РЕШЕНИЕ
№ 1009
гр. Варна, 09.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ТО, в публично заседание на
осемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Мила Й. Колева
Членове:Тони Кръстев
Десислава Г. Жекова
при участието на секретаря Мария Д. Манолова
като разгледа докладваното от Тони Кръстев Въззивно гражданско дело №
20243100501202 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК и е образувано по въззивна жалба
вх. № 42241/27.05.2024 г. от Н. Е. Н., ЕГН **********, гр. Варна против Решение №
1333/17.04.2024 г., постановено по гр.д. № 8118/2023 г. по описа на Районен съд – Варна, с
което са отхвърлени исковете на ищеца /въззивника/, с правно основание чл.79, ал.1 от
Закона за платежните услуги и платежните системи, за осъждане на ответника „Банка ДСК"
АД, ЕИК ********* да му заплати сумата от 19 671,50 лв., представляваща стойността на
извършени на 01.04.2023г. две на брой неразрешени платежни операции и преводни такси от
неговата банкова сметка с ****, както следва: единия: в размер на 9 990,00лв - незабавен
кредитен превод BLINK по сметка с **** с титуляр И. И.ов и основание: захранване; и
вторият: в размер на 9 680,00 лв - паричен превод по сметка с IBAN: ***** с титуляр М. Д. и
основание за превода: захранване, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на исковата молба в съда - 23.06.2023 г. до окончателното плащане на сумата.
Във въззивната жалба се излага, че първоинстанционното решение е
незаконосъобразно и неправилно, поради което се моли за неговата отмяна и уважаване на
исковите претенции в цялост. Позовава се на неправилен прочит на доказателствения
материал по делото от ВРС, обусловил достигането на погрешни изводи. Оспорва
заключението на съда, че ответникът е установил надлежното авторизиране и
автентичността на извършените трансакции при приложено задълбочено установяване
идентичността на платеца като се позовава на чл. 97 от Директива (ЕС) 2015/2366 на ВП и
Съвета от 25.11.2015г. за платежните услуги във вътрешния пазар. Не било обсъдено
обстоятелството, че е образувано ДП № 1459/2023г. по описа на РП Кюстендил за извършено
престъпление по чл. 212, ал. 1 НК. Банката не била изпълнила задължението си за
задълбочено установяване идентичността на лицето, извършило промяна на
1
четирицифрения ПИН код за персоналния цифров сертификат от приложението ДСК
Директ. Уведомление за потвърждение за достъп до електронните канали на банковите
сметки в процесния случай не било налице. Устройствата, чрез които са направени
процесните трансакции били различни от разрешените от ищеца. Съдът неправилно приел,
че потребителят е сменил потребителския си ПИН код незабавно след операциите, защото
смяната на персоналния цифров сертификат се била осъществила преди оспорените банкови
операции; че липсват доказателства за злонамерени или престъпни действия на трето лице;
че потребителят не бил положил дължимата грижа, а е действал при груба небрежност,
което съгласно чл. 80 ЗПУПС освобождава банката от отговорност; че ищецът не бил
уведомил незабавно банката за извършените трансакции след узнаването за тях. Отправено е
искане за отмяна на решението и постановяване на друго, с което да бъдат уважени
предявените искови претенции и да бъдат присъдени разноските по делото за двете
инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемата страна „Банка ДСК“ АД чрез гл.
юриск. Д. И. депозира отговор на въззивната жалба, с който излага становище, че
първоинстанционното решение е правилно. От събраните доказателства по делото
безспорно се установявало, че платежните операции били автентични, правилно
осчетоводени и незасегнати от технически недостатък. Операциите били извършени по
предвидения в договора ред – чрез подписване с валиден електронен подпис, неопорочени
от недостатък, свързан с грешка или пропуск от страна на банката. Относно въведеното във
въззивната жалба твърдение за непредприемане на мерки от страна на банката за
извършване на допълнителна проверка, когато се извършват преводи от различни
устройства, се посочва, че за въззиваемата страна такова задължение не съществува. Били
създадени механизми за защита от кибер атаки при съмнителни операции, каквито в случая
не били установени. Акцентира, че единият от компонентите в процеса на потвърждаване на
платежните операции е ПИН, който се създава от клиента при първоначалното активиране
на услугата и е известен само на него. Моли за потвърждаване на първоинстанционното
решение и присъждане на разноски.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от активно
легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално допустима е и
отговаря на останалите съдържателни изисквания на чл. 260 и чл. 261 от ГПК.
Правомощията на въззивния съд, съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК, са да се
произнесе служебно по валидността и допустимостта на обжалваното в цялост
първоинстанционно решение, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в
жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.
Съставът на Варненски Окръжен съд по предмета на спора съобрази следното:
Пред Варненски районен съд е предявен от Н. Е. Н. осъдителен иск с правно
основание чл. 79, ал. 1 от Закона за платежните услуги и платежните системи за осъждане на
ответника „Банка ДСК“ АД да му заплати сумата от 19 671,50 лв., представляваща
стойността на извършени на 01.04.2023г. две на брой неразрешени платежни операции от
неговата банкова сметка, както следва: в размер на 9 990,00лв по сметка с Титуляр И. И.ов и
в размер на 9 680,00 лв. по сметка с титуляр М. Д., както и 1,50 лв. преводни такси за
извършване на преводите, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване
на исковата молба в съда – 23.06.2023 г. до окончателното плащане на сумата.
Ищецът твърди, че е титуляр на две банкови сметки в „Банка ДСК" АД – в лева и в
щатски долари, към които били издадени дебитни карти, както и че за извършване на
парични преводи и справки за движението по сметките ползва електронния канал „ДСК
Директ". На 01.04.2023 г. от двете банкови сметки били извършени неразрешени от ищеца
общо три броя платежни операции на обща стойност 19 670,00 лв. Първоначално бил
направен трансфер на сумата от 5 980,00 USD от банковата сметка в долари към левовата
такава и след това били извършени два превода – единият в размер на 9 990,00 лв. по
банкова сметка с титуляр И. И.ов и вторият – в размер на 9 680,00 лв. по банкова сметка с
титуляр М. Д.. За извършените преводи разбрал от три текстови съобщения, които получил
на личния си телефон от номер 180375, съответно, в 17.31 часа 17.34 часа и 17.39 часа на
01.04.2023 г., съдържащи авторизационни кодове за наредените преводи. Видял съобщенията
2
по-късно през деня, проверил чрез „ДСК Директ" и незабавно уведомил банката по
телефона, че са извършени банкови операции без негово знание и съгласие. На следващия
ден, посетил клон на „Банка ДСК" АД и подал писмен сигнал за неразрешените и
неоторизирани банкови преводи. След извършена проверка по случая „Банка ДСК" АД го
уведомила, че не са налице данни оспорените трансакции да са неразрешени; че съгласно
ОУ, ищецът носи отговорността и е обвързан от всички действия, извършени чрез
електронните канали от негово име; и че нерегламентираните трансакции от сметката на
ищеца са в резултат от неизпълнение на задълженията му по чл. 75 т. 1 и т. 3 от ЗПУПС,
както и по ОУ на банката, тъй като не бил предприел всички разумни действия за запазване
на персонализираните средства за сигурност и устройства за ползване на интернет
банкирането. Тъй като операциите били вече извършени, не било възможно
възстановяването на сумите без съгласието на получателите на преводите и банката отказала
да възстанови сумите, предмет на оспорените банкови операции. Твърди, че посочените
банкови преводи не са извършени от него и не познава лицата, в чиято полза са наредени
сумите, че никога не е предоставял на никого своите банкови карти и данни за достъп до
електронните канали на Банка ДСК и не е способствал за разкрИ.е на персонализираните
средства за сигурност на платежния инструмент, предоставен му от Банката. Въпреки
подадения сигнал банката осчетоводила трансакциите, събрала и такси върху тях, съотв. в
размер на 1,00 и 0,50 лева и не спряла същите. За неразрешените платежни операции подал
сигнал до ОД на МВР – Варна, като по случая се водела проверка. Счита, че ответникът
неоснователно отказва да възстанови сумите, предмет на неразрешените банкови операции.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, в който
заявява, че искът е неоснователен. Не оспорва, че на 01.04.2023г. са извършени двете
банкови операции с получатели И. И.ов и М. Д., че същите са оспорени и че сумата не е
възстановена на ищеца. Оспорва се всички останали твърдения в исковата молба. Счита, че
оспорените трансакции следва да се приемат за валидни, саморъчно подписани от ищеца
електронни документи и изявления. Поддържа, че банката е спазила всички договорно
установени задължения и не носи отговорност за възстановяване на сумите. Прави
възражение, че ищецът е проявил груба небрежност към предоставената му информация за
извършване на електронни плащания, поради което трансакциите следва да останат за
негова сметка.
С обжалваното решение първоинстанционният съд изцяло е отхвърлил предявените
искове.
Първоинстанционното решение е постановено от надлежен съдебен състав, в рамките
на предоставената му правораздавателна компетентност, поради което е валидно.
Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните процесуални
предпоставки във връзка със съществуването и упражняването на правото на иск при
постановяване на съдебното решение, обуславя неговата допустимост, поради което
въззивният съд дължи произнасяне по съществото на спора.
Като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в
жалбата и отговора, съдът приема за установено от фактическа и правна страна,
следното:
Предявените искове са с правно основание чл. 79, ал. 1 от Закона за платежните
услуги и платежните системи (ЗПУПС). Дадената от първоинстанционния съд правна
квалификация на спора е правилна.
Съгласно чл. 79, ал. 1 от ЗПУПС, в случай на неразрешена платежна операция
доставчикът на платежни услуги на платеца му възстановява незабавно стойността на
неразрешената платежна операция и във всеки случай не по-късно от края на следващия
работен ден, след като е забелязал или е бил уведомен за операцията, освен когато
доставчикът на платежни услуги на платеца има основателни съмнения за измама и уведоми
съответните компетентни органи за това. Когато е необходимо, доставчикът на платежни
услуги на платеца възстановява платежната сметка на платеца в състоянието, в което тя би
се намирала, ако не беше изпълнена неразрешената платежна операция.
Неразрешена платежна операция е тази, която не изпълнява изискванията на
разпоредбите на чл. 70 ал. 1 – 3 от ЗПУПС, съгласно които: Платежната операция е
3
разрешена, ако платецът я е наредил или е дал съгласие за изпълнението й. При липса на
съгласие платежната операция е неразрешена. Разрешението от платеца се дава преди
изпълнението на платежната операция или ако е уговорено между платеца и неговия
доставчик на платежни услуги – след изпълнението на операцията.
Доказването на автентичността и точното изпълнение на платежна операция е
регламентирано в чл. 78 от ЗПУПС. Когато ползвателят на платежна услуга твърди, че не е
разрешавал изпълнението на платежна операция или че е налице неточно изпълнена
платежна операция, доставчикът на платежната услуга носи доказателствената тежест при
установяване автентичността на платежната операция, нейното точно регистриране,
осчетоводяването, както и за това, че операцията не е засегната от техническа повреда или
друг недостатък в услугата, предоставена от доставчика на платежни услуги. Установяването
на автентичността е процедура, която позволява на доставчика на платежна услуга да
провери правомерното използване на конкретен платежен инструмент, включително
неговите персонализирани средства за сигурност. Използването на конкретен платежен
инструмент се определя от правилата и процедурите на доставчика на платежни услуги по
изпълнение на съответната платежна операция. Когато ползвателят на платежна услуга
твърди, че не е разрешавал платежна операция, регистрираното от доставчика на платежни
услуги използване на платежен инструмент не е достатъчно доказателство, че платежната
операция е била разрешена от платеца или че платецът е действал чрез измама, или че
умишлено или при груба небрежност не е изпълнил някое от задълженията си по чл. 75.
Доставчикът на платежни услуги представя доказателства, че е налице измама или груба
небрежност от страна на ползвателя на платежни услуги.
Съответно, чл. 80, ал. 3 от ЗПУПС придвижа, че платецът понася всички загуби,
свързани с неразрешени платежни операции, когато ги е причинил чрез измама или с
неизпълнението на едно или повече от задълженията си по чл. 75 умишлено или поради
груба небрежност. В тези случаи платецът понася вредите независимо от размера им.
Предвид така очертаната правна уредба, първият елемент от фактическия състав на
правото на платеца, в случая ищеца в първоинстанционното производство, да иска
възстановяване стойността на неразрешените платежни операция е съществуването на
облигационна обвързаност между него и ответника с предмет предоставяне на платежни
услуги, което в случая е безспорно установено.
Между страните е сключен Договор за платежна сметка, по който въззивникът Н. Н.
(ищец в първоинстанционното производство) има качеството на титуляр на разплащателна
сметка с *****, открита и водена от въззиваемата страна (ответник). Meжду страните е
сключен и рамков договор за предоставяне на платежни услуги от 30.12.2021 г. и
допълнително споразумение към същия за открИ.е и обслужване на стандартна
разплащателна сметка в щатски долари. Страните са подписали четири допълнителни
споразумения, сключени съответно на дати 04.01.2021 г., 08.02.2021 г., 30.12.2021г. и
02.04.2023г., всяко от които е за предоставяне на електронни услуги от банката. С
допълнителните споразумения банката се е задължила да предостави, а въззивникът се е
съгласил да ползва услугата по извършване на преводи по сметки на трети лица и/или по
сметки в други банки (активен достъп), като подписването на платежните операции през
ДСК Директ да бъде извършвано чрез използване на комбинация от цифров сертификат,
издаден от Банка ДСК, ПИН за него и еднократен SMS код за потвърждаване на превод,
който е следвало да се получава на телефонен номер ********, ползван лично от Н. Е. Н.. В
последното допълнително споразумение въззивникът е потвърдил, че е получил плик с
потребителски идентификатори (потребителско име и парола) за ДСК „Директ“, както и че
се задължава да спазва ОУ на банката за предоставяне на платежни услуги. По същество се
касае за предоставяне на възможност за извършване на платежни операции, инициирани от
разстояние, т.е. инициирани по интернет или посредством устройство, което може да се
използва за дистанционна връзка.
На следващо място, безспорно е установено, че на 01.04.2023 г. от левовата сметка на
ищеца са били извършени два парични превода в полза на трети лица – единият в размер на
9 990,00 лв. по банкова сметка с титуляр И. И.ов и вторият – в размер на 9 680,00 лв. по
банкова сметка с титуляр М. Д.. Малко преди това е извършен трансфер на сумата 5 980,00
USD от сметката на ищеца в щатски дори по сметката му в левове – и двете водени от
4
ответното дружество.
Ищецът е получил три текстови съобщения на личния си телефонен номер ******,
изпратени му от ответника Банка ДСК, съответно, в 17.31 часа 17.34 часа и 17.39 часа на
01.04.2023 г., съдържащи авторизационни кодове за наредените преводи.
Около 01:00ч. на 02.04.2023 г. ищецът уведомил банката по телефона, че процесните
банкови операции са извършени без негово знание и съгласие, по късно през деня посетил
клон на „Банка ДСК" АД и подал писмен сигнал, с който оспорил трансакциите.
За установяване автентичността на оспорените платежни операции, тяхното точно
регистриране, както и че операциите не са засегнати от техническа повреда или друг
недостатък в услугата, предоставена от доставчика на платежни услуги, по искане на
ответника е допусната и приета съдебна компютърно-техническа експертиза, заключението
на която съдът кредитира като обективно и компетентно дадено. Видно от заключението, IP
адресът от които са направени заявките за извършване на оспорените трансакции е ****, а
устройството е модел *****. Потвърждава се от експертизата, че кодовете за преводите са
получени в 17:34 и 17:39 на 01.04.23г. на номер *******, който е избран от ищеца за
получаване на еднократни кодове за потвърждение чрез СМС.
Според вещото лице, за да се извърши смяна на ПИН код е необходимо да се влезе в
системата „ДСК Директ“ с валидно потребителско име и парола и информация за стария
ПИН код, който трябва да бъде сменен. Банката не извършва друга проверка по
идентификацията на лицето, титуляр на сметката, различна от потребителско име и парола
за „ДСК Директ“, както и допълнително регистриран в системата мобилен апарат и ПИН
код за „ДСК Смарт“.
От събраните по делото доказателства – писмени и експертно заключение, се
установява, че ответникът в качеството му на доставчик на платежни услуги е изпълнил
точно задълженията си във връзка с установяване автентичността на платежната операция,
нейното точно регистриране и осчетоводяване. Установено е, че операцията не е засегната
от техническа повреда или друг недостатък в услугата. Ответникът е изпълнил процесните
платежни операции при спазване на реда и начина, уговорени в сключения между Банка
ДСК и ищеца договор за достъп до електронните канали на Банка ДСК. Операциите са
потвърдени в 17:34 ч. и в 17,39 ч. на 01.04.2023 г. посредством комбинация от персонален
цифров сертификат, издаден от Банка ДСК, въведен правилен четирицифрен ПИН код за
сертификат и еднократен SMS код с временна валидност, изпратен до и респ. получен на
мобилен телефонен номер, посочен от ищеца и регистриран в Банка ДСК за изпращане на
кодове за потвърждаване на преводи - ********. Следователно, установено е, че платежните
нареждания са подписани с валиден електронен подпис, който страните са признали за
правно валиден подпис по смисъла на Закона за електронния документ и електронните
удостоверителни услуги (чл. 62.7. от Общи условия на Банка ДСК за предоставяне на
платежни услуги) – комбинация от цифров сертификат, ПИН за него и еднократен SMS код.
Както беше посочено по-горе, съгласно чл. 78, ал. 4 от ЗПУПС, когато ползвателят на
платежна услуга твърди, че не е разрешавал платежна операция, регистрираното от
доставчика на платежни услуги използване на платежен инструмент не е достатъчно
доказателство, че платежната операция е била разрешена от платеца или че платецът е
действал чрез измама, или че умишлено или при груба небрежност не е изпълнил някое от
задълженията си по чл. 75. Тежестта за доказване, че е налице измама, умисъл или груба
небрежност от страна на ползвателя на платежни услуги, се носи от доставчика на платежни
услуги, в случая ответника „Банка ДСК“.
Съдът намира, че ответникът – въззиваема страна – не е установил чрез пълно и
главно доказване възражението си, че ищецът при груба небрежност не е изпълнил някое от
задълженията си по чл. 75, а именно, да използва платежния инструмент в съответствие с
условията за неговото издаване и използване; да уведомява доставчика на платежни услуги
или упълномощено от него лице за загубване, кражба, присвояване или неразрешена
употреба на платежния инструмент незабавно след узнаването; след получаване на
платежния инструмент да предприеме всички разумни действия за запазване на неговите
персонализирани средства за сигурност, включително да не записва каквато и да е
информация за тези средства за сигурност върху платежния инструмент и да не съхранява
5
такава информация заедно с платежния инструмент.
Сам по себе си фактът, че платежните операции са изпълнени при правилно
използвана комбинация от цифров сертификат, ПИН за него и еднократен SMS код, не е
достатъчен да установи, че платежната операция е била разрешена от платеца или че
платецът е действал при груба небрежност. От събраните по делото доказателства се
установяват факти, от които не може по несъмнен начин да се заключи наличие на виновно
неизпълнение на задълженията на ищеца при груба небрежност.
Установено е, че четирицифрения ПИН код за потвърждаване на платежните
операции е променен на 01.04.2023 г. в 16:15 от IP адрес *****. Според IP локатора, това е
адрес, принадлежащ на адресното пространство на А1 и най-вероятно се намира в София
или Варна. Ответникът не е ангажирал доказателства, които да свързват този IP адрес с
ищеца.
IP адресът, от който са направени оспорените три броя банкови операции ****
принадлежи на адресното пространство на А1 и най-вероятно се намира в Кюстендил. Този
ІР адрес също не съвпада с адресите, които ищецът използва обичайно за извършване на
онлайн банкови операции, а именно ******.
От заключението на вещото лице се установява още, че ищецът е използвал при
извършване на операции друго мобилно устройство – ******, а не *****, с което са
наредени процесните трансакции.
Установено е, че СМС кодът не може да бъде получен на друг номер, но вещото лице
сочи, че е възможно клониране на СИМ картата, което може да се случи както чрез
физически достъп до СИМ картата, така и чрез мобилния оператор.
От официалната информация, предоставена от мобилния оператор „А1 България“
ЕАД, е видно, че същият не поддържа услуга клониране на СИМ карта или номер, а при
ползване на услугата Extra SIM, SMS се получава от основния номер. Това, обаче, не
означава, че не съществува техническа възможност за клониране на СИМ картата,
съответно, клонираната СИМ карта да бъде използвана на друго мобилно устройство, от
което да се наредят оспорените трансакции. Мобилният оператор е посочил още, че достъп
до информация за потребителя на динамичен IP адрес може да има след проверка на
трафичните данни, но по делото не са налице данни да е извършена такава проверка.
Вещото лице изрично посочва, че при извършване на процесните трансакции е
използвано различно устройство, което е било регистрирано на 01.04.2023 г., след което са
извършени операциите. Посочва, че информация за притежателя на това устройство може да
се изиска от доставчика на мобилни услуги А1, но по делото такава информация не е
налична. Изрично заявява, че няма 100 % сигурна система и е възможно да се открадне
парола.
Ноторно известно е, че компонентите за сигурност (потребителско име и парола за
вход в системата, ПИН код и SMS код) могат да се компрометират от компютърни вируси,
фишинг атаки и др., затова е неоснователен доводът на въззиваемата страна, че само и
единствено ползвателят, респ. някой, на когото ползвателят проявявайки груба небрежност е
дал възможност да получи информацията, знае необходимите данни за достъп и ползване на
банкирането. Т. нар. „хакери“ биха могли да инсталират зловреден софтуер без съгласието
или знанието на потребителя и да получат достъп до информацията, която целевият
потребител не иска да даде на никого. Посредством такъв софтуер би могъл да се получи
скрийншот от дейност, която потребителят извършва на компютърното устройство, запис на
всички екранни дейности като MP4 видеоклипове, да се гледа това, което човек прави на
компютъра, да се запише натискането на всеки клавиш, да се шпионира мобилен телефон и
пр. (информация как работят различни легални шпионски софтуери може да се намери напр.
на *********.
При положение, че обективно е налице техническа възможност за неправомерен
достъп до чувствителна информация на различни компютърни устройства на потребителя,
без последният да знае за това, от факта, че данните за достъп до приложението са
използвани за извършване на платежна операция, не може да се направи несъмнен извод, че
платецът е проявил груба небрежност и не е изпълнил задължението си за запазване на
6
неговите персонализирани средства за сигурност.
От събраните по делото доказателства се установяват обстоятелства, които сочат на
възможност ищецът да е станал жертва на измама от страна на трето лице – използване на
различни от обичайните за платеца IP адреси, използване на различно от използваното до
този момент мобилно устройство, смяна на персоналния ПИН за идентификация
непосредствено преди извършване на оспорените трансакции. За пълното изясняване на тези
обстоятелства по делото не са ангажирани доказателства от страна на ответника. Измама,
умисъл или груба небрежност от страна на платеца не се презюмира, а подлежи на пълно и
главно доказване от доставчика посредством допустимите от закона доказателствени
средства. Такова пълно доказване по делото не е проведено.
