№ 324
гр. София, 20.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Бистра Н.а
Членове:Тодор Тодоров
Милен Василев
при участието на секретаря Десислава Ик. Давидова
като разгледа докладваното от Тодор Тодоров Въззивно търговско дело №
20241001000178 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „Селект мениджмънт“ ЕООД срещу решение
№42/08.01.2024 г. постановено по търг. дело №1107/2023г. по описа на Софийски градски
съд, ТО, VI-26състав, с което е отхвърлен предявения от „Селект мениджмънт“ ЕООД,
срещу „Елекроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 124, ал.1, пр. трето ГПК, че „Селект мениджмънт“ ЕООД не дължи на
“Електроразпределителни Мрежи Запад“ ЕАД сумата в размер на 35 623,71 лева,
представляваща начислена корекция по фактура № **********/22.05.2023 г., въз основа на
констативен протокол № 1028449/17.05.2023 г.
С въззивната жалба решението е оспорено като неправилно и необосновано.
Твърди се, че по делото не са събрани процесуално допустими и относими към предмета на
спора доказателства, които да установяват, че констатациите в оспорения от ищеца протокол
от 17.05.2023г. касаят притежаван от дружеството имот. Твърди се, че процесният
констативен протокол е издаден за друг обект, а именно на ул.“Панорамен път“ №24, а
притежавания от дружеството обект се намирал на ул.“Панорамен път“ №24Е. Излага се, че
липсват доказателства, че описаното в протокола средство за търговско измерване било
монтирано на адреса, нито, че то било повредено, нито че повредата се дължи на виновно
поведение на ищеца. Моли обжалваното решение да бъде отменено.
Ответникът в производството „Електроразпределителни мрежи запад“ ЕАД е
1
подал отговор на въззивната жалба, оспорил е основателността й и моли атакуваното
решение да бъде потвърдено.
Софийският апелативен съд, след като се запозна с доводите на страните и
доказателствата по делото, намира жалбата за процесуално допустима - подадена е в
законоустановения срок за обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирана
страна, имаща правен интерес от обжалване, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, а
разгледана по същество я намира за неоснователна поради следните съображения:
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбите.
Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правни изводи
на първоинстанционния съд, поради което по силата на чл. 272 ГПК препраща към мотивите
на СГС, а по конкретно наведените във въззивната жалба оплаквания, които очертават и
предметния обхват на въззивната проверка, съдът намира следното:
Неоснователно е оплакването, че не са събрани доказателства, установяващи, че
констатациите в протокола от 17.05.2023 г. касаят притежаван от ищцовото дружество
недвижим имот. В Приложението към сключения между страните договор за предоставяне
на достъп и пренос на електрическа енергия през разпределителната мрежа
№**********/23.06.2016г., е посочено, че достъпа е предоставен за обект с
идентификационен номер 32Z1030006411988. Този идентификационен номер е решаваш при
определянето на консуматора (клиента) на електрическата енергия, т.е. със него се свързва
единствено ищецът „Селект мениджмънт“ ЕООД. Този номер е описан в констативния
протокола от 17.05.2023 г. И двамата разпитани по делото свидетели със категоричност
заявяват, че констатациите в протокола се отнасят до единствения хотел в района, а не за
намиращите се в съседство сгради, които видимо не са хотели. Свидетелката С. И.,
подписала и протокола в качеството си сътрудник на доброволни начала към Федерация на
потребителите, при разпита и пред СГС установява, че след премахване на
присъединяването, на няколко места, където в хотела светело, лампите едновременно
угаснали. По този несъмнен за нея начин е установено, че проблемния кабел се свързва с
проверявания обект, а не с друг съседен имот.
По отношение на оплакването, че липсвали доказателства, че описаното в
констативния протокол средство за търговско измерване било монтирано на адреса, следва
да се отбележи, че и двамата разпитани свидетели установяват, че проверяваното техническо
средство за търговско измерване, касае именно този търговски обект. По време на
проверката със специален уред по протежение на кабела е установено, че същият минава
под оградата на имота и го захранва, като доставената по него ел. енергия не се отчита от
измервателния уред. Свидетелите, също така установяват, че лица които са се намирали в
проверявания обект са комуникирали с проверяващия екип и че едно от тях „мъж на средна
възраст“ ги е насочил към обсъждания кабел.
Неоснователно е и оплакването, че бил нарушен реда за извършване на
2
корекционната процедура. Както е установено и в първоинстанционното производство,
процедурата е извършена при спазване на изискванията на чл. чл. 49, ал.1, ал. 2, ал. 3 и ал. 4
от ПИКЕЕ. При извършване на проверката операторът на мрежата е съставил констативен
протокол №1028449/17.05.2023г, който е подписан от представител на оператора на
мрежата. Представител на ползвателя не е подписал протокола, затова в тези случаи същият
се подписва от свидетел, който не е служител на оператора, в случая е подписан от С. И.,
доброволен сътрудник към Федерация на потребителите. Операторът на мрежата е изпратил
констативния протокол на ползвателя, уведомени са и органите на МВР. По реда на чл. 50,
ал.2 от ПИКЕЕ е направено преизчисление на сметката на ответника.
Оплакванията за отговорността, която носи потребителя са неоснователни, тъй
като значимо за проверката е установяването на факта на неправомерно ползване на
ел.енергия, по начин който преодолява измервателните уреди, препятстващ нейното реално
измерване, т.е. обективното състояние на електрическата система,съоръженията и
измервателните уреди, а не лицето интервенирало мрежата, в конкретния случай.
Предвид изложеното обжалваното решение следва да бъде потвърдено, а
подадената срещу него въззивна жалба, следва да се остави без уважение, като
неоснователна.
Въззивното дружество „Селект мениджмънт“ ЕООД, подало жалбата,
претендира разноски на основание чл. 78 от ГПК. Ответното дружество
„Елекроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД също претендира разноски.
С оглед изхода от правния спор пред настоящата инстанция, а именно оставяне
без уважение на въззивната жалба и на основание чл. 78, ал. 3, вр. чл. 81 от ГПК, на
„Елекроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение определено по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК, което с оглед на фактическата и
правна сложност на спора следва да бъде в размер на 360 лева.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №42/08.01.2024 г. постановено по търг. дело
№1107/2023г. по описа на Софийски градски съд, ТО, VI-26състав.
ОСЪЖДА „Селект мениджмънт“ ЕООД, ЕИК175250710 да заплати на
„Елекроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД, ЕИК130277958, на основание чл. 78, ал. 3 вр.
ал.8 от ГПК сумата от 360 лева - разноски сторени във въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд на Република България
при условията на чл. 280 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
3
Членове:
1._______________________
2._______________________
4