П Р О Т О К О Л
Година 2020 Град ПЛЕВЕН
РАЙОНЕН СЪД VІІІ-ми наказателен
На 08.09.2020 година състав
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧАВДАР ПОПОВ
Секретар ДАРИНА ДИМИТРОВА
Прокурор
Сложи за
разглеждане докладваното от съдия ПОПОВ
НАХдело № 1451 по описа за 2020 година.
На именното повикване в 11.04 часа се явиха:
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ
Л.Н.П., уведомен, явява се лично и с адвокат В.П..
АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗВАЩ ОРГАН ***, редовно призован, не се
явява.
СВИДЕТЕЛ
Н.Б.М. – редовно призован, явява се лично.
СВИДЕТЕЛ
В.Ц. – редовно призован, явява се лично.
СВИДЕТЕЛ
Д.Р.Ц. – редовно призован, явява се лично.
ПО ДАВАНЕ ХОД НА ДЕЛОТО
АДВ.П.: Моля да се даде ход на делото.
След
като взе предвид становището на адв.П., съдът намира,
че са налице процесуалните предпоставки за даване ход на делото, поради което
О П Р Е Д Е
Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛИТЕ
СВИДЕТЕЛ В. *** Ц. – **., неосъждан,
без родство.
СВИДЕТЕЛ Н.Б.М. – **., неосъждан,
без родство.
СВИДЕТЕЛ Д.Р.Ц. – **., неосъждан,
без родство.
Съдът
разяснява на свидетелите наказателната отговорност по чл.290 от НК и те обещаха
да говорят истината, след което свидетелите Н.М. и Д.Ц. се отстраниха от залата
до разпита им.
РАЗПИТ НА СВИДЕТЕЛИТЕ
Съдът предявява АУАН на свидетеля
РАЗПИТ НА СВИДЕТЕЛЯ В. *** Ц. – На датата, посочена в акта бях на
смяна и получихме нощна тишина около два, два и половина
на силна музика на посочената улица „***“. Отидохме там, наистина имаше силна,
висока музика в къща на първия етаж. Лицето, което е зад мен /жалбоподателят/ беше вътре в стаята и
музиката беше много силна. Поканихме го да излезе навън. Казахме му да спре
музиката, че хората не могат да спрат, два часа и половина през нощта е, в тази
тиха улица беше нещо страшно. Той се държеше много грубо и арогантно с нас „Вие знаете ли какво е в ***, ***, в ***?“.
Викам му „ Тук е България и трябва да се
почитат гражданите“ и апри арогантното му
поведение бяхме принудени да бъде задържан
и отведен в ***-то. Снехме му самоличността, установихме, че е преподавател по
физическо в училище. Той започна да се извинява, че е сгрешил, че не е трябвало
така да направи. Впоследствие преценихме, от вида му, че е пиян. Освободихме
го, написахме докладна до началника и впоследствие се написа и акта. Поради
тази причина проверката е на 22-ри, а акта е съставен на 23-ти.
АДВ.П. – Вие ли
му дадохте разпореждането да намали музиката?
СВИДЕТЕЛЯТ В.Ц. – Да и двамата с
колегата му казахме да спре музиката. Арогантното му състояние беше просто неописуемо.
АДВ.П. – Той
намали ли музиката, след като вие му дадохте разпореждане?
СВИДЕТЕЛЯТ В.Ц. – Не. Просто свърши
песента и музиката спря, защото песента свърши.
АДВ.П. – Когато
свърши песента, това кога се случва, когато сте били при него в къщата ли?
СВИДЕТЕЛЯТ В.Ц. – Ние в къщата не
сме били, ние сме излезли пред къщата. Просто влязохме в къщата и го поканихме
да излезе навън.
АДВ.П. – Кога
спря музиката от самосебе си?
СВИДЕТЕЛЯТ В.Ц. – Вече като
тръгнахме с колата, да отиваме към *** – то , направихме маневра обръщане в
обратна посока и музиката утихна. Той не поиска да я спре, а и ние нямаме как
да влезем да намалим музиката.
АДВ.П. – Той взе
ли тогава със себе си личната карта?
СВИДЕТЕЛЯТ В.Ц. – Тя му беше в
джоба.
АДВ.П. – Вие
кога му я поискахте да я представи?
СВИДЕТЕЛЯТ В.Ц. – Чак в ***-то я
изкара. Той там изобщо не искаше да ни послуша и да я изкара, за да се установи
самоличността и всички тези действия, които трябва да бъдат извършени от наша
страна.
АДВ.П. –
Видяхте ли от къде излиза музиката, отворени прозорци, врати?
СВИДЕТЕЛЯТ В.Ц. – Да, прозорците на
първия етаж бяха всичките отворени и музиката гърмеше.
АДВ.П. – Нямам
повече въпроси.
СЪДЪТ – Как се държа той като
поведение?
СВИДЕТЕЛЯТ В.Ц. – Много грубо и
арогантно. Обижда ни. „Вие ли ще ми
кажете, какви сте вие? Аз правя,
каквото си искам. Ти знаеш ли как е във ***, ***“. Започна да изброява
държави. Аз му казах „Тук е България и трябва
да се спазват законите“. Това беше. Моите думи въобще не се възприеха. Той
ни обиди „Вие, пикльовци
ли ще ми кажете и ще ми се разпореждате пред дома“ . Явно така преподава.
АДВ.П. – Вие заведохте
ли го да бъде прегледан от медицинско лице, след като го задържате?
СВИДЕТЕЛЯТ В.Ц. – След като му
пуснахме заповедта за задържане, след това ние го освободихме, мисля, че да, да, има медицинско.
АДВ.П. – Кога
го заведохте?
СВИДЕТЕЛЯТ В.Ц. – Когато е пусната
заповедта.
АДВ.П. – Той
подписа ли се на тази заповед?
СВИДЕТЕЛЯТ В.Ц. – Да, даже има
екземпляр от нея.
АДВ.П. – Господин съдия, можете ли да предявите на
свидетеля заповедта за задържане, да каже това ли е заповедта, и подписите
върху тази заповед.
Съдът ПРЕДЯВЯВА л.32 на свидетеля – Заповед
за задържане.
АДВ.П. – това
ли е?
СВИДЕТЕЛЯТ В.Ц. – Отказва да
подпише. Много са случаите.
АДВ.П. – Нямам други
въпроси.
РАЗПИТ НА СВИДЕТЕЛ Н.Б.М.
Съдът предявява АУАН
на свидетеля
СВИДЕТЕЛЯТ Н.Б.М. – На датата
описана в акта около 02,30ч. вечерта беше, получихме
с колегата сигнал от дежурния колега във *** за нарушение на нарушение на нощната тишина на ул. „***“. Когато
пристигнахме с колегата се чуваше много силна музика от къща, не помня точно
кой номер беше, къщата беше в ляво. С колегата влязохме през портичка, която е на двора, господина, който не помня как
се казва се показа на прозореца, казахме му да спре музиката, че е късно и нарушава
нощната тишина и обществения ред, същият заяви „аз съм си вкъщи, никой не може да ми каже нищо, няма да я спра тази
музика“. Около два, три пъти му разпореждахме да прекрати с музиката, той каза
„Какви сте вие, аз съм си вкъщи и искам
да си слушам музика“. Заявихме на лицето, че ще бъде задържано за
неизпълнение на полицейско разпореждане, той не прекрати с музиката, след което
го задържахме. От там го отведохме във ***. Същите му бяха издали заповед за
задържане. Акт не беше съставен същата вечер. След свършване на работата той се
успокои, започна да се извинява. Нямам спомен в колко часа беше освободен, след
което го освободихме. На следващия ден, доколкото знам от началника С.С. е бил призован във *** да му бъде съставен акт за
неизпълнение на полицейското разпореждане. Обадиха ми се да дойда в районното,
за да бъда свидетел по съставянето на акта. Колегата Д. състави акта, лицето
мисля, че подписа акта, като се извиняваше през цялото време. Той нямало как да
ме познае, защото е бил доста пиян. Каза че съжалява, извинява се, че нямало да
се повтори и беше освободен. Това е, което мога да кажа.
АДВ.П. – Нямам
въпроси.
СЪДЪТ – Как се държа спрямо вас, какво
е направил, казал?
СВИДЕТЕЛЯТ Н.Б.М. – Постоянно
ръкомахаше с ръце „Какви сте вие, махайте
се оттук, мога да слушам музика, колкото си искам“. Това е, което помня.
СЪДЪТ – Обиждал ли ви е нещо?
СВИДЕТЕЛЯТ Н.Б.М. – Нямам ясен
спомен, може би е имало обиди, но беше отдавна и не си спомням.
СЪДЪТ – Да ви е казвал „пикльовци“?
СВИДЕТЕЛЯТ Н.Б.М. – Имаше нещо такова.
АДВ.П. –
Господин съдия, аз лично бих възразил по този начин зададен въпроса, защото
насочва определен отговор на свидетеля.
Съдът след като взе предвид заявеното
от двамата свидетели – *** в днешното съдебно заседание счита, че следва да се
прекрати административнонаказателното производство по
НАХД № 1451/2020г. по описа
на Плевенски районен съд и делото да се изпрати в Районна прокуратура – Плевен
за последващи действия, предвид събраните до момента данни
за престъпление по чл.325, ал.2 от страна на жалбоподателя Л.П.. В този смисъл
е и Определение №*** от 11.02.2020г. на АдмС – Плевен по к.ч.а.н.д. № ***/2020г.
Воден от горното и на основание чл.33, ал.2 от ЗАНН, съдът
О П Р Е Д Е Л
И:
ПРЕКРАТЯВА административнонаказателното
производство по НАХД № 1451/2020г.
по описа на РС-Плевен.
Материалите по делото да се изпратят
в Районна прокуратура – Плевен за последващи процесуални
действия.
Определението подлежи на обжалване в
седмодневен срок от днес за жалбоподателя и от получаване на съобщението до административнонаказващият орган.
Протоколът
написан в с.з. и приключи в 11.20 часа.
СЕКРЕТАР: ПРЕДСЕДАТЕЛ: