ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 273
гр. Монтана, 04.05.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в закрито заседание на четвърти май
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Аделина Троева
Членове:Аделина Тушева
Таня Живкова
като разгледа докладваното от Аделина Тушева Въззивно гражданско дело №
20221600500162 по описа за 2022 година
Въззивното производство по чл. 258 и сл. от ГПК е образувано по жалба на Й. Т.,
подадена чрез адвокат Н. Т. срещу решението на РС Монтана от 01.06.2021г. , постановено
по гр. дело № 673/2020г. по описа му в ЧАСТТА, с която на основание чл. 344,ал. 2 от ГПК
Й. Т. е осъдена да заплаща на М. В. обезщетение в размер на 100 лева месечно , считано от
депозиране на исковата молба ,09.03.2020г. , до прекратяване на съсобствеността или
предоставяне правото да ползва имота съобразно дела си в него.
Твърди се в жалбата, че решението в обжалваната част е неправилно, поради
произволно определен от съда размер на дължимото обезщетение , като неправилно съдът е
приел, че размерът на търсеното обезщетение, посочен в исковата молба, не е оспорен . Иска
се отмяна на обжалваното решение и оставяне без уважение искането.
С подадения в срок отговор на въззивната жалба насрещната страна М. В. , чрез
пълномощник адвокат П.К. оспорва жалбата като недопустима, поради липса на
своевременно оспорване на претендирания размер обезщетение , евентуално като
неоснователна .
С атакуваното решение , с характер на определение по чл. 344,ал. 2 от ГПК , съдът е
определил като привременна мярка по делото , до прекратяване на съсобствеността ,
жалбоподателката да заплаща на М.В., ищец в първоинстанционното производство по 100
лева месечно , считано от подаване на исковата молба, за това, че е лишена от възможността
да ползва собствената си 1/6 идеална част от делбения имот.
В частта, с която е допусната делбата и са определени квотите на съделителите в
съсобствеността , решението не е обжалвано и е влязло в сила.
С исковата молба М.М. е направила искане съдът на основание чл. 344,ал. 2 от ГПК
да осъди ответницата Й.М. да й заплаща обезщетение по чл. 31,ал. 2 от ЗС в размер на 100
1
лева месечно, считано от подаване на исковата молба до прекратяване на съсобствеността
или до предоставяне правото й да ползва имота съобразно дела си в него . Това искане е
обосновала с твърдения, че имотът се владее от ответницата Й.М. , която препятства правото
й да го ползва съобразно правата си , за което на основание чл. 31,ал. 2 от ЗС й дължи
обезщетение в размер на 1/6 идеална част от пазарните наеми за подобен имот в същия град
/около 600 лева месечно/ или 100 лева месечно , считано от подаване на исковата молба .
С подадения в срок отговор на исковата молба Й.М. е оспорила предявените искове
като недопустими и неоснователни с доводи, че е изключителен собственик на процесния
имот на основание наследство и давност .
С доклада по чл. 146,ал. 1 от ГПК първостепенният съд е приел, че е сезиран с искане
за заплащане на обезщетение по чл. 31,ал. 2 от ЗС.
С обжалваното определение съдът на основание чл. 344,ал. 2 от ГПК във връзка с чл.
31,ал. 2 от ЗС е осъдил Й.М. да заплаща на М.М. обезщетение в размер на 100 лева месечно,
считано от подаване на исковата молба , 09.03.2020г., до прекратяване на съсобствеността
или до предоставяне правото да ползва имота съобразно правата си.
За да постанови обжалваното определение съдът е приел, че ищцата М.М. притежава
1/6 идеална част от делбения имот, който се ползва изцяло от ответницата Й.М., като по
делото не са налице доказателства Й.М. да е предложила на ищцата да ползва имота
съобразно правата си, както е направила през 2017г., поради което и й дължи обезщетение в
претендирания размер от 100 лева месечно, считано от подаване на исковата молба .
Така постановеното определение е недопустимо постановено по нередовно искане и
следва да се обезсили , като съображенията на въззивния съд са следните :
С решението по допускане на делбата или в отделно определение след постановяване
на решението, съдът по искане на съделител, който не ползва имота съобразно правата си,
може да извърши временно разпределение на ползването на имота до окончателното
извършване на делбата или да определи сумата, която съсобствениците, които ползват
имота, следва да заплатят, на основание чл. 344,ал. 2 от ГПК.
В чл. 344,ал. 3 от ГПК изрично е предвиден вида на съдебния акт по чл. 344,ал. 2 от
ГПК като определение и възможността за обжалването му с частна жалба, поради което и
процесуланият ред за разглеждането на жалбата е предвиденият такъв в чл. 274 и сл. от ГПК
.
С определението по чл. 344,ал. 2 от ГПК съдът постановяване привременни мерки
относно ползването на делбения имот, с него не се разрешава спора по същество , като това
определение има действие и значение само за делбеното производство и с него съответната
привременна мярка може да бъде постановена само занапред във времето т. е. от момента на
влизане на постановеното по реда на чл. 344,ал. 2 от ГПК определение в сила и само до
окончателното приключване на делбеното производство. От друга страна, претенцията за
заплащане на обезщетение за лишаване от ползване по чл. 31,ал. 2 от ЗС е допустимо да
бъде предявена и да бъде разгледана от съда за период от време, предхождащ делбеното
2
производство или следващ предявяването на иска за делба, но предхождащ влизането в сила
на определението по чл. 344,ал. 2 от ГПК /включително, когато то е инкорпорирано в
решението по допускане на делбата/. Тази материалноправна претенция за обезщетение по
чл. 31,ал. 2 от ЗС обаче е допустимо да бъде разгледана единствено и само по реда на чл. 346
от ГПК - във втората фаза на делбеното производство, дори и тя да е предявена още с иска за
делба. Правната квалификация на отправено до съда искане за присъждане на обезщетение
се основава на изложените при предявяването му факти и обстоятелства. Ако искането касае
обезщетение за ползване за минал период от време, то е налице самостоятелна претенция по
чл. 31,ал. 2 от ЗС за заплащане на обезщетение за ползване на имота за този период, т. е. -
претенция по сметките между съделителите, която следва да се разгледа по реда на чл. 346
от ГПК. Ако обаче в делбеното производство се претендира от съсобственика заплащане на
суми срещу ползването на имота от другите съсобственици занапред до окончателното
извършване на делбата, следва да се приеме, че е налице искане за постановяване на
привременни мерки по чл. 344,ал. 2 от ГПК.
В случая е налице неяснота относно искането на ищцата – дали се касае до иск с
правно основание чл. 31,ал. 2 от ЗС за заплащане на обезщетение , доколкото е посочен
период на дължимост , считано от исковата молба, или е налице само искане по чл. 344,ал. 2
от ГПК. В исковата молба са посочени и двете разпоредби на закона, като съдът с доклада
по делото е посочил само, че е сезиран с искане по чл. 31,ал. 2 от ЗС.
Обжалваното определение е постановено на основание чл. 344,ал. 2 от ГПК, но във
връзка с чл. 31,ал. 2 от ЗС , като е посочено, че се дължи обезщетение , като това
обезщетение е присъдено за минал период- от подаване на исковата молба, т.е. остава неясно
дали произнасянето е по искане за привременна мярка или по иск с правно основание чл.
31,ал. 2 от З.
Предвид гореизложеното обжалваното определение като недопустимо постановено
по неясно искане следва да се обезсили, като делото се върне на първостепенния съд за
отстраняване неяснотите и противоречия при предявяването на искането от ищцата М.М.
чрез даване на указания от съда за уточняването им, след което се произнесе съобразно
уточненията – по искане по чл. 344,ал. 2 от ГПК или по иск с правно основание чл. 31,ал. 2
от ЗС във фазата по сметките .
При този изход на спора , поради липса на произнасяне по същество, разноски не се
дължат, а направените от страните такива следва да се съобразят при приключването на
производството съобразно разпоредбата на чл. 355 от ГПК.
Водим от гореизложеното , Окръжен съд Монтана
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЕЗСИЛВА решението на РС Монтана № 260230 от 01.06.2021г. по гр.дело №
673/2020г. В ЧАСТТА с характер на определение по чл. 344,ал. 2 от ГПК , с което Й.М. е
3
осъдена да заплаща на М.М. обезщетение в размер на 100 лева месечно, считано от
депозиране на исковата молба , КАТО НЕДОПУСТИМО постановено по нередовно искане .
ВРЪЩА делото на РС Монтана за ново произнасяне по искането при съобразяване
указанията на въззивния съд в мотивите на настоящето определение .
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4