Р Е Ш Е Н И Е
№ ,гр.Пазарджик, 21.07.2020г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в публично заседание на седми юли две
хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ЦВЕТАНКА ВЪЛЧЕВА
при секретаря Стоянка Миладинова,
като разгледа докладваното от
съдия Вълчева гр. дело №578 по описа на съда за 2020г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с
правно основание чл.150 от СК - за увеличаване на размера на присъдена издръжка.
Подадена е искова молба от К.Д.Д.,
с ЕГН **********,*** като майка и законен представител на детето К.Б.Т., с ЕГН **********,
роден на ***г., съдебен адрес: *** - адвокат К.Я. против Б.И.Т., с ЕГН **********,***,
в която ищцата твърди, че ответникът Б.И.Т. е бивш нейн съпруг и баща на детето
й К.Б.Т., с ЕГН **********, с когото бракът им е прекратен с решение
№1002/04.12.2017г. по гр.д. №1263/2017г. на PC-Пазарджик. Твърди, че с Решение №1002/04.12.2017г. по гр.д. №1263/2017г. на
Районен съд-Пазарджик, изменено с Решение
№127/30.03.2018г. по в.гр.д.№147/2018г. на Окръжен съд-Пазарджик, ответникът е
осъден да заплаща на детето им К.Б.Т., чрез нея като негова майка и законен
представител, месечна издръжка в размер на 180 лева, считано от 26.07.2017г. до
настъпване на законни основания за изменение или прекратяване на издръжката, ведно
със законната лихва върху всяка просрочена вноска.
Твърди, че има нови
обстоятелства присъдената издръжка на детето им да бъде изменена като бъде
увеличена. Новите обстоятелства са следните: Нуждите на детето, разходите за неговото отглеждане и
издръжка са се увеличили значително от 2017г. до сега. За тези близо три години
се увеличили значително цените на стоките и услугите и продължавали да растат.
Детето им вече посещава
детска градина "П. " в гр.Бургас където ищцата заплаща всеки месец такса в размер на 40 лева като
периодично има извънкласни занимания, които
заплаща допълнително. Детето им е записано и посещава уроци по народни танци
към "Хепи Кидс Академи" в Детска градина "П. ", гр.Бургас като
заплаща за това всеки месец такса в размер на 18 лева. Детето им е записано и
посещава тренировки по плуване от 29.10.2019г. в Клуб по водни спортове "Бургас",
с учител Сергей Караджов като заплаща за това на месец такса в размер на 50
лева.
Твърди, че детето им е родено
с малоформация - тежка форма на хипоспадия. Има поставени диагнози - хипоспадия,
пеноскротална и остър тубулоинтерстициален нефрит. От 17.06.2019г. до 28.06.2019г. детето постъпило за
оперативно лечение и било оперирано в УМБАЛСМ "Н.И.Пирогов" ЕАД, гр.София
по повод на заболяването си. При изписването били
дадени, с издадената епикриза, препоръки за хранително диетичен режим /ХДР/, които
препоръки ищцата спазвала и
това било свързано със заплащане на повече средства.
Твърди, че ответникът има финансовата възможност и
следва да заплаща един по-висок размер издръжка, в размер на претендирания, предвид
високите доходи и възможности, които получава и има и предвид значително
нарасналите нужди и разходи за издръжка на детето им.
Сочи, че ответникът е
завършил Велико Търновския университет "Кирил и Методий", специалност
право. Вписан е като помощник частен съдебен изпълнител в Камарата на ЧСИ. Работи
в кантората на ЧСИ Г. С. З. , с рег.№***, с район на действие Окръжен съд-Пазарджик
като юрисконсулт. Като потвърждение за добрите и демонстрирани финансови
възможности на ответника показателен бил фактът,
че той предявил пред съда иск с правно основание чл.127а от СК за даване от
съда на разрешение и заместване съгласието й детето им да науска територията на
Република България и да пътува с ответника до Испания, където ще пребивава в
жилището на своя дядо по бащина линия, който от години живее и работи в
Испания. Ответникът в хода на делото демонстрирал и твърдял, че разполага с
необходимите възможности да пътува извън страната, заедно с детето и да
пребивава в Испания. Ответникът твърдял в хода на делото, че има финансовата
възможност да плати извършване на медицински изследвания, операция и
следоперативно лечение на детето им за срок от шест месеца в испанска болница -
Университетски болничен комплекс на гр.Албасете, Испания, вкл. последващо наблюдение, периодични прегледи
и консултации като за всичко се изисквали високи финансови възможности, които ответникът
твърдял, че притежава, тъй като в Испания всяко лечение,
преглед, манипулация се заплащало и цените били много по-високи от тези в Република България.
Показателен бил и друг факт. Пред
Окръжен съд-Бургас по в.гр.д. №1003/2019г., след
като ответникът бил уведомен, чрез отговора й на
въззивната му жалба, че вече е извършена операция на детето в България, ответникът
входирал в съда заявление с вх.№13852/09.09.2019г. по описа на Окръжен съд-Бургас,
в което правел изявление, че желае да пътува с детето в държавите от Европейски
съюз с туристическа цел, което е още едно потвърждение на финансовите
възможности на ответника, тъй
като за пътуване извън страната се искало да имаш повече средства. Съдът отхвърлил иска. В
крайна сметка детето било оперирано безплатно по
клинична пътека в УМБАЛСМ "Н.И.Пирогов" ЕАД.
Освен това съгласно
постановения от PC-Пазарджик по гр.д.№1263/2017г. режим на лични отношения на
ответника с детето, всеки първи, втори и трети петък, събота и неделя от месеца
от 16.00ч. в петък до 19.00ч. в неделя, ответникът от влизане в сила на
решението на съда - от 2018г. всеки месец редовно, три поредни седмици взимал детето със свои личен автомобил в петък и го връщал в неделя като пътувал
от гр.Бургас до гр.Пазарджик и обратно, което било свързано също със
значителни разходи за гориво и други, което било
показателно за добрите финансови възможности на ответника, щом можел да си позволи тези разходи.
В случай, че ответникът
възрази, каквато е обичайната теза по такива дела, че не разполага със
средства, че не разполага с доходи или те са минимални, заявява, че тогава ще изиска допълнително да се снабди с доказателства за месторабатата и доходите на
ответника, чрез снабдяване със съдебни удостоверения за пред работодателя, НАП
и Камарата на ЧСИ.
Ищцата сочи, че работи в
"ДД Акаунт" ООД, гр.Бургас като получава нетно трудово възнаграждение
543.19 лева, което възнаграждение е много ниско и поради това изпитва
затруднения при издръжката на детето й, с оглед на горопосочените
обстоятелства, което налага увеличаване размера на издръжката, която да заплаща
ответникът за детето им.
Твърди, че в интерес на
детето е ответникът да заплаща един по-висок размер издръжка, тъй като детето е
вече по-голямо, има повече разходи и се нуждае от по-висок размер издръжка.
Моли съда да постанови
решение, с което да допусне изменение на размера на издръжката, определена с
решение №1002/04.12.2017г. по гр.д. №1263/2017г. на PC-Пазарджик, изменено с
решение №127/30.03.2018г. по в.гр.д.№147/2018г. на ОС-Пазарджик като я увеличи
от 180 лева на 350 лева месечно, считано от датата на подаване на молбата в
съда като с решението осъди, на основание чл.150 СК, ответникът да заплаща на
детето си К.Б.Т., родено на ***г., с ЕГН ********** месечна издръжка в размер
на 350 лева, считано от датата на подаване на молбата в съда до настъпване на
законни основания за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната
лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното изплащане на сумата.
Моли съда на основание чл.242
ал.1 ГПК да допусне предварително изпълнение на решението.
Моли да бъде осъден ответникът
да й заплати направените от нея разноски по делото, включително за адвокатско
възнаграждение.
Към исковата молба са
приложени писмени доказателства, подробно описани. Направени са доказателствени
искания.
В срока по чл.131 от ГПК по
делото е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника, чрез
пълномощника му, с който взема становище, че исковата молба е недопустима. Сочи,
че майката и законен представител на детето е образувала преди това друго дело за промяна на режима
на лични контакти между него и сина им като настоявала режимът им да бъде стеснен. Твърди, че в същото
производство съдът следвало да се произнесе и по
въпроса за издръжката. Посочва, че делото е
образувано под №8420/2019г., 49 състав по описа на БРС. Близо месец по-късно е
образувано и настоящото производство, поради което счита, че същото е
недопустимо. По делото има и насрещен иск за промяна на родителските права, по
който съдът отново е длъжен да разгледа и въпроса
относно издръжката.
Поради тази причина, моли
делото да бъде прекратено като недопустимо, тъй като вече има по-ранно образувано и висящо дело, по което въпросът за
издръжката ще бъде решен.
Твърди, че по същество искът
е неоснователен, а съображенията за това са следните:
Възразява, че няма никаква
промяна в обстоятелства, която да налага увеличение на издръжката. Така
посочените „нови" обстоятелства в отглеждането на детето им отчасти не са
нови, отчасти са неверни. Сочи, че в по-ранно образуваното гр. д. №8420/2019г.
по описа на БРС ищцата твърди, че поради „новите" обстоятелства в
здравословното състояние на детето, същото не може и не трябва да пътува с баща
си до Пазарджик, тъй като детето се изморявало, а в същото време се посочвало, че разходите на майката са нараснали, тъй като
детето посещавало уроци по народни танци и плуване. Тези твърдения на ищцата били противоречиви. В единия случай детето не трябвало да пътува до Пазарджик, защото се изморявало от 3 часа пътуване, но в същото време бащата трябвало да заплаща по-висока издръжка, защото детето посещавало уроци по танци и плуване. Аргументите, че детето
посещавало детска градина в Бургас, също били несъстоятелни. Определеният режим на лични контакти е
с начален час 16:00ч. в петък, а занятията в детската градина приключвали в 16:30ч. - разликата е половин час като не е проблем
детето да бъде взето по-късно, както се било
случвало.
Твърди, че това противоречие
е доказателство, че настоящият процес е симулативен, защото действителната му
цел е да се тормози бащата и да се пречи на нормалното упражняване на правото
на семеен живот между баща и син, а не да се задоволят алиментните потребности
на детето. Подчертава, че бащата винаги досега и в настоящия момент е заявявал
и заявява категоричното си желание и готовност да поеме цялата тежест на
родителската отговорност и винаги е искал и сега иска упражняването на
родителските права да бъде възложено на него.
Това е и достатъчно основание
делото да бъде прекратено, а въпросът за издръжката на детето да се изследва от
съда, който ще се произнесе и относно родителските права, тъй като ищцата
твърди коренно различни неща по двете паралелни производства и следва да се
изясни кои твърдения поддържа и кои не.
Посочва, че в
бракоразводното дело майката твърди, че има финансовата възможност да полага
всички необходими грижи за детето, предвид факта че тогава тя е била
безработна. Твърди,
че семейството й е финансово
обезпечено и като доказателство за това са представени справки от банкови
сметки с хиляди левове постъпления, а в
същото време се твърди, че бащата и неговото семейство нямат средства за
задоволяване грижите на детето и това е една от основните причини родителските
права да не бъдат поемани от бащата, защото детето ще живее в лоши условия и
бащата не може да посрещне неговите нужди. Сега ищцата твърди, че има доходи под минималните за страната и не може да издържа
сина им само със 180 лева месечна издръжка, а бащата
изведнъж е станал изключително заможен, а тя и нейното семейство живеят с
доходи на прага на бедността. Тези твърдения са крайно противоречиви и неверни.
Относно „новостите" в здравословното състояние на
детето, посочва следното: Още през 2017г. и през 2018г., в хода на
бракоразводното производство, в което многократно е изтъкнато, че детето веднъж
е оперирано в Кралство Испания, напълно безплатно, предстояла още една
операция, свързана с отстраняване на проблема с мегауретера и изваждане на
тестисите от коремната кухина и фиксирането им в правилна позиция, като и тази
интервенция била напълно безплатна, и самата манипулация щяла
да бъде извършена само с една операция. Лекарите отправили предупреждение, че
следва да се наблюдава десния бъбрек за възможни усложнения като тогава майката
отричала тези твърдения, отказвала да потвърди това и удобно укривала
информацията, че детето има проблем с бъбрека. В писмен отговор по гр.д.
№1263/2017г. ищцата твърдяла, че детето e с „вродена малформация
„хипоспадия", което представлява вродено заболяване на уретрата и
пениса" като това твърдение е довело до заблуждение у съда, че това е
единственият проблем на детето им, заради което е необходимо да се извърши
операция. Това твърдение на ищцата ясно можело да се види освен в отговора й на
исковата молба пред Районен съд-Пазарджик по гр.д. №1263/2017г. и във
въззивната жалба срещу решението на Пазарджишкия районен съд, в протокола от
заседанието пред ОС-Пазарджик по гр.д. №147/2018г., както и в частна жалба пред
БРС по гр.д. №2082/2018г. В своя молба по гр.д. №1263/2017г. ищцата твърдяла
„...получихме категорично лекарско заключение, че втората операция, която е
значително по-лека от първата, тъй като е коригираща, може успешно да бъде
извършена и в България, при това безплатно по здравна пътека, след което няма
да се налага друга операция". Освен това, в отговор на въззивна жалба по
гр.д. №5789/2018г. по опис на БОС, е посочено че ,,На детето е извършена на
18.06.2019г., видно от епикризата и посочения в него протокол №517, операция, с
която е извършена корекция от настъпилите след първа извършена в Испания
операция усложнения на уретрата... Настъпили усложнения няма. Операцията е
успешна".
Твърди, че в действителност К. е с вродена малформация
хипоспадия пеноскроталис, комбиниран с двустранен ингвинален крипторхизъм и атипичен десен бъбрек, с
по-малък размер от левия. Операцията, извършена от екипа на УМБАЛСМ Пирогов е
само по отношение на т.н. мегауретер (изграждане на нова уретра), но не са
извадени тестисите, нито е правена сцинтеграфия или друго изследване на
бъбреците. Това „категорично лекарско заключение", в което се казва „няма да се налага друга
операция" е въвело в заблуда съда. Последваща операция е задължителна - за изваждане на тестисите на
детето и поставяне на мястото им.
Предвид, че ищцата отказва да
предостави друга информация относно здравословното състояние на детето, освен
че „детето е оперирано и се чувства много добре", при иницииран преглед от
негова страна се установява, че двата тестиса са все още в коремната област -
т.н. двустранен ингвинален крипторхизъм. Те не са били обект на хирургичната
интервенция. В получената епикриза, след извършената операция в УМБАЛСМ
„Пирогов", не е отбелязано абсолютно нищо, свързано с тестисите, не е
посочено правено ли е изследване за функционирането им. Установило се също
така, на база извършвани предходни изследвания, и отразеното в тях, че бъбрекът
показва различни стойности в големината, от по-висока към по-ниска, или иначе
казано се смалява, т.е. има съмнение за начален стадий на атрофиране.
Необходимо е извършване на посявка, изследване на урината за наличие на
възпалителни процеси, извършване на ехограф и скенер, за да се установи, дали
този бъбрек функционира изобщо. Извън извършената интервенция по коригиране на
„мегауретер", в горецираната епикриза е отбелязано единствено това, че
десният бъбрек е „лумбално дистопичен, малротиран с размери 25/45 мм, с
нормален пп индекс".
Пояснява, че за наличието на проблем с бъбрека ставало ясно
още след раждането на детето, при задължителна ехография на 6 месечна възраст,
на която лекарят уведомил, че детето няма десен бъбрек. Впоследствие се установило,
че бъбрекът е недоразвит, не е разположен на мястото си и е завъртян. По време
на престоя в Испания, където е извършена първата операция на детето, лекуващите
лекари, извършили операцията, предупредили и двамата родители, че бъбрекът на
детето трябва да бъде под постоянно лекарско наблюдение и отново констатирали,
че се наблюдава т. нар. „атипичен" „плаващ бъбрек". През 2017г.,
2018г. при ехография в България се установило, че няма промяна в бъбрека на
детето. През 2017г. от Специализирана болница за активно лечение по детски
болести „проф.Иван Митев" е издадена епикриза на детето, в която се
посочва като основна препоръка: активно наблюдение от нефролог и е назначена
сцинтеграфия. Дали това изследване е извършено или не, липсвала информация, както от ищцовата страна, така и от
болничното заведение. Няма никаква представена информация от майката как се
наблюдава бъбрека на детето, поради това се зараждат основателни съмнения, че
на детето не се правят никакви изследвания. Единствената информация, е отразена
в нова искова молба за образувано дело за по-голяма издръжка, в почти двоен
размер, тъй като имало промяна в здравословното състояние на детето. Но така
цитираната „промяна" и всички „нови" обстоятелства са известни и на
двамата родители, далеч преди извършената операция.
Всичко това оставяло
редица въпросителни като това за какво ще се използва една по-висока издръжка
от майката на детето, след като отказва да признае сериозния проблем с
бъбреците и тестисите. Майката видимо не се интересувала от тези належащи проблеми на детето, а всички
прегледи и консултации във връзка с тях били
поети финансово от бащата на детето.
Това отново бил
спорен момент и по по-ранно образуваното гр. д. №8420/2019г. по описа на БРС и
отново било основание настоящото дело да бъде
прекратено и всички въпроси да бъдат разгледани от един съдебен състав, който
да реши кой от двамата родители следва да упражнява родителските права по
отношение на малолетното дете К.Т. и кой от тях да заплаща издръжка, тъй като
проблемът е комплексен.
Процесуалното поведение на ищцата да се опита да раздели
въпросите в две отделни производства като по едното твърди, че детето не трябва
да се вижда с баща си 3 уикенда в месеца, през Великденските празници, както и
15 дни през лятото и 5 през зимата, защото физическото му състояние не
позволява подобно нещо, а в другото производство твърди, че са необходими финансови
средства, защото детето посещава активно тренировки по плуване и танци,
избягването на въпросите относно здравословното състояние на детето и
адекватността на полаганите грижи за детето, е сигурен знак за целите на ищцата
в двете производства - прекъсване на връзката баща-син, заплащане на по-висока
издръжка, което от своя страна е белег за нисък родителски капацитет.
Твърди, че ВКС многократно се е произнасял, че увеличението
на издръжката се допуска, когато нуждите на търсещия са се увеличили, когато
задълженото лице има възможност да я дава, както и съобразно полаганите грижи
за детето. В Решение №58 от 16.04.2019г. по гр. д. №2931/2018г. на Върховен
касационен съд, ВКС постановява, че „при определяне на издръжката за
непълнолетно дете се взема предвид и участието на задължения родител в грижите
за детето, включително и в неговата издръжка, които са негови законови
задължения и морална отговорност“.
Посочва, че бащата винаги е участвал активно в живота на
детето и винаги е полагал адекватни грижи за него. В бракоразводното дело е
определен като родител с изключително висок родителски капацитет, способен да
полага всички необходими грижи за своя син, а родителските права се предоставят
на майката само защото възрастта на детето е малка, но съдът подчертава
изключително високия родителски капацитет на бащата, което дава и основание и
за широкия режим на лични контакти между него и сина му. Твърди, че никога не е
отказвал да поема разходи по отглеждането на своето дете и да осигури всичко
необходимо за неговото отглеждане, както и е осигурил комфортен дом, за да се
чувства детето у дома, когато е през уикендите при него в Пазарджик.
Счита аргументите за възможностите на бащата да заплаща
по-висока издръжка за несъстоятелни и неморални. Възразява, че
майката се опитва да се възползва от положението, в което се намира бащата,
който пътува почти всеки уикенд, за да осъществява контактите със своя син.
Този факт се изтъква като белег за заможност на бащата, който идвал
често до Бургас, за да вземе детето при него в Пазарджик, сякаш бащата
задоволява една своя незначителна прищявка и това е просто разхищение на
средства за гориво, и сякаш това не са разходи за издръжката и отглеждането на
детето, което следва да има редовни и пълноценни контакти с двамата си
родители, тъй като и двамата имат важна роля в неговото възпитание и изграждане като личност. Стремежът на
бащата да осигури този пълноценен контакт и изразходването на средства за него,
би следвало да се толерират положително като проява на отговорно родителско
поведение. Фактът, че майката като родител, иска стесняване на този режим до
минимум - първа седмица от месеца и два дни по коледните или новогодишните
празници, без дни по великденските празници, рожден ден на детето, и дни през
зимната и лятната ваканция, само по себе си показва и целта на това искане, а
именно отчуждаване на детето от баща му, прекъсване на връзката баща-син и
използвайки здравословното състояние на детето, което тя упорито укрива от
съда, при предходни производства, но удобно се сеща в настоящото такова.
На база гореизложеното моли съда да отхвърли иска за
издръжка като недопустим, тъй като има образувано гражданско дело с
№8420/2019г. по описа на БРС, което предхожда настоящото дело по дата на
образуване и по което съдът ще се произнесе и по въпроса за издръжката. Ако съдът счете, че делото е допустимо и може
да се разгледа, то моли искът да бъде отхвърлен като изцяло неоснователен,
поради изтъкнатите по-горе съображения.
Моли да му бъдат присъдени
разноските по делото.
С писмения отговор са представени писмени доказателства.
В проведените по
делото съдебни заседания, ищцата и пълномощникът й поддържат изцяло предявения
иск и молят съда да го уважи. Излагат съображения по същество. Претендират разноските по делото по представения
списък по чл.80 от ГПК.
Ответникът се явява
лично в съдебните заседания и с процесуалните си представители. Оспорва иска и моли съда да го отхвърли като
неоснователен. Излага доводи. Претендира разноски по представения списък по
чл.80 от ГПК.
С протоколно
определение от 07.07.2020г., по искане на ищцовата страна и на основание чл.214
ал.1 от ГПК е допуснато изменение на предявения иск за издръжка, чрез
намаляването на неговия размер от сумата в размер на 350 лв. на сумата в размер
на 300 лв., за която сума същият се счита предявен.
Съдът като
се запозна с твърденията на ищцата, изложени в
исковата молба и с
възраженията на ответника в писмения отговор и като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното:
От представените писмени доказателства – Удостоверение за раждане от *** ***-Бургас, въз основа на Акт
за раждане №306 от 26.02.2015 год. и Решение №1002/04.12.2017г. по гр.д. №1263/2017г. на PC-Пазарджик, допълнено с Решение №51 от
16.01.2018г. по гр. дело №1263/2017г. по описа на ПРС и изменено с Решение
№127/30.03.2018г. по в.гр.д.№147/2018г. на ОС-Пазарджик, се установява, че ищцата К.Д.Д. е майка, а
ответникът Б.И.Т. е баща на малолетното дете К.Б.Т., роден на ***г., с ЕГН **********.
Съгласно влязлото в сила решение по посоченото
гражданско дело, родителските права върху малолетното дете К.Б.Т. са
предоставени на майката К.Д.Д.. Бащата е осъден да заплаща месечна издръжка за детето си К.Б.Т., чрез неговата майка
и законен представител К.Д.Д. в размер на 180 лева, ведно със законната лихва
върху всяка просрочена вноска, считано от датата на подаване на исковата молба
– 26.05.2017г. до настъпване на законни основания за изменение или прекратяване
на издръжката.
От
приложените към исковата молба и приети по делото писмени доказателства, а
именно Служебна бележка изх.№208/27.09.2019г. и Служебна бележка
изх.№231/11.11.2019г. и двете издадени от Детска градина „П. “, гр.Бургас се
установява, че детето К.Б.Т. е посещавало детската градина към датата
27.09.2019г., както и че е записано и е посещавало уроци по народни танци към
„Хепи Кидс Академи“ в същата детска градина.
В
хода на производството по делото и от показанията на свидетеля на ищцовата
страна се установи, че от началото на обявеното в страната извънредно
положение, както и в настоящата епидемиологична обстановка, детето не посещава
детска градина, не ходи на народни танци и на плуване /на което също е било
записано преди това/ и че изцяло се отглежда и възпитава в домашна обстановка.
От
представените от страните множество медицински документи е видно, че детето има
здравословни проблеми, които са наложили извършването на медицински
интервенции. Същите са били успешни и към настоящия момент това от което се
нуждае детето е спазването на предписан от лекарите хранителен режим и
периодични изследвания за следене на състоянието му и най-вече това на десния
му бъбрек. В тази насока е и заявеното и поддържаното от ищцата и майка на
детето по време на проведените съдебни заседания. Същата категорично заяви, че
детето понастоящем е здраво и че се нуждае само от периодични изследвания, на
които тя редовно го води.
Както
от казаното от ищцата, така и от показанията на посочения от нея свидетел се
установи, че към момента детето се намира в период на почивка от провежданата
му преди това рехабилитация и ударно-вълнова терапия.
След
раздялата на родителите и понастоящем детето живее заедно с майка си и с баба
си и дядо си по майчина линия в гр.Бургас. Родителите на майката активно я
подкрепят и подпомагат в грижата за детето. В тази насока са събраните гласни
доказателства.
Видно
от приетата по делото Заповед №24 от 18.05.2020г. на управителя на ДД“Акаунт“
ООД е че, трудовото правоотношение на майката с посоченото дружество, в което
тя е заемала длъжността отчетник счетоводство, е прекратено на основание чл.328
ал.1, т.3 от КТ - поради намаляване обема на работата, считано от 18.05.2020г.
На 15.05.2020г. майката е регистрирана в Бюрото по труда, гр.Бургас. Не са
събрани данни по делото за получавано от нея обезщетение за безработица и
съответно за неговия размер. Майката е подпомагана от ДСП Бургас, съгласно чл.7
от ЗСПД в размер на 40 лв. месечно, видно от изготвения социален доклад на
ДСП-Бургас.
Ответникът
по делото и баща на детето е вписан като помощник частен съдебен-изпълнител в
Камарата на ЧСИ. Същият работи по трудов договор в кантората на ЧСИ Г. З. в гр.Пазарджик и получавал месечно заплащане
за полагания от него труд в размер на 656 лв. /според заявеното от него пред
социалния работник и отразено в изготвения от ДСП-Пазарджик социален доклад,
неоспорен/.
Бащата живее и работи в гр.Пазарджик и
за да осъществява режима си на лични отношения с детето, в съответствие с
влязлото в сила съдебно решение, пътува от гр.Пазарджик до гр.Бургас и обратно
три пъти в месеца.
Родителите
на детето нямат декларирано движимо и недвижимо имущество на тяхно име.
При така установената фактическа обстановка, съдът
приема, че предявеният иск за увеличаване размера на присъдена издръжка е доказан и частично основателен, по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.143 ал.2 от СК, родителите дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.
Текстът на чл.150 от
СК предвижда, че при изменение на обстоятелствата, присъдената издръжка може да
се измени. Основание за това, е изменение на обстоятелствата въз основа, на
които е била определена издръжката. Размерът на издръжката се определя от
съотношението на нуждата от издръжка и възможностите за нейното плащане.
В настоящия казус, съдът приема, че от влизането в сила на съдебното решение, с което е определена месечна
издръжка на детето К. в размер на 180
лева – 19.03.2019г. до настоящия момент е изминал период от една година и
четири месеца /и само 8 месеца до датата на подаване на новата искова молба,
предмет на разглеждане, за увеличаване размера на присъдената издръжка/. Безспорно,
обаче, детето е пораснало и понастоящем К. е на пет години и почти пет месеца. Съответно
са нараснали нуждите му от храна и то здравословна /предвид
хранителния режим, който следва да спазва/, дрехи, обувки и др. Освен за тях детето има нужда и от средства за разходки
и развлечения в свободното време, както и за почивка поне веднъж годишно.
В този смисъл, съдът намира, че от присъждането на
издръжката до настоящия момент е нараснала необходимостта от допълнителни
средства за отглеждането, възпитанието, а вече и за обучението на малолетното
дете /тъй като е на
предучилищна възраст/ -
обстоятелство, обуславящо увеличаването на размера на присъдената издръжка.
При определяне размера на издръжката следва
да се вземат предвид, както нуждите на детето, което има право на такава, така
и възможностите за нейното плащане от страна на родителя, съгласно общата
разпоредба на чл.142 ал.1 от СК. Ал.2 на същия текст предвижда, че минималната издръжка на едно дете е
равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата.
В конкретния случай съдът съобразява
възрастта на детето, неговите нужди, свързани с отглеждането, възпитанието и обучението му. Взема предвид и възможностите на двамата родители, дължащи издръжка. Съобразява обстоятелството, че през процесния период от време, а и понастоящем, непосредствените грижи за детето са осигурявани основно
от неговата майка,
при която то живее и която понастоящем е безработна. Отчита и събраните по
делото доказателства за получаваните месечни доходи от бащата, които са в
размер, близък до минималната работна заплата за страната, както и това, че за
да осъществява режима си на лични отношения с детето, той трябва няколко пъти в
месеца да пътува около 300 км в едната посока от гр.Пазарджик до гр.Бургас и
още толкова наобратно, което си е един доста съществен разход за гориво и други
пътни разноски. Да пропътува посоченото разстояние се налага на ответника, за
да вижда детето си и да има една пълноценна връзка между него и сина му. Това в
никакъв случай не е признак на заможност, нито демонстрация на добро финансово
състояние на бащата, в каквато насока са твърденията на ищцовата страна.
При
тези данни съдът счита, че за месечната издръжка на малолетното
дете К. е необходима минимум сумата в размер на 400 лева. От тази сума бащата –
ответника Б.И.Т. ще следва да поеме част в размер на 220 лева месечно.
Останалата част ще следва да се осигурява от майката, която е млада жена, в
работоспособна възраст и в добро здравословно състояние /твърдения и данни в
противоположния смисъл няма по делото/ и следователно тя също следва да полага
труд и да реализира месечен доход поне в размер на минималната за страната
работна заплата.
Издръжката ще следва да бъде присъдена, считано от датата на подаване на исковата молба в съда –
25.11.2019г. /в каквато насока е и искането на ищцовата страна/, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска и до настъпване на обстоятелства за нейното изменение
или прекратяване.
На
основание чл.242 ал.1 от ГПК ще следва да се постанови предварително изпълнение
на решението в частта за присъдената издръжка.
Над
посочения размер от 220 лева и до претендирания, след изменението -намаляването
на размера на иска по реда на чл.214 ал.1 от ГПК, размер от 300 лева,
претенцията на ищцата се явява неоснователна и ще следва да се отхвърли.
В тежест на ответника ще следва да се възложи заплащането на дължимата се държавна такса върху
увеличения /с 40 лева/ размер на издръжката, а именно сумата от 57,60 лева.
За
основателни съдът намира направените и от двете страни възражения за
прекомерност на адвокатските възнаграждения на пълномощника на другата страна. При
посочен в чл.7 ал.1, т.6 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения /ДВ, бр.45 от 2020г./, минимален размер на
адвокатското възнаграждение и то на адвоката повереник на ответник по делото за
издръжка от 100 лв., ищцата е представила договор за правна защита и съдействие
за заплатено от нея адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лв., а
ответникът – за заплатено от него адвокатско възнаграждение в размер на 1200
лв. Касае се за прекомерност на адвокатските възнаграждения и на двете страни
по делото. Освен това делото не се характеризира с фактическа и правна
сложност. Негов предмет е увеличаване размера на присъдена издръжка. Ако е
налице фактология в повече, то това се дължи на стремежа и на двете страни, в
настоящето производство да уредят /донякъде/ и другите спорни отношения помежду
си, които са предмет на разглеждане по друго гражданско дело - с правно
основание чл.127 ал.2 от СК, във връзка с чл.59 от СК. По настоящето дело
реално са проведени две съдебни заседания. От другите три насрочвания, две са
отсрочени, поради въведеното в страната извънредно положение, а едно съдебно
заседание е отложено, поради нередовно призоваване на ищцовата страна.
Предвид
горното, съдът намира, че ще следва да приложи разпоредбата на чл.78 ал.5 от ГПК и да намали размерите на адвокатските възнаграждения на пълномощниците на
страните до размера от 300 лева.
Приема
за неоснователно искането на ищцовата страна за присъждане в нейна полза на
сума в размер на 500 лв. за направени разходи и разноски на адвоката й във
връзка с пътуването до гр.Пазарджик, тъй като до делото не са представени
доказателства за направени такива и за техния размер.
Предвид изхода на делото и гореизложеното, съдът намира, че ответникът ще следва да заплати на ищцата
част от направените от нея разноски по делото за адвокатски хонорар /с оглед
намаления размер на същия/ и съобразно уважената част от иска, а именно сумата
от 220 лева, а ищцата ще следва да заплати на ответника част от направените от
него разноски за адвокатски хонорар /с оглед намаления размер на същия/ и
съобразно отхвърлената част от иска, а именно сумата от 180 лева.
По
изложените съображения, ПАЗАРДЖИШКИЯ
РАЙОНЕН СЪД
Р Е Ш И:
По иска на К.Д.Д., с ЕГН **********,*** като майка и
законен представител на детето К.Б.Т., с ЕГН **********, роден на ***г., съдебен
адрес: *** - адвокат К.Я. против Б.И.Т., с ЕГН **********,*** с правно основание чл.150 от СК:
ИЗМЕНЯ размера на издръжката, която Б.И.Т.,
с ЕГН ********** заплаща на сина си К.Б.Т., роден на ***г., с
ЕГН **********, съгласно влязлото в сила Решение №1002/04.12.2017г. по гр.д. №1263/2017г. на PC-Пазарджик, допълнено с Решение №51 от
16.01.2018г. по гр. дело №1263/2017г. по описа на ПРС и изменено с Решение
№127/2018г. по в.гр.д.№147/2018г. на Окръжен съд - Пазарджик, чрез нейното увеличаване, като ОСЪЖДА Б.И.Т., с ЕГН **********,*** да заплаща на малолетния си син К.Б.Т., роден
на ***г., с ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител К.Д.Д., с ЕГН ********** месечна издръжка в размер на 220 лева /или увеличение с 40
лева/, ведно със законната лихва за
всяка просрочена вноска, считано от 25.11.2019 год. до настъпване на основания за нейното
изменение или прекратяване, като ОТХВЪРЛЯ иска над размера от 220 лева и до претендирания размер,
след намаляването му по реда на чл.214 ал.1 от ГПК, от 300 лева, като
неоснователен.
На основание
чл.242 ал.1 от ГПК ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението в частта за
присъдената издръжка.
ОСЪЖДА
Б.И.Т., с ЕГН **********,*** да заплати на К.Д.Д., с ЕГН **********,***
разноски по делото в
размер на 220 лева.
ОСЪЖДА
К.Д.Д., с ЕГН **********,***
да заплати на Б.И.Т., с ЕГН **********,*** разноски по делото в размер на 180
лева.
ОТХВЪРЛЯ
претенцията на К.Д.Д., с ЕГН ********** за разноски над размера от 220
лева и до претендирания размер от общо 2000 лв.
ОТХВЪРЛЯ
претенцията на Б.И.Т., с ЕГН ********** за разноски над размер от 180
лева и до претендирания размер от 1200 лева.
ОСЪЖДА Б.И.Т., с ЕГН **********,*** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Пазарджишкия районен
съд държавна такса върху увеличения размер на издръжката в размер на 57,60 лева.
Решението подлежи на обжалване с въззивна
жалба пред Пазарджишкия Окръжен съд в двуседмичен срок, считано от 21.07.2020г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: