№ 267
гр. Плевен, 21.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Асен Ив. Даскалов
при участието на секретаря Иглика Н. Василева
като разгледа докладваното от Асен Ив. Даскалов Административно
наказателно дело № 20244430202415 по описа за 2024 година
ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл. 59 ал.1 ЗАНН
С Наказателно постановление № 799539-F796612/ 28.11.2024 г. на
НАЧАЛНИК НА ОТДЕЛ "ОПЕРАТИВНИ ДЕЙНОСТИ"-ВЕЛИКО ТЪРНОВО,
ДИРЕКЦИЯ "ОПЕРАТИВНИ ДЕЙНОСТИ" в ГД "ФИСКАЛЕН КОНТРОЛ"
при ЦУ на НАП, на „***“ ЕООД-СОФИЯ, ЕИК: *** е наложена имуществена
санкция в размер на 1000 лв. /хиляда лева/, на основание чл.185 ал.2 вр.ал.1 от
Закона за данък върху добавената стойност, за извършено нарушение по чл.7а
ал.2 вр.чл.26 ал.6 и Приложение №39 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за
регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в
търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и
изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин.
Срещу така издаденото наказателно постановление (НП), „***“
ЕООД ЕИК *** /“ДРУЖЕСТВОТО“/ е подало жалба до РАЙОНЕН СЪД -
ПЛЕВЕН. Счита, че в хода на административнонаказателното производство са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – Актът за
установяване на административно нарушение е съставен от некомпетентно
длъжностно лице, а НП – е издадено от некомпетентно длъжностно лице; не е
извършено описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било
извършено - чл. 42 т. 4, чл. 57 ал. 1 т. 5 ЗАНН – тъй като в АУАН/НП, не е
отразено дали се касае за извършени продажби или за клиентски поръчки.
Наред с това, счита издаденото НП и за неправилно, като в тази насока
изтъква, че в търговския обект са налични две фискални устройства - ФУ
модел *** с регистрационен номер в НАП ***/01.03.2024 г., с индивидуален
1
номер ** и индивидуален номер на фискална памет 36737 151 и ФУ модел ***
с регистрационен номер в НАП ***/10.04.2024 г., с индивидуален номер *** и
индивидуален номер на фискална памет ***, които работят със съответен
софтуерен продукт, но не е взето предвид, че служителите на
ДРУЖЕСТВОТО могат да започнат поръчка на един принтер, а да я
приключат на друг, в зависимост от това коя от компютърните конфигурации е
свободна; отбелязва, че издаваните служебни бонове не стигат до клиентите,
на същите бонове с главни букви пише ,,НЕ СЕ ИЗИСКВА ПЛАЩАНЕ, а и
ДРУЖЕСТВОТО е било проверявано многократно от органите на НАП в
миналото, но никога не се правени препоръки/предписания, за промяна
реквизитите на така издаваните бонове бонове; отбелязва, че броят на
служебните бонове е повече от този на фискалните, тъй като е възможно един
клиент на няколко пъти да поръчва, а едва преди да се приключи сметката – се
издава фискален бон. В този смисъл счита, че направените от страна на
актосъставителя/наказващия орган изводи, се явяват необосновани и
неправилни, а нарушението, за което е ангажирана отговорността на
ДРУЖЕСТВОТО – напълно недоказано, тъй като не са събрани доказателства
в подкрепа на това, че при извършени продажби/клиентски поръчки, са
издавани служебни бонове. При условията на евентуалност, моли случаят да
бъде приет като „маловажен“, тъй като ДРУЖЕСТВОТО няма други
нарушения на данъчното законодателство. На тази основа, моли за отмяна на
НП, като незаконосъобразно и неправилно.
В съдебното заседание, в което делото е обявено за решаване,
жалбоподателят не се представлява. Представени са писмени бележки от
страна на упълномощения защитник, в които по същество са преповторени
аргументите, изложени в жалбата и е отправено искане за отмяна на НП, като
незаконосъобразно и неправилно, както и за присъждане на сторените
разноски за адвокатски хонорар.
За ответната страна се явява съответен юрисконсулт, който счита,
че в хода на административнонаказателното производство са надлежно
спазени процесуалния и материалния Закон, издадено е Наказателно
постановление, което е законосъобразно и правилно, поради което пледира
същото да бъде потвърдено, както и да бъдат присъдени разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева.
Съдът намира, че жалбата е подадена от оправомощена страна, в
срока по чл.59 ал.2 ЗАНН, поради което се явява допустима. След задълбочена
преценка на събраните по делото доказателствени материали, поотделно и в
тяхната съвкупност, по нейната основателност, намира следното:
Административнонаказателното производство е започнало със
съставяне на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) №
F796612/05.11.2024 г., от страна на Х. К. Д. – ст.инспектор по приходите при
ЦУ на НАП, в присъствието на свидетелите Л. С. Ж., Р. Г. Й. и упълномощен
представител на „***“ ЕООД ЕИК *** /л.17 от делото/. Съставен е за това, че
2
на 29.09.2024 г., в 11:04 часа, е извършена проверка в „търговски обект“ по
смисъла на § 1 т. 41 от ДР на ЗДДС - „***“, находящ се в гр. ПЛЕВЕН, бул.
„***“ № 9А, стопанисван и експлоатиран от „***“ ЕООД ЕИК *** /Протокол
за извършена проверка обр. Кд 184 cep. АА № 0017573/29.09.2024 г./, като в
хода на извършените контролни действия е установено, че в обекта има
налично, монтирано, въведено в експлоатация и работещо фискално
устройство модел *** с регистрационен номер в НАП ***/10.04.2024 г., с
индивидуален номер *** и индивидуален номер на фискална памет ***, което
е свързано с компютърна конфигурация с инсталиран софтуер за управление
на продажбите- ***, версия 3.07.078, който се ползва с цел регистриране на
продажбите. В хода на извършените контролни действия, са изискани
допълнително документи, като на 18.10.2024 г. и 30.10.2024 г. в офиса на
ГДФК Плевен от упълномощено лице на ДРУЖЕСТВОТО, е предоставена
разпечатка на контролна лента на електронен носител от горепосоченото
фискално устройство, за периода от 24.09.2024 г. до 25.09.2024 г. включително
/Протокол обр. Кд 73 cep. АА № 1880295/18.10.2024г. и Протокол обр. Кд 73
cep. АА № 1882021/30.10.2024 г./. След извършен анализ на предоставената
разпечатка на контролна лента на електронен носител за периода от 24.09.2024
г. до 25.09.2024 г. включително е установено, че през същия период, при
извършване на продажби и за направени клиентски поръчки, са издадени
служебни бонове от фискалното устройство, които наподобяват визуално и по
съдържание на фискален бон, с номера както следва: №012133/24.09.2024г.,
№012135/24.09.2024г., №012137/24.09.2024г.„ №012139/24.09.2024г.,
№012144/24.09.2024г., №012147/24.09.2024г., №012149/24.09.2024г.„
№012152/24.09.2024г., №012153/24.09.2024г.„ №012154/24.09.2024г.,
№012155/24.09.2024г., №012156/24.09.2024г.„ №012157/24.09.2024г.,
№012158/24.09.2024г., №012159/24.09.2024г., №012160/24.09.2024г.,
№012161/24.09.2024г., №012162/24.09.2024г., №012163/24.09.2024г.,
№012164/24.09.2024г., №012165/24.09.2024г., №012167/24.09.2024г.,
№012169/24.09.2024г., №012170/24.09.2024г., №012171/24.09.2024г.,
№012172/24.09.2024г., №012173/24.09.2024г., №012174/24.09.2024г.,
№012175/24.09.2024г., №012176/24.09.2024г., №012178/24.09.2024г.,
№012181/24.09.2024г. №012182/24.09.2024г., №012192/25.09.2024г.,
№012193/25.09.2024г., №012195/25.09.2024г., №012196/25.09.2024г.,
№012199/25.09.2024г., №012200/25.09.2024г. №012201/25.09.2024г.,
№012206/25.09.2024г., №012207/25.09.2024г., №012208/25.09.2024г.,
№012209/25.09.2024г., №012210/25.09.2024г., №012211/25.09.2024г.
№012212/25.09.2024г., №012215/25.09.2024г., №012216/25.09.2024г.,
№012217/25.09.2024г., №012218/25.09.2024г., №012219/25.09.2024г.,
№012221/25.09.2024г., №012226/25.09.2024г. Установено е, че
преобладаващата част на издаваните документи от фискалното устройство в
обекта са служебни бонове - общо 54 /петдесет и четири/ броя, а всички
издадени фискални касови бонове за горепосочения период са общо 29
/двадесет и девет/ броя; издаваните служебни бонове наподобяват визуално и
3
по съдържание на фискален бон, като съдържат надпис „не се дължи
плащане", но надписът не е с удебелени главни букви и с размер най- малко
два пъти по-голям от размера на останалата информация по документа и не са
по образец съгласно приложение № 39. Действията са документирани с
Протокол обр. Кд 73 сер. АА № 1882025/05.11.2024 г., ведно с приложение №
1. Така описаното е квалифицирано като нарушение по чл.7а ал.2 вр.чл.26
ал.2 и Приложение №39 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и
отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти,
изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата,
които извършват продажби чрез електронен магазин. При съставянето на
АУАН, възражения не били направени. По реда и в срока по чл.44 ал.1 ЗАНН
постъпили подробни възражения – по същество, идентични с изложените в
процесната жалба – като ДРУЖЕСТВОТО отправило искане за прекратяване
на административнонаказателното производство, а при условията на
евентуалност – да бъде приложена разпоредбата на чл.28 ЗАНН.
Административнонаказващият орган приел изцяло описаната в
АУАН фактическа обстановка и правната квалификация на нарушението, респ.
– преценил като неоснователни, направените от ДРУЖЕСТВОТО възражения.
На тази основа, издал обжалваното Наказателно постановление, с което на
„***“ ЕООД-СОФИЯ, ЕИК: *** е наложена имуществена санкция в размер на
1000 лв. /хиляда лева/, на основание чл.185 ал.2 вр.ал.1 от Закона за данък
върху добавената стойност, за извършено нарушение по чл.7а ал.2 вр.чл.26
ал.6 и Приложение №39 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и
отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти,
изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата,
които извършват продажби чрез електронен магазин.
Актът за установяване на административно нарушение е съставен
и обжалваното Наказателно постановление - издадено от компетентни лица
/л.110 – 112 от делото/. Не са налице претендираните от жалбоподателя
съществени нарушения на процесуалните правила и по-конкретно,
несъстоятелно е оспорването на компетентността на актосъставителя и
административнонаказващия орган, предвид наличието по делото на нарочна
Заповед в очертаната насока. Наред с това, не може да бъде споделено
виждането, че не е извършено описание на нарушението и обстоятелствата,
при които е било извършено - чл. 42 т. 4, чл. 57 ал. 1 т. 5 ЗАНН – тъй като в
АУАН/НП, не е отразено дали се касае за извършени продажби или за
клиентски поръчки. Подобно уточнение не се налага, тъй като съобразно чл.7а
ал.2 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез
фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към
софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват
продажби чрез електронен магазин /“НАРЕДБАТА“/, издаването на служебни
бонове в който и да било от двата случая, е забранено, респ. – липсата на
подобно уточнение не повлиява негативно упражняването на правото на
защита на санкционираното лице.
4
Служебната проверка за законосъобразност, извършвана от страна
на настоящата съдебна инстанция, не разкрива и други пороци при неговото
провеждане, поради което Съдът приема, че издаденото Наказателно
постановление се явява формално законосъобразно. Във връзка с неговата
правилност се събраха гласни доказателствени средства - показания на
свидетелите Х. К. Д., Л. С. Ж., Р. Г. Й., както и писмени доказателства /л.28 –
108, л.117 от делото/. Показанията на свидетелката Й. са общи по своя
характер, а тези на свидетелите Д. и Ж. – относително подробни, но както
едните, така и другите, Съдът преценява като непредубедени и
добросъвестни, в потвърждение на отразената в АУАН/НП, фактическа
обстановка. В нейна подкрепа са и представените по делото писмени
доказателства и по-конкретно – преписи на Протокол за извършена проверка
обр. Кд 184 cep. АА № 0017573/29.09.2024 г., Протокол обр. Кд 73 cep. АА №
1880295/18.10.2024г., Протокол обр. Кд 73 cep. АА № 1882021/30.10.2024 г.,
Протокол обр. Кд 73 сер. АА № 1882025/05.11.2024 г., ведно с приложения
към същите протоколи, вкл. – преписи на цитираните по-горе, служебни
бонове, издадени от търговския обект за времето 24 – 25.09.2024г. Следва да
бъде отбелязано, че от страна на жалбоподателя, са представени писмени
материали – Свидетелства за регистрация на фискално устройство, Договори
за техническо обслужване на фискално устройство, Информация от „***“
ЕООД-ПЛЕВЕН, досежно начина на функциониране на фискалните
устройства, спрямо които това дружество извършва техническо обслужване
/л.130 – 140 от делото/. Същите писмени материали обаче, Съдът намира за
неотносими към предмета на делото, тъй като касаят договорните отношения
между две търговски дружества, във връзка с техническо обслужване на
фискалните устройства, ползвани в процесния търговски обект, но тези
отношения не могат нито да имат предимство пред отношенията между
Държавата /в лицето на НАП/ и „***“ ЕООД, нито – да служат за своеобразно
извинително основание във връзка с начина, по който ДРУЖЕСТВОТО
изпълнява задълженията си по Закон /и в частност – данъчното
законодателство/. Ето защо Съдът намира, че от споменатите по-горе гласни
доказателствени средства и писмени доказателства, по убедителен начин се
установява по изложената в АУАН/НП фактическа обстановка, Съдът приема
същата за доказана по убедителен начин - и няма да я преповтаря.
Следва да бъде напомнено, че съобразно чл.7а ал.2 от
НАРЕДБАТА, „Не се допуска издаване на служебен бон при извършване на
продажби и за направени клиентски поръчки.“, а съобразно чл.26 ал.6 от
НАРЕДБАТА „При поискване на документ за информация за текуща сума по
сметка на клиент същият не може да наподобява визуално и като
съдържание фискален/системен бон. Документът е по образец съгласно
приложение № 39 и следва да съдържа надпис, че по него не се дължи
плащане. Надписът е с удебелени главни букви с размер най-малко два пъти
по-голям от размера на останалата информация по него.“. Според тезата на
жалбоподателя, в търговския обект са налични две фискални устройства,
5
които работят със съответен софтуерен продукт и е възможно служителите на
ДРУЖЕСТВОТО да започнат поръчка на един принтер, а да я приключат на
друг, в зависимост от това коя от компютърните конфигурации е свободна.
Тази теза, няма как да бъде споделена, защото не почива на точния смисъл на
Закона, а и създава предпоставки за заобикаляне и дори – нарушаване на
данъчното законодателство. Ирелевантно е колко фискални устройства са
монтирани и действащи в търговския обект, по какъв начин са организирани
фискалните принтери и софтуерният продукт, който ги обслужва.
Ирелевантно е и как ДРУЖЕСТВОТО е организирало своите работи, с кои
лица е сключило договори за техническо обслужване на фискалните
устройства и какви са параметрите на тези договори. Това, което се ползва с
правно значение в случая, е че по делото са представени преписи от
изброените по-горе служебни бонове /вкл.и други, доколкото проверката е
обхванала и второто от твърдените от жалбоподателя фискални устройства/ и
е видно, че същите не отговарят на образеца по Приложение №39 от
НАРЕДБАТА; напротив – същите служебни бонове визуално и като
съдържание наподобяват фискални бонове /в т.ч. – вид, количество, цена на
конкретен продукт/ и макар всеки от тези служебни бонове да съдържа
надпис, че по него не се дължи плащане, на нито един от тях, надписът не е с
удебелени главни букви, с размер най-малко два пъти по-голям от размера на
останалата информация по него. Без значение е колко проверки от органите на
НАП са извършвани през годините спрямо ДРУЖЕСТВОТО и какви са били
констатациите по тези проверки, тъй като се касае за въпроси, неотносими
към предмета на доказване по настоящото дело; от значение е обаче Законът
да бъде спазван съобразно точния му смисъл, независимо от проявенита
активност/или евентуалната липса на такава/ от конкретен проверяващ,
обхвата и обема на възложената му проверка и прочие. Също неоснователно
се изтъква, че издаваните служебни бонове не стигат до клиентите, тъй като
чл.7а ал.2 от НАРЕДБАТА, не поставя такова изискване, а регламентира
единствено издаването на служебни бонове. Наред с това, факт е, че
съотношението служебни бонове – фискални бонове, е смущаващо: 54 – 29,
като това обстоятелство, наред с вече отбелязаното визуално и съдържателно
сходство на издаваните служебни бонове, с фискалните такива, ясно разкрива
несъстоятелността на тезата на жалбоподателя, още повече, че както
отбелязват свидетелките Ж. и Д., в хода на извършената проверка, аналогични
нередности са установени и във връзка с второто функциониращо в
търговския обект, фискално устройство. В този смисъл, видно е, че при
описаните по-горе условия на време, място, обстановка, ДРУЖЕСТВОТО е
извършило нарушение по чл.7а ал.2 вр.чл.26 ал.6 и Приложение №39 от
Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални
устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към
софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват
продажби чрез електронен магазин – и същото нарушение, се явява доказано
по несъмнен начин.
6
Ето защо Съдът намира, чее правилно,
административнонаказващият орган е пристъпил към налагане на
имуществена санкция на основание чл.185 ал.2 вр.ал.1 ЗДДС, тъй като не е
установено, че нарушението, е довело до неотразяване на приходи. Доколкото
този вид нарушение е извършено за първи път, административнонаказващият
орган обосновано е наложил имуществената санкция в нейния минимум –
1000 лева, поради което, същият повече не следва да бъде обсъждан. Не могат
да бъдат възприети съображенията на жалбоподателя, че неправилно, не е
приложена разпоредбата на чл.28 ЗАНН. Следва да бъде подчертано, че нито
се събраха доказателства, че нарушението представлява по-ниска степен на
обществена опасност при сравнение с обикновените случаи на
административно нарушение по чл.7а ал.2 вр.чл.26 ал.6 и Приложение №39
от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., нито този извод се налага другояче - касае
се за формално по характера си административно нарушение, т.е. в случая,
липсата на вредни последици е ирелевантна. Напротив, обществената
опасност на нарушението е типична, а тук следва да бъде подчертано и това,
че по делото са налице доказателства и за отправяни в миналото
предупреждения до ДРУЖЕСТВОТО, както и за налагани имуществени
санкции, във връзка с други нарушения на данъчното законодателство /л.144 –
151 от делото/, което на свой ред, още един път идва да покаже, че настоящият
случай не е „маловажен“ - и е целесъобразно да бъде наложена съответна
имуществена санкция, както всъщност е сторил административнонаказващият
орган.
Крайният извод е, че обжалваното Наказателно постановление е
както законосъобразно, така и правилно – поради което, следва да бъде
потвърдено. При този изход на административнонаказателното производство
и при отправено съответно искане от страна на административнонаказващият
орган, следва да бъде определено юрисконсултско възнаграждение. В случая,
претендираната сума – 150 лева, Съдът преценява като съответна на
фактическата и правна сложност на делото. Ето защо и на основание чл.63д
ал.5 вр.ал.4 ЗАНН вр.чл.27е НЗПП и чл.143 ал.3 АПК следва да бъде осъдено
„***“ ЕООД-СОФИЯ, ЕИК: *** да заплати на ЦУ на НАП паричната сума в
размер на 150 лв. /сто и петдесет лева/, представляваща направени разноски за
юрисконсултско възнаграждение по АНД №2415/2024г. по описа на РС-
ПЛЕВЕН.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.9 вр. ал.2 т.5 вр. ал.1
ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 799539-
F796612/ 28.11.2024 г. на НАЧАЛНИК НА ОТДЕЛ "ОПЕРАТИВНИ
ДЕЙНОСТИ"-ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ДИРЕКЦИЯ "ОПЕРАТИВНИ
ДЕЙНОСТИ" в ГД "ФИСКАЛЕН КОНТРОЛ" при ЦУ на НАП, с което на
7
„***“ ЕООД-СОФИЯ, ЕИК: *** е наложена имуществена санкция в размер на
1000 лв. /хиляда лева/, на основание чл.185 ал.2 вр.ал.1 от Закона за данък
върху добавената стойност, за извършено нарушение по чл.7а ал.2 вр.чл.26
ал.6 и Приложение №39 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и
отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти,
изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата,
които извършват продажби чрез електронен магазин.
На основание чл.63д ал.5 вр.ал.4 ЗАНН вр.чл.27е НЗПП и чл.143
ал.3 АПК ОСЪЖДА „***“ ЕООД-СОФИЯ, ЕИК: *** да заплати на ЦУ на
НАП паричната сума в размер на 150 лв. /сто и петдесет лева/,
представляваща направени разноски за юрисконсултско възнаграждение по
АНД №2415/2024г. по описа на РС-ПЛЕВЕН.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок
от уведомяването, пред Административен съд – Плевен.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
8