О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………./……….02.2020 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на 3.2.2020 г., в състав:
СЪДИЯ:
ДИАНА МИТЕВА
като разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 521 по описа за 2018 г.,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е образувано по реда на глава
32 от ГПК.
Постъпила е ИСКОВА
МОЛБА от на ОББ АД, с която е предявен иск на универсален правоприемник на
кредитора – заявител СИБАНК ЕАД за
установяване по отношение на оспорващи съдлъжници дължимост на вземания по
издадена заповед за незабавно изпълнение, удостоверяваща изискуеми вземания, произтичащи от
неизпълнени в срок задължения за връщане на главница, лихви, такси и
обезщетение за забава.
Исковата молба е редовна: съдържа изискуемите по чл.127 и 128 ГПК
реквизити, след уточнения с вх.№ 36305/05.12.2019г в изпълнение на указания на съда. Посочени са фактите, на които ищеца основава претенцията си и са
направени доказателствени искания. С допълнителна искова молба вх.
№33783/20.11.18г. ищецът е взел становище по оспорването на ответника О.И..
Книжата,
включително допълнението на твърденията по иска след възобновяване на спряното
производство, са връчени надлежно на всеки от двамата ответници. Отговор по
първоначалната исковата молба е депозирал с вх.№ 27479/26.09.18г само длъжника И..
Срокът за отговор по първоначална и уточнена искова молба, предоставен изрично
на двамата ответници, с определение № 4392/11.12.19г е изтекъл на
10.01.2020г. Изтекъл е и срокът за
представяне на становище от синдика на несъстоятелния съдлъжник търговец на
23.1.20г. Отговори и становище не са
депозирани.
Продължаване на
размяна на книжа е безпредметно.
Страните са
предупредени насрещно за последиците по чл. 40 и 41 от ГПК.
По допустимостта на претенциите: Установено
е провеждането на заповедно производство, чрез което кредитор СИБАНК ЕАД се е
снабдил с изпълнително основание заповед за незабавно изпълнение, въз основа на
документи по 417 ГПК, идентични с представените по настоящото дело
доказателства за съществуване на дълга срещу ответниците – кредитополучател и
съдлъжник. Предметът на установяване е очертан от ищеца изцяло идентично с
описанието на претенцията, за която е издадена заповедта. Заявителят несъмнено
е основал искането за издаване на заповед на твърдения за настъпила
изискуемост, макар че противоречиво е изложил едновременно факти за настъпил
падеж и за предсрочна изискуемост. Правопораждащият фактически състав обаче не
е променен с отстраняване на излишното твърдение, поради което съдът приема, че
е сезиран именно със спора по съществуване на дълга, заявен по реда на чл. 417 ГПК като резултат от поемане на задължение от двама съдлъжници за връщане на
главница, предоставена на дружеството
кредитополучател като търговски кредит,
чиято изискуемост е настъпила след изтичане на уговорен срок за ползване със
съответно останали непогасени на падеж уговорени възнаградителни лихви и такси
и наказателни лихви за просрочието.
При служебната
справка по гр.д. 19523/17г на ВРС 33 с-в е видно, че двамата солидарни длъжници
са оспорили вземането по реда на чл. 414 ГПК с общо бланково възражение,
депозирано надлежно в срок(при отчитане на клеймо на подаване по пощата) и прието от съответния заповеден съд като
пречка за стабилизирането на заповедта. Пълномощията на адвоката, действал от името на двамата оспорващи
длъжници, са изрично потвърдени. Съдът съобразява, че към 26.02.2018г., когато
е упражнено възражението от името на търговското дружество, то вече е било под
надзор на временен синдик, назначен от съда по несъстоятелността по т.д.
1698/17 г на ВОС и встъпил в длъжност на 01.02.2018г. Този надзор обаче е
ограничен до разпоредителни сделки с масата и не лишава законния представител
на дружеството от защита срещу претенции на кредитори, доколкото дори след
откриване на производството по тези въпроси длъжникът действа самостоятелно
(чл. 635 ал.3 ТЗ). В случая пълномощията на адв. П. са били изрично потвърдени
именно от О.И., вписан като управител на ответника и действията му се валидират
с обратна сила. Подадените в срок възражения са породили действието си и за
кредитора е възникнал несъмнен интерес да установява претенцията си по исков
ред.
При служебна
справка съдът констатира, че от 05.02.2018г този кредитор е бил заличен след
прекратяване без ликвидация поради вливане в универсален правоприемник ОББ АД.
Установителната претенция на
правоприемника е предявена в срока, указан от съда, издал заповедта. Легитимацията
на страните по настоящото производство съответства на качествата им кредитор-заявител
и оспорващи длъжници по заповедно основание.
По
предварителните въпроси: С
определение № 2687/27.07.2018г( влязло в сила след пропускане на срока за
обжалване) е прекратена частта от производството, образувано по самостоятелно
искане, насочено само срещу длъжника физическо лице, като алтернатива на
искането за установяване на общ дълг на двамата солидарни длъжници.
Акцесорните последици от предявяването на заявлението
(законна лихва от сезиране и разноски по заявлението) не се включват в предмета
на установяване. Дължимите държавни
такси, след приспадане на внесените при образуване на заповедното производство,
определени съразмерно на цената от всяка
от установителните претенции са внесени. Предметът на делото определя
разглеждането му като ТЪРГОВСКИ СПОР
(чл. 365 т.1 вр. чл. 286 ал.2 и чл. 1 ал.1 т.7 ТЗ). Възражение срещу търговския
характер и отвод за местна подсъдност не са предявени. Цената на иска за
главница обосновава родова компетентност на окръжния съд.
С влязло в сила определение № 724/22.10.2019г е отречена
връзката на преюдициалност към настоящото производство на предприетите от
страните действия в откритото производство по несъстоятелност на ответника „ОСТ
ТРЕЙДИНГ" ЕООД по т.д. 1698/17 г на
ВОС.
Интересът от продължаване на настоящото исково
производство именно по реда на чл. 422 ГПК и срещу несъстоятелния търговец се налага поради липсата на безспорност на
вземането, очертана след предявяването на
група от вземания от ищеца, включващи несъмнено (в раздел III от молбата
за предявяване с вх.№20081/04.07.18г.) и спорните задължения. Съдът служебно е
констатирал, че съдът по несъстоятелността е бил сезиран със спор за вземане,
чието основание изцяло се покрива с включените в заповедта задължения, но
размерите на предявените за удовлетворяване от масата на несъстоятелността суми
са резултат от допълнително актуализиране с натрупване до 29.06.2018г и
сборувани до обща претенция от 228 111.03лв, надхвърляща предмета на настоящото
дело по отделни пера. Несъстоятелният длъжник е възразил срещу приемането на
вземанията в цялост, но възражението му срещу съставения от синдика списък е
било отхвърлено с определение от 04.10.2018г., а сборните вземанията, включващи
задълженията по оспорената заповед са приети в списък, одобрен от съда по
несъстоятелността с определение № 3533/10.10.2018г, поправено с определение №
4406/12.12.2018г. Това налага настоящият процес да продължи с участието на
необходим другар – конституирания синдик на несъстоятелния ответник ( чл. 637
ал.3 т.2 ТЗ) при съхранена самостоятелност на дружеството, упражняващо в
процеса права чрез законния си представител.
По доказателствените искания:
Извън поисканите
от страните доказателства, с оглед изложените по-горе съображения по допустимостта,
съдът е изискал служебно преписката по заповедното производство.
В исковата молба
са формулирани доказателствени искания за събиране на писмени доказателства,
идентични с приложените към заявлението, по което е образувано заповедното
производство. Документите по чл. 417 ГПК представляват относими и допустими
доказателства и следва да се приемат. Документите са представени в преписи, заверени от страна.
Автентичност на договорите не е оспорена. Спорен е факт, който няма значение
след уточнението на твърденията за изискуемост. При липса на насрещно
позоваване на продължаване на револвиране на кредита, изявлението за предсрочна
изискуемост остава неотносимо и не следва да се установява от съда.
Оспорването на
усвояването и дължимия остатък от кредита обаче
налага доказателствена активност, поради което съдът намира за относимо
и необходимо да допусне поисканата от ищеца счетоводна проверка на движението
по сметката. Доводите на ответника за необходимост от депозиране по делото на
предмета на изследване от вещото лице не са обосновани, тъй като самият
ответник не твърди насрещно плащане, което не е осчетоводено, а само оспорва
редовността на счетоводните записвания, които именно ще се проверяват от
експерта със специални знания.
На страните следва да се укаже и необходимостта от
представяне на и списък на разноските, на осн. чл. 80 от ГПК.
За събиране на становище на страните и допуснатите
доказателства делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание,
когато да бъде изслушан и окончателен устен доклад на съдията.
По тези
съображения, на осн. чл. 374 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА разглеждане по реда на ТЪРГОВСКИТЕ
СПОРОВЕ (гл. 37 от ГПК)
предявени обективно и субективно съединени
искове на правоприемник на
заявител-кредитор за установяване на дължимост на вземания по издадена заповед за незабавно
изпълнение, удостоверяваща просрочена след настъпил краен падеж главница по
договор за револвиращ банков кредит,
просрочени лихви и такси и начислени
като обезщетение за забавата лихви, които са били оспорени с възражение от
солидарно задължени кредитополучател и съдлъжник.
ДОПУСКА като
доказателства по делото писмените документи,
идентични с приложени към ч.гр.д. 19523/17г на ВРС 33 с-в, документи,
заверени по реда на чл. 183 ГПК като преписи към искова молба: Договор за револвиращ банков кредит ЕВРОУЛЕСНЕНИЕ
3 (кредитна линия) № МS
14-00040/20.11.2014г. (л. 15-18) с приложени към него договор за подчинен
срочен дълг от 20.11.2014г, договори за
особен залог, решение на едноличен собственик на кредитополучателя и
упълномощаване на кредитора да застрахова заложените вещи ( л. 19-25), общи
условия по този вид кредитиране (л. 25-27), Анекс № 1 от 13.07.2015 за ползване
на линията като овърдрафт (л. 13), протокол № 152YB -4-1 от 1.11.2016г с решение на кредитен
комитет на банката (л. 31) и анекс №2 от 25.11.2015г за револвиране до 2017г
(л. 14); Извлечение от счетоводни книги към 29.12.2017г( л. 10) и справка по
чл. 366 ГПК за начислени лихви ( л. 175).
ДОПУСКА на осн. чл.
195 ал.1 ГПК съдебно-счетоводна експертиза с вещо лице,
което след като се запознае с материалите по делото и след като извърши
проверка на място по документи от кредитно досие и в счетоводната система на
влятата в ищцовото предприятие банка с търговско наименование „ СИБАНК“ ЕАД даде отговор на
следните въпроси:
1.
предоставена ли е
уговорената главница на траншове като кредитна линия на ответника „ОСТ
ТРЕЙДИНГ" ЕООД, усвоени ли са средствата за целите на финансирания проект
по начина, предвиден в чл. 3.2 от договора или като овърдрафт, ползван от
кредитополучателя след 13.07.2015г? Какъв е общия размер на използвания лимит?
2.
какви плащания са
били извършени от длъжниците(кредитополучател и солидарно задължен съдлъжник)
или трети лица в полза на длъжниците или чрез служебно инкасиране от страна на
банката от наличности от сметки на длъжниците
и какви задължения (с посочване
по отделно на основанията им по пера – текуща договорна лихва, наказателна
лихва, административни такси и комисиони, застраховки или други разноски) са
били погасени с тези плащания? Съответстват ли осчетоводените начислени
задължения на падежи и размери, договорени в първоначален договор и погасителен
план, и съответното им изменение при револвирането с поредицата от анекси?
Променяна ли е уговорената лихва (като надбавка над референтния пазарен индекс)
в случаите по чл. 4.1.3 или 4.5 от договора?
3.
в случай че се открие
несъответствие вещото лице да състави алтернативен вариант на начисляване и
погасяване според уговорките в договора между страните.
4.
в каква поредност е
извършвано прихващането на изпълнението чрез съответните наличности или вноски
по кредита) при липса на изрично посочване на основанието за плащане и
недостатъчен размер за покритие на текущите задължения? В случай, че кредиторът
е прилагал други правила, да се състави варианти на отчитане на плащанията на
задълженията по т. 2 с прихващане на погашенията според уговорка в чл. 10 и
20.2. от общи условия: внесени за сметка на длъжника застрахователни премии,
разноски, такси комисиони, лихви, главница.
5.
какъв е размера на
останали неплатени размери на задълженията по главницата, текущата лихва и
комисион за ангажимент до последен падеж 20.11.2017 и наказателната лихва за
забава, начислена по отделно при просрочие на лихви според уговорката в чл.
4.2 върху неиздължена част от лихвите и
при просрочие на главница върху непогасена главница по чл. 4.3. към 29.12.17г.?
НАЗНАЧАВА за вещо лице
по допуснатата експертиза А В. К (№ 90 от списъка на вещите лица за 2020г
на ВОС).
ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на 400лв, вносими от ищеца в 1-
седмичен срок от връчване на
определението.
ОПРЕДЕЛЯ срок за изготвяне на заключението по чл. 199 ГПК и ЗАДЪЛЖАВА
вещото лице, на основание чл.199 ГПК да
представи заключението си в същия срок.
Задължава ищцовото
дружество да окаже съдействие като предостави достъп при поискване, на вещото
лице, назначено от съда по настоящото дело при извършване на оглед на налична
счетоводна и търговска документация, вкл. банкови разплащания по предоставяне
на заетите средства, като при неизпълнение ще бъде приложена санкция по чл. 161 ГПК.
Да се издаде при поискване съдебно
удостоверение на вещото лице от което да е видно, че приносителят му е назначен
за вещо лице по настоящото дело и следва да му бъде оказано съдействие като му
бъде предоставен достъп при поискване за извършване на оглед на налична
счетоводна и търговска документация.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искане на ищеца за
допускане на писмени доказателства за връчване на изявление за предсрочна
изискуемост след настъпване на краен падеж.
На осн. чл. 7 ГПК допълнително указва на страните да
представят справка за разноските по чл. 80 от ГПК за конкретизиране на точен
размер на претенциите им по признаване на отделните разходи, като при
пропускане на крайния срок (даване ход на устните състезания при насрочване на
делото) страните няма да могат да искат изменение на определението от съда
размери.
НАСРОЧВА съдебно
заседание за 12.03.2020г от 09.30 часа.
Да се призоват страните чрез пълномощниците им и синдика, а вещо лице след
представяне на доказателства за внесен депозит.
На осн. чл. 7 ГПК
допълнително указва на страните, че при отлагане на делото в открито заседание,
съдът с протокола обявява датата на следващото заседание, за което РЕДОВНО
ПРИЗОВАНИТЕ страни се смятат призовани, независимо дали са се явили.
Проекта за устен доклад, представляващ приложение към
настоящото определение да се съобщи на
страните.
Препис от
определение да се изпрати на страните, чрез пълномощници и на съдебния адрес,
ведно със съобщение за насрочено открито заседание, представляващо Приложение № 1 към Наредба № 7 на МП.
Да се заличи от
списъка на участниците в делото повторното вписване на конституирания в
качество на необходим другар синдик на несъстоятелното дружество.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД:
ПРОЕКТ за устен ДОКЛАД
търговско дело номер
N521 по описа за 2018 год,
Производството е
образувано по реда на гл. 32 от ГПК като ТЪРГОВСКИ СПОР (чл. 365 т.1от ГПК вр.
чл. 286 ал.2 и чл. 1 ал.1 т.7 ТЗ).
Приети са за разглеждане искове, предявени
от „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА" АД, ЕИК000694959, гр. София, ул. „Света
София“ №5, представлявана от С.Г. и Ф.Я., действащи чрез юрк.К. срещу „ОСТ ТРЕЙДИНГ" ЕООД, ЕИК
*********, гр. Варна, ул. Ангел Г. 14, представлявано от управителя О.И. и О.
ТОЗОРОВ И., ЕГН ********** ***, и двамата
действащи чрез адв.П. ***, офис 23,
като обективно и субективно съединени претенции на заявител за установяване по отношение на солидарни
длъжници (кредитополучател и съдлъжник) изискуеми вземания по заповед за
изпълнение, издадена по ч.гр.д. № 19523/17г на ВРС 33 с-в, по договор за
револвиращ банков кредит както следва:
1. за връщане на падежирала на 20.11.2017г главница в размер на 200 000
лв
2. за плащане на сборно вземане от 658,18лв, формирано от начислени
договорни лихви като възнаграждение за ползване на кредита за периода 21.10.2017 до 19.11.2017г
3. за плащане на сборно вземане от 3066,22 лв, формирано от начислени наказателни лихви като обезщетение за
забава върху просрочени задължения за главница
за период 20.11.2017 до 28.12.2017г
4. за плащане на вземане от 0.40лв, начислено като такса за ангажимент по неусвоен лимит от
кредитна линия за периода 20.10.2017 –
15.11.2017г,
Както и акцесорни
вземания за направени разноски в заповедно производство (4074,50лв такси и 50
лв юрисконсултско възнаграждение) и законна лихва от 29.11.2017г до окончателно
плащане присъдена с издадената заповед.
Ищецът и ответникът И. претендират и за определяне на разноски по делото.
По
твърденията на страните(чл. 148 ал.1 т.1 ГПК) и кои от тях се признават или са безспорни и не се нуждаят от доказване
(чл. 148 ал.1 т.3 и 4 ГПК):
Между страните са безспорни обстоятелствата
относно проведено заповедно производство, в което е било уважено заявление на
праводател на ищеца за издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа
на извлечение от кредитна сметка. Тези обстоятелства обаче определят преценката
за допустимост, поради което са установени и служебно, въпреки липсата на спор,
от съда.
С оглед съдържанието на бланкетното
възражение и оспорването, предприето от ответниците като защита по иска, съдът
приема, че не се оспорва възникването на правоотношението по банковия кредит с
двамата съдлъжници и съпътстващите го сделки по обезпечаването му, а само
изпълнението на насрещните страни, последвали договарянето на кредита. Тъй като
обаче твърденията на ищеца не са изрично потвърдени и от двамата ответници и от
синдика, чието участие е самостоятелно и независимо от насрещните страни, съдът
приема че не може да ги счита за безспорни и ненуждаещи от доказване факти.
Тези твърдения се свеждат до следните обстоятелства:
Търговската банка, чиито универсален
правоприемник след преобразуване чрез вливане е ищецът (също банка), се договорила на 20.11.2014г с двамата длъжници
– търговец и управляващ го едноличен собственик, да кредитира участие в проект
за финансиране със средства от ЕИБ, като предостави на предприятието кредитна
линия за оборотни средства до размер от 200 000лв при условия, уговорени в
договор за револвиращ кредит № МS 14-00040/20.11.2014г. и общите условия на
банката по специализирания продукт
ЕВРОУЛЕСНЕНИЕ 3 и ЕВРОПОДКРЕПА 3. В договора двамата съдлъжници поели
солидарно задължение за изплащане на лихва в преференциален размер, формиран от
плаващ референтен показател (6м. Софибор) и фиксирана надбавка от 1.4пункта, но
не по-малко от 4.1 %, като отстъпката от 0.6% от стандартна лихва за оборотни
кредити е следвало да отпадне, ако проектът на кредитополучателя не бъде
допуснат за финансиране със средства на ЕИБ. Начинът на определяне на
конкретните стойности на променливия процент за ежемесечно начисляваните от
първото усвояване на средствата лихви е бил посочен в чл.5 от общите условия,
като банката е следвало да ги актуализира на последния ден от юли и януари на
съответна година, без да е нужно промяната да се договаря отделно. Наред с
поето задължение за месечно заплащане на начислена лихва, в договора за кредит
е било уговорено и заплащане на комисион за управление – еднократно при първо
усвояване, револвиране, предсрочно погасяване
и допълнителен текущ комисион за ангажимент в размер на 0.6% върху разлика
от максималния размер и и реално усвоена сума, начисляван ежемесечно. Таксите
по банковите операции не са били уговаряни конкретно, но страните са приели да
прилагат тарифа на банката. Допълнително са били уговорени наказателни лихви в
размер на приложения по договора лихвен процент, завишен с 10 пункта,
начислявани в случай на забавено плащане на лихва или на главница ( чл. 4.2 и
4.3). Връщането на усвоените средства по кредитната линия е било предвидено до
20.11.2015г, евентуално до 20.11.2016 или 20.11.2017г, при револвиране по молба
на кредитополучателя, удовлетворена от банката след актуален финансов
мониторинг. В последствие между страните
са сключени два анекса, като с първия от 13.02.2015 е предвидено усвояване чрез
овърдрафт, а с втория от 25.11.2015г е
договорено револвирането за първата допълнителна година. Следващото револвиране
е разрешено от банката след преоценка на обезпеченията с решение на кредитен
комитет, протоколирано на 1.11.2016г.
ОСТАНАЛИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА ИЩЕЦА(конкретизирани
детайлно в справката по чл. 366 ГПК), касаещи изискуемост и размер на
останалите непогасени с плащанията вземанията са оспорени изрично:
Ищецът
посочва, че до настъпване на крайния падеж 19.11.2017г ( преди уговорено
зануляване на експозиция) само за последния месец върху ползваната главница е
начислена договорна лихва(4.1%) в размер на 658,18лв. и комисион за ангажимент
върху неизползван лимит в размер на
0.40ст. Главницата, изискуема в цялост като една вноска до 20.11.2017г. не била
погасена, съответно банката начислила и завишената наказателна лихва за
просрочието й (14.1%) от 20.11.2017 до 28.12.17г в размер на 3066.22лв. За тези
суми дължими суми банката предявила правата си като кредитор в заповедно
производство, ведно с начислена наказателна лихва от дата на падежа до
сезирането на съда.
Ответникът И. оспорва така начислените
остатъци и изискуемостта на главницата.
По
правната квалификация (чл. 148 ал.1 т.2 ГПК):
Така очертаните фактически обстоятелства
обуславят квалификацията на претенцията като специален установителен иск за
съществуването на вземане, подлежащо на изпълнение, удостоверено в изпълнително
основание. Твърденията за притезанието на заявителя квалифицират иска като претенция за изпълнение на
договорно задължение, поето от солидарни длъжници – кредитополучател и
съдлъжник за връщане на изискуема главница, остатъчна просрочена
възнаградителна лихва и такси и обезщетение за забава, уговорено в договора
като наказателна лихва с характер на мораторна неустойка. Приложимото право, уреждащо
притезанието на ищеца следва да се търси в нормите, допускащи договорна свобода
и уреждащи отговорността за неизпълнение на договорите (чл. 79 ЗЗД вр. чл. 20а ЗЗД), а извън конкретните уговорки на страните съответно приложение биха имали
общите норми на солидарно поемане на задължение( чл. 304 ТЗ), договаряне на срокове за изпълнение (чл. 70 ЗЗД) и на последователност на погасяване при множество задължения (чл. 76 ЗЗД). Договарянето е с търговски
(инвестиционен) характер, поради което е изключено от специалната уредба на потребителския кредит и
общата императивна закрила срещу неравноправно договаряне с физически лица
(ЗЗП). Участието на физическото лице в това правоотношение е тясно свързано с
функцията му по управление на търговското предприятие (И. е едновременно
едноличен собственик и управител), поради което и не може да се приеме, че той се
е договарял с банката извън професионалните си интереси.
Съединените претенции за договорно
обезщетение, което има характер на мораторна неустойка, тъй като основанието му
е уговорено като допусната от длъжника забава от настъпване на фиксиран
изискуем падеж, следва да се урежда от
чл. 92 ЗЗД, поради което съдът следва изцяло да съобрази принципа на
договорната свобода и да приеме за определящи правата и задълженията на
страните именно уговорените в договора размери на обезщетяване на предвидими
вреди от забава, начислявано за съответен период след пропускане на фиксирани
падежи.
Защитните доводи на ответника И. срещу
упражнено право на предсрочна изискуемост не са относими към предмета на спора.
Кредиторът не е упражнил право едностранно да поиска връщане на главница преди
уговорен срок в полза на длъжника. Напротив, претенцията е основана на
изначално предвиден най-краен срок, при отчитане на опцията за двукратно
револвиране. Без да са въведени твърдения за ново продължаване на крайния срок
за ползване на кредита, каквото и да е уведомяване на длъжника не може да има
характер на изявление за предсрочна изискуемост, тъй като вече е настъпил
фиксиран срок за плащане. Тъй като в срока за отговор никой от участниците в
процеса не е посочил такъв нов факт, на който да се основе правоотлагащо
възражение, тази защита вече е преклудирана. Без такова възражение не следва да
се включват в предмета на делото и да се докладват от съда както твърденията за
отправена покана за плащане, така и всички оспорвания на тази покана.
По
доказателствената тежест(чл. 148 ал.1 т.5 ГПК) и попълването на делото с доказателства ( чл.
146 ал.2 ГПК):
Ищецът се е позовал на писмени
доказателства, изходящи от насрещните страни (договор за кредит и анекси) за
установяване на съществените твърдения, за които носи доказателствена тежест.
По отношение на размерите, останали непогасени след изтичане на срока на
ползване на кредита, е посочил свои счетоводни записвания и е ангажирал
счетоводна експертиза за проверка на редовното им водене, доколкото преценката
на оспорените счетоводните записвания на банката налагат специални знания ( чл.
195 ал. 1 ГПК).
Не се сочат твърдения, за които ищеца да
носи доказателствена тежест и да не е ангажирал доказателства.
Ответниците биха носили доказателствена тежест по възражения, но не
се направили такива.
Тъй като в търговското оборотно кредитиране
не се предвижда прилагане на императивни норми, съдът не предприема и събиране
на доказателства по служебен почин.
По възможностите да уреждане на спора ( чл.
145 ал.3 ГПК):
С оглед характера
на спора, съдът намира, че следва да укаже предварително на страните
възможността от доброволно уреждане на спора:
Всяко споразумение
между насрещните страни следва да бъде одобрено и от синдика.
В случаите на
постигната спогодба между страните относно дължимостта и изпълняемостта на
вземането половината от дължимата
държавна такса в исковото производство ще бъде опростена. Съдът може да
одобри и постигнато под условие за одобрение доброволно споразумение, което
освен конкретния предмет на спора, урежда и други отношения, включително и
преурежда занапред отношенията на страните по повод предприето принудително изпълнение
по отношение на всеки от длъжниците поотделно. Одобрената от съда спогодба се
ползва с изпълнителна сила и въз основа на нея може да се издаде изпълнителен
лист, но само доколкото не се засяга откритото производство по несъстоятелност
на ответника търговец.
С оглед предмета на
делото, свързан с ипотечно търговско кредитиране, съдът счита, че спорът на
страните е подходящ за отнасяне за уреждане чрез съдействие на медиатор.
Медиацията е доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно разрешаване на
спорове, при която трето лице – медиатор помага на страните сами да постигнат
споразумението. Само някои от ползите за страните при прилагане на този метод
са: по- евтина и по-бърза процедура, страните контролират резултата и крайното
решение е резултат само на волята на участниците, но не и на медиатора,
процедурата е поверителна както по отношение на документите, така и на крайния
резултат и междинните стъпки, позволява запазването на търговските отношения
между страните и не-рядко служи за основа на бъдещо партньорство, обикновено
приключва със споразумение което страните доброволно изпълняват, тъй като е
основано само на техни взаимни интереси.
Списък на медиаторите по Единния регистър е общо достъпен на интернет-сайта
на Министерство на правосъдието. Център за медиация за района на ВОС е
разположен на 4 етаж в сградата, в която се помещава Съдебно-изпълнителна
служба при Pайонен съд Варна на адрес: гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев" №12
(http://vos.bg/bg/court/mediation-centre) и предоставя безвъзмездно възможност
на страните по делата да разрешат правния спор доброволно, посредством медиация
и със съдействието на медиатор, всеки работен ден от 9 до 17 ч.