Решение по дело №215/2022 на Административен съд - Сливен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 7 ноември 2022 г.
Съдия: Галя Петкова Иванова
Дело: 20227220700215
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 18 август 2022 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№ 216

 

гр. Сливен, 07. 11. 2022 г.

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание на деветнадесети октомври, две хиляди двадесет и втора година, в състав:

             

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:   СЛАВ БАКАЛОВ

                                                      ЧЛЕНОВЕ:    ГАЛЯ  ИВАНОВА

                                                                               ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА

 

При участието на секретаря ВАНЯ КОСТОВА и на прокурора КРАСИМИР МАРИНОВ, като разгледа докладваното от съдия ГАЛЯ ИВАНОВА касационно административнонаказателно дело № 215 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе, съобрази следното: 

 

Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.           

Образувано е по касационна жалба от С.Г.Х., чрез процесуален представител, подадена против Решение № 300 от 14.07.2022 г., постановено по АНД № 569 / 2022 г. по описа на Районен съд – Сливен, с което е потвърдено като законосъобразно Наказателно постановление /НП/ № 20-0804-003584 от 27.11.2020 г., издадено от Началник Сектор към ОД на МВР – Сливен,  РУ Сливен, с което на С.Г.Х. с ЕГН: **********, за нарушение на чл. 58, т. 3 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл. 178ж, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП, са наложени глоба в размер на 1000 лева и лишаване от право да управлява МПС за 3 месеца.

В касационната жалба жалбоподателят твърди, че решението на Районния съд е постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Счита, че: в АУАН и НП липсва правно единство между цифровата квалификация на деянието и неговото словесно описание; нарушени са чл. 42, т. 4, пр. 2 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, тъй като в АУАН и НП е направено лаконично описание на нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено; не са изложени правни изводи на наказващия орган; вмененото нарушение не е доказано по категоричен начин; нарушено е правото на защита на жалбоподателя, тъй като не може да разбере в извършване на какво нарушение е обвинена и не може да организира защитата си своевременно. Моли обжалваното решение и НП да бъдат отменени.

В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призована, не се явява и не се представлява.

Ответникът по касационната жалба – ОД на МВР – Сливен, редовно призована, не се представлява в съдебно заседание. В представено писмено становище чрез упълномощен процесуален представител оспорва жалбата като неоснователна, излага съображения за правилност на обжалваното решение и моли да бъде оставено в сила.

Представителят на Окръжна прокуратура – Сливен, дава заключение за правилност на обжалваното съдебно решение.

Касационната жалба е подадена в предвидения в чл. 211, ал. 1 от АПК преклузивен срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

 За да потвърди обжалваното НП като законосъобразно, първоинстанционният съд, след като е обсъдил и преценил събраните по делото доказателства, е направил извод, че при издаването на обжалваното НП административнонаказващият орган правилно е приложил материалния закон, тъй като от доказателствата по делото е установено, че жалбоподателят е нарушила разпоредбата на чл. 58, т. 3 от ЗДвП; счел е, че случаят не може да се квалифицира като маловажен; приел е, че правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, на основание чл. 178ж, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП, с налагане на административни наказания в предвидения от закона размер; изложил е обосновани съображения за неоснователност на наведените от жалбоподателя доводи; направил е извод, че при съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения.

Изводите на Районния съд са правилни. Съобразени са със събраните по делото доказателства и с приложимото право, и се споделят от настоящия съдебен състав. Възраженията на жалбоподателя са неоснователни. 

Видно от установената по делото фактическа обстановка, на 26.07.2020 г., служител на ОД на МВР - Сливен, установил, че в лентата за принудително спиране на автомагистрала „Тракия“, около километър 260, в платното в посока към гр. София, се движи автомобил „Мерцедес Е 270 ЦДИ“ с Рег. № ***, без наличие на повреда на МПС или здравословни проблеми на водача или пътниците в МПС. Полицейският служител изготвил докладна записка, описвайки констатираното, като приложил снимка на нарушението от видео регистратор. На 19.08.2020 г. собственикът на автомобил с Рег. № *** и жалбоподателят Х. попълнили декларации, че на 26.07.2020 г. около 14.15 часа автомобилът е управляван от С.Х.. За констатираното нарушение на чл. 58, т. 3 от ЗДвП, на Х. е съставен АУАН Серия АА бл. №  520132 от 28.09.2020 г. Въз основа на съставения АУАН, на 27.11.2020 г. е издадено процесното НП, в което е възпроизведено съдържанието на акта. Наказващият орган приел, че водачът виновно е нарушил чл. 58, т. 3 от ЗДвП, че деянието не е маловажен случай по чл. 28 от ЗАНН и на основание чл. 178ж, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП, наложил на С.Х. административни наказания- глоба в размер на 1000 лева и лишаване от право да управлява МПС за 3 месеца. НП е връчено на 14.04.2022 г.

Приетата за установена от Районния съд фактическа обстановка кореспондира със събраните по делото доказателства. Установено е по несъмнен начин извършено от Х. административно нарушение – в качеството си на водач на МПС се е движила в лентата за принудително спиране на автомагистрала „Тракия“, без наличие на повреда на МПС или здравословни проблеми на водача или пътниците в МПС.

Не се споделя защитната теза на жалбоподателя, свързана с несъответствие между описаната в обжалваното решение фактическа обстановка и реалната такава. В производството пред Районния съд и пред касационната инстанция не са ангажирани доказателства, установяващи наличие на повреда на пътното превозно средство или здравословни проблеми на водача или пътниците в превозното средство, които биха могли да предизвикат водачът да се движи в лентата за принудително спиране. Съгласно специалната норма на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, редовно съставените актове за установяване на нарушенията по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. АУАН е редовно съставен и съдържа съществените реквизити, предвидени в разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН, като констатациите в него не са оборени в хода на съдебното производство. Следователно, процесният АУАН се ползва с предписаната му от закона доказателствена сила.

Неоснователно е твърдението на жалбоподателя за несъответствие в АУАН и НП между цифровата квалификация на деянието и неговото словесно описание. Както в АУАН, така и в НП, датата и мястото на извършване на нарушението, описанието на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено, са описани достатъчно ясно и са в съответствие с посочените като нарушени законни разпоредби.

Законосъобразен е и изводът на Районния съд, че административно-наказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана правилно, на основание чл. 178ж, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП, с налагане на изрично предвидените в законовата разпоредба административни наказания по вид и размер - лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от три месеца и глоба в размер на 1000 лева.

Районният съд е обсъдил всички събрани по делото доказателства и е изложил мотиви, които кореспондират на установената по делото фактическа обстановка. Обсъдил е всички наведени с жалбата и с изявления по делото възражения на жалбоподателя и е изложил мотиви защо ги счита за неоснователни. Възраженията в касационната жалба за неправилност на атакуваното решение, поради съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, са неоснователни.

По изложените съображения, Районният съд правилно е потвърдил процесното НП, издавайки валидно, допустимо и в съответствие с материалния закон решение, при чието постановяване не са допуснати посочените в касационната жалба нарушения, поради което същото следва да бъде оставено в сила.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Сливен

 

Р          Е          Ш          И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 300 от 14.07.2022 г., постановено по АНД № 569 / 2022 г. по описа на Районен съд – Сливен.

Решението е окончателно.                         

 

 

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                          ЧЛЕНОВЕ: