Р
Е Ш Е Н И Е № 260197 / 23.2.2021г.
гр.
П., 23.02.2021
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД П.,
Гражданско отделение, I
състав, в открито заседание на четвърти февруари, две хиляди двадесет и първа
година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАЙЛО КОЛЕВ
При
секретаря Теодора Т., като разгледа
докладваното от съдията гр.д.№ 1075 по
описа на ПРС за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба на „Водоснабдяване и канализация" ООД, в която се сочи, че в полза
на дружеството е издадена Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК в
рамките на ч.гр.д. № ***г. по описа на Районен съд П. срещу Е.В., Е.С., Т.Т. и С.Т..
С определение на съда, в сила от
25.08.2020 г. , производството по делото е прекратено по отношение на
ответниците Е.В., Е.С. и Т.Т..
„Водоснабдяване и канализация" ООД
твърди, че е предоставило ВиК услуги - доставка, отвеждане и пречистване на
питейна вода на адрес: гр. П. ул. ***. Твърди още, че размерът на непогасените
задължения е на обща стойност: 15042,04 лева - главница за периода от
30.11.2011 – 29.07.2019 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение и 2667,52 лева
- лихва за забава, начислена за периода
09.02.2012-28.09.2019 г., като се претендира главница в размер на 3760,51 лева
и лихва в размер на 666,88 лева от С.Т. за посочените периоди.
Поддържа, че между водоснабдителното
дружество и ответника е налице облигационно правна връзка създадена по повод
продажба на питейна вода по силата на договор, който урежда отношенията на
страните по начина установен в Общите Условия, приети с Решение № ОУ-09/11.08.2014г.
на ДКЕВР и Наредба №4 на МРРБ за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните услуги/ДВ
бр.88 от 2014г., изм. и дои./
С оглед на гореизложеното моли съда да
признае за установено, че в негова полза съществува изискуемо вземане срещу
ответника за сумите, предмет на заповедното производство.
Претендира разноски.
Ответникът депозира отговор в срок. В
защитната си теза оспорва наличието на облигационна връзка, доставката и
размера на исковата претенция. Оспорва представените по делото писмени
документи с твърдението за нередовно водени счетоводни книги. Позовава се на
погасителна давност по отношение на претендираните вземания.
С оглед на изложеното моли съда да
отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
В съдебно заседание страните не се
представлява. Депозирано е писмено становище, с което ответникът поддържа
отговора на исковата молба.
Ответникът се представлява от назначения
му особен представител.
Съдът,
след като прецени събраните по делото релевантни за спора доказателства и
обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и
правна страна:
Районен съд П. е сезиран с обективно,
кумулативно съединени положителни установителни искове, разглеждани по реда на
чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Предмет на доказване по делото е парично
вземане на ищеца, произтичащо от договор за доставка на доставка, отвеждане и
пречистване на питейна вода за битови нужди, сключени с ответника. Настоящото
производство е предназначено да стабилизира ефекта на издадената заповед за
изпълнение за вземането в хипотезите на чл. 415, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК и същата
да влезе в сила. Съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК искът се смята предявен от датата,
на която е подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Ето защо,
предмет на това исково производство може да бъде само вземането, предявено със
заявление в заповедното производство. Процесното вземане следва да съвпада с
вземането в заповедното производство по юридически факт, от който е възникнало,
по страни, вид, падеж и размер. В противен случай искът ще бъде недопустим. В
настоящия случай се установи, че вземанията, предмет на иска и вземането, за
което е издадена заповед за изпълнение в рамките на заповедното производство
изцяло съвпадат, поради което предявеният иск е процесуално допустим.
При релевираните в исковата молба
твърдения възникването на спорното право се обуславя от осъществяването на
следните материални предпоставки (юридически факти): 1) наличието на
действително правоотношение през процесния период по договор за продажба
(доставка) на водоснабдителни и канализационни услуги – като установи, че
ответницата е била собственик или носител на вещно право на ползване на
процесния водоснабден недвижим имот, което отношение е регулирано от надлежно оповестени
Общи условия, както и че е изпълнил задължението си и през исковия период
реално е доставял В и К услуги – доставка на питейна вода, отвеждане и
пречистване на отпадни води до водоснабдения имот, обема на доставената услуга
и нейната стойност, респ. на компонентите, включени в нея.
При установяване на тези обстоятелства в
тежест на ответника е да докаже, че претендираните вземания са погасени. По
конкретното защитно възражение, същият не носи доказателствена тежест, тъй като
отговорът на този въпрос се съдържа в съответната материалноправна разпоредба.
По акцесорния иск за обезщетение за
забава е необходимо да бъде установено изпадането на ответника в забава и
размера на търсеното във връзка с това обезщетение.
Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1,
т. 1 от приложимата към процесната хипотеза Наредба № 4/14.09.2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на В и К
системи, потребители на водоснабдителни и канализационни услуги са собствениците и лицата, на които е учредено
вещно право на строеж или право на ползване, включително чрез концесия, на
водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни
води. Същевременно съгласно нормата на чл. 8, ал. 1 от Наредбата получаването
на тези услуги се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
оператора и одобрени от собственика (собствениците) на водоснабдителните и
канализационните системи или от оправомощени от него (тях) лица и от съответния
регулаторен орган. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и
в един местен всекидневник и влизат в сила в едномесечен срок от публикуването
им в централния ежедневник – арг. чл. 8, ал. 2 и ал. 3 от Наредбата).
Следователно, при придобиване на правото
на собственост/ползване върху водоснабден имот по силата на закона и без да е
необходимо изрично волеизявление, собственикът/ползвателят на имота става
страна по продажбеното правоотношение. В този смисъл е и клаузата на чл. 2, ал.
1 от процесните Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от
ВиК оператор, приложими от ищеца „Водоснабдяване и канализация“ ООД – гр. П.,
одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-09/11.08.2014г.
Съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 2
от процесните Общи условия, потребителите следва да заплащат дължимите суми за
ползваните от тях водоснабдителни и канализационни услуги в срок до 30 дни след
датата на фактурирането им, като при неплащане в този срок и на основание чл.
86, вр. чл. 84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД длъжникът изпада в забава и дължи заплащането
на обезщетение в размер на законната лихва, без да е необходимо изрично
волеизявление на ищеца в този смисъл. Отново в чл. 33, ал. 2 от Общите условия
недвусмислено се определя изискуемостта
на вземането – датата на издаване на фактурата, и изпадането в забава - 30 дни след издаването ѝ.
При тази правна рамка, съдът дължи
произнасяне по конкретно твърдените права и факти, както и по възраженията,
релевирани от страните по делото.
В процесния случай, ищцовото дружество
не е ангажирало каквито и да е доказателства, установяващи твърдяното от него
обстоятелство, че ответникът е потребител на ВиК услуги. Ищецът не е установил ответникът
да е собственик или да притежава вещно право на ползване върху имота, за който
се твърди, че е водоснабден, въпреки разпределената му доказателствена тежест за
това и въпреки обстоятелството, че с проекта за доклад в определението по чл.
140 ГПК в съответствие с разпоредбата на чл. 146, ал. 2 ГПК съдът изрично му е
указал, че не сочи доказателства за този правнорелевантен факт. Ищецът не се е
снабдил и представил с относими доказателства във връзка с този правно
релевантен факт, въпреки предоставената му процесуална възможност за това.
По делото са представени единствено извлечение
справка по партида на трето по спора лице – З.С.Т.и удостоверение за наследници
на същата от което се установява единствено, че ответникът по делото е
наследник по закон на З.С.Т.. Тези документи не доказват твърдяната облигационна
връзка с ответника. Ето защо, при прилагане на неблагоприятните последици на
процесуалната (доказателствена) тежест, съдът следва да приеме недоказания факт
за неосъществил се в обективната действителност.
След като по делото не бе установена
първата материална предпоставка, обуславяща основателност на исковата претенция
– съществуващо в полза на ответниците право на собственост или право на
ползване върху имота, за който се твърди, че е водоснабден, безпредметно е
обсъждането на останалите правопораждащи юридически факти, за които са събирани
доказателства (експертизи), както и правопогасяващи възражения, а искът за
главница и акцесорният иск за присъждане на законна лихва следва да бъдат
отхвърлени в цялост.
По
разноските:
При този изход от спора на основание чл.
78, ал. 3 ГПК в тежест на ищеца е да заплати сторените от ответната страна
разноски, но такива ответникът не е сторил, тъй като е защитаван от особен
представител.
В светлината
на гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
изцяло като неоснователни предявените от „ВОДОСНАБДЯВАНЕ
И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр. П., ул. „Средец“ № 11 срещу С.Б.Т., ЕГН **********,*** обективно кумулативно съединени искове,
разглеждани по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните,
че в полза на „Водоснабдяване и канализация“ ООД съществува изискуемо вземане за
доставка, отвеждане и пречистване на питейна вода на адрес гр. П. ул. „***в размер на 3760,51 лева главница за периода от
30.11.2011 – 29.07.2019 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение и 666,88 лева - лихва за забава, начислена за периода
09.02.2012-28.09.2019 г., за който суми е издадена Заповед за изпълнение по
реда на чл. 410 ГПК в рамките на ч.гр.д. ***г. по описа на Районен съд П..
Решението може да бъде обжалвано в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд П..
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на
страните.
СЪДИЯ_________________