал.5от КТ във вр.чл.414 ал.1 от КТ административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 1500лв.(хиляда и петстотин  лева),като законосъобразно.

ОСЪЖДА „ФИРМА” ЕАД,ЕИК*** ,със седалище и адрес на управление в с.Църква 9631 Балчишка община Добричка област,представлявано от Изпълнителния Директор Д.У.,да заплати в полза на Дирекция „Инспекция по труда”-гр.Добрич,юристконсултско възнаграждение в размер на 80лв.(осемдесет лева).

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Добрич в четиринадесет дневен срок от съобщението му до страните.

 

                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ :