РЕШЕНИЕ
№ 497
Гр. Пловдив,
21.02.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, Второ отделение, 10 състав, в публично
съдебно заседание на пети февруари през две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО АНГЕЛОВ
при
секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА и с участието на прокурор ТОДОР ПАВЛОВ, като разгледа
докладваното от СЪДИЯ ЯНКО АНГЕЛОВ административно дело №3458 по описа на съда за 2019
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.203 от АПК,
вр. чл.1 от ЗОДОВ.
Делото е образувано
по искова молба на „Всестранна кооперация Прогрес - ВК 91“, с ЕИК *********, представлявана
от адв.М.К., против Агенцията по вписванията, за
присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 600 лева, за
заплатеното адвокатско възнаграждение в резултат на отменен по съдебен ред
незаконосъобразен отказ на длъжностно лице по регистрация към Търговски
регистър.
В съдебното заседание „Всестранна кооперация Прогрес -
ВК 91“, с ЕИК *********, се представлявана от адв.М.К., която заявява, че исковата молба се поддържа и моли
исковата претенция да бъде уважена по основание и размер , претендира и направените по настоящото дело разноски.
Ответникът по иска – Агенцията по вписвания не изпраща
представител.
В писмен отговор на исковата молба и в представено
писмено становище се оспорва предявеният иск като неоснователен, като се
излагат съображения, че регистърното производство е
охранително, едностранно и безспорно развиващо се в интерес на молителя, а в
случай на преценка за основателност на иска се прави възражение за размера на претендираното
обезщетение.
Контролиращата страна чрез участвалия по делото
прокурор при Окръжна прокуратура – Пловдив излага становище за основателност на
иска.
Пловдивският Административен Съд – 10 състав, след
като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство
доказателства и доводите на страните, намира за установено следното:
От данните по делото се установява, че с Решение № 423
от 15.07.2019 година постановено по търговско дело № 585 по описа на Окръжен
съд Пловдив за 2019 година, е отменен като незаконосъобразен отказ №
20190626141526-2 от 03.07.2019 г. постановен от длъжностно лице по регистрация
към Търговски регистър на Агенцията по вписванията, по заявление с вх.№
20190626141526 от 26.06.2019 г.
По силата на Договор за правна защита и съдействие от 04.07.2019г.
/приложен на лист 5/ сключен между „Всестранна
кооперация Прогрес - ВК 91“ и адв.М.К., последната е
изготвила, подписала и подала жалбата срещу отменения като незаконосъобразен
отказ № 20190626141526-2 от 03.07.2019 г., за което е било уговорено и
изплатено в брой възнаграждение в размер на 600лева.
Съгласно установената съдебна практика подобно
вписване в договора за правна помощ се счита за разписка за реално плащане в
брой на договорения адвокатски хонорар. В този смисъл е приетото в т.1 от
Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г. по т.дело № 6/2012г. на ОСГК на ВКС
разрешение, че при вписан в договора начин на плащане „в брой“, то вписването
за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характер
на разписка.
Приетата с ДВ, бр.
105/2016 г. нова разпоредба на чл.
28, ал. 2 от ЗТР, постановява, че Агенцията отговаря за вредите, причинени
на физически и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или
бездействия на длъжностни лица по регистрацията, по реда на ЗОДОВ. С така
приетата разпоредба е уреден изрично въпросът за отговорността на ответника във
връзка с постановените от него незаконосъобразни актове. Уреждането на
отговорността на длъжностните лица по регистрация за техни незаконосъобразни
актове, действия или бездействия води до извод, че правното основание на
исковете за вреди е по чл.
203, ал. 1 АПК. Дейността на Агенция по вписванията се характеризира като
административна.
Съгласно мотивите на законодателя, Законът за
търговския регистър, в сила от 1.01.2008 г. е приет, за да преуреди
производството по регистрация на търговците от съдебно-охранително /каквото е било до този момент и се е водело от
окръжните съдилища/ в административна дейност, осъществявана от административни
органи.
Дейността е възложена на специализиран
административен орган - Агенция по вписванията, която е администрация към
министъра на правосъдието. Действията по вписванията, обявяванията и
заличаванията в търговския регистър се извършват от служители в Дирекция
"Длъжностни лица по регистрация", чийто правомощия са визирани в чл. 15
от Устройствения правилник на Агенцията по
вписванията.
Ето защо е безспорно, че Агенцията и
длъжностните лица по регистрация са административни органи по смисъла на § 1,
т. 1 от ДР на АПК, защото принадлежат към системата на изпълнителната власт
и са носители на административни правомощия, овластени
със закон. Висящият правен спор попада и в хипотезата на чл. 6, § 1 вр. чл. 13 от ЕКЗПЧ в неговия гражданско-правен аспект,
доколкото касае обезщетение за вреди от незаконосъобразен акт на
администрацията.
Терминът "граждански" има автономно
значение по Конвенцията. Съгласно подхода си по делото "Кониг срещу Германия", при определяне дали се прилага
разпоредбата на чл. 6, Съдът по правата на човека разглежда единствено
характера на правото или задължението, предмет на делото. Освен това в
юриспруденцията на Съда правото на обезщетение от държавата за вреди в резултат
от нейни незаконосъобразни действия /при това независимо дали са осъществени от
административен или друг държавен орган или длъжностно лице/ е прието за
гражданско, въз основа на имуществения му характер. Под права и задължения в
чл. 6 се има предвид такива, които са признати от вътрешното право, независимо
дали са защитени от Конвенцията. Както правото на съдебни разноски /признато
както по АПК, така и по ГПК/, така и правото на обезщетение за вреди от
незаконосъобразни актове, действия и бездействия на Агенция по вписванията, са
признати от нашето вътрешното право. Охранителното
производство по защита на ищеца от незаконосъобразен отказ на Агенцията по
вписвания е по реда, посочен в разпоредбата на чл.
25, ал. 1-5
от ЗТРРЮЛНЦ. В предвид на това, че константно е прието на база нормата на чл. 541
от ГПК, че разноски в тези производства пред гражданските съдилища не се
присъждат с мотив, че това касае едностранно охранително
производство, поради което същите са за сметка на молителя. В този смисъл е
абсолютно цялата трайна практика на търговските състави на окръжните съдилища.
Следователно, обстоятелството, че ищецът
принципно е имал възможност да претендира разноските в производството по чл. 25
от ЗТРРЮЛНЦ, при разгледаната по-горе съдебна практика и вътрешноправна
уредба, включително и в конкретния случай, не представлява гаранция за това, че
той е разполагал с достъп до съд и с ефективно правно средство за защита на
своите имуществени права, попадащи в обхвата на защита по ЕКПЧ.
При това следва да се има предвид, че под
"ефективни/ефикасни средства за защита" практиката на Европейския съд
по правата на човека има предвид както съществуващата вътрешноправна нормативна
уредба, така и трайната съдебна практика. Правото на ефективен достъп
предполага, че има последователна система, регламентираща сезирането на съд,
която е достатъчно сигурна от гледна точка на изискванията си страните по
съдебни производства да имат ясна, практическа и ефективна възможност да се
обърнат към съд. В случая ищецът има право на справедливо и публично гледане на
неговото дело в разумен срок от независим и безпристрастен съд и в тази връзка
следва да има на разположение ефикасни вътрешноправни средства за защита на претендираното от него право. Ето защо, в конкретния случай
с направените изменение, ефективното средство за обезщетение във връзка с
вреди, породени от незаконосъобразни актове на длъжностни лица при Агенция по
вписванията е именно искът, предявен по реда на чл.
28, ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ вр. чл. 1 от ЗОДОВ, който се явява и ефикасно вътрешноправно средство за защита.
Същият е съобразен с нормата на чл. 13
от ЕКПЧ, която гласи, че "всеки, чиито права и свободи, провъзгласени
в Конвенцията, са нарушени, има право на ефикасни правни средства за тяхната
защита пред съответните национални власти, дори и нарушението да е извършено от
лица, действуващи при упражняване на служебни
функции".
В този
смисъл е и решението по делото „Ротару срещу Румъния“,
което тълкувайки посочената разпоредба сочи, че тя гарантира наличието на
национално ниво на средство за прилагане на същността на правата и свободите по
Конвенцията в каквато и форма да са обезпечени те във вътрешния правен ред.
Затова тази разпоредба изисква предвиждането на вътрешноправно средство за
защита, която да позволява на компетентния национален орган както да разгледа
съответното оплакване по Конвенцията по същество, така и да присъди подходящо
обезщетение. Средството трябва да е ефективно, както на практика, така и по
закон. Не на последно място, въпреки редакцията на текста на чл. 13,
констатирането на евентуално нарушение на този текст не зависи от това
действително да има нарушение на друго право по Конвенцията. Достатъчно в
настоящия случай е наличието на вероятно защитимо имуществено право.
При тези правни предпоставки съдът счита, че
предявеният от „Всестранна кооперация Прогрес - ВК 91“ иск срещу АВ е доказан по своето основание и
размер. Налице са елементите от фактическия състав за възникване отговорността
на Агенция по вписванията - отменен по предвидения в закона ред
незаконосъобразен акт, настъпила имуществена вреда и причинна връзка между
настъпилата вреда и акта. Заплащането на адвокатското възнаграждение е доказано
посредством представените документи - договор и разписка, които са били
депозирани по т. д. № 585/2019 г. по описа на Окръжен съд -Пловдив.
Доколкото вредите се изразяват в платена сума
за обжалване на отказа за обявяване по партидата на кооперацията на годишен
финансов отчет за 2018 г., който е отменен от съда като незаконосъобразен, то
така направените разноски имат характер на пряка и непосредствена последица от
този отказ и е налице причинно-следствена връзка между постановения отказ за
вписване на обстоятелствата по партидата на кооперацията и настъпването на
вредите, като последните са неизменен, обективно и закономерно настъпил
резултат от този незаконосъобразен административен акт. Причинна връзка е
налице, защото без постановяване на незаконосъобразния акт претендираните
вреди не биха настъпили.
В конкретната хипотеза се установява, че
заплатените разноски следват по време постановения незаконосъобразен акт на
длъжностното лице по регистрация. Адвокатското възнаграждение е вреда за кооперацията
доколкото плащането им намалява фактически нейното имущество, а освен това процесуалното
представителство осъществявано от адвокат в производството по чл. 25
от ЗТРРЮЛНЦ не е задължително, но това е призната и гарантирана от закона
възможност за всеки участник в съдебно производство.
Освен това съдът намира, че се доказва и
другата кумулативна предпоставка - причинна връзка между вредата и
незаконосъобразния акт на длъжностното лице при ответника, защото без
постановяването на този незаконосъобразен отказ на длъжностното лице по
регистрация, разноските за адвокатско възнаграждение, нямаше да бъдат сторени.
Ето защо относно тази сума, пряка и непосредствена причинна връзка несъмнено е
налице. Сторените разноски следват пряко от упражняване правото на ищеца за
обжалване отказа на длъжностното лице по регистрация и са такива, които не биха
били реализирани, ако такъв акт не бе постановен.
В този смисъл е и част от трайната съдебна
практика, изложена в Решение № 7393/17.05.2019 г. по адм.
д. № 9730/2018 г. на ВАС - III отд., Решение №
14014/21.10.2019 г. по адм. д. № 4617/2019 г. на ВАС
- III отд..
По изложените съображения следва да бъде
уважен предявеният по чл.
28, ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ иск за имуществени вреди, като бъде осъдена Агенция
по вписванията да заплати направените от „Всестранна кооперация Прогрес - ВК
91“, с ЕИК *********, разноски в размер на 600 лв..
По отношение на наведените с отговора
възражения на ответника за неоснователност на предявеният иск, съдът счита
същите за необосновани. Съобразно посоченото по – горе разпоредбата на чл. 541
от ГПК не може да изключи обезщетяването на ищеца за вреди, причинени от
незаконосъобразни актове на Агенцията по вписванията.
В случаят разпоредбата на чл.
28, ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ се явява специален ред, по който е уредена
отговорността за административните органи от техните незаконосъобразни актове,
действия и бездействия, като нейното приложение не може да се изключи с
разпоредбата на чл.
541 от ГПК. Това е така, защото производството по вписване на обстоятелства
в ТР от Агенцията по вписванията не е охранително
производство по ГПК, а е типичното административно по своя характер
производство, при което е налице административна дейност.
По отношение размера на исковата претенция и
принципа за определяне на обезщетението по справедливост, следва да се съобрази
разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. Съдът се
позовава на мотивите на цитираното и по-горе Тълкувателно решение №1/2017 г. на
ВАС, в което изрично е отбелязано, че съдът, спазвайки принципа на
справедливостта и съразмерността, следва да присъди само и единствено такъв
размер на обезщетение, който да отговаря на критериите на чл.36, ал.2 от Закона
за адвокатурата /ЗА/, сиреч да е обоснован и справедлив, което означава да е
съразмерен на извършената правна защита и съдействие и да обезщети страната за
действително понесените от нея вреди от причиненото й от държавния орган
непозволено увреждане, без да накърнява, или да облагодетелства интересите, на която
и да е от страните в производството.
В разпоредбата на чл.36, ал.2 от ЗА е
предвидено, освен, че размерът на договореното адвокатско възнаграждение следва
да е обоснован и справедлив, също и че не може да е по-нисък от предвидения в
наредбата на ВСС размер за съответния вид работа.
В чл.11 от Наредба № 1 от 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения е предвидено, че при обжалване
на откази за вписване в Агенцията по вписванията, каквото е установено в случая
да е извършила за ищеца пред Окръжен съд Пловдив адв.
К., възнаграждението е не по-малко от 200
лв., а когато жалбата се разглежда в открито заседание възнаграждението е не
по-малко от 300 лв.
Предвидените по Наредбата размери са само
долна граница, под която адвокатите не могат да договарят възнаграждение за
оказаната от тях правна помощ, а самият размер се определя по свободно
договаряне въз основа на писмен договор с клиента. Това означава, че въпросният
минимален размер не е равнозначен на обоснован и справедлив размер по смисъл на
чл.36, ал.2 от ЗА, а определянето на размера на възнаграждението като обоснован
и справедлив е в зависимост от характеристиките и обема на конкретно оказаната
правна помощ и във връзка със спецификите, сложността, продължителността и предмета
на конкретното производство.
В случая, оказаната от адвокат К. правна
помощ по делото пред Окръжен съд се е изразила в изготвянето на жалба, която е била
предхождана от изготвяне на становище до Изпълнителния директор на Агенцията по
вписванията относно Указания № 20190626141526/28.06.2019 г./л.31 и сл./, както
и на молба по чл.248 от ГПК за присъждане на разноските, по която с Определение
№ 1572 от 24.07.2019 г. по търговско дело № 585 от 2019 г. на Окръжен съд
Пловдив, съдът се е произнесъл и същата е била оставена без уважение.
Този труден път за целения правен резултат и
за присъждане на направените разноски обосновава преценката на настоящия състав
за дължимост на обезщетението в претендирания
размер.
С
оглед изхода на спора, на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, на ищеца следва да
бъдат присъдени сторените в настоящото производството разноски в размер на 525 лв. – заплатените държавна такса за
образуване на съдебно производство в размер на 25 лв. и възнаграждение за един
адвокат в размер на 500 лв.
Следва да се посочи, че възнаграждението не е
прекомерно, като не са налице основания за присъждането на по-нисък размер на
разноските в тази им част, по смисъла на чл.78, ал.5 от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК, а и отвеникът
не възразява за прекомерност на адвокатското възнаграждение по административно
дело № 3458 от 2019 г.
При изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Агенция по вписванията – София да заплати на „Всестранна
кооперация Прогрес - ВК 91“, с ЕИК *********,
обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 600 лева за
заплатеното адвокатско възнаграждение в резултат на отменен по съдебен ред
незаконосъобразен отказ № 20190626141526-2 от 03.07.2019 г. постановен от
длъжностно лице по регистрация към Търговски регистър на Агенцията по
вписванията, по заявление с вх.№ 20190626141526 от 26.06.2019 г..
ОСЪЖДА Агенция по вписванията да заплати на „Всестранна
кооперация Прогрес - ВК 91“, с ЕИК *********, съдебните разноски по настоящото
дело в размер на 525 лв./петстотин двадесет и пет лева/, представляващи
адвокатско възнаграждение и държавна такса.
Решението подлежи на обжалване пред ВАС на Република
България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по реда на АПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: