№ 389
гр. София , 19.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 2-РИ СЪСТАВ в закрито заседание на
деветнадесети август, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА Административно
наказателно дело № 20211110208619 по описа за 2021 година
, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 - 63 ЗАНН.
Образувано е по жалба от Д. СТ. П., ЕГН **********, срещу
наказателно постановление № 21-4332-009538/18.05.2021г., издадено от
Г.В.Б. - Началник група към Отдел „Пътна полиция” - СДВР, с което на
основание чл.175, ал.1, т.5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) му е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100,00 /сто/ лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 (един) месец за нарушение
на чл. 123, ал.1, т.3, б.”В” от ЗДвП и на основание чл.183, ъал.2, т.11 от ЗДвП
му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20,00
/двадесет/ лева за нарушение на чл. 40, ал.1 от ЗДвП.
В депозираната жалба се оспорват приетите за установени фактически
обстоятелства в АУАН, като се твърди, че нарушението не е извършено.
Отрича се виновно поведение за настъпването на ПТП, поради
доказателствена непълнота. Моли се за цялостна отмяна на атакувания
санкционен акт.
В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява
лично. Поддържа жалбата с изложените в нея аргументи.
Въззиваемата страна ОПП - СДВР, редовно призована, не изпраща
1
представител, който да вземе становище по фактите и приложимия по делото
закон.
Софийски районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея
твърдения и след като се запозна със събраните по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните по реда на чл. 14 и чл. 18 НПК, намира
за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити обуславящи
нейната редовност, което предпоставя пораждането на предвидения в закона
суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана по същество се явява
ОСНОВАТЕЛНА.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
На 17.03.2021г., сутринта, свид. Янк. Пл. Н. паркирал лек автомобил
„А”, с рег. № ХХХХ, на улица пред офиса си, находящ се в гр.С. ж.к.“М.Л.“,
срещу бл.ХХХ
Около 14:00 часа на същата дата, нарушителят Д. СТ. П. навлязъл с
управлявания от него лек автомобил „ХХ.С.“, с рег. №ХХХХ по същата
пътна отсечка. Доколкото пътят бил преграден, той следвало да извърши
маневра с превозното си средство, свързана с движение на заден ход. П.
преценил, че страничното отстояние позволява да премине безпрепятствено
покрай паркираните встрани автомобили, поради което бавно предприел
движение по пътното платно. При тази маневра автомобилът му минал и
покрай паркираното по- рано и от свид. Н. превозно средство. Неустановен по
делото гражданин, който наблюдавал действията му, го предупредил да
погледне дали не е докоснал странично паркирания автомобил на Н.. П. спрял
за момент, огледал се и след като се убедил, че няма основание за
притеснение, продължил пътя си.
Преминаването му било забелязано от свид. Н., който в този момент се
намирал в своя офис и обслужвал клиент. Той обаче не можел да наблюдава
пряко маневрата, тъй като не виждал дясната страна на автомобила си, респ.
последният препречвал погледа му към другия водач. Едва по- късно излязъл
от помещението и се приближил към паркираното си превозно средство.
Огледал го и различил върху заден десен калник две бледи драскотини.
Въпреки че не бил сигурен за момента на появата им, предположил, че е
2
възможно те да са оставени от оттеглилото се превозно средство на
жалбоподателя, поради което подал сигнал до органите на ОПП – СДВР.
На място пристигнал полицейски екип в състав – Н.Г. Н. и колегата му
П. В.. По данни на свид. Н., служителите на реда изготвили докладна записка
за регистрационния номер на другия автомобил, били описани и
обстоятелствата по случая. Бил изготвен протокол за ПТП № 1818153, а също
и попълнена декларация от Н., в която последният изрично отразил
обстоятелството, че автомобилът му е бил „одраскан“ от друг, чийто водач
маневрирал назад, като посочил щета в областта на заден десен калник.
Полицейските служители не потърсили други очевидци, нито се огледали за
камери в района, заснели събитията.
Като водач на напусналия произшествието автомобил бил установен Д.
СТ. П., който на 27.04.2021г. се явил в О"ПП" - СДВР за изясняване на
случая. В представена от него писмена декларация той отразил, че на
въпросната дата - 17.03.2021г. е управлявал автомобила си по продължението
на гореописания маршрут, но категорично отрекъл ПТП с другото МПС.
На 27.04.2021г. свид. Ц.Ц. - служител от ОПП – СДВР, съставил АУАН
по докладната записка и протокол за ПТП № 1818153/17.03.2021г., изготвени
от колегите му – В. и Н., срещу Е. П. за това, че: на 17.03.2021г., около 14:00
часа, в гр. С. ж.к.“М.Л.“, с посока на движение изход управлява личния си
л.а.”ХХ.С.”, с рег. № ХХХХ и срещу бл.ХХХ при извършване на маневра
заден ход, реализира ПТП с паркирания л.а.„А”, с рег. № ХХХХ, след което
напуска мястото, като не уведомява компетентните органи на МВР. Изрично
било отразено, че АУАН е изготвен по докладна записка и протокол за ПТП.
В АУАН са посочени за нарушени разпоредбите на чл. 123, ал. 1, т. 3, б.“В“
от ЗДвП и чл.40, ал.1 от ЗДвП. Актът бил съставен в присъствието на
нарушителя и двама свидетели и след подписването му, бил връчен на П.. В
срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН по преписката не постъпили писмени
възражения.
Въз основа на съставения АУАН, на 18.05.2021г. Началник група към
ОПП - СДВР издал и атакуваното НП № 21-4332-009538, с което при
възпроизвеждане на фактическите констатации от акта и допълнения относно
фактологията на двете нарушения, непредявени до този момент с АУАН, на
П. – въззивник, на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП била наложена „глоба“
3
в размер на 100,00 /сто/ лева за неизпълнено правно задължение чл.123, ал.1,
т.1 от ЗДвП, както и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 /един/
месец, а на основание чл.183, ал.2, т.11 от ЗДвП – „Глоба“ в размер на 20,00
лева. НП е връчено на наказаното лице на 26.05.2021г.
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по
делото доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се в
показанията на разпитаните по делото свидетели Ц. и Н., както и в писмените
доказателства по делото: протокол за ПТП № 1818153/17.03.2021г.,
декларации от П. и Н., справка от Централна база – КАТ, докладна записка,
извлечение от справка – картон на водача, заповеди на министъра на
вътрешните работи.
Съдът от първа инстанция кредитира показанията на свидетеля Ц., като
ги намира за логични, достоверни, обективни, безпротиворечиви относно реда
за съставяне на АУАН. Той е категоричен, че се е водил по информацията,
изводима от материалите по преписката, чието съдържание, в частност това
на докладната записка и протокола за ПТП, е било изпълнено с оглед
изявленията на свид. Н.. Пропуските и и липсата на спомени, заявени в
показанията на свид. Ц., съдът отдава на изминалия период от време и
естеството на работата на свидетеля (установяване на множество нарушения
почти ежедневно, попълване на документация и т. н.). Същите макар да не са
от естество да препятстват установяването на фактите относно реда за
съставяне на АУАН, ползваните в тази насока документи, процедурата по
установяване на виновния водач и извършеното от него пред контролния
орган деклариране на относими факти, не се отличават с информативност
относно основните обективни характеристики на нарушението и неговото
място.
От изключително значение за изясняване наличието или липсата на
настъпило ПТП, респ. за обективното проявление на твърдяното от
административните органи нарушение на правилата за движение по пътищата
от П., са показанията на разпитания в съдебно заседание свид. Н.. Доколкото
същият се явява и пряко заинтересована страна във възникналата ситуация,
съдът подхожда критично към заявеното от него, като го съпоставя с
останалия доказателствен материал. Свидетелят споделя, че е забелязал от
разстояние и от позицията на работното си място в офиса си маневрите на
4
водача П.. Подчертава обаче, че не е очевидец на механизма на твърдяното от
него одраскване на елемент от корпуса на автомобила му, доколкото не е
имал възможност от своята позиция в офиса да види директно, дали
действително между неговия и този на другия водач автомобил е имало
съприкосновение. Отрича да е разговарял с други граждани, които да са му
предавали детайли за събитията. Прави впечатление обаче, че категорично
заявява, че макар да е отличил наличието на драскотини върху калника на
превозното си средство, той единствено е предположил, че е възможно да са
се появили в резултат поведението на жалбоподателя. В сведенията му
отсъстват данни кога за последно е оглеждал автомобила си, поради което се
поражда и основателно съмнение дали тези щети не са били даденост преди
описваните от свидетеля събития, респ. са резултат от различни фактори. В
така пресъздадените лични възприятия с твърдение за достоверност съдът,
впрочем, не открива противоречия със заявените пред контролните органи и в
попълнената декларация факти, доколкото в този документ е отразен твърде
обрано откъм подробности забелязания резултат, но не и конкретика за
механизма, по който той е предизвикан. Същевременно, в показанията си
пред съда свидетелят подчертава, че не е влизал нито във визуален, нито във
вербален контакт с П., поради което и не може да се коментират възникнали
помежду им разногласия.
С оглед съдържанието на свидетелските показания съставът на първата
инстанция не може да кредитира с доверие и писмените доказателства-
протокол за ПТП и докладна записка, за които бе установено, че са съставяни
изключително по сведения на лицето, подало сигнала, доколкото
полицейските служители, посетили мястото, не се ползват с качеството на
очевидци на инцидента. С оглед новоустановените чрез разпита на свид.Н.
факти се налага извод за съществена промяна в данните за събитието, която
не е намерила отражение в така изготвените от органите на МВР документи.
Противоречиви са и декларациите на жалбоподателя и свид. Н.. Липсата на
доказателства, изхождащи от независими източници, които да подкрепят
едната или другата теза, разколебават изводите относно пълнотата на
проведения доказателствен процес. Пропуските в тази насока са
допълнително задълбочени, а проверката на всяко от противостоящите си
твърдения съществено и обективно затруднена и предвид че в материалите не
се откриват приобщени своевременно записи от камери на държавни,
5
общински органи или частни организации, които се намират монтирани на
мястото, като контролни доказателства, които да са достатъчни, за да
потвърдят една от двете версии, възникването на инцидент въобще, както и
действително осъществените маневри на водача П..
Обстановката около мястото на инцидента не може да се изведе и от
снимков материал към протокола за ПТП, доколкото макар и изготвен,
същият фиксира единствено следи, различими върху автомобила на свид. Н.,
но не дава повече информация за времето, мястото и механизма на тяхното
причиняване. Още повече когато самият собственик не е сигурен, че те не са
били даденост преди твърдените от него събития, като не представя и
доказателства в тази насока. Същевременно, видно и от споделеното от
актосъставителя в съдебното заседание, той или колегите му, посетили
мястото на хипотетичния инцидент, не са инициирали изискване или
съхраняване за нуждите на делото на записите от камерите, които евентуално
са били разположени в близост, не са търсили и трети лица – очевидци, които
обективно да подкрепят или отхвърлят изказаните предположения от свид.
Н., с което да обезпечат попълването на достатъчен доказателствен материал.
В този смисъл неопровергано остана отрицанието на водача П. за настъпило
ПТП. Поради тези причини съдът намира и приобщените писмени
доказателства за неинформативни досежно конкретното проявление на
нарушението като поведение на лице, реализирано в обективната
действителност.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Административнонаказателното производство е строго формален
процес, доколкото чрез него в значителна степен се засягат правата и
интересите на физическите и юридически лица. Последното обуславя и
съдебният контрол, установен с разпоредбите на ЗАНН и предвиден за
издадените от административните органи наказателни постановления, да се
съсредоточава върху тяхната законосъобразност. По аргумент от чл.84 от
ЗАНН, вр. с чл.14, ал.2 от НПК съдът е длъжен служебно да издири
обективната истина и приложимия материален закон, като съобразява
императива относно извършването на обективно, всестранно и пълно
изследване на всички обстоятелства по делото, независимо от наведените от
жалбоподателя аргументи, респ. фактическите констатации, заложени в
6
АУАн или наказателното постановление.
За правилното извършване на тази дейност ръководно-решаващият в
съдебното производство орган следва да осъществи контрол върху съставения
АУАН, съобразявайки неговите функции - констатираща, обвинителна и
сезираща, съответно да провери издаденото въз основа него наказателно
постановление. Съдът след извършена служебна проверка на съставения
АУАН и на издаденото НП прие, че не са налице процесуални нарушения
относно компетентността на длъжностните лица, които са съставили, респ.
издали двата документа.
В конкретния случай административнонаказателното производство е
образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 1-годишен
срок от извършване на нарушението, респективно – 3 месеца от откриване на
нарушителя. От своя страна обжалваното наказателното постановление е
издадено в 6 – месечния срок. Ето защо са спазени всички давностни срокове,
визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно законосъобразното
ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя
от формална страна.
Съставът на настоящата инстанция обаче намира, че в хода на
административнонаказателното производство са допуснати съществени
процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на нарушителя да
разбере фактическите параметри на предявената му отговорност.
Съставянето на актове за извършеното административно нарушение е
основополагащ елемент от всяко административно производство. Това е
дейност от процесуално естество, от чието добросъвестно и законосъобразно
осъществяване зависи в голяма степен ефективността на последващата
юрисдикционна-наказателна дейност. Чрез съставения акт се сезира
оторизираният административно - наказващ орган със съответния
административно- наказателен спор и се иска от него да се произнесе по
същия, като се внася твърдение, че е налице виновно извършено
административно нарушение от определен вид. Абсолютно задължително е в
акта за установяване на административно нарушение и в наказателното
постановление простъпката, вменена във вина на нарушителя и за която той е
санкциониран, да бъде описана точно, прецизно и разбираемо, както и да
съдържа всички обективни и субективни признаци на посоченото като
7
накърнено правило от съответния нормативен акт. Също така следва да
съществува правно единство между описаното като нарушение текстово и
цифрово в акта и в наказателното постановление.
Съставеният в конкретния случай АУАН и издаденото въз основа на
него НП не отговарят на императивните изисквания на разпоредбата на чл.42,
т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, доколкото описанието на приетите за
реализирани от жалбоподателя нарушения, респ. обстоятелствата, при които
те са извършени, не са формулирани изчерпателно и ясно в достатъчна
степен, за да удовлетворят изискванията за пълнота на обвинителната теза и
адекватното упражняване на реципрочното й право на защита на лицето,
срещу което се насочва административнонаказателната принуда.
По нарушението на чл.123, ал.1, т.3, б.”В” от ЗДвП.
АУАН и НП не съдържат част от обективните признаци на състава на
описаното в тях нарушение, предявено на жалбоподателя с правна
квалификация по чл.123, ал.1, т.3, б.”В” от ЗДвП. Съгласно посочения текст
водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно
произшествие, е длъжен, когато при произшествието са причинени само
имуществени вреди, ако между участниците няма съгласие относно
обстоятелствата, свързани с него, те, без да напускат местопроизшествието,
да уведомят съответната служба за контрол на Министерството на
вътрешните работи на територията, на която е настъпило произшествието и
да изпълнят дадените им указания. Прецизният прочит на акта обаче показва,
че словесното описание на фактите е изключително фрагментарно и непълно.
При неговата формулировка актосъставителят се е задоволил да посочи
единствено, че водачът е напуснал мястото на ПТП, без да уведоми органите
на МВР. Не се откриват ясно ангажирани твърдения за настъпили
имуществени вреди, нито липсващо съгласие между участниците в
произшествието относно обстоятелствата, свързани с него. Коментираните
елементи задължително следва да фигурират изначално в акта за
установяване на административно нарушение, тъй като носят информация за
фактите, обуславящи съставомерността на деянието и участието на
нарушителя в осъществяването му. Липсата им е довела до съществено
процесуално нарушение, доколкото не предпоставя условия за пълноценно и
ефективно упражняване правото на защита на привлеченото към отговорност
8
лице. Отсъствието на признаци от състава на нарушението е направен опит
частично да бъде санирано с наказателното постановление, в което вече се
открива твърдението за възникнали разногласия относно обстоятелствата по
ПТП. Отново обаче отсъства конкретика относно наличието или липсата на
материални щети – конститутивен елемент на така изведения състав на
нарушението. Единствено своевременното изпълването на признаците на
нормата, посочена като нарушена, с конкретни факти от действителността,
които са намерили проявление, може да удовлетвори изискването за пълнота
на обвинителната теза и да позволи на нарушителя да се ориентира в
параметрите на предявената му отговорност. Да се предполага волята на
наказващия орган или същата да се допълва чрез собствен прочит на
доказателствата, респ. препратка към тях, е недопустимо в наказателно по
своя характер производство, включително и поради отсъствието на легално
разрешение в този смисъл. Същевременно, предявяването едва с
наказателното постановление на нови обстоятелства, които не са вписани в
АУАН и засягат признаци от фактическия състав на нарушението, доколкото
по същество представлява изменение на обвинението, ограничава правото на
защита, възникващо още към момента на иницииране на производството и
изискващо знание, срещу какви твърдения следва да се защитава
нарушителят. Обективираните в АУАН и НП обстоятелства на нарушението,
лаконичното и неизчерпателно отразяване на съществените му признаци не
само не кореспондира с хипотезата на чл.123, ал.1, т.3, б.”В” от ЗДвП, а се
доближава повече до нарушение на разпоредбата на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП,
което обаче не е обсъждано и предявявано.
Изложените по- горе пороци накърняват изискванията на чл. 42, т. 4 и
на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. В настоящото производство не се допуска
тълкуване или допълване на възведеното обвинение въз основа приобщения
по делото доказателствен материал. Невъзможно е и изменение на
„административното обвинение”, доколкото съдът не разполага с подобни
правомощия. Допуснатите пропуски при описанието на фактически
обстоятелства в АУАН и НП води до неопределеност на предмета на
доказване и невъзможност за проверка наличието на материалноправните
предпоставки за налагане на наказание.
На отделно основание, каза се и при анализа на доказателствата,
твърдените от административните органи фактически положения са останали
9
необезпечени, доколкото те са се позовали единствено върху сведенията на
едната страна в спора, без последните да бъдат подложени на задълбочен
анализ, още повече че дори свид. Н. отрича да е комуникирал пряко с другия
водач, респ. помежду им да са възникнали противоречия по фактите. В
сведенията му се открива ясно твърдението, че той е излязъл известен период
от време по- късно на улицата, за да огледа своя автомобил, но без
категорично знание за настъпило ПТП. Тези съмнения са възникнали едва
след огледа на превозното му средство, при това не са били със степен на
категоричност, позволяваща извод, че драскотините по повърхността на един
от елементите му са се появили именно в резултат на задиране от автомобила,
управляван от П.. Поради тези обстоятелства съдебният състав намира, че
отговорността на въззивника е ангажирана неправилно и в разрез със закона,
имайки предвид, че в настоящото производство съответният наказващ орган е
носител на тежестта на доказване, тъй като съставеният АУАН не разполага с
обвързваща доказателствена сила.
По нарушението на чл.40, ал.1 от ЗДвП.
При ангажиране на фактите, относими към приложената правна норма
на чл.40, ал.1 от ЗДвП, актосъставителят и наказващият орган са отбелязали,
че жалбоподателят е предприел маневра на заден ход, което се явява причина
за възникналото ПТП. Прието е, че така очертаната деятелност се субсумира
под разпоредбата на чл.40, ал.1 от ЗДвП. Съгласно цитираната правна норма,
преди да започне движението си назад, водачът е длъжен да се убеди, че
пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност и
затруднения за останалите участници в движението. Макар изискването за
пълнота на фактическото обвинение да не следва да се абсолютизира с
претенции за белетристично изложение, между него и ангажираната като
нарушена правна норма е необходимо да се съблюдава съответствие, което да
позволява описанието да бъде припознато по своите основни белези именно
като нарушение на посоченото позитивно правило за поведение.
Разкриващото се единство обезпечава и спазването на императивното
правило, установено с процесуалните норми на чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.6 от
ЗАНН.
Пренесено в конкретиката на казуса, предявеното словесно
административно обвинение на П. за нарушение на правилата за движение
10
назад съответства по своите фактически параметри на състава на нарушение
на нормата на чл.40, ал.2 от ЗДвП. В посочената новела именно е ситуирано
изискването водачите да осигурят своето движение на заден ход, като
наблюдават пътя или ползват лице, което да му сигнализира за възможни
опасности. Същевременно на П. като цифрова квалификация е предявено
нарушение на разпоредбата на чл.40, ал.1 от ЗДвП. Последната обаче, макар и
да урежда правила за извършване на маневри на заден ход, обхваща хипотези
на предхождаща дейност, преди привеждане на механизмите на автомобила в
действие, които изискват различна от приетата за реализирана пътна
обстановка, поради което се явява неприложима в съответния казус. Предвид
това, както за административнонаказаното лице, така и за третите лица, вкл.
съда, не става ясно по коя от двете хипотези, описани в разпоредбата на чл. 40
ЗДвП, му е вменено нарушение. Различието между правна и цифрова
квалификация винаги обуславя съществено процесуално нарушение, което е
неотстранимо с предоставения от закона процесуален инструментариум. Този
пропуск не би могъл да бъде саниран посредством изводими в тази насока от
свидетелските показания в хода на съдебното следствие факти. Недопустимо
е за установяване на тези обстоятелства да се извършва и препращане към
докладни записки или протоколи, съставени в хода на констатиране на ПТП,
респ. да се пристъпва към изменение на обвинението, което излиза извън
правомощията на съда.
Отделно се разкрива и различие между въведената фактология в двата
процесуални акта. Така в АУАН е посочено, че "поради маневра заден ход" е
реализирано ПТП - нарушение по чл. 40, ал.1 ЗДвП, докато в НП вече е
допълнено и обстоятелството, че "водачът не се е убедил, че няма да създаде
опасност за другите участници в движение" - нарушение по чл. 40, ал.1
ЗДвП. Отново наказващият орган недопустимо е надхвърлил параметрите на
очертаната отговорност, поставени с АУАН, като е въвел нови, непредявени
до момента признаци от фактическия състав на нарушението, с което е
ограничил правото на защита на жалбоподателя. Допуснатите процесуални
нарушения самостоятелно се явяват основание за отмяна на наказателното
постановление и в тази му част.
Що се отнася до приложението на материалния закон, формираната
доказателствена съвкупност, макар да предлага възможност за достигане до
положителен извод за факта на извършена от П. маневра на заден ход, не е
11
достатъчна, за да обоснове проявлението на нарушение на правилото за
движение по чл.40, ал.1 от НК. Отново следва да се посочи, че нито
свидетелските показания, нито събраните материали дават основание за
категорични изводи по същество. Свид. Н., чиито сведения са поставени в
основата на информационната верига, не е бил пряк очевидец на твърдения
инцидент, а за неговото възникване само предполага. С оглед отсъствието на
допълващи и потвърждаващи тези му изявления други обективни
доказателствени източници (показания на трети лица, записи от охранителни
камери), се компрометира и съдържанието на всички изготвени писмени
материали от органите на реда, посетили мястото на предполагаемите
събития. От тази гледна точка не е постигната пълна доказаност на деянието и
вината на дееца, необходими за реализирането на неговата отговорност.
Проведеният анализ на данните, събрани преди издаването на НП, е
некоректен, доколкото е позован на доказателствена дейност, белязана от
пропуски и предпоставила ангажиране на отговорност чрез презюмиране на
факти, за които не е постигнато категорично познание.
Съобразно изложените фактически и правни доводи, така протеклата
фаза на административно-наказателното производство по установяване на
административно нарушение и по налагане на административно наказание е
опорочена поради неправилно приложение на материалния закон и допуснати
нарушения на процесуалните правила, съществено засегнали правото на
защита на наказаното лице и поставили го в невъзможност да разбере, в какви
конкретни нарушения е обвинено.
Ето защо, съдът намира, че така издаденото наказателно постановление
следва да бъде отменено изцяло като незаконосъобразно и неправилно.
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 1, предл. 3 ЗАНН,
Софийски районен съд, НО, 2-ри състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление № 21-4332-
009538/18.05.2021г., издадено от Г.В.Б. - Началник група към Отдел „Пътна
полиция” - СДВР, с което на Д. СТ. П., на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП
е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100,00 /сто/ лева
12
и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 (един) месеца за
нарушение на чл. 123, ал.1, т.3, б.”В” от ЗДвП и на основание чл.183, ал.2,
т.11 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
20,00 /двадесет/ лева за нарушение на чл. 40, ал.1 от ЗДвП, като
незаконосъобразно и неправилно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - София град, на основанията предвидени в НПК, и по реда на Глава
Дванадесета от АПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13