РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И
Е
№ 2436
гр. Пловдив, 19 декември 2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХVІІ
състав, в публично заседание на двадесети и трети ноември през
две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА
ПЕТРОВА
при секретаря Б.К. и участието на прокурора КАЛОЯН ДИМИТРОВ, като разгледа
докладваното от председателя ТАТЯНА ПЕТРОВА
административно дело № 1430 по описа
за 2022 г. на Пловдивския
административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
І. За характера
на производството, исковете и становищата на страните:
1. Производството по делото
е по реда на Глава Единадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във
връзка с чл. 285, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането
под стража /ЗИНЗС/.
2. Образувано е по искова молба, предявена от П.В.С., с ЕГН **********, с
адрес посочен в исковата молба ***, понастоящем в Затвора Пловдив, чрез
пълномощника си адвокат В.С., срещу Главна дирекция “Изпълнение на
наказанията”.
Ищецът иска ответникът да бъде осъден да му заплати обезщетение в общ
размер на 50 000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане,
от които 35 000 лв. за претърпени от него неимуществени вреди в периода от 20.02.2018 г.
до 24.05.2021 г. включително, в Затвора гр. София и в размер на 15 000 лв. за претърпени от него неимуществени вреди в периода от 25.05.2021 г. до 30.05.2022 г. - датата на предявяване на исковата молба, в Затвора гр. Пловдив, изразяващи се в болки,
страдания, обида, огорчение, възмущение, внушаване на чувство на малоценност, в резултат на поставянето му в неблагоприятни условия за
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода (в Централен затвор София и в
Затвора Пловдив) през посочените периоди, и по-конкретно: в липса на достатъчно
жилищна площ (пренаселеност на килиите – „падат се под 3 кв. м. нетна площ на човек“),
без постоянно течаща топла вода; лоша хигиенна - наличие на дървеници, хлебарки
и гризачи; ищецът е вегетарианец, но не му е осигурявана подходяща храна.
Претендира се присъждане на разноските по делото. В исковата молба са
формулирани искания по доказателствата.
3. Ответникът - Главна
дирекция “Изпълнение на наказанията”, чрез процесуалния си представител,
оспорва предявените искови претенции по основание и размер, като съображения в
тази насока излага в писмен отговор вх. № 12762/28.06.2022 г. по описа на съда.
Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
4. Представителят на
Окръжна прокуратура – Пловдив дава заключение за основателност на исковата молба, но счита, че
претенцията за причинени неимуществени вреди е силно завишена като размер,
поради което моли да бъде постановено решение, с което да се определи
обезщетение в размер, съобразен с доказаните вреди и съдебната практика по
сходни случаи.
ІІ. За фактите:
5. Затвора гр. София.
5.1. От постъпилата по делото Справка от 28.06.2021 г. на Т. Г.Инспектор РД при
Затвора София (л. 29 по делото), се установява,
че периодът на изтърпяване на наказание лишаване от свобода в Затвора София на П.В.С.
е от 13.02.2018
г. до 06.06.2021 г.
В рамките на престоя
му, и въз основа на предоставената от ответника информация (Справка
от 30.06.2022 г. – л. 30), се установява, че С. е
бил настанен във 2-ра група, в спални помещения № 8 и № 9, които са равностойни
по площ и битови условия, а именно:
Спалните
помещения са с размер по 15,60 кв. м., разполагат с по 3 метални
легла, две от които разположени едно над друго, с по 3 метални шкафчета (две
от които също са разположени едно над друго), и с маса, като общата
площ на мебелите във всяка една от посочените килии е 3,72 кв.м. И
двете помещения разполаган със санитарен възел – 1,80 кв. м., оборудван
с осветителни тела, с мивка и смесител за топла и студена вода, с душ
батерия с подвижен душ с топла и студена вода, с WC чиния и казанче. Санитарният възел е изграден със
масивни стени и отделен вход и се намира вътре в спалното помещение.
5.2. В писмо от
22.06.2022 г. на П. Ч.ИСДВР при Затвора София (л. 31) е посочено, че П.В.С. е постъпил в затвора на 13.02.2018 г. Разпределен е
на територията на 2-ри група на 01.03.2018 г. до преместването му Затова
Пловдив на 14.06.2021 г. По време на престоя си в групата е бил настанен в
спално помещение № 9, където е съжителствал с л.св. С.А.М. и л.св. О.Д.Р..
Тук именно следва
да се констатира, че информацията относно крайната
дата на периода на престой на С. в Затвора София, съдържаща се в настоящото
писмо (в което е посочено, че престоят му в Затвора София е от
13.02.2018 г. до 14.06.2021 г.) и в Справка
от 28.06.2021 г. цитирана в т. 5.1. по-горе (в която е
посочено, че престоят му е от 13.02.2018 г. до 06.06.2021 г.) се разминава.
Настоящият
съдебен състав приема за дата на завършване на периода на престой на С. в
Затвора София 06.06.2021 г., доколкото именно тази дата е посочена като
дата на постъпването му в Затвора Пловдив в Становище от 28.06.2022 г. на Е. С.–
инспектор пробация при Затвора Пловдив (л. 88).
В писмо от
22.06.2022 г. на П. Ч.ИСДВР при Затвора София (л. 31) е посочено още, че съгласно договор сключен между ГДИН и „ДДД-1“ ООД,
редовно се извършват дезинфекции и дератизации на всички групи и канцеларии,
складове и сервизни помещения, СБАЛЛС и кухненския блок, но не всички лишени от
свобода допускат в спалните си помещения служителите, които извършват
третирането. В тази връзка са представени протоколи за извършени периодично
дезинфекция, дезинсекции и дератизации (ДДД) против хлебарки, дървеници и
гризачи въз основа на сключен
договор от ответника, както следва: 6 бр. за 2018 г.; 8 бр. за 2019 г.; 5 бр. за 2020 г., като за тази година е
уточнено, че за периода от 21.08.2020 г. до 20.01.2021 г. не е имало сключен
договор с външна фирма, но с отпуснати средства от ГДИН са закупени препарати
за обработка – представени са две фактури (докладна записка от
16.06.2021 г. – л. 63);
5 бр. за 2021 г. – от 22.01.2021 г., 10.02.2021 г. (л.
119), 16.03.2021, 27.04.2021 г. и 26.05.2021 г., всички
издадени от „ДДД 1“ ООД (л. 49 и сл., л. 119 и 122).
5.3. Според Докладна от 21.06.2022 г. (л.
33) изготвена от мл. инспектор В.П. – Готвач в Затвора
София, при постъпването си в затвора, л.св. П.В.С.
е декларирал чрез молба, че желае да бъде на вегетарианска диета. Всички диети
се спазват и се съблюдават от П.и хранещия на съответната група. Вегетарианското
меню е питателно и калорично и се променя периодично. Жалби за количеството и
качеството на храната от л.св. С., не са постъпвали в администрацията на
Затвора София.
Към докладната е
приложена молбата на ищеца за получаване на вегетарианска храна от 20.02.2018
г., както и седмично вегетарианско меню (2 бр.).
6. Затвора гр. Пловдив.
6.1. Според Становище от 28.06.2022 г. на Е. С.– инспектор пробация при Затвора Пловдив
(л. 88) л.св. П.В.С. *** на
06.06.2021 г. като е настанен в стая „РЦ“ на Приемно отделение с площ от 27,04
кв.м., където е пребивавал до разпределението му в 3-та група на 11.06.2021 г.
Посочената стая разполага със самостоятелен санитарен възел с площ от 2,66
кв.м. и с течаща студена вода.
По време на
престоя на С. в стая „РЦ“ на Приемно отделение, същият е бил настанен съвместно
с други лишение от свобода, както следва: на 06.06.2021 г. – 7 човека (1
ден); на 07.06.2021 г. – 6 човека; на 08.06.2021 г. – 6 човека; на 09.06.2021
г. – 5 човека; на 10.06.2021 г. – 7 човека (1 ден).
От страна на С.
не са подавани молби или жалби, свързани с лоши битови условия или други форми
на причиняван му дискомфорт.
6.2. Според Становище от 06.07.2022 г. на В.И. – ИСДВР при Затвора
Пловдив (л. 89), с Протокол № 3243 от
11.06.2021 г. л.св. П.В.С. е настанен в стая № 22 с площ от 26,50 кв.м.
Посочената стая разполага със самостоятелен санитарен възел с площ от 4,05
кв.м. и с течаща студена вода.
По време на престоя
на С. в стая № 22, същият е бил настанен съвместно с други лишение от свобода,
както следва:
От 11.06.2021г.
до 28.07.2021 г. вкл. са били настанени 7-8 л.св. (общо 18 дни);
От 29.07.2021 г.
до 26.08.2021 г. вкл. са били настанени 6 л.св.;
От 27.08.2021г.
до 21.11.2021г. вкл. са били настанени 7-8- л.св. (общо 87 дни);
На 22.11.2021 г.
са били настанени 6 л.св.;
От 23.11.2021г.
до 01.02.2022 г. вкл. са били настанени 7-8 л.св. (общо 71 дни);
От 02.02.2022 г.
до 03.02.2022 г. вкл. са били настанени 5-6 л.св.;
От 04.02.2022г.
до 25.05.2022г. вкл. са били настанени 7-8 л.св. (общо 111 дни)
От 26.05.2022 г.
до 29.05.2022 г. вкл. са били настанени 6 л.св.
На 30.05.2022 г.
са били настанени 7 л.св. (1 ден).
6.3. П.С. е подал Молба от 09.06.2021 г. и Декларация № Д-975/21.10.2021 г.,
че желае да му бъде давана вегетарианска храна (л. 92 и 93) получи вегетарианска диета.
Според Становище
от 06.07.2022 г. (л. 91) и Становище от
28.09.2022 г. (л. 147) включването във
вегетарианска диета става с молба на лишения от свобода. С. е подал молба от
09.06.2021 г. и му е подсигурявана подходяща вегетарианска храна. Представен е
списък на лицата, които са на вегетарианска храна и вегетарианско меню (л.
154, 155).
В Същите
становища е посочено още, че ГДИН сключва централно договори за дезинфекция,
дезинсекции и дератизации (ДДД) обработки на всички помещения в затворите и
общежитията към тях. Има утвърдена график, по който се извършва ДДД на
помещения в затвора. В тази връзка са представени протоколи за извършени
периодично ДДД, както следва: 6 бр. за 2021 г. и 3 бр. за 2022 г. – от 09.02.2022
г., 16.03.2022 г. и 11.05.2022 г. (л. 11 и сл., л. 148).
7. Като свидетел по делото е разпитан Н.В.Ч., който
заявява, че познава П.В.С.. Били заедно с него от октомври 2021 г. до май 2022
г. в Затвора Пловдив в едно помещение. Били заедно в 22-ра стая. В килията нямало
топла вода. В килията имало много дървеници и хлебарки. Пръскали от време на
време. Не може да кажа през какъв период пръскат. От октомври 2021 г. до сега (23.11.2022
г., когато е проведен разпита) били минавали два-три
пъти да пръскат през тяхната килия. В килията били осем човека. През този
период от октомври 2021 г. били седем-осем човека. Не знае колко голяма е
килията. Мишки не е виждал. Но дървеници и хлебарки имало.
ІІІ. За правото:
8. Според чл. 205 от АПК, искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано
от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са
причинени вредите.
Според чл. 12, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ЗИНЗС, прякото
ръководство и контролът върху дейността на местата за лишаване от свобода и
пробационните служби се осъществяват от Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“, която е юридическо лице на бюджетна издръжка към министъра на
правосъдието със седалище София, като съответно затворите и областните служби
„Изпълнение на наказанията“ са териториални служби на Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“.
Това от своя страна определя като пасивно, материално и процесуално
правно легитимирана страна по заявената главна искова претенция за сочените
периоди именно Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, София.
9. Каза се, главната искова претенция на ищеца е за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, произтичащи от незаконосъобразна
дейност на администрацията на Затвора София и Затвора Пловдив към Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“. Дейността по фактическото изпълнение на
наложено наказание лишаване от свобода, обемаща, разбира се, и осигуряване на
условията за упражняване на правата от задържаните лица и изпълнението на
техните задължения, съобразно правното им положение и статус, е административна
по своето естество.
Тук е мястото да
се посочи, че от наличните по делото доказателства се установява, че С. не е
пребивавал в Затвора Пловдив в периода от 25.05.2022 г., която е
началната датата на втория исков период, до 05.06.2021 г. вкл. Както
вече бе казано (т. 5 от настоящото решение), от данните по
делото се установява, че същият е постъпил в Затвора Пловдив на 06.06.2021 г. Само
това е достатъчно да се приеме, че исковата претенция досежно престоя на С. *** е частично неоснователна за периода от 25.05.2021 г. до 05.06.2021
г. вкл.
При това положение, възведените в обстоятелствената част
твърдения за допуснати нарушения по смисъла на чл. 3 от ЗИНЗС при изтърпяване
на наказанието лишаване от свобода, ще бъдат разгледани за престоя на ищеца в Затвора
София през периода от 20.02.2018 г. до 24.05.2022 г. вкл. и в Затвора
Пловдив през периода от 06.06.2021 г. до 30.05.2022 г. вкл. така, както
е предявен искът, доколкото в настоящото исково производство ищецът е този,
който определя предмета на правния спор.
В тази връзка следва изрично да се посочи, че именно
фактическите твърдения на ищеца, обективирани в обстоятелствената част на
исковата молба, определят предмета на доказване и на произнасяне на съда и е
недопустимо, ако не е било предприето изменение на иска по реда на чл. 214 от ГПК, същият да бъде разгледан на фактически основания – различни от посочените
в исковата молба.
10. На следващо
място, следва да бъде съобразено, че според чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС, осъдените и
задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко,
нечовешко или унизително отношение. Като според чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС за
нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража,
изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление,
осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна
активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована
употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност.
Според чл. 43, ал. 2 от ЗИНЗС, всяко място за лишаване от
свобода трябва да разполага с необходимите жилищни, битови и други помещения за
осъществяване на поправително въздействие, а арестите - за поддържане на
физическото и психическото здраве и уважаване човешкото достойнство на
задържаните лица.
В чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС е установено изискването минималната
жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода да не е по-малка от
4 кв. м. Доколкото обаче, не съществува легална дефиниция на понятието „жилищна
площ“, то тя следва да се определя по общоприетите правила, а именно като се
измерва по контура на съответните вертикални конструктивни елементи – стени и
колони. А за да е достатъчна тази жилищна площ, то тя следва да осигурява
възможност лицата да сменят позата си и да извършват свободно движения за
задоволяване на битовите си нужди - спане, обличане, занимания в затворени
помещения, като гледане на телевизия, четене на книги и т.н.
Според чл. 43, ал. 5 от ЗИНЗС, количеството дневна
светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване,
достъпът до санитарни възли и течаща вода, както и минимумът обзавеждане на
спалните помещения, се определят с правилника за прилагане на закона, като в
чл. 20, ал. 2 и 3 от ППЗИНЗС е конкретизирано, че на лишените от свобода се
осигурява пряк достъп на дневна светлина и възможност за естествено
проветряване, постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, като в
заведенията от закрит тип и арестите в затворите ползването на санитарен възел
и течаща вода се осъществява в спалните помещения.
На лишените от свобода се осигуряват условия за къпане -
по възможност всеки ден, но най-малко два пъти седмично съгласно чл. 151, ал.
1, т. 3 от ЗИНЗС.
11. Съотнасянето на
описаните данни в предходния раздел на решението и цитираните правни норми,
налага да се приеме, че помещенията, които е обитавал С. при изтърпяване на
наложеното му наказание лишаване от свобода през исковите периоди в Затвора
София и Затвора Пловдив, са разполагали със санитарен възел и постоянно течаща
вода. В Затвора София ищецът е имал достъп до постоянно течаща топла и студена
вода, а в Затвора Пловдив е имал достъп до постоянно течаща студена вода.
Изложеното налага да се приеме, че в случая не се
констатира нарушение на чл. 20, ал. 2 и 3 от ППЗИНЗС, доколкото на С. са били
осигурени постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода.
Ползването на баня в Затвора Пловдив се осъществява по
утвърден график два пъти седмично, което е съобразено с изискванията на чл.
151, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС, като по този начин на ищеца е осигурен и достъп до топла
вода.
12. Настоящият съдебен състав не приема за доказани и
твърденията на ищеца за претърпени вреди от наличието на дървеници, хлебарки и
гризачи в обсъжданите периоди в Затвора Пловдив, тъй като от страна на
ответника, както вече бе казано, са ангажирани доказателства за периодично
извършени дезинфекция, дезинсекции и дератизации против хлебарки, дървеници и
гризачи за което са представено множество протоколи за
извършени дейности по ДДД, както в Затвора София (6 бр. за 2018 г.;
8 бр. за 2019 г.; 5 бр. за 2020 г., като за тази година е уточнено, че за
периода от 21.08.2020 г. до 20.01.2021 г. не е имало сключен договор с външна
фирма, но с отпуснати средства от ГДИН са закупени препарати за обработка –
представени са две фактури - докладна записка от 16.06.2021 г. – л. 63; 5 бр. за 2021 г. – от 22.01.2021 г.,
10.02.2021 г., 16.03.2021, 27.04.2021 г. и 26.05.2021 г., всички издадени от
„ДДД 1“ ООД), така и в Затвора
Пловдив (6 бр. за 2021 г. и 3 бр. за 2022 г. – от 09.02.2022 г.,
16.03.2022 г. и 11.05.2022 г.), в които протоколи са
описани: размерът на третираната площ; препаратът, с който е третирано и
неговото количество; срещу какви вредители; имената на лицето, извършило
описаните в протокола дейности и имената на лицето заявило/приело обработката. Този извод не се
променя и от показанията на разпитания по делото свидетел, доколкото от страна
на администрацията на ответника са предприети необходимите действия по ДДД, което
изключва незаконосъобразното й бездействие.
Следователно в този случай също не
се установява неизпълнение на задължения на администрацията на Затвора София и
Затвора Пловдив, които да съставляват обстоятелство, обуславящо отговорност за
вреди от незаконосъобразно бездействие.
13. Възражението на ищеца, че не му е осигурявана
вегетарианска храна не се подкрепя от събраните по делото доказателства.
Напротив, установява се, че подадените от С. в тази връзка молби са били
удовлетворение, същият е включен в списъка на лишените от свобода, на които се
осигурява вегетарианска храна, т.е. има и други лица, на които от
администрациите на процесните затвори се осигурява вегетарианска храна, в
подкрепа на което са представени и вегетариански менюта.
14. При това положение и доколкото възведената в закона презумпция в чл.
284, ал. 5 от ЗИНЗС е само за настъпването на неимуществените вреди, но не и за
фактите, обосноваващи наличието на нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС (които подлежат
на установяване от ищеца), следва да се приеме, че условията обсъдени до
тук, в които С. е изтърпявал наказанието лишаване от свобода, не могат да се
квалифицират като неблагоприятни по смисъла на чл. 3, ал. 2 от закона, нито
могат да се приемат като такива, подлагащи го на жестоко, нечовешко или
унизително отношение.
15. Независимо от изложеното обаче, следва да се констатира,
че през част от втория исков период, а
именно на 06.06.2021 г., на 10.06.2021 г., от 11.06.2021 г. до 28.07.2021 г.
вкл., от 27.08.2021 г. до 21.11.2021 г. вкл., от 23.11.2021 г. до 01.02.2022 г.
вкл., от 04.02.2022 г. до 25.05.2022 г. вкл. и на 30.05.2022 г. - общо 320 дни, ищецът е пребивавал в Затвора Пловдив, където е обитавал
помещения, в които за всеки от лишените от свобода, не е била осигурена площ от
минимум 4 кв. м. В посочените
периоди С. е бил настанен в спално помещение № 22, с площ от 26,50 кв. м., в
което броят на лишените от свобода (настанени заедно с него
в посоченото помещение) е бил между 7 и 8 човека. Впрочем това обстоятелство се
потвърждава и от показанията на разпитания по делото свидетел.
Този факт (на
обитаване на пренаселени килии) е достатъчен, за
да се приеме, че в рамките на втория исков период, в горепосочените периоди,
администрацията на Затвора Пловдив е поставила изтърпяващия наказание С. в неблагоприятни условия по смисъла на чл. 3, ал. 2
от ЗИНЗС. В този контекст, правилото на чл. 284, ал. 5 във връзка с ал. 1 от ЗИНЗС, налага да се приеме, че ищецът е претърпял твърдените от него
неимуществени вреди, изразяващи се в описаните в исковата молба негативни
психически състояния. Тези неимуществени вреди са пряка и непосредствена
последица от неизпълнението от страна на администрацията на Затвора Пловдив на
нормативно установени задължения да осигури на изтърпяващия наказание лишаване
от свобода С. минимално необходима жилищна площ. Неосигуряването на съответната
жилищна площ, както впрочем и на храна, облекло, отопление, осветление, проветряване,
медицинско обслужване, условия за двигателна активност, както и продължителна
изолация без възможност за общуване, са квалифицирани в чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС
като поставянето на лицето в неблагоприятни условия за изтърпяване на
наказанието лишаване от свобода или задържането под стража. Казано с други
думи, лишаването на едно лице от основните жизнени потребности е равнозначно на
поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на
наложеното му наказание. Аргумент за това съждение е дефиницията, съдържаща се
в § 1, т. 1 от ДР на Закона за социално подпомагане (ЗСП), според която,
„Основни жизнени потребности“ са достатъчно храна, облекло и жилище, съобразно
социално-икономическото развитие на страната.
В тази насока,
според чл. 2, ал. 2 от ЗСП, социалното подпомагане се осъществява чрез
предоставяне на социални помощи в пари и/или в натура за задоволяване на
основни жизнени потребности на гражданите, когато това е невъзможно чрез труда
им и притежаваното от тях имущество. Тоест, държавата компенсира посредством
предоставяне на социални помощи, тези граждани, които не могат да си осигурят
сами основните жизнени потребности. Несъмнено е в този контекст, че граждани,
които живеят в условията на липса в по-голяма или в по-малка степен на
задоволяване на основните жизнени потребности, изпитват не само чисто физическо
неудобство, но и негативни психически състояния, подобни на тези, описани от С.
в обстоятелствената част на исковата молба. Казано с други думи, физическото и
психическото състояние на лицата, изтърпяващи наказание лишаване от свобода, на
които от страна на администрацията не е осигурено задоволяване на основните
жизнени потребности и гражданите, които не могат да си осигурят сами основните
жизнени потребности, се намират в едно и също социално положение, доколкото
изпитват подобни физически и психически притеснения. Въпросното обстоятелство,
разгледано в контекста на конституционно установения принцип за това, че всички
хора са равни по достойнство и права, налага съждението, че лишените от
свобода, изтърпяващи наказанието си в условия на неосигурени основни жизнени
потребности, следва да бъдат третирани подобно на гражданите, които също живеят
в условията на незадоволени основни жизнени потребности. Това пък позволява да
се формира извод, че лишените от свобода, които търпят вреди от това, че не са
им осигурени основните жизнени потребности в пълен обем, следва да бъдат
компенсирани за конкретната липса на нормативно установени условия за
обитаване, по начин, подобен на този, по който се компенсират гражданите, които
не могат да си осигурят сами основните жизнени потребности. В този смисъл,
според чл. 11, ал. 1 от ЗСП, социалните помощи са средства в пари и/или в
натура, които допълват или заместват собствените доходи до основните жизнени
потребности или задоволяват инцидентно възникнали потребности на подпомаганите
лица и семейства. Според чл. 12, ал. 3 от ЗСП, Министерският съвет определя
месечен размер на гарантирания минимален доход, който служи като база за
определяне на социалните помощи по ал. 1. Според чл. 9, ал. 1 и ал. 2 от
Правилника за приложение на ЗСП, право на месечна помощ имат лица или
семейства, чийто доход за предходния месец е по-нисък от определен диференциран
минимален доход. Основа за определяне на диференцирания минимален доход е
гарантираният минимален доход, чийто месечен размер се определя с акт на
Министерския съвет.
Доколкото в конкретния казус става реч за лице,
ненавършило 65 години, живеещо само (в смисъл неживеещо в семейство), като
отношенията въз основа на които се иска присъждане на обезщетение за претърпени
вреди, са свързани с обитаване на жилищно помещение, следва да се съобразят
най-близките до тези факти хипотези на разпоредбата на чл. 9, ал. 3, т. 5 от
ППЗСП, в приложимите й редакции (според редакция ДВ, бр.
63 от 2011 г., диференцираният минимален доход се определя, както следва: за
лице до 65 години, живеещо само - 73 на сто от ГМД, а в редакция ДВ, бр. 64 от 2021 г. на посочената разпоредба, в сила от
01.01.2022 г., този процент е 80 на сто от ГМД) и на чл. 14, ал. 1 от ППЗСП
според която, право на месечна целева помощ за заплащане на наем на общински
жилища ползват лицата, ако настанителната заповед е на тяхно име и чийто доход
от предходния месец е до 250 на сто от диференцирания минимален доход.
За обсъжданата част от втория исков период, касаещ 2021
г. и 2022 г., с ПМС № 305 на МС от
19.12.2017 г. (Обн., ДВ, бр. 102 от 22.12.2017 г., в сила от 1.01.2018 г.) е
определен месечен гарантиран минимален доход в размер на 75 лв.
При това положение за 2021 г. диференцираният минимален
доход по чл. 9, ал. 3, т. 5 от ППЗСП, в редакция ДВ, бр. 63 от 2011 г., е в
размер на 54,75 лв., за 2022 г. диференцираният минимален доход по същия
законов текст, но в редакция ДВ, бр. 64 от 2021 г. в сила от 01.01.2022 г., е в
размер на 60,00 лв., а доходът по чл. 14, ал. 1 от ППЗСП и за двете години е в
размер до 187,50 лв. Тоест дневният доход, който следва да бъде приет като
необходим за задоволяване на основните жизнени потребности е 6,25 лв. В случая,
доколкото С. на 06.06.2021 г., на 10.06.2021 г., от 11.06.2021 г. до 28.07.2021
г. вкл., от 27.08.2021 г. до 21.11.2021 г. вкл., от 23.11.2021 г. до 01.02.2022
г. вкл., от 04.02.2022 г. до 25.05.2022 г. вкл. и на 30.05.2022 г. (общо 320
дни) е бил лишен само от част от необходимото за задоволяване на основните му жизнени
потребности (само по отношение на размера на жилищната площ), то размерът на
компенсиращото обезщетение, също следва да бъде определен като ¾ от
последно посочената сума (6,25 лв.), тоест 4,69 лв. на ден. Следователно за установените 320
дни, обезщетението възлиза на сумата от 1500,80 лв.
Конкретният размер на следващото се обезщетение за претърпените
неимуществени вреди, възлизащ на 1500,80 лева,
е определен от съда при съблюдаване изискването на чл. 52 от ЗЗД, приложим в
настоящото производството по препращане от § 1 от ДР на ЗОДОВ.
Според цитираната разпоредба на ЗЗД (чл. 52), размерът на обезщетението за
претърпените неимуществени вреди се определя по справедливост. Понятието „справедливост“
е морално-етична категория и включва съотношението между деянието и
възмездието. Всъщност, размерът на обезщетението като паричен еквивалент на
причинените неимуществени вреди следва да бъде определен при съобразяване
характера, вида, изражението и времетраенето на претърпените вредни последици,
ценността на засегнатите нематериалните блага и интереси и при отчитане
икономическия стандарт в страната към момента на увреждането, така, че
обезщетението да не бъде средство за неправомерно обогатяване. Спазването на принципа
на справедливостта като законово въведен критерий за определяне паричния
еквивалент на моралните вреди, изисква размерът на обезщетението за претърпени
неимуществени вреди да бъде определен от съда, с оглед на всички установени по
делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по който незаконосъобразната
административна дейност се е отразила на увреденото лице.
Отчитайки посочените по-горе обстоятелства, периодите на увреждането,
характерът и интензитета на породените страдания и негативни преживявания, на
ищеца следва да се присъди обезщетение по справедливост именно в размер на 1500,80
лева, който най-точно и съответно ще овъзмезди претърпените от него
неимуществени вреди.
Съответно, спрямо този размер на главния иск (1500,80 лева), ще следва да бъде уважена и акцесорната претенция за
присъждане на обезщетение за забавено плащане на парично задължение, в размер
на законната лихва върху главницата, считано от 30.05.2022 г. – датата на
предявяване на исковата молба, до окончателното изплащане на сумата.
16. Изложеното до тук налага извод за неоснователност на
първия предявен иск касаещ престоя на ищеца в Затрива гр. София и за частична
основателност на втория предявен иск относно престоя му в Затова Пловдив.
ІV. За разноските:
17. На основание чл. 286, ал. 3 от ЗИНЗС, на ищеца ще следва
да бъдат присъдени сторените в производството разноски. Те се констатираха в
размер на 10 лв. - заплатената държавна такса.
Така мотивиран, Пловдивският административен
съд, ІІ отделение, ХVІІ състав,
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ исковата претенция на П.В.С., с ЕГН **********, с адрес посочен в
исковата молба ***, да бъде осъдена Главна дирекция „Изтърпяване на
наказанията“ към Министъра на правосъдието, гр. София, да му заплати сумата от 35 000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 30.05.2022 г. (датата на завеждане на исковата молба) до
окончателното й изплащане за претърпени от него неимуществени вреди, в периода
от 20.02.2018 г. до 24.05.2021 г. включително, в резултат на поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието
лишаване от свобода в Затвор гр. София през посочения период.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министъра на правосъдието,
гр. София, да заплати на П.В.С., с ЕГН **********, с адрес посочен в исковата
молба ***, сумата от 1500,80 лв., представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, в резултат на поставянето му в неблагоприятни условия на 06.06.2021 г.,
на 10.06.2021 г., от 11.06.2021 г. до 28.07.2021 г. вкл., от 27.08.2021 г. до
21.11.2021 г. вкл., от 23.11.2021 г. до 01.02.2022 г. вкл., от 04.02.2022 г. до
25.05.2022 г. вкл. и на 30.05.2022 г., при изтърпяване на наказание лишаване от свобода в Затвора гр. Пловдив, както и обезщетение за забавено плащане на
това парично задължение, в размер на законната лихва върху главницата, считано
от 30.05.2022 г. – датата на подаване на исковата молба, до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния му размер от 15
000 лева и за останалите периоди в обхвата на претендирания - 25.05.2021 г. до 30.05.2022
г.
ОСЪЖДА Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ към Министъра на правосъдието, гр. София, да
заплати на П.В.С., с ЕГН **********, с
адрес посочен в исковата молба ***, сумата от 10 лв.,
представляваща заплатената държавна такса.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред тричленен състав на
Административен съд – Пловдив в четиринадесетдневен срок от съобщаването на
страните за неговото изготвяне.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: