№ 4096
гр. София, 17.09.2024 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 10 СЪСТАВ, в публично заседание
на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Мина Мумджиева
при участието на секретаря Татяна Огн. Шуманова
и прокурора Ю. М. Х.
Сложи за разглеждане докладваното от Мина Мумджиева Частно наказателно
дело № 20241100205566 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 11:00 часа се явиха:
ЛИШЕНИЯТ ОТ СВОБОДА В. В. К. се явява лично, доведен от Затвора
София.
ЯВЯВА се упълномощен защитник адв. Г.У..
Явява се служебен защитник адв. Б.
Съдът като съобрази явяването на упълномощения защитник
ОПРЕДЕЛИ:
ОСВОБОЖДАВА от участие адв. Б..
Препис от протокола да се издаде на адв. Б., за да му послужи пред
НБПП.
За началника на Затвора се явява ИНСП. ТЕОДОРА ГЕОРГИЕВА.
СТРАНИТЕ (поотделно) - Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
1
СНЕМА САМОЛИЧНОСТ НА ЛИШЕНИЯ ОТ СВОБОДА:
В. В. К. – роден на **** г. в гр. Златоград, ЕГН **********, осъждан, с
основно образование завършен 8-ми клас, неженен.
СЪДЪТ РАЗЯСНИ правата на лишения от свобода В. К..
Л.СВ. К. - Разбрах правата си.
АДВ. У. - Няма да правим искания за отводи.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА делото с молба от адв. У. по чл. 70 НК.
АДВ. У. - Поддържам молбата. Няма да сочим доказателства към
настоящия момент, моля да се приемат приложените към делото
доказателства.
Л.СВ. К. – Поддържам молбата.
ПРОКУРОРЪТ - Няма да соча други доказателства.
ИНСП. ГЕОРГИЕВА - Представям заповед № Л-266 от 04.09.2024 Г., с
която съм упълномощена да представлявам началника на затвора, актуална
справка към днешна дата за изтърпяната част от присъдата на К., заповед за
поощрение от 27 август, тъй като същата не е приложена към делото,
издадена е след като документите са изпратени към съда, и съгласно Вашето
разпореждане, е изпратена под формата докладна записка справка от социален
инспектор по въпросите, които са поставени в разпореждането.
АДВ. У. – Представени ми бяха тези допълнителни доказателства, да се
приемат, запознат съм.
ПРОКУРОРЪТ – Запозната съм, да се приемат.
СЪДЪТ намира, че представените от процесуалния представител на
началника на затвора писмени доказателства са относими към предмета на
делото, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
2
ПРОЧИТА и ПРИЕМА заповед № 266/27.08.24 г., удостоверяваща
награждаването на лишения от свобода с извънредна хранителна пратка;
заповед № Л-266 от 04.09.2024 г., удостоверяваща упълномощаването на
инспектор Теодора Георгиева като процесуален представител на началника на
затвора гр. София; справка от инсп. Георгиева за актуалното състояние на
наказанието, изтърпявано от лишения от свобода и докладна записка от инсп.
Милена Такиева по поставени от съда въпроси с подробен отговор и
съдържащо актуална оценка за риск.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРОЧИТА и ПРИЕМА писмените доказателства, съдържащите в
затворническото досие, както и допълнително събраните в производството
пред съда.
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО
ПРОКУРОРЪТ – Считам, че молбата на л.св. В. В. К. не следва да се
уважава, тъй като считам, че не са налице условията за условно предсрочно
освобождаване. Действително, налице е първата предвидена в закона
предпоставка, а именно лицето е изтърпяло повече от половината от
наложеното му наказание. От друга страна, обаче, не са налице доказателства,
от които да е видна трайна положителна промяна в поведението на осъденото
лице. Налице е отрицателно становище на затворническата администрация,
като видно от затворническото досие, осъдения е с дисциплинарни наказания,
видно от материалите по делото оценката на риска от рецидив, първоначално
определена в средна степен от 68 точки, като в процеса на корекционно-
възпитателната дейност същата е сведена само с две точки, след което е
завишена и към настоящия момент е отново към 68 точки, каквато е била в
началото на изпълнение на наказанието. Ето защо намирам, че молбата на
осъденото лице не следва да бъде уважавана.
ИНСПЕКТОР ГЕОРГИЕВА – Началникът на затвора възразява на
молбата на В. К. за условно предсрочно освобождаване, същата е допустима,
но е неоснователна. Смисълът на условното предсрочно освобождаване е
правната възможност, която би следвало да се даде на лишените от свобода
3
показали повече от изискващото се от тях поведение и в този смисъл
поведението на К. не попада в тази рамка, с нищо не е изключително и с нищо
не надвишава изискуемото, дори напротив, неговото поведение е колебливо,
изтърпява присъдата си при първоначалния строг режим, не е заменен все още
със следващ по-лек. Регистрирани са седем дисциплинарни нарушения, три от
тях са за притежаване на мобилен телефон, едно от тях е по повод неговото
констатирано неадекватно състояние и положителна проба над 2 промила
алкохол и не на последно място грубо и арогантно държане към служител.
Действително, полагал е и труд, получил е три към момента награди, но
това поведение не е от типа, който се толерира от администрация на затвора и
е в смисъл - да бъде изразено положително становище. Предвид на тези
нарушения, рискът от рецидив от средните 68 стойности в някаква степен е
бил занижен до 66 т., към настоящия момент отново е завишен и пак е в 68
точки. Дефицитите по проблемните зони категорично не са преодолени и
плана на присъдата не е изпълнен, поради всичко това, моля да оставите
молбата му без уважение.
АДВ. У. - На първо място, считам, че първата предпоставка за условно
предсрочно освобождаване на В. К. е налице, тъй като той е изтърпял не само
една втора, но и две трети от наказанието, че и повече, като му остават още
около 9 месеца и 18 дни. Считам, че срокът който е изтърпял е достатъчно
дълъг и обективно може да покаже какво е неговото отношение спрямо
наказанието, спрямо неговото поправяне и социализирани и като цяло дали
заслужава той да бъде освободен предсрочно.
Запознах се с доклада на началника на затвора, считам същия за непълен
и неточен, с погрешни заключения на фактологическата обстановка,
включително и волно или неволно пропускане на на някои обстоятелства,
които са в полза на лишения от свобода.
Какво имам предвид, ще започна с анализ на доклада от самото начало:
В обстоятелствената част на доклада се казва, че лишеният от свобода има
поведение, което е, обобщавам казаното от началника на затвора, че е в
рамките на нормалното, т.е. отношението му с другите лишени от свобода е
нормално, нормални са отношенията с администрацията на затвора, включва
се в мероприятия, които са свързани с лишените от свобода. Аз не видях
някаква забележка конкретна, която да доведе до извода, че той е проблемен с
неговото поведение. Прави впечатление, че споменатите наказания в доклада,
три от тях са притежание на телефон, едно е за грубо отношение към служител
на затвора, забележете датата на последното наказание грубото отношение и
едно от наказанията за притежаване на телефон са от една и съща дата, тези
наказания са свързани с притежаването на телефона, което според мен не е
наказание, което може да определи осъдения като такъв с престъпно
поведение или мислене за нарушаване на някакви правила, ще се
аргументирам с това, че видно от документацията осъденият има жена, с която
4
поддържа връзка, нямат брак, но има жена и има дете, нормално е и с цел
поддържане на неговата социализация от време на време да се чува с тях и да
поддържа контакта с тях. Така, че за мен притежанието на телефон, от една
страна е една отживелица на закона и от друга страна, степента на тежест на
нарушението не е от определено съществено значение.
Петото, нарушение, което е упоменато в доклада, е за употребата на
алкохол. Тук ще си позволя да добавя, че след това нарушение К. е записал
курс за анонимен алкохолик, който, според неговите думи е завършил, макар
че аз такива данни не видях в доклада на началника на затвора и моля
представителя на началника в настоящото съдебно заседание да вземе
отношение по този въпрос, действително има ли такъв завършен курс и кога е
завършен, т.е., след извършването на това нарушение, незнайно поради какви
мотиви, осъденият е решил доброволно да се запише в курс и да проведе една
терапия и един опит за лечение, който е завършил, така или иначе със
завършването на този курс, от там нататък не е имал подобни прояви.
Още нещо от изключителна важност, лишеният от свобода има три
награди, три поощрения. За разлика от наказанията, поощренията са
споменати мимоходом, не е обяснено защо, във връзка с какво са дадени,
считам, че тук има пак една едностранчивост на тълкуването на фактите.
Самият факт, че има награди означава, че той се стреми да създава в себе си
добри навици и да бъде пример за останалите и за собствено удовлетворение,
което да доведе до неговото социализиране в обществото. След като докладът
е даден с негативните заключения, днес с тази докладна записка, която е
представена в днешното съдебно заседание, аз виждам, че тук са добавени
още обстоятелства в полза на лишения от свобода, а именно, факта, че е
участвал и завършил образователен курс „Пътешествието на затворника“,
записал е учебната година 9-ти клас, през 2022 г. той също е бил записал и е
присъствал на учебни занятия за предишната учебна година, но не я е
завършил, както се вижда, присъства и на религиозен курс, въобще като цяло
поведението на К. в тази насока говори, че той се стреми да се развива и да
получава нови знания и прави опит за социализация в затвора. Именно във
връзка с всичко това, което споменах до момента, за мен е непонятно тази
негативна оценка, която е дадена от началника на затвора. Обективно тази
оценка не е вярна, аз не видях, нито едно обстоятелство, което да застрашава
него, останалите затворници или администрацията на затвора, особено в
последните две години от неговото лишаване от свобода.
По отношение на доклада, има една оценка по отношение на степента на
риска от сериозни вреди, което крещящо несъответствие е всъщност рискът за
лишения от свобода, който е определен като среден и констатацията, въз
основа на която е направен този извод, е риска за лишения от свобода е
среден, тъй като няма данни за суицидни намерения. Аз не знам, след като
няма данни за суицидни намерения как може да бъде определен като среден
риск и защо не е аргументирано. Също така, моля да обърнете внимание, че
тук, рискът за персонала на затвора е определен като нисък, рискът за другите
5
за другите лишени от свобода е определен като нисък, риска за обществото е
определен като среден, пак без съответната мотивация.
Запознавайки се с експертизата на медицинското лице за актуалното,
психическо и емоционално състояние, в заключението на лекаря се казва, че
„нагласите на лицето са ориентирани към успешно пласиране и до момента
демонстрира добро представяна, силно мотивиран от стремежа си по-бързо да
излезе на свобода, очаква се да продължи тази линия на поведение, за да
избягва проблеми и да се старае да спазва ограниченията в пенитенциарната
среда“. Този цитат искам да го подчертая, защото това е едно допълнително
заключение и то на специалист, който дава своето становище какво
поведението на лишеният от свобода.
В заключение, искам да кажа, че затвора е сурово място и човек, за да
оцелее трябва да има съответния вид сурово поведение, което разбира се не
бива да излиза от рамките на нормалното. Считам, че поведението на лишения
от свобода, е такова, каквото може да се очаква от всеки един лишен от
свобода, без някакви критични действия, които са в разрез с правилата, без
нарушения, приемайки факта, че е осъден и стремейки се да се социализира и
излизайки от затвора да се интегрира в обществото. Така че считам, че
молбата следва да бъде уважена, тъй като погледаната в цялост картината е
съвсем различна, от това което е представено в доклада, именно това искам да
помоля уважаемия съд, да погледне фактологията и тогава да се произнесе с
решение, като се надявам, че нашата молба ще бъде удовлетворена.
Л.СВ. К. /в лична защита/- Още през 2021 г., когато получих наказание
за алкохол, благодарение на инсп. Н., се записах в „Анонимни алкохолици“ и
от тогава не съм пипнал алкохол. След това ме наказаха за телефон, така е, но
последните две наказания, които са от 2022 г., мисля, в 12-та група бях, при
инсп. Н., тези наказания не са мои, телефонът беше на Ж., който първоначално
си написа в обясненията, че е негов телефона, после понеже чакаше
предсрочно и какво се разбраха – не знам и прехвърли вината на мен.
Причината – една година Г.Д., сме в една килия с него и аз го защитавам да не
го бият, да не го тормозят, идва нов затворник Р.Ц., започва да бие този Г.Д.,
аз извиках старшината М. и два пъти викам дежурния, отрядната знае също,
обаче този Р.Ц. е някакъв в затвор и някакъв навънка и скалъпиха това
наказание, последните две наказания са ми скалъпени, обжалвах ги,
последния момент ми донесоха докладната записка в петъка, нямах време да
пусна за обжалването, въпреки че пуснах, изтървах сроковете за обжалване на
наказанията.
Относно арогантното поведение, което казва началникът, че съм имал,
са точно заради тези две наказания, където аз не спрях да му обяснявам, а не
че съм се държал арогантно, че не е прав, той не вижда вътре какво се случва в
коридора, той слуша, това което му кажат и понеже този Р.Ц. е някакъв и
тормози хората, аз два пъти викам старшините да го отърват това момче и го
отнесох аз с наказание. Аз си работех и Н. Н. отрядният инспектор, който ми
6
беше, той ми каза „кротувай си, работи“, записа ме отново на курсове той
лично, аз съм си стоял и съм си мълчал и не съм излизал от килията,
единствено пазех този Г.Д. да не го тормозят и накрая взех наказание и ме
преместиха в групата и за това прекъснах и работа, аз се борех за режим, Н. ми
беше свалил и риска също. Всичките ми проблеми дойдоха от този случай.
СЪДЪТ ДАВА ПРАВО НА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ЛИШЕНИЯТ ОТ
СВОБОДА:
ПОСЛЕДНА ДУМА НА Л.СВ. К. - Ако може да ме пуснете предсрочно,
имам син на 13 години, той има нужда от мен.
СЪДЪТ след като обсъди становищата на страните, доводите изложени
в молбата по чл. 437 НПК, както доказателствата по делото, намира за
установено следното: Лишеният от свобода изтърпява едно общо наказание,
което му определено по НОХД № 12704/2019 г. на СРС в размер на шест
години „лишаване от свобода“. Предварително зачетеният арест е в общ
размер 1 година, 3 месеца и 20 дни. Към настоящия момент е изтърпял
фактически 4 години, 9 месеца и 6 дни, общо с отработените дни е изтърпял 5
г., 2 м. и 12 дни, а неизтърпяната част от наказанието възлиза на 9 месеца и 18
дни.
С оглед изложеното и правната квалификация на деянията, за които е
осъден В. К., съдът намира че са налице предпоставките на чл. 70, ал. 1, т. 1
НПК осъденият да е изтърпял фактически половината от наложеното му
наказание. Към датата съдебното заседание фактически изтърпяното
наказание е 4 години, 9 месеца и 6 дни.
На следващо място, основният спорен въпрос между защитата на
лишения от свобода, от една страна и представителя на СГП и началника на
затвора, от друга страна, е дали е налице втората изискуема от закона
предпоставка лишеният от свобода да е дал доказателства за своето
поправяне. Съдът констатира, че в документацията придружаваща молбата, е
изразено отрицателно становище от началника на затвора, досежно втората
изискуема предпоставка, като се твърди, че не са налице достатъчно данни за
поправянето на лицето в пенитенциарното заведение и са налице 68 точки при
замерване на риска от рецидив въпреки кореционно-възпитателната дейност,
която за определен период от време е снижила този риск до 66 точки.
От представените в днешното съдебно заседание писмени
доказателства, е видно, че актуалната оценка за риск е все още 68 точки, като
са изброени конкретни проблемни зони.
От писмените доказателства по делото е видно, че при изтърпяване на
наказанието В. К. е бил преразпределен от една група в друга поради
конфликт с осъдени на лишаване от свобода, към настоящия момент е
установено, че работи като чистач в клуб ІІ група. Във връзка с полаганата от
него трудова дейност не се установява да е бил наказван.
7
От последния доклад, представен в днешното съдебно заседание, е
видно, че лишеният от свобода е участвал в образователен курс
„Пътешествието на затворника“, който е завършил успешно, към настоящия
момент не участва в специализирани програми, но е записан да продължи
обучението си в 9-ти клас, удостоверява се, че към датата на днешното
съдебно заседание л.св. К. посещава религиозен курс „Алфа-Мисията“ с
пастор И.К., удостоверява се, че на 21.08.24 г. е било изготвено предложение
от инспектор СДВР за поощрение спрямо лишения от свобода.
Относно наложените наказания - този въпрос очевидно също се явява
спорен, с оглед наведените доводи от лишеният от свобода в днешното
съдебно заседание, че л.св. К. е бил несправедливо наказан от затворническата
администрация за нарушения, които не е извършил.
В едни от последните доклади, който датира от 21.08.2024 г., са
изброени заповеди, удостоверяващи наложени наказания за периода от 2021 г.
до 06.07.2023 г. С оглед изтеклия период от време от наложените през 2021 г.
и 2022 г. наказания и разпоредбата на чл. 109, ал.1 ЗИНЗС, съдът намира, че
за статуса на л.св. К. са релевантни последните заповеди, които датират от
юли 2023 г. Това е така, доколкото ЗИНЗС предвижда след изтичането на една
година от изпълнението на наложеното наказание, лишеният от свобода да се
счита за ненаказван. От представената в днешното съдебно заседание
докладна записка е видно, че за едно от наложените наказания от 2023 г. -
изолиране в наказателна килия за срок от 7 дни, наказанието е било изпълнено
за срок от 10.07.2023 г. до 17.07.2023 г. Наложеното наказание със заповед №
278 от 06.07.2023 г., свързано с лишаване от хранителна пратка за срок от три
месеца е било изпълнено за периода от 06.07.2023 г. до 06.10.2023 г. С оглед
именно това наказание, наложено със заповед № 278 от 06.07.2023 г. и фактът,
че същото е било изпълнено през 06.10.2023 г., и след като съдът като
съобрази разпоредбата на чл. 109 ЗИНЗС, намира, че В. К. все още има статус
на наказвано от затворническата администрация лице.
Относно доводите изложени в днешното съдебно заседание, че се касае
за несправедливо наложено наказание, съдът намира, че този въпрос няма как
да бъде повдигнат и пререшаван в днешното производство, доколкото ЗИНЗС
е предвидил специално описана процедура по обжалването на заповедите на
затворническата администрация, с които на лишените от свобода се налагат
наказания. С други думи, доколкото В. К. не е упражнил правото си на жалба
срещу процесните заповеди и съответно липсва произнасяне от компетентния
орган по такава жалба, то и съдът в настоящото производство не разполага с
правомощията да пререшава въпросите, за които е налице влязла в сила
заповед на началника на затвора, с която се налага съответно наказание. В този
смисъл съдът отговаря на доводите на лишения от свобода, че е бил наказан
несправедливо докато се е опитвал да защитава на друг лишен от свобода от
агресията на други лица, които също са изтърпявали наказания „лишаване от
свобода“.
8
На следващо място, съдът констатира, че с редица приложени по делото
заповеди В. К. е бил поощряван. Същият е получавал писмени похвали, бил е
награждаван с извънредна хранителна пратка. Фактът на налични писмени
доказателства за поощрения по отношение на В. К., води до извод, че спрямо
него не е проявявано лично отношение от страна на затворническата
администрация, свързано с дискриминирането му от останалите лишени от
свобода. Този факт се установява и от поощренията, предвидени в ЗИНЗС,
които лишеният от свобода е получил със съответни заповеди, приложени в
затворническото досие. Тези поощрения обаче не изчерпват прогресивната
система на поощрения, предвидени в чл. 98 от ЗИНЗС. По отношение на В. К.
не са ангажирани доказателства да са приложени най-значимите по степен
поощрения в чл. 98 ЗИНЗС, свързани с домашен отпуск и продължителни
отсъствия от местата за лишаване от свобода и в този смисъл съдът не би
могъл на базата на наличните писмени доказателства да провери какво би
било поведението на В. К., ако на същия бъде даден шанс да отсъства
продължително от местата за лишаване от свобода, респ. дали, същият би
изпълнил коректно задълженията си да се завърне в местата за лишаване от
свобода и да продължи изпълнението на наказанието.
Изпълнението на прогресивната система в процеса на изпълнение на
наказанието „лишаване от свобода“ е изключително важно, защото именно по
този начин може да се проследи какъв е резултатът от налаганите
корекционни мерки.
На следващо място, от текущите доклади, включително и от приложения
в днешното съдебно заседание доклад, е видно, че лишеният от свобода все
още не е изградил социално приемлив модел на поведение. Изброени са
дефицити, свързани с уменията на мислене, отношение към
правонарушението, към начина, по който лишеният от свобода приема чуждо
мнение, както и с оглед факта, че трудно овладява гнева си в случай на
конфликт. Наложително е по предооляването на тези проблемни зони
корекционната дейност да продължи. Отделно от това, съдът намира, че
доколкото се удостоверява, че лишеният от свобода е включен и записан да
продължи обучението си в 9-ти клас не са изчерпани корекционните мерки
спрямо него. За да се приеме, че е налице и втората изискуема предпоставка
по чл. 70 НК, лишеният от свобода следва да е показал изключително
отношение към изпълнение на своите задължения, следва да е дал
доказателства, че е приел последиците от един влязъл в сила съдебен, на
базата на който е приведено в изпълнение процесното наказание „лишаване от
свобода“. В настоящия случай, от ангажираните доказателства не се съзира
именно тази критичност, това приемане на последиците от извършеното
престъпление и наложеното наказание.
И не на последно по значение място, съгласно приложените писмени
доказателства, зачетеният предварителен арест по производствата, включени в
съвкупността, надвишава една година. Настоящият съдебен състав намира, че
периодът на зачетения предварителен арест е с една значителна
9
продължителност и е очевидно, че в този период спрямо В. К. не са били
прилагани корекционни мерки. Ако този период се отчете при оценката на
общия размер на фактически изтърпяното наказание, то е видно, че на
практика корекционни мерки са били прилагани едва за период около три
години. Отделно от това, се удостоверява, че във връзка с последващи влезли в
сила съдебни актове предстои по отношение на В. К. да се изпълняват и други
наказания „Лишаване от свобода“, за които той е бил осъден след началото на
изтърпяване на настоящото наказание, което от друга страна, макар и да не
отнема принципно възможността на лишения от свобода да поиска да се
приложи чл. 70 НК, прави това безпредметно, доколкото един такъв процес не
би могъл да игнорира необходимостта от последващото привеждане на други
наказания „лишаване от свобода“, които не са включени в общата съвкупност
от процесното наказание с размер от шест години „лишаване от свобода“.
С оглед всичко изложено, съдът намира, че молбата на В. К., подадена
чрез неговия упълномощен защитник е неоснователна и следва да се остави
без уважение.
Така мотивиран
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на В. В. К., подадена чрез адв. У. за
прилагане на условно предсрочно освобождаване и освобождаването му от
изтърпяване на остатъка от неизтърпяната част на наказанието в размер на
девет месеца и 18 (осемнадесет) дни, представляваща част от общо наложено
наказание „Лишаване от свобода“ в размер на шест години „Лишаване от
свобода“ по НОХД № 12704/2019 г. на СРС.
Определението на съда подлежи на обжалване и протест по реда,
предвиден в Глава 22 НПК пред САС.
Препис от протокола да се издаде на адв. У..
Протоколът е изготвен в съдебно заседание което приключи в 11.56 часа.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
Секретар: _______________________
10