Р Е Ш Е Н И
Е
№…../13.07.2017г.
гр. Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХLVI състав, в открито
съдебно заседание, проведено на двадесет и първи юни две хиляди
и седемнадесета
година,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ДЕНИЦА ДОБРЕВА
при участието на секретаря Росица Чивиджиян, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 4681 по описа за 2017 година
на Варненския районен съд, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от Т.В.Н., ЕГН **********,*** в
качеството й на майка и законен представител на К.К.М.,
ЕГН ********** срещу К.Г.М., ЕГН **********
***, с правно основание чл. 150 СК за
изменение размера на месечната издръжка, която К.Г.М. е осъден да заплаща с
решение от 25.01.2013г. по гр.д. № 13750/2012г. на Районен съд – Варна в размер
на 77лв. месечно, като същата бъде
увеличена на 400лв., считано от
06.04.2017., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, до
настъпване на основание за нейното изменение или прекратяване.
Ищцата основава исковата си претенция на следните
фактически твърдения: С бракоразводно решение по гр.д. № 13750/2013г. по описа
на ВРС, ответникът като нейн баща е бил осъден да
заплаща на К.К.М., чрез нейната майка месечна
издръжка в размер на 77 лева месечно. Промяната на размера на определената
издръжка ищцата мотивира с промяната на икономическата обстановка в страната,
което обуславя необходимостта от месечна издръжка в размер на 550 лева. Счита
се, че ответникът може да поеме по-големия дял от необходимата издръжка,
предвид реализираните от него доходи.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е
постъпил писмен отговор от ответника. Искът се оспорва като неоснователен за
размера над сумата от 120лева. Сочи се, че претендираният
размер надвишава дори минималният социален доход за възрастен човек и не е
съобразен с реалните нужди на детето. Позовава се, че при прекратяване на брака
на бащата е възложено упражняването на родителските права по отношение на
другото родено от брака дете –Васил Красимиров М., който понастоящем е
пълнолетен, но бащата продължава да му заплаща издръжката и да финансира
образоването му в чужбина. Не се оспорва обстоятелството, че ответникът е
съдружник в няколко търговски дружества, но твърди, че не получава високи доходи
от реализираната търговска дейност, а доходите му се формират предимно от
отдаването под наем на недвижими имот. Сочи се, че общият доход на ответника за
приключилата 2016 г. след приспадане на нормативно признатите разходи е в
размер е под 1500 лева месечно.
Дирекция за социално подпомагане
– гр. Варна е изразила становище, че присъждането на издръжка в предявения
размер кореспондира с интереса на детето.
В о.с.з. страните,
чрез процесуалните си представители, поддържат становищата си по спора. Ищецът
е ангажирал подробна писмена защита.
От събраните по делото доказателства
се установява от фактическа и правна страна следното:
Видно от
представеното по делото удостоверение за раждане родители на детето К.К.М., ЕГН ********** са Т.В.Н., ЕГН ********** и К.Г.М.,
ЕГН **********.
Не е спорно по делото,
а и от представеното съдебно удостоверение се установява, че с влязло в сила
решение№311/25.01.2013г. по гр.д.№
13750/2012г. по описа на ВРС е прекратен брака между Т.В.Н. и К.Г.М., като родителските права по отношение на
роденото от брака дете К.К.М., ЕГН **********
са предоставени на майката.
Видно от представената служебна бележка АД06-2067/1.12.2016г. през учебната 2016/2017г. К.К.М. е ученичка в 5в клас на СУ”Св.Климент Охридски”.
По делото е
представен трудов договор №005/15.11.2016г., от който е видно, че майката Т.В.Н.
е в трудово правоотношение с „Стаси
По делото е
представена справка за вписванията в Агенцията по вписванията, Имотен регистър
по партида на ответника.
Видно от справки-извлечения
от Търговски регистър ответникът е едноличен собственик на капитала на
дружествата „К В Груп” ЕООД, „Васо” ЕООД и „Теди
По делото са
представени справки за осигурителния доход на двамата родители и за
декларираната данъчна основа от дружествата, чиито едноличен собственик на
капитала е ответникът.
Приложени по делото
са и банкови бордера, от които е видно, че ответникът в периода 31.05.2016г. до 24.10.2016г.е внесъл по
банковата сметка на Васил Красимиров М. общо 4480 лева.
От показанията на
свидетеля Васил Красимиров М./ син на Т.Н. и К.М./ се установява, че през
последните години по време на обучението му в Германия единствено баща му е
предоставял финансови средства. Същевременно свидетелят сочи, че ответникът подпомага
майката за издръжката на сестра му, заплащал е посещаваната от детето
занималня.
Свидетелят Васил
Николов Иванов споделя, че понастоящем дъщеря му Т.Н. е в Германия, където
работи. Сочи, че Н. получавала трудови доходи в България в размера на 500- 600
лева, без да разполага с друг източник на приходи. Излага още, че лично
подпомага финансово дъщеря си, вкл. заплаща частните уроци по математика на
детето, занималня, занятия по танци. Посочва, че дъщеря му има и друго дете, на
3 години.
При така
изяснената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:
Съгласно
чл.150 СК при изменение на обстоятелствата присъдената издръжка може да бъде
изменена. Т.е за уважаване на
иска нужно е да бъде доказано
трайно и съществено изменение на обстоятелствата,
послужили при отсъждане на първоначалния
размер на дължимата в полза на детето издръжка.
Измененията следва да са свързани
с нарастнали нужди на детето и да
обосновават увеличаване издръжката в искания размер, при съответни
възможности на задълженото лице да я дава или
пък съответно да е основан на
твърдения за трайна съществена промяна във възможностите
на задълженото лице. /т. 19 от ППВС № 5/16.11.1970г./.
Съобразно константната съдебна
практика, възможността на родителя, дължащ издръжка е
обективен показател и се определя от неговите доходи, квалификация, имотно
състояние, обстоятелствата дали има други деца, за които също е длъжен да се
грижи, отчитайки, че задължението за даване на издръжка на непълнолетно дете е
задължение и за двамата родители, съобразно възможностите на всеки от тях
поотделно, като релевантно е и кой от тях полага непосредствените грижи за
детето.
Задължението на родителите за
издръжка на непълнолетните деца е безусловно, т.е то не държи сметка дали те са
трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. При определяне на
конкретния размер на издръжката, законът държи сметка за баланс в интересите на
задължения и правоимащия за издръжка, като въвежда
изискване отчитане от една страна нуждите на детето, а от друга възможностите
на родителите, които я дължат- чл. 142, ал.1 СК.
Конкретно, детето К. е на
навършени 11г. Тя е ученичка в основен курс на образование, поради което и ноторно е, че необходимостта от усвояване на повече и
разнородни знания и умения нараства. В тази връзка от събраните по делото
гласни доказателства, чрез разпита на св.Иванов, чиито показания съдът
кредитира като преки и непосредствени, се установи, че за детето са необходими
допълнителни уроци по математика. Детето посещава също така частна занималня,
както и танцов състав. Житейски известно е, че за детето са необходими учебници,
учебни пособия, други консумативи, училищна униформа. Отделно от това, за
времето след постановяване на съдебното решение детето естествено и порастнало, което обуславя и изменение на ежедневни битови
потребности на детето в посока тяхното повишаване, или нужни са повече
финансови средства не само за храна, но и за облекло, обувки, транспорт, здраве,
средства за водене на социален живот.
По делото липсват твърдения и
не се ангажирани доказателства за възникнали
особени или завишени индивидуални потребности на детето, определящи се и като
неприсъщи за възрастта, в която е. Следва да се съобрази, че размера на
определената издръжка следва да е такъв, че да задоволява нормалните
потребности на детето, без да се предпоставя
възможността сумите да се изразходват за други цели извън издръжката/ така Постановление N: 5 от 16.11.1970 г., Пленум
на ВС/ Като
съобрази гореизложеното, съдът намира, че сумата от 450 лева е достатъчна за
покриване на нормалните и присъщи за възрастта на детето нужди.
Относно възможностите на двамата
родители да предоставят издръжка следва да се посочи следното: и двамата са в
трудоспособна възраст и без данни за съществуващи здравословни проблеми, които
да възпрепятстват трудовата им ангажираност. Майката има алиментни
задължения към друго непълнолетно дете. Същевременно няма данни по делото
бащата да има задължение за издръжка към други лица от кръга по чл.141 СК. В
действителност от събраните по делото гласни доказателства на свидетеля Васил М.-
син на ответника, както и от приложените бордера за банков превод се
установява, че бащата предоставя средства на навършилия си пълнолетие син.
Задължението на родителни да издържат пълнолетните си деца съгл. чл. 144 СК не
е безусловно, а само в случай, че средствата могат да се предоставят без
затруднение от дължащия издръжка, като при всички случаи издръжката на
малолетното дете следва да има приоритет пред разходите за пълнолетното. След
като бащата има възможност да обезпечава издръжката на навършилия пълнолетие си
син и то без особени затруднения, то следва да се приеме, че може да прави това
и за ищцата.
От ангажираните доказателства
стана явно, че единственият източник на приходи за майката са тези от трудова
дейност, без данни същата да разполага с недвижимо имущество.Същевременно
ответникът притежава недвижимо имущество и има участие в няколко търговски
дружества, който развиват дейност и са на счетоводна печалба. В обобщение, може
да се изведе, че бащата може без затруднения да предоставя по- голям размер на
издръжка. Преценявайки възможностите на двамата родители и факта, че майката е
тази, която осъществява непосредствените грижи за детето, от така определения
размер на издръжката бащата следва да заплаща в пари сумата от 300лв., а
остатъкът или 150 лева да се покрива от майката.
За разликата над 300лева
до претендирания размер от 400лева, искът се явява
недоказан, поради което следва да се отхвърли.
Решението подлежи на предварително изпълнение, на основание чл. 242, ал.1 ГПК.
На основание чл.
78, ал.1 ГПК ищцата има право на разноски, съразмерно на уважената част на
исковата претенция, съобразно представяния списък по чл. 80 ГПК, или 318.75
лева.
Ответникът не е
поискал присъждане на разноски и не е представил доказателства за сторени
разходи по водене на делото.
На основание чл.
78, ал.6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на ВРС
държавна такса в размер на 321.12 лева върху сбора от платежите на увеличения
размер на издръжката за период от три години, на осн.чл.
69, ал. 1, т.7 ГПК.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ по иска на Т.В.Н.,
ЕГН **********,*** в качеството й на майка и законен представител на К.К.М., ЕГН ********** против К.Г.М., ЕГН ********** ***,
размера на определената с решение 25.01.2013г. по гр.д. № 13750/2012г. на
Районен съд – Варна издръжка дължима от К.Г.М., ЕГН ********** в полза на
детето К.К.М., ЕГН **********, чрез неговата майка и
законен представител Т.В.Н., ЕГН **********като го УВЕЛИЧАВА от 77 лева на 300лева месечно, считано от завеждане на
исковата молба- 06.04.2017г. с падеж пето число на месеца, за който се дължи,
ведно със законната лихва върху всяка закъснителна вноска до настъпване на
основание за нейното изменение или прекратяване, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата
над 300лева до пълния предявен размер от 400лева, на основание чл.150 СК.
ОСЪЖДА К.Г.М., ЕГН ********** *** да заплати на Т.В.Н., ЕГН **********,***
сумата от 318.75лева, представляваща сторени в настоящото производство
съдебно деловодни разноски, съобразно уважената част на претенцията, на
основание чл.78, ал.1, ГПК.
ОСЪЖДА К.Г.М., ЕГН ********** *** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Варненски районен съд сумата от 321.12лева, представляваща дължима държавна такса по
изменения размер на издръжката, на основание чл.78, ал.6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на предварително изпълнение в частта по
произнасянето по иска по чл. 150 СК, на основание чл. 242, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок, считано от връчване препис на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: