Определение по дело №79/2019 на Окръжен съд - Ловеч

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 

   гр. Ловеч  01 март 2019 година

 

 

  В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Ловешки   окръжен  съд …… първи наказателен състав…………………………………  в  закрито заседание на първи март  двехиляди и деветнадесета   година в  състав:

 

                                                                                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛ ДАВИДОВ                                                                                                                    ПЛАМЕН ПЕНОВ

 

при  секретаря  ……….……………и в присъствието на……………… прокурора     ……като разгледа    докладваното от съдията…ДАВИДОВ въззивно…частно наказателно дело………№ 79.....…….. по описа за       2019      година, и за да се произнесе съобрази:

 

                             Производство с правно основание член 270,ал.4 от Наказателно – процесуалния кодекс.

                         Постановено е Протоколно определение от 29 януари 2019 година по наказателно общ характер дело № 148 от 2016 година на Районен съд Луковит.С цитираното определение съдът е изменил мярката за неотклонение, взета спрямо А.А.И. – подсъдим по НОХД № 148/2016 г. по описа на Районен съд – Луковит, от „****“ в „****“  в размер на ****, вносими в 10-дневен срок от днес и като последица от това е оттеглил издадената Европейска заповед за арест на А.А.И., за което да се уведоми Главна прокуратура Б. /Г./, както и ДМОС за заличаване на сигнала в ШИС.

                      Недоволни от това определение са останали от Районна прокуратура Луковит,които го протестират с оплакване за необоснованост и незаконосъобразност.Считат,че подсъдимия И. се е отклонил неправомерно от наказателна отговорност и все още са налице предпоставките на член 63,ал.3 от НПК.Молят,съда да отмени протестираното определение и потвърди взетата спрямо  И. най тежка ***„ **** „

                   От съвкупната преценка на събраните по делото доказателства,мотивите на обжалваното определение и аргументите развити в протеста съдът намира следното :

                   Протеста е подаден в срок и е допустим за разглеждане,но по същество е неоснователен.Както правилно е установил Районен съд Луковит, подсъдимият А.А.И. е предаден на съд с обвинение за престъпление по чл.194, ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК, извършено на 06.11.2015 г. в с. К., обл. Ловеч, за което престъпление е предвидено наказание лишаване от свобода до осем години. В хода на досъдебното производство спрямо подсъдимия А.И. е била взета ***„***“. Същата мярка е изменена с определение на съда от 20.07.2016 г. на основание чл. 270 вр. чл. 66 от НПК в „****“  поради това, че е нарушил взетата му ***„***“ като е променил местоживеенето си без разрешение на съответния орган /напуснал е пределите на страната/ и е обявен за ОДИ. Предвид постъпилата информация, че подсъдимият се намира на територията на Г.,  на 03.02.2017 г. е издадена европейска заповед за арест. На 13.03.2018 г. по делото е постъпило писмо от Главна прокуратура Б. /Г./, с което съда е уведомен, че от  юни 2016 г. А.И. живее и работи в гр. Б. и е отправено искане за предоставяне на подробна информация относно конкретните условия на задържане, при които А.И. ще бъде задържано в Б., в случай, че бъде екстрадирано. В период от около една година е проведена интензивна писмена кореспонденция между съда и германските власти / Главна прокуратура Б./, касаеща  условията на задържане  в  конкретните пенитициарни заведения, в които евентуално ще бъде задържан И.. С писмо от 20.09.2018 г. съдът е уведомен, че Ханзеатският Върховен областен съд в Б. е издал заповед за задържане на издирвания И. с цел екстрадиция, но е спрял изпълнението на същата срещу депозиране на **** в размер на ***и редовна *** в полицейския участък, като И. е на свобода и ходи на работа. Поискана е допълнителна информация  относно помещенията на задържане в затвора ***. Последно с писмо, получено по факса на 18.01.2019 г. съда е уведомен, че на И. е върната българската лична карта във връзка с намерението му да се върне доброволно  в Б.. Към настоящия момент липсва произнасяне от страна на съответния съдебен орган в Г. по допускане на екстрадицията на И., съответно ****„****“ не е изпълнена. С определение от 19.09.2016 г.съдът е спрял наказателното производство  по делото на осн.чл.290, ал.1, във вр. с чл.25, т.2 от НПК. Производството по делото е възобновено по повод молбата от упълномощения  защитник на подсъдимия А.И.  адв. Ц.А. за отмяна на ЕЗА, която съдът приема като искане за изменение на ****„****“ в по-лека такава. Такова искане беше изрично направено от защитника в съдебното заседание. В молбата се твърди, че подсъдимият И. е трудово ангажиран в гр. Б., Г., където живее на семейни начала с лице от български произход Й.И.Т., от която очаква дете /същата е Б.на в шестия месец с трудна Б.ност/. Заявено е съгласие от страна на подсъдимия И. разглеждането на делото спрямо него да протече при условията на задочното производство. Подсъдимият И. е депозирал по набирателната сметка на РС Луковит  за обезпечаване на имуществените вреди от деянието, предмет на обвинителния акт по делото сумата от ***, видно от приложената към молбата вносна бележка от 25.01.2019 г.

           Въззивната инстанция изцяло споделя изводите на Районен съд Луковит,че местонахождението на А.И. на територията на Г. е установено, същият е известен на германските власти, в производството по екстрадиция е внесъл определената му **** в размер на ***и изпълнява редовно мярка ***. Това обосновано е формирало решаващите мотиви на съда, че към настоящия момент не е налице опасност да се укрие и по този начин да осуети изпълнението на евентуално наложена му осъдителна присъда.

         Правилен и законосъобразен е аргумента на съда в отговор на възражението на Районна прокуратура Луковит,че подсъдимия се укрива -  обстоятелството, че И. се е установил на територията на Г. не означава, че той се укрива от българските власти. Напротив, очевидно е, че И. е упражнил правото си  по чл. 45 ДФЕС като гражданин на Европейския съюз на свобода на движение и установяване на местожителство в друга държава-членка на Европейския съюз. В подкрепа на извода, че установяване на трайно местоживеене и трудова ангажираност на територията на друга държава-членка само по себе си не е обстоятелство, което затруднява наказателното производство, е и Рамково решение 2008/909/ПВР на Съвета от 27 ноември 2008 година за прилагане на принципа за взаимно признаване към съдебни решения по наказателни дела, с които се налагат наказания лишаване от свобода или мерки, включващи лишаване от свобода, за целите на тяхното изпълнение в Европейския съюз, предвиждащо възможност с оглед спазване принципите и правата на Съюза, осъдените лица да търпят наказание лишаване от свобода или пробация в държавата-членка, в която са се установили,  за постигане на целта от социална реинтеграция на осъдения.

       Въззивната инстанция приема, че към настоящия момент действително не съществува и риск от извършване на престъпление. Съдът не споделя становището на прокурора, че в случая е налице хипотезата на чл. 63, ал.2 т.1 от НПК. Обвинението е за престъпление по чл. 194, ал.1 вр. чл. 20, ал.2 от НК, извършено на 06.11.2015 г. Към датата на деянието подсъдимият И. е бил неосъждан, което се установява от справката за съдимост. От същата справка  е видно, че спрямо И. има едно осъждане – по НОХД № 116/2015 г. на РС - Луковит, в сила от 07.01.2016 г., за престъпление по чл. 216, ал.1 от НК, за което му е наложено наказание осем месеца лишаване от свобода с изпитателен срок от три години и на осн. чл.67, ал.3 от НК е постановено в изпитателния срок прилагане на пробационна мярка – включване в курсове за професионална квалификация, програми за обществено въздействие.

        Съобразявайки посочените по-горе факти настоящата инстанция приема, че Протоколно определение от 29 януари 2019 година по наказателно общ характер дело № 148 от 2016 година на Районен съд Луковит,с което изменил мярката за неотклонение, взета спрямо А.А.И. – подсъдим по НОХД № 148/2016 г. по описа на Районен съд – Луковит, от „****“ в „****“  в размер на ****, вносими в 10-дневен срок от днессе явява правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 345 от НПК, съдът

 

 

                             О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

 

ПОТВРЪЖДАВА Протоколно определение от 29 януари 2019 година по наказателно общ характер дело № 148 от 2016 година на Районен съд Луковит, с което изменил мярката за неотклонение, взета спрямо А.А.И. – подсъдим по НОХД № 148/2016 г. по описа на Районен съд – Луковит, от „****“ в „****“  в размер на ****.

 Определението е окончателно.

 

 

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:……………….

 

 

                                                        ЧЛЕНОВЕ: 1………………..

 

 

                                                                           2…………………..