За пълнота следва да се посочи, че ищецът не твърди в исковата молба или в хода на
делото, че след извършване на оспорените трансакции е сменил своя ПИН за цифров
сертификат. Посочено е, че е сменил ПИН на банковите си карти, което е нещо различно.
Поради това, неправилен е извода на районния съд, че твърденията на ищеца, че
трансакциите са извършени без негово знание се явявали крайно недостоверни.
Ето защо, след като платежните операции са оспорени от платеца, относно
отговорността на доставчика за неразрешените платежни операции от 01.04.2023 г. следва да
намери приложение общото правило на чл. 79, ал. 1 и 2 ЗПУПС и сумата в размер на 19
671,50 лв. следва да се възстанови изцяло от банката по сметката на ищеца-платец като по
този начин задължената платежна сметка се възстанови в състоянието, в което би се
намирала, ако не бяха изпълнени неразрешените платежни операции.
Искът е основателен и неправилно е бил отхвърлен от районния съд.
Основателна е и акцесорната претенция за обезщетение за забава в размер на
законната лихва за периода от датата на подаване на исковата молба – 23.06.2023 г. до
окончателното издължаване.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на въззивника ще се присъдят съдебно-деловодни
разноски за производството пред ВОС в размер на 2 601,43 лева, от които 2 200 лева
адвокатско възнаграждение, и пред ВРС в размер на 3 107,73 лева, от които 2 200 лева
адвокатско възнаграждение. Съдът намира за неоснователно възражението за прекомерност
на заплатените адв. възнаграждения. Същите съответстват на фактическата и правна
сложност на делото и положения от адвоката труд.
Мотивиран от изложеното, съставът на въззивния съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 1333/17.04.2024 г., постановено по гр.д. № 8118/2023 г. по
описа на Районен съд – Варна, с което са отхвърлени исковете на Н. Е. Н., ЕГН **********,
гр. Варна, с правно основание чл.79, ал.1 от Закона за платежните услуги и платежните
системи, за осъждане на ответника „Банка ДСК" АД, ЕИК *********, да му заплати сумата
от 19 671,50 лв., представляваща стойността на извършени на 01.04.2023г. две на брой
неразрешени платежни операции и преводни такси от неговата банкова сметка с ****, както
следва: единия: в размер на 9 990,00лв - незабавен кредитен превод BLINK по сметка с ****
с титуляр И. И.ов и основание: захранване; и вторият: в размер на 9 680,00 лв - паричен
превод по сметка с IBAN: ***** с титуляр М. Д. и основание за превода: захранване, ведно
със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда -
23.06.2023 г. до окончателното плащане на сумата, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Банка ДСК" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. „Московска“ № 19, да заплати на Н. Е. Н., ЕГН **********, гр. Варна, сумата
от 19 671,50 лв., представляваща стойността на извършени на 01.04.2023 г. две на брой
неразрешени платежни операции и преводни такси от банкова сметка на ищеца с ****, както
следва: трансакция на сума в размер на 9 990,00лв – незабавен кредитен превод BLINK по
сметка с **** с титуляр И. И.ов и основание: захранване; трансакция на сума в размер на 9
7
680,00 лв. – паричен превод по сметка с IBAN: ***** с титуляр М. Д. и основание за
превода: захранване; преводни такси в размер на 1,50 лева, ведно със законната лихва върху
присъдената сума от датата на подаване на исковата молба в съда – 23.06.2023 г. до
окончателното плащане.
ОСЪЖДА „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, ул. „Московска“ № 19, да заплати на Н. Е. Н., ЕГН **********, гр. Варна,
сторените съдебно-деловодни разноски в размер на 2 601,43 лева за производството пред
ВОС и 3 107,73 лева за производството пред ВРС, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен
срок от връчването му на страните при условията на чл. 280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8