Р
Е Ш Е Н И Е
№
260948 / 30.7.2021г.
гр.
П., 30.07.2021г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, Гражданско отделение, III-ти състав, в публичното съдебно заседание, проведено
на първи юли, две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЯ МИЛУШЕВА
при участието на секретаря Лили Добрева, като
разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 05154 по описа на съда за
2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е отрицателен установителен
иск от Т.М.С., с ЕГН: ********** и с адрес: ***, чрез пълномощника й адв. Я. С.- ПАК срещу „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Кн. Ал. Дондуков” № 19, ет. 2, представлявано от управителя
И.Г.Д.– М., с който се иска да бъде признато по отношение на ищеца, че не дължи
на ответника сумата от 6267,71 лева, представляваща неплатена главница по
Договор за кредит за текущо потребление от 26.07.2010г., сумата от 884,26 лева,
представляваща договорна лихва за периода от 07.12.2011г. до 10.12.2012г.,
сумата от 374,40 лева, представляваща наказателна лихва за периода от
07.12.2011г. до 10.12.2012г., сумата от 60,00 лева, представляваща заемни
такси, ведно със законната лихва върху главницата от 6267,71 лева, считано от
датата на постъпване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
11.12.2012г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 156,73
лева за държавна такса и 367,59 лева – юрисконсултско възнаграждение, за която
сума в полза на ответника е издаден изпълнителен лист от 11.12.2012г. по ч. гр.
д. № *** по описа за 2012г. на Пернишки районен съд, поради погасяването им по
давност.
В исковата молба ищецът сочи, че
никога не е имал каквито и да било отношения с ответното дружество. Сочи,
че през м. Септември 2020г. е получил
покана за доброволно изпълнение по изп. дело № ***.
по описа на ЧСИ С.Д., с рег. № *** и район на действие Окръжен съд – гр. П..
Твърди се, че изпълнителното дело е образувано въз основа на изпълнителен лист
от 11.12.2012г., издаден в полза на „Банка ДСК” ЕАД, с ЕИК: ********* по ч. гр.
д. № ***/2012г. по описа на Районен съд – гр. П.. Сочи се, че пред ЧСИ
ответникът по настоящото дело е представил договор за цесия, с който твърди, че
е встъпил в дълга по посочения изпълнителен лист. Ищецът изяснява, че нито е
бил уведомяван за извършената цесия, нито му е било известно да са правени
опити да бъде открит и надлежно уведомен от предишния кредитор по задължението.
Изяснява се още, че преди образуването на изп. дело №
***. по описа на ЧСИ С.Д., за вземанията по процесния
изпълнителен лист е било образувано предходно изпълнително дело, а именно: изп. дело № ***. по описа на ЧСИ С.Д.. Сочи се, че същото е
прекратено на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК на 13.01.2020г. Към настоящия
момент ищецът намира, че вземанията, предмет на процесния
изпълнителен лист не се дължат, тъй като по отношение на същите е настъпила
предвидената петгодишна погасителна давност.
В
срока по чл. 131 ГПК, ответникът е депозирал писмен отговор, в който излага
становище за недопустимост на предявения иск. В условията на алтернативност – при приемане на исковата претенция за
редовна, оспорва предявения иск като неоснователен, излагайки подробни
аргументи за това. Категорично оспорва твърдението, че ищцата не е била
уведомена за извършената цесия.
Съдът, като
обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед
наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна
следното:
От приетите по делото писмени доказателства се установява, че по ч. гр.
дело № ***/2012г. по описа на Районен съд – гр. П. е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, въз
основа на която в полза на „Банка ДСК” ЕАД, с БУЛСТАТ ********* е издаден
изпълнителен лист срещу ищеца Т.М.С. и лицето С.Д.С.. С последния, Т.М.С. и С.Д.С.
са осъдени да заплатят в условията на солидарна отговорност сумата от 6267,71 лева, представляваща неплатена
главница по Договор за кредит за текущо потребление от 26.07.2010г., сумата от
884,26 лева, представляваща договорна лихва за периода от 07.12.2011г. до
10.12.2012г., сумата от 374,40 лева, представляваща наказателна лихва за
периода от 07.12.2011г. до 10.12.2012г., сумата от 60,00 лева, представляваща
заемни такси, ведно със законната лихва върху главницата от 6267,71 лева,
считано от датата на постъпване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 11.12.2012г. до окончателното изплащане на вземането, както и
сумата от 156,73 лева за държавна такса и 367,59 лева – юрисконсултско
възнаграждение.
От приетото по делото заверено копие
на изпълнително дело №
***. по описа на ЧСИ С.Д., с район на действие ПОС, се установява, че същото е
образувано въз основа на молба от 31.01.2017г., подадена от „ОТП Факторинг България” ЕАД и въз основа на процесния
изпълнителен лист. Ведно с молбата за образуване, пред ЧСИ е представено и
копие от Договор за цесия от 13.02.2013г., сключен между „БАНКА ДСК” ЕАД и „ОТП
ФАКТОРИНГ” ЕАД, по силата на който вземанията, за които е издаден процесния изпълнителен лист, са прехвърлени на „ОТП
ФАКТОРИНГ” ЕАД. Установява се, че след образуване на изпълнителното дело, по
същото – на 14.02.2017г.,, от страна на ЧСИ е наложен запор върху всички
вземания на длъжника (понастоящем ищец) в посочените от взискателя
с молбата за образуване на изпълнително дело банки, както и запор върху
получаваната от длъжника пенсия. Впоследствие са извършени и действия по проучване на имущественото
състояние на длъжника.
На 20.04.2017г. е наложен запор върху
трудовото възнаграждение на длъжника, получавано от „ФОТИС” – гр. П..
На 13.01.2020г. взискателя
по делото е депозирал молба, с която е поискал производството по изпълнителното
дело да бъде прекратено, поради което ЧСИ с постановление от 13.01.2020г. е
прекратил изпълнителното дело на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 ГПК.
По делото е прието заверено копие на
изпълнително дело № ***. по описа на ЧСИ С.Д., с район на действие ПОС, от
което се установява, че производството по същото е образувано на 13.01.2020г.
въз основа на депозирана от ответника по настоящото дело молба и въз основа на процесния изпълнителен лист. От материалите по
изпълнителното дело се установява, че с молбата за образуване на изпълнителното
дело, взискателят е посочил и конкретни изпълнителни
способи, които желае да бъдат изпълнени – запор върху получаваната от длъжника Т.М.С.
пенсия.
На 28.07.2020г. върху пенсията на
длъжника Т.М.С. е наложен запор от страна на съдебния изпълнител, както и върху
всички вземания, получавани от С. в „Банка ДСК” ЕАД. Впоследствие са извършени
действия, имащи за цел установяване на имущественото състояние на длъжника.
При
така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира
следното:
По допустимостта:
Ищецът е
предявил иск по чл. 439 от ГПК, като иска да бъде признато за установено по
отношение на ответника, че не дължи процесните суми
поради наличие на новонастъпили обстоятелства /след
осъществено заповедно производство/, а именно: погасяването на вземанията
поради изтекла погасителна давност.
С оглед горното
предявеният иск се явява допустим, тъй като, както вече се посочи, ищецът се
позовава на новонастъпили, след влизане в сила на
заповедта за изпълнение, факти, на които длъжникът може да се позовава при
оспорване на изпълнението по чл. 439 ГПК.
