Решение по дело №496/2025 на Административен съд - Плевен

Производство по реда на чл.145 и сл. от АПК във връзка с чл.19 от Наредба №РД-02-20-25 от 03.12.2012г. за условията и реда за издаване на удостоверение за вписване в регистъра на консултантите за оценяване на съответствието на инвестиционните проекти и/или упражняване на строителен надзор във връзка с чл.167 ал.9 т.1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ).

Делото е образувано по жалба от „Строна Консулт“ ООД гр.Плевен, представлявано от арх.В. В. – управител, чрез адв.Х. Г.-Д. от ВАК, против Заповед №РД-27-92/11.04.2025г. на Началника на ДНСК-София, с която е прекратено действието на Удостоверение №РК-0891/01.06.2022г. издадено на „Строна Консулт“ ООД за извършване на дейностите по чл.166 ал.1 т.1 от ЗУТ – оценка на съответствието на инвестиционните проекти и/или упражняване на строителен надзор, със срок на валидност до 01.06.2027г.

В жалбата са наведени твърдения, че заповедта е издадена при липса на мотиви и при неправилно прилагане на материалния закон. Твърди се, че по повод постъпил сигнал в РДНСК Варна за започнали изкопни работи за обект „Еднофамилна жилищна сграда“ в три УПИ-та по плана на СО Ваница-север, е открито административно производство за строителя „Калида билд“ ООД и за дружеството осъществяващо строителен надзор – „Строна консулт“ ООД. Посочва се, че при проверката на строителните книжа е констатирано от контролните органи на РДНСК Варна липсата на подадено уведомително писмо към тях за заверка на заповедна книга. Твърди се, че констатираният пропуск е отстранен веднага, като контролните органи са установили, че заверените заповедни книги са водени по надлежния ред. Моли се да бъде отчетен факта, че към момента на откриване на административното производство за „Строна консулт“ ООД, строителният обект е бил на етап изкопни работи. Счита се, че констатираното нарушение може да се определи като маловажен случай, тъй като при извършването му не са произлезли и липсват вредни последици, и само по себе си представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи. Посочва се, че са проведени консултации с длъжностни лица от РДНСК Варна, от които са получили указания за подаване на искане за сключване на споразумения по силата, на които да се заплати имуществената санкция с цел приключване на административното производство без издаване на НП по съставените АУАН. Твърди се, че от страна на контролните органи не е предоставена цялата информация, че сключените споразумения се отъждествяват на влезли в сила НП, като по този начин се счита, че е нарушено правото им на защита за изграждане на правилна защитна теза. Сочи се, че след получено на 08.04.2025г. уведомително писмо за започнало производство по чл.26 ал.1 от АПК по издаване на индивидуален административен акт, с молба от 11.04.2025г. е поискано от Началника на ДНСК София прекратяване на административното производство, което не е уважено. Счита се, че при издаване на административния акт е допуснато нарушение на административно-производствените правила, тъй като не е дадена възможност да представят доказателства или становище, които да се обсъдят в административното производство. Сочи се, че последното представлява нарушение на чл.34 ал.3 от АПК, доколкото на дружеството не е била разяснена административната процедура по сключване на споразумения и какъв би бил правния ефект и последиците от това. В тази връзка се посочва, че едва с получаването на уведомителното писмо дружеството е разбрало, че административният орган отъждествява сключените споразумения със силата на влезли в сила НП. Счита се още, че е нарушена и разпоредбата на чл.35 от АПК, тъй като административният орган не е обсъдил и разгледал обясненията, които са дадени от дружеството. На следващо място се твърди, че заповедта е издадена и при неспазване на материалноправните изисквания, тъй като е нарушен принципа за съразмерност, установен в чл.6 ал.2 от АПК. Посочва се, че отнемането на лиценз на дружеството, изпълняващо надзор за едно и също нарушение, в един и същи ПИ за еднотипни къщи, съставлява погазване на закона и принципа за съразмерност, независимо от констатираните нарушения. Счита се, че освен неблагоприятното засягане правната сфера на дружеството, сериозно ще пострадат и третите лица, които в условията на текущо строителство ще трябва да променят фирмата, изпълняваща функциите на строителен надзор на обектите им. Сочи се, че част от обектите са такива с обществено предназначение или от публичен интерес, поради което всяко забавяне би било неоправдано, освен ако се дължи на непреодолима сила. Твърди се, че административният орган е следвало да вземе предвид, че влезлите в сила НП са изиграли функцията си /санкцията е платена/ и последващата административна мярка – отнемане и прекратяване на действието на лиценза, макар установено в закона, се явява крайно несъразмерна. Счита се също, че извършените нарушения попадат в хипотезата на маловажен случай, което също не е отчетено от административния орган при издаване на заповедта. В заключение се моли за отмяна на заповедта, с която е прекратено действието на удостоверението за извършване на дейности по чл.166 ал.1 т.1 от ЗУТ. Претендират се разноски.

От ответната страна не е представен писмен отговор по жалбата. С придружителното писмо за представяне на административната преписка е изразено становище за неоснователност на подадената жалба.

В съдебно заседание оспорващото дружество се представлява от адв.Г.-Джавгова, която поддържа подадената жалба и моли да бъде уважена, като в допълнение посочва, че административният орган не се е съобразил с регламентираният в чл.6 от АПК принцип на съразмерност при издаване на индивидуални административни актове. Посочва съдебна практика. Претендира присъждане на разноски, съобразно представен списък.

Ответникът в съдебно заседание не изпраща представител и не изразява становище по съществото на спора.

Административен съд-Плевен, четвърти състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните и извърши цялостна проверка на оспорената заповед във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено следното:

Оспорената заповед е връчена лично на представляващия „Строна Консулт“ ООД - арх.В. В., на 29.04.2025г., а жалбата е подадена на 12.05.2025г. и заведена с вх.№РК-911-05-362/12.05.2025г. при административния орган. Предвид изложеното съдът счита, че жалбата, насочена срещу ИАА, който подлежи на съдебен контрол е подадена в срока по чл.215 ал.4 от ЗУТ, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

От доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от доказателствата по делото е, че „Строна Консулт“ ООД гр.Плевен, представлявано от арх.В. В., притежава Удостоверение №РК-0891/01.06.2022г., издадено от Началника на ДНСК-София, за извършване на дейностите по чл.166 ал.1 т.1 от ЗУТ – оценяване на съответствието на инвестиционните проекти и/или упражняване на строителен надзор. Срокът на валидност на удостоверението е до 01.06.2027г.

До Началника на ДНСК е изготвен Доклад относно предсрочно прекратяване действието на Удостоверение №РК-0891/01.06.2022г., издадено от Началника на ДНСК-София, за извършване на дейностите по чл.166 ал.1 т.1 от ЗУТ, в който е посочено, че са налице три броя сключени споразумения, които са влезли в сила, предвид заплащане на имуществената санкция, поради което спрямо „Строна Консулт“ ООД са издадени три броя наказателни постановления, съгласно чл.58г ал.11 от ЗАНН, и е налице хипотезата на чл.167 ал.9 т.1 от ЗУТ за издаване на заповед за прекратяване действието на Удостоверение №РК-0891/01.06.2022г.

До „Строна Консулт“ ООД гр.Плевен, представлявано от арх.В. В., е изпратено писмо изх.№РК-911-01-461 от 21.03.2025г. относно започнато производство по чл.26 ал.1 от АПК по издаване на индивидуален административен акт – заповед на началника на ДНСК за предсрочно прекратяване действието на Удостоверение №РК-0891/01.06.2022г. за извършване на дейностите по чл.166 ал.1 т.1 от ЗУТ. С писмото дружеството е уведомено за разпоредбата на чл.167 ал.9 т.1 от ЗУТ и наличието на сключени между него и административно-наказващия орган - Началника на ДНСК три броя влезли в сила споразумения, които според чл.58г ал.11 от ЗАНН имат последиците на влязло в сила НП. Уведомено е още, че е налице хипотезата на чл.167 ал.9 т.1 от ЗУТ, поради което на основание чл.26 ал.1 от АПК е започнато административно производство по предсрочно прекратяване действието на Удостоверение №РК-0891/01.06.2022г. Писмото е получено от представляващия дружеството на 09.04.2025г.

С писмо до Началника на ДНСК от „Строна Консулт“ ООД гр.Плевен е поискано прекратяване на започнатото административно производство, като се твърди, че констатираното нарушение не нарушава обществените интереси и няма вредни последици от него, поради което е маловажно по смисъла на ЗАНН. Твърди се още, че не е разяснена последицата от сключване на споразуменията, с което е нарушено правото им на защита. Писмото е получено от административния орган на 14.04.2025г.

Във връзка с направеното искане, до „Строна Консулт“ ООД е изпратено писмо изх.№РК-911-02-108/25.04.2025г., с което дружеството е уведомено за съдържанието на разпоредбата на чл.58г ал.11 от ЗАНН, като изрично е посочено, че с оглед сключените с наказващия орган три броя влезли в сила споразумения, започналото административно производство по чл.167 ал.9 т.1 от ЗУТ не може да бъде прекратено.

От Началника на ДНСК-София е издадена Заповед №РД-27-92/11.04.2025г., с която е прекратено действието на Удостоверение №РК-0891/01.06.2022г. издадено на „Строна Консулт“ ООД за извършване на дейностите по чл.166 ал.1 т.1 от ЗУТ – оценка на съответствието на инвестиционните проекти и/или упражняване на строителен надзор, със срок на валидност до 01.06.2027г. Като мотиви за издаване на заповедта, административният орган е посочил сключените между дружеството и началника на ДНСК три броя споразумения, а именно 1.Споразумение №ВН-47-ДНСК-12/14.02.2025г., с което дружеството се наказва за това, че като лице упражняващо строителен надзор не е изпълнило задължението по чл.158 ал.2 от ЗУТ – да уведоми РДНСК Варна за заверена заповедна книга, което е влязло в законна сила на 07.03.2025г., когато е платена имуществената санкция в размер на 700лв.; 2.Споразумение №ВН-48-ДНСК-13/14.02.2025г., с което дружеството се наказва за това, че като лице упражняващо строителен надзор не е изпълнило задължението по чл.158 ал.2 от ЗУТ – да уведоми РДНСК Варна за заверена заповедна книга, което е влязло в законна сила на 07.03.2025г., когато е платена имуществената санкция в размер на 700лв.; 3. Споразумение №ВН-49-ДНСК-14/14.02.2025г., с което дружеството се наказва за това, че като лице упражняващо строителен надзор не е изпълнило задължението по чл.158 ал.2 от ЗУТ – да уведоми РДНСК Варна за заверена заповедна книга, което е влязло в законна сила на 07.03.2025г., когато е платена имуществената санкция в размер на 700лв. Посочил е още, че влезлите в сила споразумения имат последиците на влязло в сила наказателно постановление, съгласно чл.58г ал.11 от ЗАНН, и при наличие на 3бр. наказателни постановления, влезли в сила на 07.03.2025г., е налице хипотезата на чл.167 ал.9 т.1 от ЗУТ.

Именно тази заповед е предмет на настоящето съдебно производство.

По делото са приложени три броя АУАН, съставени на „Строна Консулт“ ООД гр.Плевен за нарушения по чл.158 ал.2 изр.1 от ЗУТ, както и три броя предложения от дружеството до началника на ДНСК за сключване на споразумения.

По делото са приложени Споразумение №ВН-47-ДНСК-12/14.02.2025г., Споразумение №ВН-48-ДНСК-13/14.02.2025г. и Споразумение №ВН-49-ДНСК-14/14.02.2025г.

Видно от Споразумение №ВН-47-ДНСК-12/14.02.2025г. е, че административният орган е констатирал от фактическа страна, че „Строна Консулт“ ООД, като лице упражняващо строителен надзор по смисъла на чл.166 ал.1 т.1 предл.2 от ЗУТ и притежаващо Удостоверение №РК-0891/01.06.2022г., съгласно сключен с възложителя договор от 09.08.2024г. не е уведомило в законоустановения срок РДНСК Варна за заверена на 23.08.2024г. заповедна книга на строеж „Еднофамилна жилищна сграда“, находяща се в УПИ XVII-842, кв.56 по плана на СО „Виница-север“ гр.Варна / идентичен с ПИ 10135.2052.849 по КККР на гр.Варна/, като по този начин не е изпълнило вменените му задължения по чл.158 ал.2 изр.1 от ЗУТ вр. чл.7 ал.3 т.4 от Наредба №3/31.07.2003г. на МРРБ за съставяне на актове и протоколи по време на строителството. Посочил е, че във връзка с констатираното на дружеството е изпратена покана за явяване за съставяне на АУАН, като на 26.11.2024г. е съставен АУАН №ВН-47/26.11.2024г. Посочил е още, че в срока по чл.58г ал.1 изр.второ по ЗАНН, на 03.12.2024г. в ДНСК е постъпило предложение от „Строна Консулт“ ООД за сключване на споразумение, като при наличие на предпоставките за това, на основание чл.58г ал.8 от ЗАНН е определено административно наказание-имуществена санкция в размер на 700лв, представляващ 70 на сто от минимума, предвиден в чл.237 ал.1 т.22 от ЗУТ за извършеното нарушение, и е определен 14-дневен срок за заплащане на сумата. Административният орган е отразил също, че споразумението влиза в сила от датата на заплащане на имуществената санкция, като същото е окончателно и има последиците на влязло в сила наказателно постановление, съгласно чл.58г ал.11 от ЗАНН. Споразумение №ВН-47-ДНСК-12/14.02.2025г. е подписано от началника на ДНСК и представляващия дружеството, и е връчено на последния на 21.02.2025г.

Видно от Споразумение №ВН-48-ДНСК-13/14.02.2025г. е, че административният орган е констатирал от фактическа страна, че „Строна Консулт“ ООД, като лице упражняващо строителен надзор по смисъла на чл.166 ал.1 т.1 предл.2 от ЗУТ и притежаващо Удостоверение №РК-0891/01.06.2022г., съгласно сключен с възложителя договор от 09.08.2024г. не е уведомило в законоустановения срок РДНСК Варна за заверена на 23.08.2024г. заповедна книга на строеж „Еднофамилна жилищна сграда“, находяща се в УПИ XVII-842, кв.56 по плана на СО „Виница-север“ гр.Варна /идентичен с ПИ 10135.2052.850 по КККР на гр.Варна/, като по този начин не е изпълнило вменените му задължения по чл.158 ал.2 изр.1 от ЗУТ вр. чл.7 ал.3 т.4 от Наредба №3/31.07.2003г. на МРРБ за съставяне на актове и протоколи по време на строителството. Посочил е, че във връзка с констатираното на дружеството е изпратена покана за явяване за съставяне на АУАН, като на 26.11.2024г. е съставен АУАН №ВН-48/26.11.2024г. Посочил е още, че в срока по чл.58г ал.1 изр.второ по ЗАНН, на 03.12.2024г. в ДНСК е постъпило предложение от „Строна Консулт“ ООД за сключване на споразумение, като при наличие на предпоставките за това, на основание чл.58г ал.8 от ЗАНН е определено административно наказание-имуществена санкция в размер на 700лв, представляващ 70 на сто от минимума, предвиден в чл.237 ал.1 т.22 от ЗУТ за извършеното нарушение, и е определен 14-дневен срок за заплащане на сумата. Административният орган е отразил също, че споразумението влиза в сила от датата на заплащане на имуществената санкция, като същото е окончателно и има последиците на влязло в сила наказателно постановление, съгласно чл.58г ал.11 от ЗАНН. Споразумение №ВН-48-ДНСК-13/14.02.2025г. е подписано от началника на ДНСК и представляващия дружеството, и е връчено на последния на 21.02.2025г.

Видно от Споразумение №ВН-49-ДНСК-14/14.02.2025г. е, че административният орган е констатирал от фактическа страна, че „Строна Консулт“ ООД, като лице упражняващо строителен надзор по смисъла на чл.166 ал.1 т.1 предл.2 от ЗУТ и притежаващо Удостоверение №РК-0891/01.06.2022г., съгласно сключен с възложителя договор от 09.08.2024г. не е уведомило в законоустановения срок РДНСК Варна за заверена на 23.08.2024г. заповедна книга на строеж „Еднофамилна жилищна сграда“, находяща се в УПИ XVII-842, кв.56 по плана на СО „Виница-север“ гр.Варна / идентичен с ПИ 10135.2052.851 по КККР на гр.Варна/, като по този начин не е изпълнило вменените му задължения по чл.158 ал.2 изр.1 от ЗУТ вр. чл.7 ал.3 т.4 от Наредба №3/31.07.2003г. на МРРБ за съставяне на актове и протоколи по време на строителството. Посочил е, че във връзка с констатираното на дружеството е изпратена покана за явяване за съставяне на АУАН, като на 26.11.2024г. е съставен АУАН №ВН-49/26.11.2024г. Посочил е още, че в срока по чл.58г ал.1 изр.второ по ЗАНН, на 03.12.2024г. в ДНСК е постъпило предложение от „Строна Консулт“ ООД за сключване на споразумение, като при наличие на предпоставките за това, на основание чл.58г ал.8 от ЗАНН е определено административно наказание-имуществена санкция в размер на 700лв, представляващ 70 на сто от минимума, предвиден в чл.237 ал.1 т.22 от ЗУТ за извършеното нарушение, и е определен 14-дневен срок за заплащане на сумата. Административният орган е отразил също, че споразумението влиза в сила от датата на заплащане на имуществената санкция, като същото е окончателно и има последиците на влязло в сила наказателно постановление, съгласно чл.58г ал.11 от ЗАНН. Споразумение №ВН-49-ДНСК-14/14.02.2025г. е подписано от началника на ДНСК и представляващия дружеството, и е връчено на последния на 21.02.2025г.

От приложените по делото доказателства се установява, че трите имуществени санкции са заплатени на 07.03.2025г.

По делото са представени 32бр. договори за упражняване на строителен надзор, сключени между различни дружества и „Строна Консулт“ ООД, в качеството му на изпълнител на договорите.

Така установената фактическа обстановка мотивира следните правни изводи:

Според чл.166 ал.1 т.1 от ЗУТ, консултантът въз основа на писмен договор с възложителя извършва оценяване на съответствието на инвестиционните проекти и/или упражнява строителен надзор. А съгласно чл.166 ал.2 от ЗУТ, началникът на ДНСК или оправомощено от него длъжностно лице издава удостоверения за упражняване на дейностите по ал. 1, т. 1 при условия и по ред, определени с наредба на министъра на регионалното развитие и благоустройството, като издадените удостоверения се публикуват в Единния публичен регистър по устройство на територията по чл. 5а. След като удостоверението е издадено от Началника на ДНСК, именно той е и органът, който има правомощията да прекрати неговото действие. В този смисъл е и разпоредбата на чл.18 от Наредба №РД-02-20-25 от 03.12.2012г. Оспорената заповед е издадена от Началника на ДНСК, т.е. от компетентен за това орган в кръга на предоставените му правомощия.

Заповедта е издадена в предвидената от закона писмена форма. Същата съдържа фактически и правни основания за нейното издаване. Съгласно чл. 18 от Наредба №РД- 02-20-25/03.12.2012 г., началникът на ДНСК или оправомощено от него длъжностно лице прекратява предсрочно удостоверението със заповед при условията на чл. 17, ал. 1 от наредбата. В акта се съдържат отразени всички изискуеми реквизити- издател, удостоверението, чието действие се прекратява, адресата на акта, мотивите, дали основание на административния орган да прекрати предсрочно действието на удостоверението. Посочено е правното основание, а именно чл.167 ал.9 т.1 от ЗУТ, с което са въведени нови изисквания към дружествата, притежаващи удостоверения за извършване на дейност по чл.166 от ЗУТ.

Съдът не констатира допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, които да са основание за отмяна на заповедта. Не са нарушени чл.35 и сл. от АПК. Нито в ЗУТ, нито в Наредба №РД- 02-20-25/03.12.2012 г. е уредена специална процедура за издаване на акт, с който се прекратява действието на удостоверението. В процесният случай при извършена проверка от органите на ДНСК са констатирани извършени от дружеството, в качеството на лице, упражняващо строителен надзор по смисъла на чл.166 ал.1 т.1 от ЗУТ, три нарушения на разпоредбата на 158 ал.2 изр.първо от ЗУТ, за които са съставени три броя АУАН. По предложение на дружеството са сключени споразумения, като определената в тях имуществена санкция е заплатена на 07.03.2025г. Предвид регламентираното в чл.58г ал.11 от ЗАНН, че влязлото в сила споразумение има последиците на влязло в сила НП, то е прието от административния орган, че е налице хипотезата на чл.167 ал.9 т.1 от ЗУТ за предсрочно прекратяване действието на притежаваното от дружеството удостоверение. До последното е изпратено уведомително писмо по чл.26 ал.1 от АПК за започване на производство по издаване на индивидуален административен акт. По подадено искане за прекратяване на започнатото производство, дружеството е уведомено, че не са налице основания за това. Издадена е оспорената в настоящето производство заповед.

Предвид горното е неоснователно и възражението, че са нарушени правата на дружеството, доколкото на последното не са разяснени последствията от сключването на споразуменията. Сключването на споразуменията е процедура по ЗАНН и е различен вид производство /административно-наказателено/, а издаването на процесната заповед е производство по реда на АПК и по своя характер е административно. Административното производство е последица от развилото се административно-наказателно производство и започва с изпращането на уведомителното писмо по чл.26 ал.1 от АПК.

По отношение материалната законосъобразност на заповедта, съдът съобрази следното:

Според чл.58г ал.1 от ЗАНН, административно-наказателното производство може да приключи със споразумение между наказващия орган и нарушителя, сключено в срока по чл. 52, ал. 1, ако не са налице основанията за недопустимост по ал. 2, като наказващият орган прави предложение за сключване на споразумение в 14-дневен срок от получаване на преписката от актосъставителя, а нарушителят може да направи предложение в 14-дневен срок от връчването на акта.

В чл.58г ал.3 от ЗАНН е регламентирано, че споразумението се изготвя в писмена форма и съдържа съгласие на страните по въпросите има ли извършено деяние, съставлява ли деянието нарушение и правната му квалификация, извършено ли е то от лицето, срещу което е съставен актът за установяване на административно нарушение, и извършено ли е виновно.

Според ал.8 на същата разпоредба, когато със споразумението се налага административно наказание глоба – самостоятелно или с друго наказание, наказващият орган определя глобата в размер на 70 на сто от минимума или от точно определения размер, предвиден за извършеното нарушение, а когато в закона не е предвиден минимум, наказващият орган определя размера на глобата в размер не повече от 70 на сто от половината от максимума.

В ал.11 е прието, че споразумението влиза в сила от датата на подписването му, а ако с него е наложено административно наказание глоба, то влиза в сила от датата на заплащане на глобата, като споразумението е окончателно и има последиците на влязло в сила наказателно постановление.

Съгласно чл.58г ал.15 от ЗАНН, алинеи 1 – 15 се прилагат съответно за еднолични търговци и за юридически лица.

Съгласно чл.167 ал.9 т.1 от ЗУТ, действието на удостоверението се прекратява преди изтичането на срока, за който е издадено при влезли в сила две наказателни постановления за срок от три години, с които са наложени имуществени санкции на юридическото лице или на едноличния търговец по този закон или нормативните актове по прилагането му.

Не се спори от фактическа страна, че на дружеството, в качеството на лице, упражняващо строителен надзор по смисъла на чл.166 ал.1 т.1 от ЗУТ, са съставени три броя АУАН, с които са вменени три нарушения на разпоредбата на 158 ал.2 изр.първо от ЗУТ. Не се спори, че по съставените АУАН са сключени три броя споразумения по чл.58г ал.1 от ЗАНН, с които на основание чл.58г ал.8 от ЗАНН от административно-наказващия орган са определени имуществени санкции в размер на по 700лв., представляващ 70 на сто от минимума, предвиден в чл.237 ал.1 т.22 от ЗУТ, съобразно ал.10 от чл.58г от ЗАНН. Не се спори също, че на 07.03.2025г. определените имуществена санкции са заплатени от дружеството, предвид което на тази дата споразуменията са влезли в сила. Същите имат последиците на влезли в сила наказателни постановления, съгласно чл.58г ал.11 от ЗАНН.

При така установеното от фактическа страна и съобразно нормативната уредба, съдът намира, че е налице хипотезата на чл.167 ал.9 т.1 от ЗУТ, предвид наличието на влезли в сила три споразумения, имащи последиците на влезли в сила три наказателни постановления, за срок от три години, с които са наложени имуществени санкции на дружеството, в качеството му на лице, упражняващо строителен надзор, за нарушения на разпоредби на ЗУТ.

Следва да се посочи, че специалната правоспособност за извършване на дейност като строителен надзор и/или извършване на оценка за съответствието на инвестиционните проекти с нормативните изисквания по чл. 166 от ЗУТ намира израз в разрешителния режим по административен ред, с който държавата гарантира известна степен на добра правоспособност. Предвиденият административно-наказателен режим, осъществяван чрез наказателните постановления, предвиждат съответни санкции за извършване на нарушения на ЗУТ или на нормативен акт по прилагането му. При установяване на поне две простъпки в рамките на три години законодателят е предвидил, че правоспособността е компрометирана и следва, в интерес на обществото, да се предприемат мерки за охраняване на интересите му, като се прекрати действието на удостоверението за правоспособност.

Предвид гореизложеното се налага извода, че при издаване на заповедта е спазен материалният закон, доколкото при наличие на обстоятелствата в хипотезата на чл.167 ал.9 т.1 от ЗУТ действието на разрешителното, обективирано в процесното удостоверение, е прекратено предсрочно.

За пълнота е необходимо да се посочи, че възражението на оспорващото дружество относно маловажността на административните нарушения е неотносимо към настоящия спор, тъй като маловажността се преценява в административно-наказателното производство по реда на ЗАНН и в съдебно производство по обжалване на НП. Маловажността е основание за отпадане на административно-наказателната отговорност, като в процесният случай сключвайки три броя споразумения е видно, че деянието не е прието за маловажен случай.

Оспорената заповед е съответна и на целта на закона. Целта на разпоредбата на чл.167 ал.9 от ЗУТ е да гарантира компетентното и добросъвестното упражняване на правомощията на консултантите по строителен надзор. Тя е насочена към опазване на обществения интерес, поради и което възможностите за преценка на органа са максимално ограничени. Административният орган в конкретния случай не е приложил формално закона, тъй като в производството по чл.167 ал.9 от ЗУТ той нито има право да преценява основанията за маловажност на нарушенията, нито има задължение да извършва анализ на нарушенията след като законодателят не е поставил отнемането на удостоверението в зависимост от вида и тежестта на административните нарушения по ЗУТ и подзаконовите нормативни актове по прилагането му. Ето защо е неоснователно и възражението за несъобразяване с принципа за съразмерност , установен в чл.6 от АПК.

По горните съображения, жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

Независимо от изхода на делото, разноски не се присъждат в полза на ответника, тъй като не са поискани.

Водим от горното и на основание чл.172 ал.2 пр. последно от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Строна Консулт“ ООД гр.Плевен, представлявано от арх.В. В. – управител, против Заповед №РД-27-92/11.04.2025г. на Началника на ДНСК-София.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд, чрез Административен съд Плевен, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Преписи от решението да се изпратят на страните.