МОТИВИ КЪМ
ПРИСЪДА ПО НОХД № 12/2018 Г. ПО ОПИСА НА
РАЙОНЕН СЪД – КУБРАТ
Наказателното
производство е образувано по внесен от Районна прокуратура гр.Кубрат
обвинителен акт срещу подсъдимия А.А.Д. ***, за това, че в периода от 29.07.2016 г. до
31.07.2017 г. в гр. Завет, обл.
Разград след като е бил
осъден със съдебно Решение № 31 от 22.02.2017 г. по гр. дело № 352/2016 г. на PC – Кубрат, влязло в сила на 14.03.2017 г., да издържа свой
низходящ – дъщеря си Б.А.А., родена на *** г., съзнателно не е изпълнил това
свое задължение в размер на повече
от две месечни
вноски, като не е платил – 9 (девет) пълни месечни
вноски и 1 (една) непълна месечна вноска за дъщеря
си Б.А.А. от присъдената издръжка в размер на 1 464.52 лева - престъпление по чл.183, ал.1 от НК.
В съдебно заседание
прокурорът поддържа обвинението, така както е било повдигнато с обвинителния
акт. Заявява становище, че събраните в хода на съдебното следствие
доказателства и самопризнанията на подсъдимия доказват по несъмнен начин
авторството му в извършване на инкриминираното деяние, за което е обвинен. С
оглед обстоятелството, че преди приключване на съдебното производство е
заплатил инкриминираната сума, моли съда да не му налага наказание.
Подсъдимият А.А.Д., както на досъдебното производство, така и в съдебно
заседание се признава виновен в извършване на деянието, за което е обвинен.
Представя две вносни бележки, удостоверяващи заплащането на сумата 1464.52
лева.
Съдът, след
преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
Подс.А.А.Д. е 43-годишен, с българско гражданство, неженен,
неосъждан, със средно образование, работи във фирма „СУНИМЕКС“ гр. София.
Подс.А.Д.
и св.С.С.заживели на семейни начала през 2004 г., а на
20.02.2005 г. се родила дъщеря им Б.А.А..
В края на 2015 г. родителите
на детето се разделили, като свидетелката и дъщеря й останали да живеят в гр.Завет,
а подсъдимият – в гр. София. С влязло в законна сила на 14.03.2017 г. Решение №
31/22.02.2017 г. по гражданско дело № 325/2016 год. по описа на РС-Кубрат
упражняването на родителските права по отношение на роденото от съвместното
съжителство дете Б.А.А. било предоставено на майката,
а подс.Д. бил осъден да заплаща на малолетната си дъщеря
чрез нейната майка и законен представител С.С.ежемесечна
издръжка в размер на 150.00 лева, считано от 29.07.2016 г. до изменение на
обстоятелствата.
След влизане на
решението в сила в периода за инкриминирания период от 29.07.2016 г. до месец юли 2017 г. подс.Д. превеждал нередовно и в непълен размер сумите за
издръжка на детето си. Платил две вноски в размер на 100.00 лева и една вноска
в размер на 150.00 лева или общо сумата от 350.00 лева от дължимата издръжка.
През периода
29.07.2016 г. до 31.07.2017 г. подс.Д. е работил за
по няколко месеца, но въпреки реализираните доходи, не е заплащал дължимата
издръжка.
От изготвената и
приложена по делото съдебно-оценъчна експертиза общата сума, която подс.Д. не е платил 9 (девет) пълни месечни вноски и 1 (една)
непълна месечна вноска от присъдената издръжка, всичко в общ размер на 1 464.52
лв.
В съдебно заседание на 25.04.2018 г.
подсъдимият е представил като доказателства два броя вносни бележки,
удостоверяващи, че е заплатил сумата предмет на обвинението в размер на
1 464.52 лева.
По
доказателствата:
С оглед изразеното от подсъдимия А.А.Д. съгласие,
одобрено от съда по реда на чл. 372, ал. 3 от НПК, да не се извършва разпит на
свидетеля и вещото лице, а при постановяване на присъдата съдът да ползва
непосредствено съдържанието на протоколите за разпит на свидетел и заключението
на съдебноикономическата експертиза, съдът приобщи
съответния доказателствен материал към делото чрез
прочитането му. Съдът отчете, че тези доказателства, а именно - протокол от
разпити на свидетеля С.по досъдебното производство, справка за съдимост, . Решение № 31/22.02.2017 г. по
гражданско дело № 325/2016 год. по описа на РС-Кубрат, справка от ТД на НАП гр.София, писмо от ОД на
МВР-Разград, писмо от Агенция по заетостта, писмо от служба по вписванията при
Агенция по вписванията гр.София и заключение от съдебноикономическа експертиза - са събрани по реда
предвиден в НПК, поради което представляват годни доказателства, установяващи
по несъмнен начин извършването на инкриминираното деяние от подсъдимия.
От правна страна:
Съгласно чл.143
ал.2 от СК, родителите са длъжни да дават издръжка на своите ненавършили
пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат
от имуществото си, и тази издръжка се дължи, даже и да съставлява особено
затруднение за родителите (по аргумент за противното от чл. 143, ал. 3 от СК).
Съгласно
разпоредбата на чл. 144 СК, родителите дължат издръжка и на своите навършили
пълнолетие деца, ако последните не могат да се издържат от доходите си или от използването на имуществото си, когато
учат редовно в средни и висши учебни
заведения за предвидения срок на обучение, до навършване на 25 – годишна
възраст при обучение във висше учебно
заведение и родителите могат да я дават без особени затруднения.
Това означава, че за
времето от 29.07.2016 г. до 31.07.2017 год., подсъдимият А.А.Д.
не е изпълнявал своите задължения на родител, от които не може да бъде
освободен, дори да няма доходи. За горепосочения период подсъдимият не е
заплатил дължимата ежемесечна издръжка за непълнолетното си дете, въпреки
влязлото в законна сила решение на съда, а през цялото това време за здравето,
лечението, образованието, отоплението и всичките други потребности на дъщеря му
се е грижела майката – свидетелката С.С..
С бездействието си
по отношение на вмененото му с влязлото в сила съдебно решение задължение,
съзнателно неплащайки издръжка на своята низходяща – Б., дължима за
горепосочения период от съответно 9 месеца (т. е. в размер на повече от две
месечни вноски), след като е бил осъден да ги издържа.
Престъплението е
осъществено при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2, пр. 1
от НК - подсъдимият е съзнавал общественоопасния
характер на деянието и последиците му и е искал настъпването на последните.
По наказанието:
Налице е хипотезата
на чл. 183, ал. 3 от НК. До постановяването на присъдата подсъдимият е заплатил
инкриминираната сума от 1464.52 лева.
С оглед на
изложеното съдът намери, че подсъдимият следва да бъде признат за виновен
в това, че е извършил деянието, за което
е обвинен от районната прокуратура, но тъй като е изпълнил задължението си в
размер на 1464.52 лева, на основание чл. 183, ал. 3 от НК съдът не наложи
наказание на А.А.Д..
В този смисъл съдът
постанови присъдата си.
Председател: /П/ Ал. Великова