МОТИВИ по НОХД
№ 2021/2018г. пo описа на Районен съд - Русе, ІХ н. с.
Районна прокуратура – Русе е внесла обвинителен акт, с
който е предала на съд подсъдимия К.З.Р. - роден на ***г***, български
гражданин, българин, със средно образование, неженен, работи като общ работник, ЕГН: **********,
неосъждан, за това, че през периода месец август 2016г. – месец юни 2018г.
включително, в град Русе, след като бил осъден с Решение № 896/30.06.2016г. на
Районен съд – Русе – ІХ-ти граждански състав по гр. д. № 6806/2015г. по описа
на Районен съд -Русе, влязло в законна сила на 27.07.2016 година, да издържа
свои низходящи – детето си Т.К.Р., роден на ***г. с месечна издръжка в размер
на 110 лева и детето си К.К.Р., роден на ***г. с
месечна издръжка в размер на 120 лева, съзнателно не изпълнил задължението си в
размер на две и повече от две месечни вноски - общо 46 месечни вноски – 23 месечни
вноски от по 110 лева за детето си Т.К.Р. и 23 месечни вноски от по 120 лева за
детето си К.К.Р., всичко на обща стойност 5290 лева.
В хода на производството майката Т.Р.Т. е
конституирана, на основание чл. 76 НПК, като частен обвинител в наказателния
процес.
В проведеното съдебно
заседание, представителят на държавното обвинение пледира за доказаност на обвинителната теза. Счита, че същата напълно
кореспондира и се подкрепя от доказателствената съвкупност по делото и
извършената оценка на същата. По отношение вида и размера на наказанието, предлага
същото да бъде „Пробация“, с прилагане на пробационните мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 1, т. 2 НК за
срок не повече от една година като бъдат отчетени като смекчаващи отговорността
обстоятелства, направените плащания.
Повереникът на частния обвинител
поддържа повдигнатото обвинение и счита, че по един безспорен и несъмнен начин
е доказано, че подсъдимият не е изпълнил задълженията си. Пледира, че няма
смекчаващи отговорността обстоятелства, а са налице само наличието на
отегчаващи такива. Моли да бъде наложено наказание „Пробация“
в уместен размер, с двете задължителни мерки, а именно регистрация по настоящ
адрес и задължителни периодични срещи.
Защитникът на подсъдимия
пледира, че не е налице спор дали е извършено престъплението. Застъпва
становище, че неизплатената издръжка, за която следва да бъде признат за
виновен подсъдимия е не 5290 лева, както твърди държавното обвинение, а е в
размер на 3933,78 лева, отчитайки извършените плащания. На следващо място заема
становище, че не е налице умисъл от страна на подсъдимия, тъй като на същия са
били извършвани удръжки от трудовото му възнаграждение в допустимия от закона
размер и макар и същия да не е положил някаква допълнителна грижа, за да
реализира по-голям доход, неплащането е в резултат на обективни обстоятелства.
Оспорва се изложеното в обстоятелствената част на обвинителния акт като
отегчаващо отговорността обстоятелство упоритостта в умисъла, тъй като престъплението
се извършва с бездействие и е неуместно да се сочи такова отегчаващо
отговорността обстоятелство. Моли се да бъде постановена присъда, с която да
бъде определено наказание „Пробация“ в минималния
предвиден в закона размер, тъй като подсъдимият е извършил плащания за
издръжката, макар и некасаещи инкриминирания период.
Упражнявайки правото си на
лична защита, подсъдимият поддържа казаното от защитника си.
Упражнявайки правото си на
последна дума, подсъдимият не изразява такава.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият К.З.Р. е роден на ***г***, български гражданин,
българин, със средно образование, неженен,
работи като общ работник, ЕГН: **********, неосъждан.
Подсъдимият Р., заедно със
свидетелката Т. живели на семейни начала. От съвместното им съжителство на
24.11.2006г. се родило детето им К.К.Р., а на
01.02.2008г. се родило детето им Т.К.Р.. След време подсъдимият и свидетелката Т.
се разделили.
С Решение № 896/30.06.2016г.
по описа на Районен съд-Русе – ІХ- ти граждански състав, постановено по гр. д. №
6806/2015г. по описа на съда, влязло в законна сила на 27.07.2016г.,
упражняването на родителските права по отношение на двете деца били
предоставени на майката – свидетелката Т., а подсъдимият бил осъден да заплаща месечна
издръжка на детето си К.К.Р. в размер на 120 лева,
както месечна издръжка за детето си Т.К.Р. в размер на 110 лева. Въпреки, че
знаел за постановеното съдебно решение, подсъдимият не изпълнявал задълженията
си във връзка с издръжката на двете малолетни деца през периода от месец август
2016г. до месец юни 2018г. включително. Така подсъдимият не изпълнил задължението
си да плаща издръжка в размер на общо 46 месечни вноски, от които 23 месечни
вноски от по 110 лева за детето си Т.К.Р. и 23 месечни вноски от по 120 лева за
детето си К.К.Р., всичко на обща стойност 5 290 лева.
Във връзка със събиране на
вземането на свидетелката Т., касаещо присъдената
издръжка било изпълнително производство срещу подсъдимия, по което бил наложен
запор върху трудовото възнаграждение на подсъдимия и по принудителен ред били
направени парични преводи, в общ размер към датата на приключване на съдебното
следствие 1033,06 лева.
Изложената фактическа
обстановка, съдът прие за установена, въз основа на събраните в хода на
досъдебното производство гласни и писмени доказателства и писмените
доказателства и доказателствени средства.
Не са налице, каквито и да е
противоречия в информационните изявления, съдържащи се в приобщените по делото
гласни и писмени доказателства, което от своя страна да налага, съгласно
изискването на чл. 305, ал. 3 НПК да бъдат излагани подробни мотиви, кои
доказателства съдът кредитира и кои отхвърля, доколкото всички доказателствени
източници, се намират в корелативно единство и безспорно установяват и
подкрепят приетата за установена от съда фактическа обстановка.
Въз основа на така установеното от фактическа страна,
съдът намира, че следва да бъдат изведени следните изводи
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Съдът намира, че с оглед така установената фактическа обстановка, изведена след оценка на
приобщените по делото доказателствени източници от правна страна следва да бъде
изведен единственият възможен извод, а именно, че подсъдимият е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 183, ал.
1 НК, за което е предаден на съд.
От обективна страна подсъдимият
през периода месец август 2016г. – месец
юни 2018г. включително, в град Русе, след като бил осъден с Решение №
896/30.06.2016г. на Районен съд – Русе – ІХ-ти граждански състав по гр. д. № 6806/2015г.
по описа на Районен съд-Русе, влязло в законна сила на 27.07.2016 година, да
издържа свои низходящи – детето си Т.К.Р., роден на ***г. с месечна издръжка в
размер на 110 лева и детето си К.К.Р., роден на ***г.
с месечна издръжка в размер на 120 лева, съзнателно не изпълнил задължението си
в размер на две и повече от две месечни вноски - общо 46 месечни вноски – 23
месечни вноски от по 110 лева за детето си Т.К.Р. и 23 месечни вноски от по 120
лева за детето си К.К.Р., всичко на обща стойност
5290 лева.
Престъплението
по чл. 183 НК е от категорията на т.нар. продължени престъпления. От обективна
страна то се характеризира с това, че през периода на бездействие, деецът
осъществява непрекъснато състава на престъплението, което се преустановява или
с предприемане на дължимото активно поведение или с преустановяване на
престъпното състояние поради независещи от извършителя обстоятелства. За съставомерността на деянието е достатъчно да е налице
неизпълнение на две или повече месечни вноски. В случая е налице съставомерно деяние, изразяващо се в бездействие –
съзнателно неизпълнение на задължението за издръжка в размер на по 23 месечни
вноски, за две деца, за период от месец август 2016г. – месец юни 2018г. включително.
Задължението за издръжка е
основно и безусловно задължение и възниква за родителите от правопораждащият
юридически факт от категорията на юридическите събития, който в случая е
раждането на дете. От този момент, за всеки един от двамата родители възниква
задължение да издържат децата си. Предвид факта, че се касае за издръжка на малолетно
дете не е налице ограничението, свързано със затрудненията, които се създават
на правно задълженото лице. Обстоятелството, че интересите на децата са от
първостепенно значение във всички действия, отнасящи се децата, както и че
същите са основна грижа за родителите е видно и от разпоредбите на чл. 3, т. 1
и чл. 18, т. 1 от Конвенция за правата на детето приета от ОС на ООН на 20.11.1989
г. Ратифицирана с решение на ВНС от 11.04.1991 г. - ДВ, бр. 32 от 23.04.1991
г., обн., ДВ, бр. 55 от 12.07.1991 г., в сила от
3.07.1991 г.
С оглед изложеното ирелевантно за отговорността на родителя дължащ издръжка е
обстоятелството дали същият реализира достатъчно доходи, необходими за неговата
и на негови деца издръжка, доколкото не са налице никакви обективни пречки
същия да полага труд и да реализира доходи, които да му позволяват да доставя
дължимата за децата издръжка.
Субект на
престъплението е пълнолетно и наказателноотговорно
лице.
От
субективна страна деянието е извършено от подсъдимия при форма на вината пряк
умисъл. В съзнанието на същият са намерили отражение всички елементи на състава
на престъплението, за което е предаден на съд, а именно, че е осъден да издържа
свои низходящи от първа степен, които са малолетни, както и че не е изпълнил
задълженията си през инкриминирания период, като във волево отношение,
подсъдимият пряко е целял настъпването на общественоопасните
последици на своето деяние и е искал тяхното настъпване. Обстоятелството, че на
посдъдимия са удържани средства от получаваното от
него трудово възнаграждение не променя този факт.
Не са
налице предпоставките, за да бъде приложена разпоредбата на чл. 183, ал. 3 НК.
Неоснователни
и без опора в доказателствата по делото и закона са доводите на защитата, че
предвид постъпилите плащания следва подсъдимият да бъде признат за виновен не
за сумата, за която му е повдигнато обвинение, а за по-ниска такава.
Видно от Решение
№ 896/30.06.2016г. на Районен съд – Русе – ІХ-ти граждански състав по гр. д.
№6806/2015г. по описа на Районен съд-Русе и издаденият въз основа на него
изпълнителен лист, освен издръжката, подсъдимият е осъден да заплати и издръжка
за минало време в размер на 2160 лева, а така също и разноските във връзка с исковото
и изпълнителното производство. Съгласно разпоредбата на чл. 136 ЗЗД при
постъпили плащания първо се удовлетворяват разноските, които съгласно поканата
за доброволно изпълнение са в общ размер на 948,96 лева, след което издръжката
за минало време в размер на 2160 лева. Събраната сума, която видно от справката
на съдебния изпълнител е в общ размер на 1033,06 лева е покрила разноските по
изпълнението и част от издръжката за минало време, поради и което неоснователни
са доводите на защитата, че е налице плащане на част от издръжката за
инкриминирания период.
По вида и
размера на наказанието:
За състава на престъплението, за което е предаден на
съд подсъдимия се предвижда наказание „Лишаване от свобода” за срок до една
година или пробация.
При определяне вида и размера на наказанието, което
следва да бъде наложено на подсъдимия, съдът взе предвид по-високата степен на
обществена опасност, който разкрива конкретното деяние, с оглед обстоятелството,
че се касае за неплащане на издръжка на две малолетни деца през един
продължителен период от време – 23 месеца, през който период всяко едно от двете
деца са били лишени от необходимите им средства, за задоволяване на техни преки
и непосредствени нужди от първа необходимост за храна и облекло.
По отношение на обществената опасност на
дееца, съдът намира същата за ниска, тъй като по отношение на този подсъдим до
настоящия момент не са упражнявани форми на наказателноправно
въздействие.
Съдът прецени и обстоятелствата, свързани със
субективната страна на деянието, които обстоятелства се явяват подбудите за
извършване на деянието, а така също и другите смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства, имащи пряко отношение при индивидуализацията на
наказанието и невключени като елементи на престъпния състав, възведени
съобразно неговата квалификация.
Като смекчаващи
наказателната отговорност на подсъдимия обстоятелства, съдът отчете обстоятелството,
че след образуване на настоящото производство, същият е започнал да изплаща
дължимата издръжка.
Отегчаващи наказателната
отговорност на подсъдимия обстоятелства, извън по-високата степен на обществена
опасност на конкретното деяние не са налице.
При отчитане на всички тези обстоятелства съдът
намира, че наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимия, следва да
бъде определено съобразно правилата на чл. 54 НК, доколкото по делото не са
налице нито многобройни, нито едно, но изключително смекчаващо наказателната
отговорност на подсъдимия обстоятелство, което да обуславя приложението на чл.
55 НК.
Разпоредбата на чл. 78а НК е неприложима в случая, тъй
като не са възстановени причинените от деянието имуществени вреди.
Съдът намира, че на подсъдимия следва да бъде
определено като вид наказание „Пробация“, с оглед
обстоятелството, че се касае за първа престъпна проява в неговия живот.
По отношение на пробационните
мерки, което същото следва да включва, съдът намира, че следва да бъдат
приложени задължителните мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 1 и т. 2 НК - „Задължителна
регистрация по настоящ адрес“, с периодичност на явяване и подписване пред пробационен служител, два пъти седмично и „Задължителни
периодични срещи с пробационен служител“.
По отношение на срокът на пробационните
мерки, съдът намира, че същите следва да бъдат за срок малко над минималния и
под средата на предвидения в закона, а именно една година, с оглед тежестта,
което разкрива конкретното деяние и смекчаващите наказателната отговорност на
подсъдимия обстоятелства.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 189, ал. 3 НПК в тежест на подсъдимия бяха възложени направените от частния обвинител
разноски в размер на 100 лева
По изложените мотиви, съдът постанови своята присъда.
РАЙОНЕН СЪДИЯ