№ 3534
гр. София, 25.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 20-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЕМАНУЕЛА Й. КУРТЕВА
като разгледа докладваното от ЕМАНУЕЛА Й. КУРТЕВА Административно
наказателно дело № 20221110201485 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 58д от ЗАНН.
Образувано е по жалба на З. К. К. ЕГН **********, против наказателно
постановление /НП/ № 21-4332-003746/08.03.2021 г., издадено от началник
сектор към отдел „Пътна полиция” при СДВР, против З. К. К. ЕГН
**********, предвид съставен му на 05.02.2021 г. акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/ бланков №828390, за това, че на
05.02.2021 г., около 15.45 часа, в гр.София, по ул.„Любляна“, управлява лек
автомобил „Ланчия Муза“ с рег. № ...., с посока на движение от ул.„Боряна“
към бул.„Овча купел“ и пред №9 използва мобилен телефон по време на
управление без устройство позволяващо използването му без участие на
ръцете, с което виновно нарушил чл.104а от ЗДвП; и не е изпълнил
задълженията си по чл.190,ал.3 от ЗДвП по фиш серия К
№3572441/05.05.2020 г. /с наложено наказание „глоба“, незаплатена в срока
за доброволно заплащане/, с което виновно нарушил чл.190,ал.3 от ЗДвП; и не
представя контролен талон към СУМПС, с което виновно нарушил
чл.100,ал.1,т.1 от ЗДвП, поради което на основание чл. 53 ЗАНН и
чл.183,ал.4,т.6 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 50 лв. /за нарушението на чл.104а от ЗДвП/, и на основание чл.185
1
от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20
лв. /за нарушението на чл.190,ал.3 от ЗДвП/, и на основание
чл.183,ал.1,т.1,пр.2 от ЗДвП му е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 10 лв. /за нарушението на чл.100,ал.1,т.1 от ЗДвП/; и на
основание Наредба № Iз-2539 на МВР се отнемат общо 6 контролни точки.
В частта на АУАН за обяснения и възражения е написано „Не съм
използвал мобилен телефон, а само държах такъв. Не дължа пари, а О „ПП“-
СДВР ми дължи“.
Недоволен от НП и наложените с него санкции З. К. К. го обжалвал чрез
административнонаказващия орган пред СРС.
В жалбата е написано, че в НП за първото и второто нарушения са
цитирани съответните разпоредби на ЗДвП, без да е посочено виновно
извършено/и от него действие/я, като е повторено възражението от АУАН, че
не е използвал мобилен телефон по време на управление на лекия автомобил.
Относно нарушението за неносене на КТ към СУМПС, е заявено, че той му е
отнет и е заменен с НП №19-4332-022353/30.10.2019 г. на О “ПП“-СДВР,
получено на 23.07.2020 г., което е обжалвано и до влизане в сила замества КТ
по реда на чл.157,ал.8 от ЗДвП, като съобщението за влизане в сила на
съдебния акт по НАХД №10588/2020 г., по описа на СРС, е получил през
месец ноември 2021 г. Относно отнемането на контролни точки е написано,
че не става ясно на какво основание и за какво деяние му се отнемат те, а
всичко това нарушава правото му на защита. С оглед на така посоченото е
направено искане НП да бъде прогласено за нищожно, или при условията на
евентуалност – то да бъде отменено. Иска се и присъждане на направените по
делото разноски.
По делото са приложени и: справка от КАТ /картон на водача/ относно
извършените от З. К. К. нарушения на ЗДвП и наложените за тях санкции и
доказателства /заповеди/ относно компетентността на актосъставителя и
административнонаказващия орган.
В съдебните заседания жалбоподателят З. К. К. редовно призован не
се явява.
Въззиваемата страна редовно призована не изпраща представител и не
взима отношение по съществото на делото.
При проведения разпит и на актосъставителя А. В., и на свидетеля по
2
акта И. И., на всекиго от тях е предявен АУАН, на основание чл.284 от НПК,
след което В. казва, че за случая си спомня само, че водачът бил спрян,
защото използвал мобилен телефон, като от направените справки се
установило, че той не е заплатил наложени му предходно глоби, а И. заявява,
че не помни конкретния случай, зарази изминалото време и обема на
работата. Така показанията на И. не допринасят за изясняване на
фактическата обстановка, и на практика липсват такива.
Съдът кредитира показанията на актосъставителя В., които макар и
изключително кратки и без фактически подробности, са относими към
предмета на доказване по делото, както и наличните по делото писмените
доказателства, приобщените в хода на съдебното следствие по реда на чл.283
от НПК, относно наложените на З. К. К. санкции за извършени от него във
времето нарушения на ЗДвП, а също и по отношение компетентността на
актосъставителя и административнонаказващия орган.
Настоящият съдебен състав, въз основа на доказателствените
материали, преценени в тяхната съвкупност, намира за установено с
необходимата категоричност, че на 05.02.2021 г., около 15.45 часа, З. К. К.
управлявал в гр.София, по ул.„Любляна“, с посока на движение от ул.
„Боряна“ към бул.„Овча купел“, собствения си лек автомобил „Ланчия Муза“
с рег. № ...., държейки в ръка мобилен телефон, което било възприето от
изпълняващите служебните си задължения по същото време там полицейски
служители при О „ПП“-СДВР – А. В. и И. И., които пред №9 спрели за
проверка управлявания от К. автомобил. Последният не представил на
полицаите КТ към СУМПС, като от извършената от тях справка те се
информирали, че К. не е изпълнил задължението си по чл.190,ал.3 от ЗДвП да
заплати в срока за доброволно заплащане наложеното му с фиш серия К
№3572441/05.05.2020 г. наказание „глоба“. На К. бил съставен АУАН за така
констатираните нарушения – използване на мобилен телефон по време на
управление без устройство позволяващо използването му без участие на
ръцете, неизпълнение на задължението за доброволно заплащане в срок на
наложена „глоба“ с фиш серия К №3572441/05.05.2020 г. и не представяне на
контролен талон към СУМПС. При предявяване на АУАН К. написал с частта
за обяснения и възражения „Не съм използвал мобилен телефон, а само
държах такъв. Не дължа пари, а О „ПП“-СДВР ми дължи“. Въз основа на акта
било издадено обжалваното НП, екземпляр от което К. получил на 13.01.2022
г. и го обжалвал на 20.01.2022 г.
От правна страна се налагат следните изводи:
Жалбата е подадена в законово посочения 7-дневен срок, от правно
легитимирано лице, имащо интерес да обжалва НП, срещу акт /НП/,
3
подлежащ на обжалване, при спазване на предвидената процедура, т.е.
жалбата отговаря на формалните изисквания на закона, поради което и е
процесуално допустима. Разгледана по същество тя е частично основателна,
за която преценка съображенията на съда са следните:
Съдът, разглеждайки делото по същество, е длъжен да установи чрез
допустимите от закона доказателства, извършено ли е административното
нарушение, от кого е извършено и обстоятелствата, при които то е
извършено, както и дали описаната в АУАН и НП фактическа обстановка
отговаря на действителната.
За да е налице административно нарушение, следва да са установени
посочените в чл.6 ЗАНН предпоставки - да е налице действие или
бездействие, което нарушава установения ред на държавното управление, да е
извършено виновно т.е. (да е извършено умишлено или непредпазливо) и да е
обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по
административен ред.
Съществен за правилното решаване на делото е въпросът допуснати ли
са процесуални нарушения в предсъдебната фаза на производството. При
служебната проверка, извършена от настоящия съдебен състав, съдът прие, че
АУАН и НП изхождат от съответно компетентни и оправомощени органи,
предвид приложените по делото заповеди в тази връзка.
Наличните по делото и кредитирани от съда доказателства могат да
обосноват извод, че З. К. К. е извършил описаното в НП /и АУАН/ нарушение
на чл.104а от ЗДвП, в който смисъл са показанията на актосъставителя В.,
лично възприел така извършеното нарушение. Твърденията на К., изложени в
жалбата му срещу НП и отразени в АУАН като негово възражение – че той не
е използвал, а само е държал мобилен телефон, са в противоречие със
събрания и кредитиран от настоящия съдебен състав доказателствен
материал, те са и житейски нелогични – по време на управление на МПС
водачът само да държи в ръката си мобилен телефон, без да го използва.
Съдът преценява тези твърдения на К. като неоснователни и единствено като
негов опит за някаква защитна позиция и версия в своя полза. Чл.104а от
ЗДвП забранява на водача на моторно превозно средство да използва мобилен
телефон по време на управление на превозното средство, освен чрез
устройство, позволяващо използването на телефона без участие на ръцете му.
Ирелевантно е за какво именно водача – в случая К. е използвал мобилния
4
телефон, тъй като забраната на цитираната разпоредба се отнася за каквото и
да е "използване" на телефона. Така К. е нарушил пряката забрана на чл.104а
от ЗДвП и е осъществил от обективна и субективна страна състава на
нарушение по посочената квалификация, като от субективна страна той е
извършил нарушението виновно, с пряк умисъл, тъй като е същият е съзнавал,
че извършва нарушение на правилата за движение по пътищата, съзнавал е
противообществения характер на деянието си - че при управление на МПС
използва мобилен телефон с ръце, и е искал това.
Наложеното за това нарушение наказание „глоба“ е в нормативно
определения размер.
В обобщение – НП в частта за извършеното нарушение на чл.104а от
ЗДвП е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
Относно описаното в НП /и АУАН/ нарушение на чл.190,ал.3 от ЗДвП –
за неизпълнение от страна на З. К. К. на задължението по чл.190,ал.3 от ЗДвП
за заплащане и в срока за доброволно изпълнение на наложената му глоба с
фиш серия К №3572441/05.05.2020 г., съдът намира, че НП следва да бъде
отменено, не само защото словесното му изписване в НП /и АУАН/ не
съдържа съставомерни обективни елементи, а и тъй като административно
наказващият орган, чиято е доказателствената тежест, не е представил
необходимите доказателства, установяващи и подкрепящи така описаното
нарушение. В изпратената на 31.01.2022 г. от наказващия орган с
административната преписка справка „Картон на водача“ относно
извършените от З. К. нарушения на ЗДвП и наложените за тях санкции, в част
„Фишове“, под №5 е вписан цитираният електронен фиш, за който е посочена
„дата на връчване“ – 23.07.2020 г.“, както и че същият е влязъл в сила и
глобата е платена – без информация кога /на кои дати/ е станало това,
респективно и кога е бил срокът за доброволно изпълнение на това
задължение. Това представлява допуснато съществено процесуално
нарушение, ограничаващо правото на зашита на санкционираното лице.
Съдът отново намира за необходимо да отбележи, че е незаконосъобразно и
недопустимо елементи от обективната и/или от субективната страна за което
и да е нарушение да не са посочени в текстовото изписване на нарушението,
а да се извеждат по подразбиране или предположение. Тези обективни и/или
5
субективни елементи е задължително да бъдат написани в словесното
изложение на нарушението, за да се обоснове преценката за съставомерност
на деянието на посоченото лице по съответно цитираната квалификация на
Закона. В тази връзка, съдът намира, че наказателното постановление в тази
си част подлежи на отмяна като издадено в нарушение на процесуалния закон,
при допуснати съществени процесуални нарушения, ограничили правото на
защита на К., както и защото от наличните по делото доказателства този
съдебен състав не може да направи правнообоснован извод, че на 05.02.2021
г. К. не е бил изпълнил задължението си по чл.190,ал.3 от ЗДвП по фиш серия
К №35724411/05.05.2020 г. и тъй като за това нарушение доказателственият
материал не може да послужи за ангажиране на отговорността на К., в тази
част НП за това нарушение подлежи на отмяна и като недоказано.
Такива са съображенията на настоящия съдебен състав и относно
вписаното в НП /и АУАН/ нарушение на чл.100,ал.1,т.1 от ЗДвП за
непредставяне/неносене на КТ към СУМПС. В жалбата срещу НП К. е
написал за същото, че КТ към СУМПС му е отнет и е заменен с НП №19-
4332-022353/30.10.2019 г., което е получил от О “ПП“-СДВР на 23.07.2020 г.,
и го е обжалвал, а съобщението за влизане в сила на съдебния акт по НАХД
№10588/2020 г., по описа на СРС, е получил през месец ноември 2021 г., до
когато КТ към СУМПС се замества по реда на чл.157,ал.8 от ЗДвП. В
справката „Картон на водача“ относно извършените от К. нарушения на ЗДвП
и наложените за тях санкции, е направено вписване, че НП №19-4332-
022353/30.10.2019 г. е издадено въз основа на АУАН АА №150624/14.10.2019
г., с който е отнет и КТ към СУМПС, като е отбелязано и че НП е отменено и
съответно глобата не е платена, без информация кога във времето е станало
това. И за това нарушение представените от административнонаказващия
орган доказателства са не достатъчни за ангажиране на
административнонаказателната отговорност на К., и тъй като в хода на
съдебното следствие не се установи и то по несъмнен начин, че в посоченото
време и на посоченото място, при управление на посочения лек автомобил К.
е извършил и така отразеното нарушение, и в тази част НП, и за това
нарушение, подлежи на отмяна и като недоказано.
Разпоредбата на чл.189,ал.2 от ЗДвП има приложение в рамките на
административното производство, но по смисъла на чл.14,ал.2 от НПК във
6
връзка с чл.84 от ЗАНН в съдебното производство констатациите в АУАН
нямат обвързваща доказателствена сила. Тази позиция категорично е
застъпена и в Постановление №10/1973 г. на Пленума на ВС.
НП и в частта, в която е посочено, че се отнемат общо 6 контролни
точки, следва да бъде отменено, защото отнемането на контролни точки е
последица от извършено нарушение на посочен нормативен акт /в случая на
ЗДвП/, фигуриращ с списъка на Наредбата, но в конкретния случай
административно наказващият орган е посочил като основание за отнемане на
контролни точки само Наредбата Із-2539 на МВР – без да е посочил от коя
година е тази наредба и конкретните разпоредби от нея, на чието основание
се отнемат контролните точки, като правилното основание е Наредбата Із-
2539/2012 г.на МВР - по чл.6,ал.1,т.9 /за използване на мобилен телефон по
време на управление на превозното средство освен при наличие на
устройство, позволяващо използването на телефона без участието на ръцете
му (чл. 183, ал. 4, т. 6 ЗДвП), с оглед на което и в тази част НП се явява
необосновано и незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
Съдът не е ограничен в своята юрисдикция, когато решава правния спор
и не е обвързан с решението на административния орган и не може да бъде
възпрепятстван в правомощието си да проучи в пълнота фактите, релевантни
за спора, с който е сезиран. Съдът изследва и решава всички въпроси, както
по фактите, така и по правото, от които зависи изходът на делото.
Относно направеното в жалбата срещу НП искане от З. К. К. за
присъждане на направените по делото разноски, съдът отбелязва, че липсват
доказателства за сторени такива.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 21-4332-
003746/08.03.2021 г., издадено от началник сектор към отдел „Пътна
полиция” при СДВР, против З. К. К. ЕГН **********, за това, че на
05.02.2021 г., около 15.45 часа, в гр.София, по ул.„Любляна“, управлява лек
автомобил „Ланчия Муза“ с рег. № ...., с посока на движение от ул.„Боряна“
към бул.„Овча купел“ и пред №9 използва мобилен телефон по време на
управление без устройство позволяващо използването му без участие на
ръцете, с което виновно нарушил чл.104а от ЗДвП, поради което на основание
7
чл. 53 ЗАНН и чл.183,ал.4,т.6 от ЗДвП му е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 50 лв.
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 21-4332-003746/08.03.2021 г.,
издадено от началник сектор към отдел „Пътна полиция” при СДВР, против
З. К. К. ЕГН **********, за това, че на 05.02.2021 г., около 15.45 часа, в
гр.София, по ул.„Любляна“, управлява лек автомобил „Ланчия Муза“ с рег. №
...., с посока на движение от ул.„Боряна“ към бул.„Овча купел“, като не е
изпълнил задълженията си по чл.190,ал.3 от ЗДвП по фиш серия К
№3572441/05.05.2020 г. /с наложено наказание „глоба“, незаплатена в срока
за доброволно заплащане/, с което виновно нарушил чл.190,ал.3 от ЗДвП; и не
представя контролен талон към СУМПС, с което виновно нарушил
чл.100,ал.1,т.1 от ЗДвП, поради което на основание чл. 53 ЗАНН и чл.185 от
ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20 лв.
/за нарушението на чл.190,ал.3 от ЗДвП/, и на основание чл.183,ал.1,т.1,пр.2
от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10
лв. /за нарушението на чл.100,ал.1,т.1 от ЗДвП/; и на основание
Наредба № Iз-2539 на МВР се отнемат общо 6 контролни точки.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София,
в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено заедно с
мотивите.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8