№ 564
гр. Варна , 17.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ в публично заседание на втори
ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Ивелина М. Събева
Членове:Константин Д. Иванов
Мая Недкова
при участието на секретаря Петя П. Петрова
като разгледа докладваното от Ивелина М. Събева Въззивно гражданско
дело № 20203100501945 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 268-272 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от М.А. К.- Д., П. И. К., А. К. К., С. К. К.,
предявена чрез процесуални представители, срещу решение № 4818/ 08.11.2019г.
постановено по гр.д.№ 3017/ 2019г. на Районен съд-Варна, с което прието за установено по
отношение на А. И. Н., Х. И. К., В. Х. К. и И. Х. К. , че П. И. К., М.А. К.- Д., А. К. К. и С.
К. К., не са собственици на 238.70 кв.м. ид.ч. от ПИ с идентификатор 10135.1507.761 по КК
и КР на гр.Варна, целият с площ 485 кв.м., с адрес- гр.Варна, ул. „****„ № *, при
посочените граници. На ищците са присъдени съдебни разноски.
Оспорват решението като неправилно, незаконосъобразно и необосновано. С
конкретни възражения оспорват правните изводи за придобиване на спорните идеални части
от ищците по давност, чрез осъществявано владение по признаците дефинирани в чл. 68 от
ЗС. Считат, че това възражение остава недоказано в процеса , а събраните писмени и устни
доказателства са тълкувани превратно от съда, без да се изследват в тяхната съвкупност и
взаимовръзка. Неясно на какво основание е прието, че владението е установено през 1972г.,
като е продължило необезпокоявано повече от десет години, докато общият наследодател К.
К./ на жалбоподателите/ се е противопоставял, защитавайки правото си на собственост чрез
водените от него дела- през 1974г. и 1977г. Считат, че представените писмени доказателства
/ к.н.а от 1994г. на името на А. К. К. за придобита по наследяване собственост, нот.акт по
н.д.№ 3536/ 1990г., с който е признат за собственик на втори етаж от жилищната сграда/
новата сграда/ , и преписка вх.№ 7740/ 2010г. по жалба срещу самоуправни действия на г-н
К., оборват защитната теза на ищците за продължително и необезпокояване владение с
намерение за своене. Няма данни през кой период и по отношение на каква площ от имота е
осъществявано владение.
Твърдят също, че ищците нямат правен интерес от ОУИ за 93.12 кв.м., позовавайки се
на решението от 06.05.1972г.по гр.д.№ 115/ 1972г. ВРС, с което К. К. К. е осъден да предаде
владението върху част от дворното място с посочената площ, на основание чл108 от ЗС, и
1
правото на собственост е признато на ищците Г. А. К.а, А. И. Г. и С. С. Г. . Искането по
същество е за частично обезсилване на обжалваното решение като недопустимо, предвид
СПН на решението от 1972г., за отмяна и отхвърляне на исковата претенция в останалата
част. Претендират се направените по делото съдебни разноски.
Въззиваемите страни- А. И. Н., Х. И. К., В. Х. К. и И. Х. К., представлявани от
адвокат Р.С., в писмен отговор оспорват жалбата като неоснователна по всички възражения
срещу решението. По твърденията за частична недопустимост на решението посочват, че
предметът на гр.д. №115/ 1972г. на ВРС е различен от предмета на настоящия спор, и
ищците не предявяват чужди права. Молят за потвърждаване на решението и за присъждане
на разноските, направени във въззивното производство.
Съдът, при съобразяване становищата на страните и доказателствата към делото, на
основание чл.269 ГПК и чл.235, ал.1 и 2 ГПК, констатира :
Предявеният иск е установителен, за признаване в отношенията между А. И. Н., Х. И.
К., В. Х. К. и И. Х. К. / ищци/ и М.А. К.- Д., П. И. К., А. К. К., С. К. К. / ответници/, че
ответниците не са собственици на 238.70 кв.м. идеални части от ПИ с идентификатор
10135.1507.761/ по предходен план №1742, кв.59, п. VIII-8 /, целият с площ 485 кв.м., и като
последица от това решение за отмяна на констативен нотариален акт № 200, том III, д.
№ 1541/ 94г. , с който А. К. К.- праводател, е признат за собственик по наследство на 238.70
кв.м. идеални част от имот, съставляващ пл.№8, кв.59 по плана на 8 п.р. на град Варна,
целият с площ 438.70 кв.м. по документ за собственост, а по скица- 485.80 кв.м., с адрес-
гр.Варна, ул.“ ****“ № *.
I.Според обстоятелствената част на исковата молба и уточняващата от 01.04.2019г.,
ищците се позовават на деривативно придобиване чрез сключените сделки, както следва:
1.Съгласно нот.акт № 155, том XI, дело 4364/ 1964г. Г. А. К.а и И. Х. К. придобиват
с договор за покупко-продажба от К. К. К. втори етаж от жилищна сграда , застроена върху
парцел VIII-3, кв.59 по плана на гр.Варна. Придобитата собственост е по време на брака на
Г. и И. К.и, прекратен със смъртта на съпруга на 09.04.1983г.
Съгласно решение № 493 от 22. 02.1972г.на ВС на РБ по гр.д.№ 2661/ 1971г., и
решение от 6.5.1972г. на ВРС по гр.д.№ 115/ 1972г. в трансформираната собственост са
238.7/ 438.7 ид.ч., поради неприложимостта на чл. 63,ал.2 от ЗС.
2.С нот.акт № 29, том VI,№ 1722/ 1962г. К. К. К. продава на С. С. Г. и А. И. Г., само
първи етаж от къща в гр.Варна, ул.“****“ № *, заедно с 200/ 438.7 кв.м. идеални части от
дворното място – парцел VIII-3, кв.59 по плана на гр.Варна.
3.С нот.акт № 64, том XI, дело 3475/ 1986г. Х. И. К. и А. И. Н. даряват на своята
майка Г. А. К.а по ¼ ид.част от втория етаж на жилищната сграда на ул.“*****“ № *,
застроена върху п.8, кв.59 по плана на 8 п.р. на гр.Варна.
4.С нот.акт № 181, том I, рег.№ 4737, д.174/ 03.05.2004г./ вх.рег.№ 8352/ 4.5.2004г.,
акт 1 , том XXVII/ Г. А. К.а дарява ½ ид.част на А. И. Н., и ½ ид.част на внуците си И. Х.
К. и В. Х. К., от притежаваните от нея идеални части от имота.
Съсобствениците имат общо 54.41%, представляващи 263.89 кв.м. идеални части от
актуалната площ на имота 485 кв.м., и процентното им участие отговаря на придобитите
238.7 / 438.7 идеални части с договора за покупко-продажба.
5. В евентуалност се позовават на придобивна давност за спорните 238.7/ 438.7
ид.части от ПИ , въз основа на установеното владение от Г. А. К.а и И. Х. К. върху целия
имот, след влизане в сила на Решение № 493/ 22.02.1972г. на ВС на РБ, т.е. считано от март
1972г., а ищците от придобиването му по наследство и дарение.
2
II. Ответниците оспорват иска като неоснователен.
Твърдят, че са собственици на процесните идеални части от ПИ 10135.1507.761,
предвид осъществени разпоредителни сделки от общия наследодател К. К. К., както
следва:
През 1941 г. К. К. К. придобива право на собственост върху дворно място в гр.Варна,
кв.97, парцел V-III, дворище 14, с площ 438.70 кв.м. по нот.акт № 186-25.08.1941г.
1. С договор за покупко-продажба по нот.акт № 29, том VI, дело №1722/ 1962г. К. К.
продава на С. С. Г. и А. И. Г., само първия етаж от построената сграда, ведно с 200/ 438.7
кв.м. ид.части от дворното място.
2. С нот.акт № 33, том V, от 1962г. К. К., А. и С. Г., учредяват право на строеж в
полза на А. К. К. / син на К. К./ и Н. А. К., за изграждане на жилищна сграда на два етажа,
различна от сградата по нот.акт 29/ 1962г. / стара сграда/.
3.С нот.акт № 155, том XI , дело № 4364/ 1964г. К. К. продава на Г. и И. К.и втория
етаж от жилищната сграда в гр.Варна, ул.“ ****“ №*, сега ул.“ ****“№ */ стара сграда/ , без
дворното място.
4. С решение от 08.05.1971г. по гр.д.№ 342/ 1971г. ВРС, потвърдено с решение на
ВОС от 5.07.1971г. по гр.д.№ 1417/ 1971г., е отхвърлен предявения иск от И. Х. К. , А. и С.
Г., и П. К., на основание чл.108 от ЗС, относно 160 кв.м. ид.ч. от дворното място.
Постановените решения са отменени по реда на надзора с решение № 493/ 28.02.1972г., ВС
на РБ, и делото е върнато за ново разглеждане / Вж. мотиви- чл.40, ал. 3 , чл.63, ал.2 от ЗС./
С решение от 06.05.1972 по гр.д.№ 115/ 1972г. ВРС, потвърдено с решение от
04.07.1972г. по гр.д.№ 1408/ 1972г.ВОС, искът по чл.108 ЗС е уважен . Ответникът К. К. е
осъден да предаде владението и отстъпи собствеността върху 93.19 кв.м. от дворното
място, върху които реално е установил владение.
Постановените решения по гр.д.№ 115/ 72г. ВРС и гр.д.№ 1408/ 72г. ВОС са
отменени с решение № 532 от 24.02.1973г. по гр.д.№ 2888/1972г. ВС само по отношение на
Н. А. К., и с решение № 1068/ 16.04.1973г. по гр.д.№ 2888/ 1972г. ВС искът по отношение на
това лице е отхвърлен. В останалата част съдебните актове са влезли в сила.
5. С решение по гр.д.№ 3943/ 1974г. ВРС е уважен иска на К. К. за заплащане на
93.19 кв.м. дворно място и подобрения върху него. По претенцията за останалите 145.51лв.,
е постановено решение от 10.06.1980г. по гр.д.№ 2454/ 1980г.ВРС, с което е уважена.
6. С нот.акт от 05.07.1990г. по н.д.№ 3536/ 1990г. А. К. е признат за собственик на
втори етаж от жилищна сграда в гр.Варна, ул.“*****“ № *, придобита чрез отстъпено право
на строеж , върху дворно място цялото с площ 438.7 кв.м. , собственост на К. К., С. С.Г. и
А. И..Г..
7. С нот.акт № 132 , том X, д.№ 3175/ 1991г. А. К. лично и като пълномощник на
П.К. дарява на майка си М. Д. К. втория етаж от жилищната сграда /нова/ ведно с
припадащите се общи части от правото на строеж върху дворното място, собственост на К.
К., С. Г. и А. Г.. През 1992г. М. К. дарява на сина си А. К. описания имот с нот.акт №75/
1992г. / с.73-76/.
8. Съгласно нот. акт № 200, том III, д.1541/ 94г. А. К. е признат за собственик по
наследство на 238.7 ид.ч. от дворното място, цялото с площ 438.70 кв.м., а по скица 485
кв.м. След смъртта му през 2012г. е наследен по закон от П.К.- съпруга; М. А. К. / дъщеря/,
А. К. К. и С. К. К.- внуци, заместващи починалия преди наследодателя негов син- К. А. К..
3
По същество на спора :
Ищците се легитимират като собственици по наследяване и дарение на имот- втори
жилищен етаж и идеална част от дворното място, придобит с договор за покупко-продажба
от 1964г./I.1/.
Няма спор, че към датата на сделката, прехвърлителят К. К. се е разпоредил с част от
собствения му имот- първи жилищен етаж и 200/ 437 кв.м. идеални части от дворното място,
с договор за покупко-продажба в полза на С. и А. Г.и. След продажбата през 1962г. неговите
права върху другия етаж от жилищната сграда и останалите идеални части от дворното
място, са безспорни.
Договорът за суперфиция от 1962г., сключен с участието на всички съсобственици,
учредява на А. К. К. и Н. А. К., правото да стоят в чужд имот. Учреденото вещно право на
строеж не прехвърля собственост върху терена, съгласно разпоредбата на чл.63, ал.1 ЗС.
Ползването на земята е ограничено до правомощията предвидени в чл.64 от ЗС- за
построяването на сградата и за достъп по нея. Няма основание да се счита, че продажбата/
т.е. учреденото ПСж/ включва и част от земята като обща част, тъй като в случая
суперфицията не е съединена със съсобственост върху мястото.
Съответно на разпределената доказателствена тежест ответниците следва да
установят главно и пълно основанието на претендираната собственост върху спорния имот.
Обсъдените данни не водят до положителен извод за правата им върху 238.70 кв.м. от
дворното място, цялото с площ 438.70 кв.м.
Наследодателят К. К. е прехвърлил с два договора- по нот.акт № 29/ 1962г. на С. и А.
Г.и, и по нот.акт № 155/ 1964г. на И. и Г. К.и, съответно първи и втори етаж от
съществуващата в имота жилищна сграда / стара /, ведно с идеални части от дворното място
с площ 438.7 кв.м.
След приключване на съдебното производство с влязло в сила решение по чл.108 от
ЗС К. К. е инициирал две съдебни дела -по гр.д.№ 3943/ 1974г. ВРС и гр.д.№ 2454/ 1980г.
ВРС, за заплащане стойността на общо 238.70 кв.м. от дворното място и подобрения, срещу
И. Х. К. и Г. А. К.а / с.13, с.68 от делото на РС/, по които са постановени осъдителни
решения, въз основа на признатото право на собственост на И. и Г. К.и за спорните 238.70/
438.70 кв.м. идеални части, придобити след прехвърлянето на втория етаж с договора за
покупко-продажба през 1964г.
Бракът на И. Х. К. и Г. А. К.а е прекратен със смъртта на съпруга на 09.04.1983г., при
действието на Семейния кодекс от 1968г. На основание чл.13, ал.1 от СК/ 68г./, преживялата
съпруга е собственик на ½ ид.част от придобития имот в режим на съпружеска
имуществена общност. Останалата ½ ид.част, собствена на наследодателя, по силата на
чл.14,ал. 7 от СК / 68г./ е наследена от неговите деца- Х. И. К. и А. И. Н..
С дарението от 1986г. /т.3/ Г. К.а придобива ½ ид.част от втория етаж / частта на
съпруга И. К./, без дворното място. Впоследствие , през 2004г. прехвърля на посочените
низходящи- дъщеря и внуци, собствеността върху втория етаж от старата сграда, и
притежаваната на собствено основание ½ от 238.7/ 438.7 ид.части от дворното място.
Наличните данни не кореспондират с твърденията на ответниците за придобиване на
спорните идеални части по наследяване от общия наследодател К. К. К. . А. К. е собственик
на втория етаж от новопостроената жилищна сграда, придобита чрез отстъпено право на
строеж съгласно нот.акт № 33/ 1962г., а по наследяване тези права са придобити от
ответниците- М. А. К. / дъщеря/, А. К. К. и С. К. К.- внуци, заместващи починалия преди
наследодателя негов син-К. А. К..
Ответниците не установяват наследствени права върху дворното място от общия
4
наследодател К. К., поради осъществените разпоредителни сделки през 1962г. и 1964г. След
продажбата на първия жилищен етаж от старата жилищна сграда и 200/ 438.7 кв.м. ид.части
от дворното място на С. и А. Г.и, К. К. запазва собствеността върху втория етаж и
останалите 238.7/ 438.7 кв.м. идеални части от дворното място, които прехвърля с втората
продажба на И. и Г. К.и. По правилото на чл. 40, ал. 3 от ЗС във връзка с чл. 38, ал.1 ЗС в
трансформираната собственост е включена частта от дворното място, съответна на
притежавания жилищен обект, макар това да не е изрично посочено в нотариалния акт.
Правото на идеална част от общите части следва правото на собственост върху отделните
жилища. Затова изключването на дворното място в нотариалния акт не поражда целения
правен резултат, поради противоречие с материално правна разпоредба.
По изложените съображения искът е основателен.
Ответниците не са собственици по наследяване на идеална част от дворното място,
доколкото такива права не се установяват в патримониума на общия наследодател К. К. при
откриване на наследството.
Посоченото в евентуалност основание- придобивна давност, също не е доказано.
От анализа свидетелските показания не се установява с какви конкретни действия
ответниците - наследници на А. К., а преди това наследодателя К. К., са упражнявали
фактическа власт върху дворното място относно частта на ищците, на основание чл.79, ал.1
ЗС. Свидетелката И. К. има непосредствени впечатления от имота , живяла е в новата къща
и е виждала ищците да почистват двора откъм старата къща. Не познава ответниците .
Свидетелката А. К.а е собственик на първи етаж и дворно място от 200 кв.м., закупени през
1989г. в съсобственост със семейство К.и. Заявява, че вътрешният двор е ограничен и ключ
имат само двете семейства. Други хора не са имали достъп до двора. Няма трайни
впечатления за семейство К.и , защото имотът / втория етаж от новата сграда/ бил
целогодишно необитаем, а те идвали понякога през лятото. Като обективни и
непротиворечиви относно ограничения достъп до двора след 2010-2012г. и невъзможността
да се ползва от ответниците , се преценяват и показанията на св. Й. Ц..
Въз основа на всички обсъдени данни ответниците не доказват главно и пълно
фактите, от които възниква правото им на собственост върху дворното място. Защитата е
насочена към оборване на изложените в исковата молба обстоятелства на заявеното от
ищците право върху този имот, които не представляват основание на отрицателния
установителен иск за собственост и не са част от предмета на делото по този иск, а само
обосновават правния интерес на ищците от предявяването на ОУИ / ТР № 8 от 27.11.2012г.
ВКС по т.д.№ 8/ 2012г., ОСГТК/. Неоснователни по тези съображения са възраженията на
въззивните страни срещу допустимостта и основателността на предявения отрицателен
установителен иск, чрез които се оспорват права на ищците, а не се обосновават права на
ответниците върху предмета на спорното право.
Решението, с което искът е уважен ,следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
На основание чл.78, ал. 3 ГПК в полза на въззиваемите страни следва да се присъдят
разноски в размер на 1200лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение по
договор за правна защита и съдействие в настоящото производство.
Съдът , на основание чл. 271 ГПК и чл.280, ал.2, т.1 от ГПК
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 4818/ 08.11.2019г. постановено по гр.д.№ 3017/ 2019г.
5
на Районен съд-Варна.
ОСЪЖДА П. И. К., ЕГН- **********, М. А. К., ЕГН- **********, А. К. К., ЕГН-
**********, С. К. К., ЕГН- **********, да заплатят на В. Х. К., ЕГН- **********, сумата
1200 лв./ хиляда и двеста лева/- съдебни разноски, на основание чл.78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд на Република
България в едномесечен срок от съобщението до страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6