О П Р Е Д Е Л Е Н И
Е
№
гр. Русе, 01 септември 2021 год.
Административен съд Русе,
ІІІ-и състав, в закрито съдебно заседание на 01
септември
през две хиляди двадесет и първа година в състав:
Съдия:
Диан Василев
След като разгледа докладваното от съдията
административно дело № 546 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 166, ал.4 от АПК
(Административно-процесуален кодекс).
Основното производство по делото е
образувано след постъпила жалба от „Феникс 2” ООД ЕИК ********* и Д.И.Д., действащи
чрез адв. Д.Т.С.,*** срещу заповед РД-14-2157/14.07.2021 г., издадена от В.Ш. - директор на Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“ - Русе.
Със заповедта на дружеството е
наложена ПАМ(принудителна административна мярка) по реда на чл. 106a, ал. 1,
точка 3, буква „б” от Закон (ЗАвП) - временно спиране от движение на моторно
превозно средство, с което се извършва : „обществен превоз на пътници по
автобусни линии под формата на случаен или специализиран превоз, превоз за
собствена сметка или таксиметров превоз - до заплащане на наложената с
наказателно постановление глоба за извършеното нарушение ”. Наложена е спрямо
моторно превозно средство автобус марка Мерцедес „Спринтер“ З16 ЦДИ категория - М2, с рег. №
ВТ 7914 КР, собственост на „Феникс 2” ООД, чрез сваляне и отнемане на табела с регистрационен
номер ВТ 7914 КР и отнемане на свидетелство за регистрация на МПС *********,
издадено на 21.08.2019 г.
Със същата заповед, по т.2 от
диспозитива й на Д.И.Д., в качеството му на водач на същото МПС, на основание чл.
106а, ал. 1, т. 4, буква „в” и ал. 2, точка 3 от ЗАвП е наложена ПАМ временно отнемане
на свидетелството му за управление на МПС № ********* и контролният талон към
него, за срок от една година.
В жалбата е направено и особено
искане за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на
заповедта.
Съображенията, които излага адвоката
на оспорващия, подкрепящи направеното особено искане и убеждаващи съда, че
допуснатото по силата на закона предварително изпълнение би могло да причини на
оспорващия значителна или трудно поправима вреда, противопоставима на
публичният интерес, в защита на който законодателят го е допуснал са следните:
Договорът за превоз с маршрутно разписание по
автобусна линия Бяла Беляново следвало
да се изпълнява с процесното МПС, а изземването на регистрационната табела и СР
МПС с обжалваната заповед препятствало извършване на тази дейност с автобуса,
което води до имуществени вреди за дружеството.
За препитанието на водача също било
необходимо да управлява МПС, което е свързано с работата му. Поради изземването
на СУ МПС с обжалваната заповед, той не можел повече да работи, което съществено
затруднява реализирането на доходи, още повече в усложнената икономическа
обстановка заради пандемията от Ковид-19.
Не на последно място, че с
обжалваната заповед за прилагане на ПАМ се ограничавали правата на адресатите й
и на обществото в степен, надхвърляща преследваната от закона цел. Спирането от
движение на автобуса и отнемането на СУ МПС на водача оставяло населените места
по автобусна линия Бяла -Беляново без достъп до обществен транспорт, а водачът
на автобуса без препитание. Водачът бил нает по договор с Агенцията по
заетостта за осигуряване на заетост по проект „Заетост за теб”, финансиран от
Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”, съфинансирана от
Европейския съюз чрез Европейския социален фонд, което от една страна било
пречка за освобождаването му от работа, а от друга страна поради наложената ПАМ
е в невъзможност да изпълнява трудовите си функции. Това, както и временното
спиране на автобуса от движение, оставяло населените места по автобусна линия
Бяла - Беляново без достъп до обществен транспорт, което ограничава права в
степен, надхвърляща преследваната от закона цел.
С искането не се представят никакви
доказателства в насока на доводите, аргументите по искането за спиране, които
изглеждат много логични и последователни. Не се сочат нови факти и
обстоятелства, от които да се обоснове настъпването на тези значителни или
трудно поправими вреди от предварителното изпълнение - изискване, заложено в
чл.166, ал.4, вр. с ал.2 от АПК.
Русенският административен съд, след преценка на събраните по делото
писмени доказателства, прие че искането за спиране на допуснатото предварително
изпълнение по закон на заповед
РД-14-2157/14.07.2021 г. се явява процесуално допустимо, отправено от надлежни страни, имащи
право и интерес от това, като пряко засегнати от оспорения от тях акт.
Съгласно разпоредбата на чл. 107, ал. 1 от ЗАвП,
принудителните административни мерки по чл. 106 и чл. 106а се прилагат с
мотивирана заповед на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „АА“ или упълномощени от него длъжностни лица.
Заповедта, съгласно ал. 2 на същата разпоредба, може да бъде обжалвана по реда
на АПК, като по силата на ал. 3 на цитираната норма, подадената жалба не спира
изпълнението на приложената административна мярка.
Когато законът разпорежда предварителното изпълнение на
определена категория актове, той презумира съществуването на една, повече или
на всички предпоставки по чл. 60 от АПК. Същевременно презумпцията по чл. 107, ал. 3 от ЗАвП за наличието на
условия, обосноваващи предварителното изпълнение на административния акт, не е
необорима.
Специалният Закон за автомобилните превози не предвижда
основания за спиране изпълнението на визираните в чл. 106а, ал. 1 от ЗАвП
заповеди, поради което с оглед препратката на чл. 107, ал. 2 от ЗАвП се прилага
нормата на чл. 166, ал. 2, вр. ал. 4 от АПК.
Във всеки един конкретен случай съдът, разглеждащ
искането за спиране по чл. 166, ал. 2 от АПК на актове по чл. 106а, ал. 1 от ЗАвП,
преценява дали незабавното изпълнение може да причини значителна или трудно
поправима вреда на адресата, която да бъде противопоставена на презумираните
предпоставки по чл. 60, ал. 1 от АПК.
Следователно, за да бъде спряно предварителното
изпълнение на акта, жалбоподателят следва да заяви и докаже вида
и вероятността за настъпване на твърдените от него вреди от изпълнението, за да
се прецени дали те са значителни и/или трудно поправими, като основание за
спиране изпълнението на заповедта. В тежест на молителя е да посочи вредите и
да представи доказателства за вида им и за вероятността те да настъпят, ако
обжалвания административен акт бъде изпълнен преди съдът да се произнесе по
неговата законосъобразност.
Съответно съдът, разглеждащ искането за спиране,
преценява дали потенциалната увреда може да бъде противопоставена на
предпоставките по чл. 60, ал. 1 АПК и на целите, които законът поставя с
предварителното изпълнение на заповедта по чл. 106a, ал. 1, точка 3, буква „б”
и чл. 106а, ал. 1, т. 4, буква „в” и ал. 2, точка 3.
Безспорно, наведените от жалбоподателите, чрез техния адвокат
доводи касаещи искането за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение
биха могли да се разгледат по същество и да се направи преценка дали те биха могли
да се противопоставят на предпоставките по чл. 60, ал. 1 АПК и на целите, които
законът поставя с предварителното изпълнение. Биха могли, но ако са подкрепени
със съответните доказателства. Така представени в жалбата, те са само едни
твърдения и при липсата на съответните писмени доказателства в тяхна подкрепа,
съдът няма как въобще да ги преценява. Нито дали спирането от движение на
автобуса и отнемането на СУ МПС на водача оставят населените места по автобусна
линия Бяла - Беляново без достъп до обществен транспорт, възможно да е така, но
на този етап е само твърдение. Нито, че водачът на автобуса ще остане без
препитание, както и че той е нает по договор с Агенцията по заетостта за
осигуряване на заетост по проект „Заетост за теб”, финансиран от Оперативна
програма „Развитие на човешките ресурси”, съфинансирана от Европейския съюз
чрез Европейския социален фонд, което би било пречка за освобождаването му от
работа, а заради наложената ПАМ той би бил в невъзможност да изпълнява трудовите
си функции/също твърдение/.
По тези твърдения няма никакви доказателства, представени
с жалбата, няма и твърдение, че се касае за новонастъпили факти, така, както
изисква чл. 166, ал. 4 във вр. с ал. 2,
изр. посл. АПК „Изпълнението може да се спре само въз основа на нови
обстоятелства“.
Жалбоподателите не ангажират никакви доказателства, още по-малко пък такива, които да установяват
новонастъпили факти и обстоятелства след издаването на оспорения акт, въз
основа на които да може да се обоснове извод за значителни или трудно поправими
вреди от самото предварително изпълнение. Позоваването на вредите, които
дружеството/съответно физическото лице ще претърпят - оставянето на населените места по автобусна
линия Бяла - Беляново без достъп до обществен транспорт, а водачът на автобуса
без препитание /всичко това-само твърдения, без доказателства в тази насока/, не
са и в резултат на новонастъпил факт, а на самото допуснато предварително
изпълнение, но именно него законодателят е целял и допуснал въз основа на чл. 107, ал. 3 ЗАвтП.
Твърдените вреди, освен недоказани са и в пряко
следствие от твърдяното в акта нарушение, а не са от новонастъпили факти и
обстоятелства.
В жалбата не се сочат нови обстоятелства,
от които биха произлезли такива вреди, както изисква чл.166, ал.2, изр. 2-ро от АПК.
Допускането на предварително
изпълнение на индивидуален административен акт по силата на закона, е една
изключителна мярка, която законодателят, с оглед на обществените отношения,
които регулира и на ценностите, които защитава чрез тази регулация, е създал.
Тази директна, пряка намеса на държавната власт в правата и законните интереси
на лицата, която постига целеният от органа на държавната власт правен резултат
преди и независимо от преценката на съда, може в някои случаи по правните последици,
до които води, не само да накърни непропорционално права и законни интереси на
правните субекти, но и да лиши съдебната защита от смисъл и ефективност. Именно
поради това законодателят е предвидил, в чл. 166, ал. 4 АПК възможност съдът да
прецени дали допуснатото по силата на закона предварително изпълнение няма да
причини значителна или трудно поправима вреда на адресата на акта.
Доказателства, в подкрепа на всички
доводи, касаещи искането за спиране на допуснато
предварително изпълнение с подадената направо в съда жалба липсват.
Гореизложеното води до извод за
недоказаност на твърденията, че незабавното изпълнение на акта би причинило на
жалбоподателите значителна или трудно поправима вреда.
Още повече, както вече нееднократно посочихме,
разпоредбата на чл. 166, ал. 4 във вр. с ал. 2 АПК изисква съдът да установи
дали поради настъпили нови факти или обстоятелства предварителното
изпълнение не се е оказало прекомерно, дали не е преминало рамките на основни,
гарантирани и защитими в правовата държава права и интереси на оспорващия, дали
не въздейства по недопустим начин на същността на правото, чиято защита се
търси.
Законодателят е ограничил правомощието
на съда единствено до въздействието върху предварителното изпълнение на нови
обстоятелства, а не до въздействието на самото предварително изпълнение.
При липсата и на сочени от „Феникс 2”
ООД ЕИК ********* и Д.И.Д. нови обстоятелства и доказателства в подкрепа на
искането за спиране, които биха довели до значителна или трудно поправима вреда
за адресатите на акта, изводът е, че искането за спиране на допуснатото по
закон предварително изпълнение на заповед РД-14-2157/14.07.2021г., издадена от Директор
на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ - Русе, се явява неоснователно.
Ето защо съдебният
състав на Русенски административен съд счита, че не са налице основания за спирането
на допуснато по силата на закона предварително изпълнение.
Мотивиран така, съдът
О П Р
Е Д Е Л И:
Отхвърля
искането за спиране на предварителното изпълнението на заповед
РД-14-2157/14.07.2021г., издадена от директора на Регионална дирекция
„Автомобилна администрация“ - Русе.
Определението може да се обжалва с частна жалба в
7-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен
съд.
Съдия :