РЕШЕНИЕ
№ 31
гр. Белоградчик, 10.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕЛОГРАДЧИК, І-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Анна Ив. Кайтазка
при участието на секретаря Наташа Ст. Найденова
като разгледа докладваното от Анна Ив. Кайтазка Административно
наказателно дело № 20251310200144 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Д. Е. Н. от гр. Г., обл. В., ул. “Т. Т.“ № ..., с
ЕГН **********, срещу НП № 9389/09.06.2025 г. на Директор Д»АРОК» при
А»ПИ»-София, с което му е наложена “глоба” в размер на 3500,00 лв., на
основание чл.53 ал.1 т.2 предл.2 от Закона за пътищата, за извършено
нарушение на чл.26 ал.2 т.1 б. ”а” предл.2 от Закона за пътищата във вр. чл.7
ал.1 т.5 б. “в“, чл.8 ал.1 и чл.37 ал.1 т.1 предл.1 от Наредба № 11/2001 г. на
МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.
В жалбата се излагат най-общо оплаквания за незаконосъобразност на
НП и се моли същото да бъде отменено. Отрича се извършването на
нарушението, твърдят се допуснати съществени нарушения на материалния и
процесуален закон, довели до опорочаване на издаденото НП. В с. з.
жалбоподателят не се явява, не се представлява.
Въззиваемата страна не се явява лично в с. з., но се представлява от
1
упълномощен представител – служител с юридическо образование, който
оспорва жалбата, изразява становище по същество на казуса, като моли съда
да потвърди наказателното постановление, като правилно и законосъобразно,
счита че е доказано извършването на нарушението, правилно определена
санкция, с отчетени тежест на проявата и липса на маловажност на деянието.
Представя писмено доказателство – заявление за проверка до БИМ и
Приложение 1 към него, с посочен резултат, относно технич. годност на
ползваното за измерване техн. средство – ел. везна, от актосъставителя при
извършената конкретна проверка на пътя. Прави се възражение за
прекомерност разноските на другата страна – адвокатско възнаграждение, ако
бъдат отправени въобще и се иска присъждането на юрисконсултско
възнаграждение. Представят се и писмени бележки по същество на казуса.
Съдът, след като обсъди изложеното в жалбата и прецени събраните по
делото писмени и гласни доказателства, намери от фактическа страна
следното:
На 14.05.2025 г., жалбопод. Д. Н. управлявал МПС м. „Ивеко“, с рег. №
ВН 5755 АН, с което превозвал товар – натрошен камък /скална маса/, като
изпълнявал трудовите си задължения като водач на автомобил – към
работодателя си / „Вида строй“ ООД-ВИдин/, по път І-1, с посока на движение
гр. Монтана – гр. Видин. В същият ден, по така посочения път, при км. 62+800
/ в с. Р., обл. В. на разклон с път към гр. Белоградчик /, около 10.48 ч., Н. бил
спрян за рутинна проверка от свид. Н. А. – ст. инспектор в А”ПИ”-София /в
отдел «КРПМ» към Д»АРОК» /, придружен от свой колега – И. С.. С помощта
на ел. везна и ролетка, А. и колегата му извършили замерване на тежестта на
управляваното от Н. МПС – тов. а. м. “Ивеко”, с рег. № ВН 5755 АН, с четири
оси, две от които управляеми, както и на натоварването на осите на същото
МПС. Везната отчела, че натоварването на 3-та и 4-та ос, които са
задвижващите оси, било 31,040 т. при допустимо максимално такава 19 т. –
съгласно чл.7 ал.1 т.5 б. ”в” от Наредба № 11/2001г. на МРРБ за движение на
извънгабаритни и/или тежки ППС / при установеното от проверяващите 1,39
м. разстояние между осите, т.е. имало претоварване с 12,040 т./. Измерванията
на везната били отразени в генерирана от нея кантарна бележка.
Предвид констатациите си, Н. А. разяснил на водача на МПС
допуснатото нарушение, и че ще му бъде съставен АУАН, а последният казал,
2
че възразява, но най-общо, без никакви конкретни доводи. Така А. съставил на
място АУАН № 10727 на Д. Н. - за нарушение на чл.26 ал.2 т.1 б.“а” от ЗП вр.
чл.8 ал.1 и чл.37 ал.1 т.1 от Наредба № 11/2001 г. на МРРБ за движение на
извънгабаритни и/или тежки МПС. Актът бил оформен в присъствието на
колегата му / на А. / - Стефанов.
Въз основа на акта е издадено обжалваното НП № 9389/09.06.2025 г. от
Директор Дирекция «АРОК» при А»ПИ»-София.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът
прие:
Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е
основателна, макар и не поради твърдението на жалбоподателя.
При издаването на НП и при съставянето на акта са допуснати
съществени нарушения на ЗАНН, ЗП и Наредба № 11/2001 г. на МРРБ за
движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, които налагат отмяна на
атакуваното наказателно постановление.
От събраните по делото гласни и писмени доказателства по безспорен
начин се установи, че на 14.05.2025 г. по път І-1, при км.62+800, с посока на
движение от гр. М. към гр. В., се е придвижвало четириосово МПС,
натоварено с натрошен камък. То било управлявано от жалбоподателя Н.,
който извършвал фактически превоза, възложен му от неговия работодател.
Жалбоподателят е заявил общо в жалбата си, че отрича извършването на
нарушението, но няма никакви конктертни доводи по това твърдение.
Така и не се оспориха в съдебния процес от жалбоподателя, фактите
изложени от актосъставителя и АНО – къде и кога е спрян за проверка водача,
какво МПС е управлявал, броя на осите – две от които задвижващи,
установеното тяхно – на задвижващите оси, натоварване.
Съдът действително намира допуснати съществени нарушения на
правилата по ангажиране на админ. наказателната отговорност на
нарушителя.
Съгласно Тълкувателно Постановление № 2 от 08.10.2025 г. на ОСС от
НК на ВКС и I и II колегии на ВАС, по Тълкувателно дело № 5/2023 година по
описа на Върховния административен съд : „Водачът, който управлява
извънгабаритно или тежко пътно превозно средство по пътищата,
3
отворени за обществено ползване, без да е налице разрешение за това,
извършва нарушение по чл. 177 ал. 3 т. 1 във връзка с чл. 139 ал. 1 т. 2 от
Закона за движение по пътищата, когато не е собственик на пътното
превозно средство или лицензиран превозвач, осъществяващ превоза,
съответно не е наредил превоза.“
Или в случая, съдът намира съществено нарушение на приложимите
материални норми, досежно квалификацията на вмененото нарушение, и
неговото санкциониране.
При констатираните в АУАН И НП обстоятелства, като фактическа
обстановка – кой, къде и какво МПС е управлявал, в частност товара,
превозван от същото като килограми и съотношението им към натоварването
на задвижващите оси на ползваното МПС, действително има нарушение на
изискванията на нормативен акт, във връзка с осъществявания превоз.
И доколкото ЗДвП – в чл. 189“Е“ ал.1 и ал.12, указва компетентността на
органите, контролни такива – да съставят актове за подобни провинения, и
тази на АНО – да издават НП за тези провинения – а именно : контролни
органи определени, както от Министъра на вътрешните работи, така и от
Министъра на транспорта и съобщенията чрез Изпълнителна агенция
"Автомобилна администрация" / посочени в чл.165, чл.166, чл. 167 ал.3-3б и
чл. 167 а от ЗДвП, и налагащи санкциите : „Наказателните постановления за
административни нарушения по чл. 177 ал. 3 т. 1, чл. 179 ал. 3 - 3в от този
закон и по чл. 53 ал. 1 т. 2 от Закона за пътищата се издават от председателя на
управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура" или оправомощени
от него длъжностни лица“ /, то в казуса са спазени изискванията за
компетентност на проверяващите органи и на АНО.
Нарушение обаче, има допуснато досежно приложимия материален
закон – ЗДвП или ЗП.
Както съдът следва да приеме, съобразно указаното в цитираното по-
горе „Постановление“, то при консатираните на 14.05.2025 г. факти на
местонарушението, провинението е следвало да бъде квалифицирано не по
Закона за пътищата, където субектът на отговорността би бил съвсем друг -
собственикът на МПС и/или превозвача, а по ЗДвП – съгласно който, чл.177
ал.3 т.1 от него във вр. чл.139 ал.1 т.2 от същия, вина и авторство имат
водачите на проверените на пътя МПС, а не собствениците на МПС или
4
лицата, извършващи превоза – не фактически. Т.е. по ЗР отговорността е на
лицата, извършващи превоза – като „превозвач“, по см. на чл.15 ал.3 от
Наредба № 11/2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки
ППС и на Закона за Автомобилните превози, като лице, задължено да подаде
заявление за Разрешение до А „ПИ“/
С приписаното на жалбоподателя админ. нарушение - по чл.26 ал.2 т.1
б.“а“ предл. 2 от ЗП вр. с посочените в АУАН и НП разпоредби от Наредба №
11/2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки МПС, на
практика му се вменява отговорност, която той не може да понесе изначално,
обективно, като ФЛ, работник/служител при работодателя си – „превозвач“./
макар и не добро фотокопие – но по делото е представено изрично
доказателство – копие от СР МПС част II – от която е видно че собственик на
МПС е „Видастрой“ ООД/
Предвид всичко изложено до тук, като цяло, съдът приема, че при
съставяне на АУАН и изготвяне на НП не са спазени материалните правила,
което прави незаконосъобразни съставените два документа – и АУАН и
последвалото го НП.
Разноските на въззиваемата страна по делото, с оглед заявяването на
такива /юрисконсултско възнаграждение/ от процесуалния му представител –
следва да останат за негова /на въззиваемата страна/ сметка, предвид
решението на съда по същество на казуса, респ. искането на същата в тази
насока – да бъде отхвърлено.
/ жалбоподателят не е и отправял претенции за негови, сторени по делото
разноски, поради което съдът не се и произнася по такива/
По изложените съображения, съдът намира, че обжалваното
наказателно постановление следва да се отзмени, като неправилно и
незаконосъобразно.
Водим от горното и на осн. чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 9389/09.06.2025 г. на
Директора на Д»АРОК» при А»ПИ»-София, с което е наложена на Д. Е. Н. от
гр. Г., обл. В., ул. “Т. Т.“ № ... с ЕГН **********, “глоба” в размер на 3500,00
5
лв., на основание чл.53 ал.1 т.2 предл.2 от Закона за пътищата, за извършено
нарушение на чл.26 ал.2 т.1 б. ”а” предл.2 от Закона за пътищата във вр. чл.7
ал.1 т.5 б. “в“, чл.8 ал.1 и чл.37 ал.1 т.1 предл.1 от Наредба № 11/2001 г. на
МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.
ОТХВЪРЛЯ , като неоснователно, искането на въззиваемата страна по
делото, направено чрез представителя на Директора на Д»АРОК» при А»ПИ»-
София, за присъждане на разноски по делото / юрисконсултско
възнаграждение /.
Решението подлежи на касационно обжалване пред АС-Видин, в 14-
дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Белоградчик: _______________________
6