№ 136
гр. Елхово, 18.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕЛХОВО, I -ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
осми декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Яна В. Ангелова
при участието на секретаря Пенка Н. Николова
като разгледа докладваното от Яна В. Ангелова Гражданско дело №
20212310100543 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 238 и сл. ГПК за постановяване на
неприсъствено решение.
Образувано е по искова молба на „ЮБЦ“ ЕООД, с ЕИК***, чрез
пълномощник адв. В.Г. със съдебен адрес в гр. София, против ЕЛ. АС. М., с
ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес гр. Елхово, ул. „*** №26, с
която по реда на чл. 422, вр. чл.415, ал.1, т.2 от ГПК е предявен иск за
установяване на вземането на ищеца, за което против ответникът е била
издадена Заповед за изпълнение №131 от 12.05.2021г. по ч. гр.д. № 475/2020
година по описа на РС – Елхово.
В исковата молба се излага, че между ответникът мобилният
оператор „Българска телекомуникационна компания" ЕАД на 12.01.2017
година е бил сключен договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги
с клиентски номер 16193278001 за мобилен номер *** с избрана абонаментна
програма VIVACOM Smart М със стандартен месечен абонамент в размер на
23.99 лв. на месец, с уговорен срок на действие на договора 24 месеца, или до
12.01.2019г. Въз основа на са този договор са били издадени фактури за
потребените от ответника електронни съобщителни услуги за период на
потребление от 08.04.2017г. до 07.08.2017г. на стойност 149.87 лв. Абонатът е
потребил и не е заплатил мобилни услуги, фактурирани за четири
последователни отчетни месеца - за месец май, юни, юли и август 2017г.
Неизпълнението на задълженията на абоната - длъжник е обусловило правото
на мобилния оператор „Българска телекомуникационна компания" ЕАД да
прекрати едностранно предсрочно договора на 10.08.20217г. и да претендира
обезщетение за неизпълнение на договора /неустойка/ в размер на 59.50 лева,
за което е издадена фактура № **********/08.09.2017г. Правото на мобилния
1
оператор да претендира обезщетение за неизпълнение се основава на изрична
клауза в индивидуалните договори, съгласно която: С прекратяване на
договора се прекратяват и всички допълнителни споразумения към него,
включително и тези за допълнителни услуги. В случай, че договора бъде
прекратен преди изтичането на уговорения между страните срок по искане
или по вина на абоната, включително при неплащане на дължими суми,
абонатът дължи на „БТК“ ЕАД неустойка в размер на всички месечни
абонаментни цени, включително за допълнителни услуги със срочен
абонамент, за които договорът се прекратява, без отстъпки, за периода от
прекратяване до изтичане на уговорения минимален срок, като максималният
размер на обезщетението не може да надвишава трикратния размер на
месечните абонаменти за услугите на срочен абонамент по техния стандартен
размер без отстъпка.
Ищецът обосновава правният си интерес от предявяването на иска с
два договора за цесия: договор за цесия от дата 16.10.2018 г. с който
вземането в размер 59.50 лева спрямо длъжника ЕЛ. АС. М., е било
прехвърлено от „Българска телекомуникационна компания" ЕАД на „С. Г.
Груп" ЕАД и договор за цесия от дата 01.10.2019г., с който „С. Г. Груп“ ЕАД
е прехвърлило придобитото от „Българска телекомуникационна компания“
ЕАД вземане спрямо длъжника ЕЛ. АС. М., на „ЮБЦ" ЕООД. Твърди, че
длъжникът е уведомен за двете цесии на основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД на
12.11.2019г. Доказателства за това не са приложени към исковата молба,
поради което следва да се приеме, че ищецът е уведомен за цедирането на
задълженията му с връчването на препис от исковата молба на 09.09.2021г.
За дължимите от ответника суми по договора ищецът като заявител
е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. По ч.
гр. д. № 475/2020г. по описа на PC Елхово е била издадена заповед за
изпълнение, връчена на длъжника при условията на 47, ал. 5 от ГПК, поради
което съдът е дал на заявителя срок, в който да предяви иск за установяване
на вземането си против длъжника.
Ищецът желае съдът да постанови решение, с което да признае за
установено по отношение на ответника, че към него съществува изискуемо
вземане на ищеца в размер 59.50 лева, представляващи неустойка за
предсрочно прекратяване на договор с клиентски номер 16193278001 от
12.01.2017г., сключен между ответника и мобилния оператор „Българска
телекомуникационна компания“ ЕАД, която сума представлява сбор от
трикратния размер за месечните такси на всяка абонаментна услуга от
сключения договор, за което издадена фактура № ********** от 08.09.2017г.
за периода от 08.08.2017г. - 07.09.2017г.
Ищецът претендира присъждане на направените от него разноски в
исковото и в заповедното производство.
В законоустановения едномесечен срок по чл. 131 ГПК ответникът,
редовно уведомен, не е депозирал писмен отговор, не е изразил становище по
2
исковата молба и не е ангажирал доказателства. Не се е явил в съдебно
заседание, редовно призован.
С писмена молба, депозирана в съда на 01.12.2021г. процесуалният
представител на ищцовото дружество е направил искане за постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, предвид
направеното от процесуалния представител на ищеца искане по чл. 238, ал. 1
ГПК намира, че следва да постанови неприсъствено решение срещу ответника
по следните съображения:
В едномесечния преклузивен срок ответникът не е представил
отговор на исковата молба, не се е явил в първото съдебно заседание по
делото, като не е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие. В
същото време на ответникът е редовно връчен препис от исковата молба и
приложенията към нея с указание за възможността за представяне на отговор
в едномесечен срок, както и е редовно призован за насроченото съдебно
заседание.
От друга страна са налице и предпоставките на чл. 239, ал. 1 ГПК за
постановяване на неприсъствено решение, а именно: с акта на съда по чл. 131
ГПК и с призовката за съдебно заседание на ответника са указани
последствията от неспазването на сроковете за размяна на книжата и от
неявяването му в съдебно заседание. С оглед посочените в исковата молба
обстоятелства и представените с нея писмени доказателства– Договор за
цесия от 16.10.2018г., Договор за цесия от 01.10.2019г., Извлечение от
Приложение №1 към Договор за цесия от 01.10.2019г., Договор за мобилни
услуги с клиентски номер 16193278001, заверени копия от фактури, Общи
условия на мобилния оператор, уведомление за цесия, които не са оспорени
от ответника, както и от приложеното ч.гр.д. № 475/2020г. по описа на РС –
Елхово, съдът намира, че искът е вероятно основателен. В този смисъл ЕРС
счита, че са налице условията за постановяване на неприсъствено решение за
уважаване на предявения иск, без да мотивира съдебния акт по същество – чл.
239, ал. 2 ГПК.
По ч.гр.д. № 475/2020 година по описа на РС – Елхово, ищецът в
настоящото производство е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК, въз основа на което съдът е издал Заповед за
изпълнение № 131 от 12.05.2021г., с която е разпоредил на длъжника ЕЛ. АС.
М., ЕГН **********, да заплати на кредитора „ЮБЦ” ЕООД, с ЕИК ***, сума
в размер на 59.50 лева, представляваща обезщетение за неизпълнение на
договори с клиентски номер 16193278001 от дата 06.01.2017г. и дата
12.01.2017г., обективирано във фактура № **********/08.09.2017 г.,
3
сключени между длъжника ЕЛ. АС. М. и „Българска телекомуникационна
компания" ЕАД, ЕИК: 8316421***, което вземане последователно е
прехвърлено от „Българска телекомуникационна компания" ЕАД на "С. Г.
Груп" ЕАД, с ЕИК: *** с договор за цесия от дата 16.10.2018г, и от "С. Г.
Груп" ЕАД, с ЕИК: *** на „ЮБЦ" ЕООД ЕИК *** с договор за цесия от дата
01.10.2019г., както и разноски по делото в размер на 208.00 лева, включващи
държавна такса за образуване на настоящото производство в размер на 25.00
лева и адвокатско възнаграждение в размер на 180.00 лева.
Тъй като заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на
чл. 47 от ГПК – чрез залепване на уведомление, на основание чл. 415, ал.1, т.2
от ГПК на заявителя е указано да предяви в едномесечен срок от
съобщаването установителен иск по чл. 422 от ГПК относно вземането си
против длъжника. Искът е предявен в дадения от съда срок.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави
следните правни изводи:
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 415, ал.1, т.2 ГПК, във
вр. с чл.124, ал.1 ГПК, във вр. 92 ЗЗД, вр. с чл.99, ал.3 от ЗЗД.
Предявеният иск е процесуално допустим като предявен от и срещу
процесуално легитимирани страни при наличие на правен интерес с оглед
разпоредбата на чл.415, ал.1, т.2 ГПК.
Съдът намира, че са налице и материалноправните предпоставки за
постановяване на неприсъствено решение – чл.239, ал.1 ГПК. На страните са
указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и от
неявяването им в съдебно заседание.
Наведените в исковата молба факти обосновават в достатъчна
степен основателността на исковата претенция и се подкрепят от
представените писмени доказателства досежно факта на дължимостта на
търсената сума.
Ето защо, съдът намира предявения иск за вероятно основателен,
поради което постановява настоящото решение, основаващо се на наличието
на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, без да
мотивира решението по същество.
По делото не са налице доказателства за изършено изцяло или
частично плащане от страна на ответника на претендираната сума от ищеца.
Исковата претенция следва да се уважи изцяло, така както е
предявена.
По разноските:
Съгласно ТР №4/2013 год. от 18.06.2014 год. с решението по
установителния иск съдът се произнася по дължимостта на разноските за
заповедното производство, относно размера им, както и разпределя
отговорността за заплащането на тези разноски съобразно отхвърлената и
уважената част на иска.
4
Предвид изхода на делото, ищецът има право на разноски в пълен
размер.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените
в заповедното производство разноски в общ размер на 205.00 лева, от които
25.00 лева заплатена държавна такса и 180.00 лева заплатено адвокатско
възнаграждение, както и направените в настоящото производство разноски в
общ размер на 205.00 лева от които 25.00 лева заплатена държавна такса и
180.00 лева заплатено адвокатско възнаграждение,
На основание чл.240, ал.1 от ГПК препис от неприсъственото
решение следва да се връчи на страните, като ответника, срещу който то е
постановено, в едномесечен срок от това връчване, има възможност да поиска
от въззивния съд /ЯОС/ отмяна на решението, ако е бил лишен от възможност
да участва в делото поради ненадлежно връчване или невъзможност да узнае
своевременно за връчването на преписа от исковата молба или призовките за
съдебното заседание или невъзможност да се яви лично или чрез повереник
поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могъл да преодолее,
както и че може да предяви с иск същото право или да го оспори, когато се
намерят новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от
съществено значение за делото.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.239, вр. с чл.238,
ал.1 от ГПК, Елховският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 415, ал.1, т.2 ГПК,
вр. чл.124, ал.1 ГПК, вр. 92 ЗЗД, вр. чл.99, ал.3 от ЗЗД, че в полза на „ЮБЦ”
ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. София, 1404, р-н
„Триадица“, ***“ №***, вх. В, ет.8, съдебен адрес гр. София, бул. „*** №***,
вх.В, ет.8, ап.22, адв. В.Г. по отношение на ЕЛ. АС. М., ЕГН **********, с
настоящ адрес: гр. Елхово, ул. „*** № 26, обл.Ямбол, съществува вземане за
сумата от 59.50 /петдесет и девет лева и петдесет стотинки/ лева,
представляваща обезщетение за неизпълнение на договор с клиентски номер
16193278001 от дата 12.01.2017 г., сключени между и „Българска
телекомуникационна компания“ ЕАД, прехвърлено с Договор за цесия от
16.10.2018г. на „С. Г. Груп" ЕАД, с ЕИК: *** и с Договор за цесия от
01.10.2019г. на „ЮБЦ" ЕООД ЕИК ***, за която сума е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 131 от 12.05.2021
година по ч. гр. д. № 475/2020 година по описа на РС – Елхово.
ОСЪЖДА ответникът ЕЛ. АС. М., ЕГН **********, да заплати на
ищеца „ЮБЦ” ЕООД, с ЕИК ***, направените в заповедното производство
разноски в общ размер на 205.00 лева, от които 25.00 лева заплатена
държавна такса и 180.00 лева заплатено адвокатско възнаграждение,
ОСЪЖДА ответникът ЕЛ. АС. М., ЕГН **********, да заплати на
5
ищеца „ЮБЦ” ЕООД, с ЕИК ***, направените в настоящото производство
разноски в общ размер на 205.00 лева, от които 25.00 лева заплатена
държавна такса и 180.00 лева заплатено адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО съгласно разпоредбата на чл.239, ал.4 от ГПК, не
подлежи на обжалване.
На основание чл.240, ал.1 от ГПК препис от неприсъственото
решение да се връчи на страните.
Препис от решението да се изпрати за прилагане по ч.гр.д. №
475/2020г. по описа на ЕРС.
Съдия при Районен съд – Елхово: _______________________
6