На следващо
място, с отрицателния установителен иск за недължимост на суми по изпълнителния лист се цели
установяване несъществуването на изпълняемото право,
като при уважаването му, изпълнителният процес следва да бъде прекратен. Именно
в прекратяване на воденото принудително изпълнение се състои защитата, която се
търси с отрицателния установителен иск за
несъществуване на вземането. По време на висящността
на принудителното изпълнение, длъжникът има правен интерес да установи
твърдяното несъществуване на изпълняемото право, чрез
предявяване на отрицателен установителен иск. Следва
да се посочи също така, че целта на погасителната давност е своевременното
упражняване на субективните граждански права. На кредитора чрез нея се отнема
възможността да иска принудително осъществяване на своето право. Това става,
след като длъжникът упражни правото си да погаси с волеизявление пред съд
правото на иск или правото на принудително изпълнение на кредитора поради това,
че то не е упражнено в определен от закона срок от време. Според разпоредбата
на чл. 120 ЗЗД давността не се прилага служебно. Това означава, че освен
изтичане на определен срок от време, за да настъпи погасителният ефект трябва
да бъде направено и волеизявление от длъжника, че иска да се ползва от
давността. Възражението за изтекла погасителна давност може да се направи само
тогава, когато титулярът на вземането, за което е
изтекла давността, иска да получи изпълнение. Ето защо възражението за изтекла
погасителна давност не може да се направи извън исковия процес.
Предявеният иск
е допустим и защото наличието на висящ изпълнителен процес за събиране на
вземането по изпълнителния лист е достатъчно основание за пораждане на правен
интерес у длъжника за предявяване на иска по чл. 439 ГПК, с който се оспорва
изпълнението. В случая това условие е налице – срещу ищеца е образувано изп. д. № *** по описа на ЧСИ С.Д., с район на действие
Окръжен съд – гр. П., като производството по това изпълнително дело продължава
да е висящо, тъй като не е събрано цялото вземане на взискателя
за главница, лихви и разноски. Само когато принудителното изпълнение е
приключило и взискателят е изцяло удовлетворен, не е
налице правен интерес за длъжника от предявяване на установителния
иск по чл. 439 ГПК. В този случай, ако длъжникът счита, че са настъпили факти,
изключващи изпълняемото право, на негово разположение
е друг вид защита.
Поради
изложеното, съдът намира, че ищецът има правен интерес от предявяването на
отрицателен установителен иск за посочените суми. Ето
защо и съдът намира, че предявеният иск е допустим, респ. дължи произнасяне по
него.
Относно
основателността на предявения отрицателен установителен
иск, съдът намира следното:
Съгласно чл. 117, ал. 2
от ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата
давност е всякога пет години. Влязлата в сила
заповед за изпълнение се ползва със стабилитета на съдебните решения, тъй като
фактите и възраженията, които са могли да бъдат направени до влизането й в
сила, се преклудират. Резултат на стабилитета на
заповедта за изпълнение и преклудиране на
възможността да се оспорват посочените факти и обстоятелства, е недопустимостта
на последващ процес, основан на факти, несъвместими с
материалното право, чието съществуване е установено с влязлата в сила
заповед. Влязлата в сила заповед за изпълнение установява с обвързваща
страните сила, че вземането съществува към момента на изтичането на срока за
подаване на възражение. Целта на заповедното производство е да се провери дали
вземането е спорно или безспорно, което означава, че при влязла в сила заповед
за изпълнение не е налице вече правен спор, каквото е положението при
постановено съдебно решение. Следователно по действащия ГПК няма основание да
се отрече приравняването на влязлата в сила заповед за изпълнение към съдебно
решение по смисъла на чл. 117, ал. 2 ЗЗД. По изложените съображения съдът
намира, че вземанията по влязлата в сила заповед за изпълнение са съдебно
установени вземания, поради което погасителната давност за тях е общата 5 -
годишна давност по арг. от чл. 117, ал. 2 ЗЗД, който
е приложим и в настоящия случай /в този смисъл Решение № 321 от 16.10.2018 г. по
в.гр.д. № 479/2018 г. на Окръжен съд – гр. П., както и Решение № 37/24.02.2021г. по дело №
1747/2020г. на ВКС./.
От
ангажираните по делото писмени доказателства се установява, а и не е спорно
между страните, че по
ч. гр. д. № ***/2012г. по описа на Пернишки районен съд е издадена Заповед №
6863/12.12.2012г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл. 417 ГПК за следните суми: сумата от 6267,71 лева, представляваща неплатена главница по
Договор за кредит за текущо потребление от 26.07.2010г., сумата от 884,26 лева,
представляваща договорна лихва за периода от 07.12.2011г. до 10.12.2012г.,
сумата от 374,40 лева, представляваща наказателна лихва за периода от
07.12.2011г. до 10.12.2012г., сумата от 60,00 лева, представляваща заемни
такси, ведно със законната лихва върху главницата от 6267,71 лева, считано от
датата на постъпване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
11.12.2012г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 156,73
лева за държавна такса и 367,59 лева – юрисконсултско възнаграждение. Въз основа на
издадената заповед, за вземанията по същата, в полза на заявителя („Банка ДСК”
ЕАД) е издаден изпълнителен лист от 12.12.2012г.
Не се твърди от страните, а и не се установява
от длъжника да е постъпило възражение за недължимост,
поради което заповедта за изпълнение, въз основа на която е издаден процесният изпълнителен лист, е влязла в сила на 12.07.2017г.,
с изтичане на двуседмичния срок за обжалването й от връчването й на длъжника.
Съответно от датата на влизане в сила на заповедта, започва да тече и нов
5-годишен давностен период за вземанията.
Доколкото в
производството по чл. 439 ГПК релевантни за погасяването на правото на
принудително удовлетворяване на вземането са факти, настъпили след
стабилизиране на заповедта за изпълнение, то и настоящия съдебен състав следва
да обсъди именно наличието или не на такива обстоятелства.
В заповедното производство при
издаване на обикновена заповед за изпълнение, препис от нея се връчва на
длъжника за възражение от заповедния съд и изпълнителен лист може да се издаде
едва след влизането й в сила /чл.416 ГПК/. Преди този момент
кредиторът няма правна възможност да действа по изпълнението й. При издаването
на заповед за незабавно изпълнение на основанията, посочени в чл.417 ГПК, какъвто е настоящия случай, едновременно със заповедта се издава и изпълнителен лист /чл.418 ГПК/. Заповедта за
изпълнение в този случай се връчва на длъжника от съдебния изпълнител, след
образуване на изпълнително дело /чл.418 ал.5 ГПК/ по почин
на кредитора. Следователно, времето от момента на издаване на заповед за
незабавно изпълнение ведно с изпълнителен лист до предприемане на действия по
връчването й на длъжника зависи от волята на кредитора. Ето защо правилото, че
погасителната давност се прекъсва с предявяване на иска за съществуване на
вземането, но към минал момент - този на подаване на заявлението, ако искът е
предявен в срока по чл.415 ГПК, съгласно
прогласеното в чл.422 ал.1 ГПК обратно
действие на исковата молба, може да важи безусловно само за заповедите,
издадени по чл.411 ал.3 ГПК. В
случаите по чл.418 ГПК /които показват
по-голямо сходство с предходната процесуална уредба на ГПК отм. г. - отм. за
издаване на изпълнителен лист на несъдебно изпълнително основание/
бездействието на кредитора да предприеме действия за връчване на заповедта чрез
съдебния изпълнител, с което да започне да тече както срокът на длъжника за
възражение по чл.414 ГПК, така и срокът
на кредитора за предявяване на иска по чл.415 ГПК, следва да бъде
зачетено в производството по чл.422 ГПК като факт с
правно значение по смисъла на чл.235 ал.3 ГПК. Съдебната
практика, съгласно която давността относно вземането се прекъсва, считано от
момента на подаване на заявлението, ако са спазени условията на чл.422 ал.1 ГПК, се
съотнася към хипотезата на издадена заповед за изпълнение по чл.418 ГПК само когато
такова изпълнение е предприето в рамките на разумния срок, съответстващ на
постановената съда незабавност на изпълнението. Ако заявлението по чл.417 ГПК е уважено, но
въпреки това кредиторът бездейства - не получава издадения в негова полза
изпълнителен лист, не образува изпълнително производство въз основа на него,
респективно не овластява съдебния изпълнител да връчи
заповедта за незабавно изпълнение и по този начин препятства осъществяване в
пълнота на фактическия състав на заповедното производство и стабилизирането на
заповедта, то тогава се касае именно за бездействие по смисъла на т.10 от ТР №
2 от 26.06.2015 г., което не може да има за последица прекъсването на
давността. Следователно, в настоящия случай предвидената 5-годишна погасителна
давност е започнала да тече на 12.07.2017г. и към датата на приключване
на устните състезания – 01.07.2021г., същата не е изтекла. Още повече, че
същата е била многократно прекъсвана в хода на образуваните две изпълнителни
дела - № ***. и №***., и двете по описа на ЧСИ С.Д., с предприемане на
изпълнителни способи – запори върху пенсията и вземанията на длъжника, годни да
прекъснат течението на давността.
По
отношение твърдението на ищцата, че не е била уведомена за извършената цесия,
съдът намира същото за несъстоятелно. Видно от приетите по делото писмени
доказателства, в това число: заверено копие на Споразумение от 31.07.2014г. (л.
61) и писмо от 19.03.2013г. (л. 66), ищцата е била уведомена за извършеното
прехвърляне на вземания между „Банска ДСК” ЕАД и „ОТП
Факторинг България” ЕАД. В посоченото споразумение,
подписано от ищцата, е посочен факта на извършената цесия, както и
обстоятелството, че за процесните суми в полза на
ответника е издаден изпълнителен лист по
ч. гр. д. № ***/2012г. по описа на ПРС. Посоченото писмо от своя страна
е било лично връчено на ищцата на 31.07.2014г., видно от самото писмо.
С оглед гореизложеното, съдът
намира, че предявения отрицателен установителен иск е
неоснователен, поради което и следва да бъде отхвърлен.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото и на основание
чл. 78, ал. 3 от ГПК право на разноски има само ответника. Същия е доказал
такива в размер на 300,00 лева за юрисконсултско възнаграждение, които и следва
да му бъдат присъдени.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН иска, предявен от Т.М.С., с ЕГН: ********** и с адрес: ***, чрез
пълномощника й адв. Я. С.- ПАК срещу „ОТП ФАКТОРИНГ
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „Кн. Ал. Дондуков” № 19, ет. 2, представлявано
от управителя И.Г.Д.– М., с който се иска да бъде признато по отношение на
ищеца, че не дължи на ответника сумата от 6267,71 лева, представляваща
неплатена главница по Договор за кредит за текущо потребление от 26.07.2010г.,
сумата от 884,26 лева, представляваща договорна лихва за периода от
07.12.2011г. до 10.12.2012г., сумата от 374,40 лева, представляваща наказателна
лихва за периода от 07.12.2011г. до 10.12.2012г., сумата от 60,00 лева,
представляваща заемни такси, ведно със законната лихва върху главницата от
6267,71 лева, считано от датата на постъпване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение – 11.12.2012г. до окончателното изплащане на вземането, както и
сумата от 156,73 лева за държавна такса и 367,59 лева – юрисконсултско
възнаграждение, за която сума в полза на ответника е издаден изпълнителен лист
от 11.12.2012г. по ч. гр. д. № *** по описа за 2012г. на Пернишки районен съд,
поради погасяването й по давност.
ОСЪЖДА Т.М.С., с ЕГН: ********** и с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Кн.
Ал. Дондуков” № 19, ет. 2 сумата от 300,00 лв.,
представляваща направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд – П., в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: