Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 142
Гр. Перник, 25.07.2022 година.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд – Перник, в публично съдебно заседание проведено на пети юли през две
хиляди двадесет и втора година, в състав:
Съдия: Цветелина Гоцова
при съдебния секретар
Наталия Симеонова, като разгледа докладваното от съдия Цветелина Гоцова
административно дело № 242 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/,
във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.
Образувано
е по жалба на Е.Д.И. с ЕГН **********,*** против Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 22-1158-000346 по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП от 25.05.2022 година, издадена от Б.К.С.на длъжност началник група към ОДМВР
Перник, сектор „Пътна полиция“, с която на жалбоподателката е отнето временно
свидетелството за управление на МПС до решаване въпроса за отговорността, но не
повече от 18 месеца.
Жалбоподателят
твърди, че обжалваният административен акт е незаконосъобразен, издаден при неизяснена
фактическа обстановка, при което са нарушени административнопроизводствените
правила.Твърди, че даденият срок от 30 мин. за даване на кръвна проба в талона
за изследване е бил недостатъчен, за да може жалбоподателката да стигне до
болничното заведение, а горното накърнява съществено правото на защита на жалбоподателя, поради което моли съда да
отмени заповедта за налагане на принудителната административна мярка.
В
проведеното съдебно заседание на 05.07.2022г., жалбоподателката, редовно
призована, не се явява, представлява се от адвокат Н.Ц. ***,
който поддържа жалбата и моли съда да отмени оспорената заповед, като
неправилна и незаконосъобразна.
В
проведеното съдебно заседание на 05.07.2022 година ответникът по жалбата Началник
група към сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Перник Б.К.С., редовно призована, не се явява,
представлява се от главен юрисконсулт З.В., която оспорва жалбата, като
неоснователна. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли подадената
жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален
размер.
Административен
съд – Перник, след като обсъди доводите на страните и прецени поотделно и в
съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, намира за
установено следното:
Жалбата против Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 22-1158-000346 от 25.05.2022
година, издадена от Началник Група към ОДМВР Перник, Сектор Пътна полиция е
подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, имаща право и
интерес от обжалването, поради което e допустима.
Разгледана по същество,
същата е неоснователна.
Административното
производство по издаване на обжалвания акт е започнало със съставянето на АУАН
серия GA № 599765/21.05.2022 г.
От
фактическа страна се основава на това, че на 21.05.2022г., в 01:06 часа в гр. Трън,
по ул. „***“ с посока на движение от механа Ерма към ЦГЧ Е.Д.И. като водач на
лек автомобил е управлявалa личния си лек автомобил
"***“, рег. № РК***ВН, като при
извършената проверка на разклона за кв.“***“/на чешмата/ за употреба за алкохол
с техническо средство „Алкотест Дрегер“ 7510 с фабричен номер ARNA-0126 e установено употребата на алкохол в размер на 0,82 промила. Издаден е талон за медицинско изследване № 0044848. Прието е, че водачът е управлявал МПС, с концентрация на алкохол в
кръвта над 0, 8 на хиляда, с което виновно е нарушил чл. 5, ал. 3, т. 1, предл.
първо от ЗДвП.
Въз основа на така
съставения АУАН, е издаден обжалваният административен акт, с който на
основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП на Е.Д.И., при възприемане и
възпроизвеждане на посочената по-горе фактическа обстановка е прието, че същата
управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 8
на хиляда до 1, 12 на хиляда включително, и е наложена принудителна
административна мярка––"временно отнемане на свидетелството за управление
на моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за отговорността,
но не повече от 18 месеца".
При
така установените факти се налагат и следните правни изводи.
Съгласно разпоредбата на
чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1,
2, 2а, 4, т. 5, б. "а", т. 6 и 7 от ЗДвП се прилагат с мотивирана
заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно
тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.
Към
датата на издаване на административният акт със Заповед № 8121з-1632 от
02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи са определени на основание чл.
165 от ЗДвП и чл. 33, т. 9 от Закона за Министерството на вътрешните работи
структурите на МВР, които следва да осъщестяват контрола по ЗДвП, една от които
е съответната Областна дирекция на МВР. Отделно със Заповед № 313з-362 от 28.02.2022
година на директора на ОДМВР Перник на основание чл. 43, ал. 4 във вр.с ал.1 и
ал. 3, т.1 от ЗМВР са определени компетентните длъжностни лица от Областната
дирекция на МВР Перник да налагат принудителните административни мерки по реда
на Глава шеста от ЗДвП., като в 1.3 са делегирани правомощия на началниците на
групи в СПП в ООП при ОДМВР Перник. Представено
е удостоверение изх. № УРИ 313р-9999/16.05.2022г., от което е видно, че към
датата на издаване на процесната ПАМ Б.К.С.е заемала длъжност Началник група на
сектор ПП към отдел „Охранителна полиция“ при ОДМВР Перник, поради което
оспорената заповед е издадена от компетентен орган.
Заповедта
е издадена в писмена форма и съдържа всички законово изискуеми реквизити,
съгласно изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 172, ал. 1 от ЗДвП.
Оспорената заповед е
мотивирана, като мотиви има изложени и в съставения акт за установяване на
административно нарушение. Правните основания съответстват на приложимата
материална норма за извършеното административно нарушение и приложимата
хипотеза на ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП. Волеизявлението на органа е
във връзка с фактическите основания за неговото формиране. Заповедта, както
вече се посочи, е издадена в предписаната от чл. 172, ал. 1 ЗДвП писмена форма
и мотивирана с конкретно изложени фактически съображения за извършено нарушение
от жалбоподателя при управление на МПС, с посочване на фактите, определящи го
като административно по чл. 5, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, в съответствие с които е
приложена разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП - правно
основание на разпореждането за временно отнемане на свидетелството за
управление на жалбоподателя до решаване на въпроса за отговорността му. С това
съдържание на заповедта органът е съобразил при издаването й изискванията на
общата разпоредба на чл. 59, ал. 2 АПК
При издаване на оспорения
акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила.
Заповедта е издадена във
връзка с проведено и приключило административнонаказателно производство по реда
на ЗАНН, в рамките на което е установено административно нарушение – деяние от
хипотезата на чл. 5, ал. 3 от ЗДвП, съставляващо материалноправното основание
за налагане на принудителната административна мярка по чл. 171, т. 1, б.
"б" ЗДвП.
Следва
да се подчертае, че законът, в разпоредбата на чл. 171 ЗДвП, не е обвързал
прилагането на мерките за принуда с приключването на административнонаказателното
производство с влязло в сила наказателно постановление. За издаването на
заповедта по чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП следва да са установени
фактите от хипотезата на правната норма, в случая управление на МПС с
концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда до 1, 2 на хиляда
включително. Фактите от състава на нарушението по чл. чл. 5, ал. 3 ЗДвП са
установени за целите на производството по чл. 171 ЗДвП със съставения АУАН № GA
№ 599765/21.05.2022 г. - с констативна функция, и доколкото са фактически
основания за налагане на мярката по чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП,
оспорената заповед е законосъобразна.
Жалбоподателят не обори
по надлежния ред в производството по оспорване на заповедта за прилагане на
принудителната мярка фактическите констатации, поради което настоящият състав
на съда приема наличието на предпоставките за издаване на административния акт
по чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП.
Оспорената заповед е
издадена и при точно прилагане на материалния закон. В разпоредбата на чл. 5,
ал. 3 от ЗДвП е предвидена забрана за водачите да управляват пътни превозни
средства под въздействие на алкохол, наркотици или други упойващи вещества.
Контролните органи проверяват спазването на това задължение чрез проверка на
водачите по реда, предписан с Наредба № 1 от 19.07.2017г за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози, издадена от министъра на здравеопазването,
министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието, обн., ДВ, бр. 61 от
28.07.2017 г., в сила от 29.09.2017г. Съдът не споделя доводите за нарушение на
административнопроизводствените правила, тъй като даденият срок от 30 мин. за
даване на кръвната проба бил недостатъчен. Безспорно се установи, че
жалбоподателката не е дала въобще такава кръвна проба, дори и след определените
й минути. В АУАН като място на нарушението е записано гр. Трън, ул.“***“, което
дефинира ясно мястото в рамките на населеното място и са неоснователни и
недоказани възраженията на жалбоподателя, че се е намирала на 2 км. от гр. Трън.
Приложимият
ред по чл. 6 от Наредбата включва при съставяне на АУАН за установена с
техническо средство концентрация на алкохол над 0, 5 на хиляда, контролният
орган да попълва и талон за изследване. В случая е издаден талон за медицинско
изследване № 0044848, в който Е.И. е насочена за медицинско изследване във ФСМП
гр. Трън. Определено е време за явяването й в съответствие с чл.6, ал.6, т.2 от
Наредба № 1 от 19.07.2017г, когато нарушението е извършено на територията на
населеното място, в което се намира мястото за установяване с доказателствен
анализатор или за извършване на медицинско изследване и за вземането на кръв и
урина за химическо или химико-токсикологично лабораторно изследване.
Не се спори, както вече
се посочи, че жалбоподателката не е дала кръвна проба. Всъщност, ако
жалбоподателката е искала да даде кръвна проба и тя самата е знаела и е била
убедена, че не е употребила алкохол, и че техническото средство показва грешен
резултат, то със сигурност щеше да намери начин, чрез който да се придвижи до
филиала на спешна медицинска помощ в гр. Трън за даване на кръв, било пеша или
чрез използването на таксиметрова услуга. Извън това, дори и при погрешно
посочен или неспазен по обективни причини срок за явяване за вземане на кръв за
медицинско изследване явяването пред медицинските органи не е погасено като
правна възможност предвид нормата на чл. 15, ал. 5, изр. 2 от Наредбата. Неявяването
на Е.И. за даване на кръвна проба е
предпоставка по смисъла на чл. 6, ал. 9 от Наредба № 1 от 19.07.2017г за
РУКАКУНВТА концентрацията на алкохол в кръвта да се установи въз основа на
показанията на техническото средство.
Следва да се подчертае,
че мярката по чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП няма санкционен характер.
Тя се прилага без оглед на вината, чрез нея се реализира диспозицията на
правната норма. Принудителната административна мярка по своя характер е вид
административна принуда, предвидена в специалния закон с оглед спецификата на
регулираните с него обществени отношения, и се прилага се превантивно. За да
приложи ПАМ, за компетентния орган е достатъчен съставеният надлежно АУАН с
констатирано от компетентните лица нарушение, което при условията на обвързана
компетентност го задължава да приложи посочената мярка.
Именно с оглед
непосредствената цел за ограничаване на евентуално противоправно поведение и
обезпечаване положителните действия на субекта на правоотношението, в случаите
по чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП ПАМ се прилага под прекратително условие
- "до решаване на въпроса за отговорността на водача на МПС, но за не
повече от 18 месеца". С настъпването на посоченото прекратително условие
се преустановява действието на мярката, като законодателят е предвидил
максимален срок за приложението й. Ето защо определянето на конкретен срок на
действие на процесната мярка не е задължителен реквизит на заповедта.
Предвид
така обоснованото отсъствие на всички основания за оспорване по чл. 146 АПК,
жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
При този изход на спора и
с оглед своевременното направено искане за присъждане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение от процесуалния представител на ответника, следва
на основание чл. 143, ал. 3 от АПК жалбоподателят да бъде осъден да заплати на
ОД на МВР - Перник направените по делото разноски в размер на 100 лв. –
юрисконсултско възнаграждение, съобразно чл. 78, ал. 8 от Граждански
процесуален кодекс, във вр. с чл. 37, ал. 7 от Закона за правната помощ и чл.
24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и в съответствие с
фактическата и правна сложност на делото.
Мотивиран
от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предложение последно от АПК
настоящия съдебен състав на Административен съд – Перник
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Е.Д.И. с ЕГН **********,***
против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
22-1158-000346 по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП от 25.05.2022 година, издадена
от Б.К.С.на длъжност началник група към ОДМВР Перник, сектор „Пътна полиция“, с
която на жалбоподателя е отнето временно свидетелството за управление на МПС до
решаване въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, като
неоснователна.
ОСЪЖДА Е.Д.И. с ЕГН **********,*** да
заплати на ОДМВР Перник сумата от 100 лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия:/п/