О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 1104
гр. Попово, 19.09.2022 г.
ПОПОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в закрито
заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПОЛЯ ПАВЛИНОВА
като постави
на разглеждане гр.д. № 38/2021 г. по
описа на ПпРС, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск
от „***” АД, със седалище и адрес на управление: гр. В., В. – Г, бул. „***,
против М.И.М. ***, за установяване съществуване на вземане по заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, постановена по ч.гр.д. № 141/2020
г. по описа на ПпРС, за сумата 160.54 лв. - главница по издадени фактури за
консумирана ел. енергия по фактури, издадени в периода 20.02.2017 г. – 21.08.2017
г. за обект с абонатен № *****, находящ се в гр. Попово, обл. Търговище, ул. „Иван
Вазов“ № 1, ап. 1, както и за сумата 45.40 лв. – лихва за забава върху всяка
една от фактурите от датата, следваща падежа й до 30.01.2020 г., ведно със
законната лихва върху главницата от подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението. С исковата
молба се претендира и присъждане на разноски в заповедното и в исковото
производство.
Към
исковата молба са приложени писмени доказателства. Направени са доказателствени
искания за прилагане на ч.гр.д. № 141/2021 г. по описа на ПпРС и за допускане
на съдебно-икономическа експертиза.
В едномесечния
срок по чл. 131 от ГПК е подаден писмен отговор от адв. Р.Р. ***, назначен за
особен представител на ответника, на основание чл. 47, ал. 6 от ГПК, в който е
изразено становище за недопустимост и неоснователност на предявените искове.
Към
отговора не са представени писмени доказателства, не са направени
доказателствени искания.
Съдът намира,
че предявените искове са допустими, родово подсъдни на районен съд и местно
подсъдни на Районен съд – П.
Съдът прецени,
че приложените към исковата молба писмени доказателства са относими, допустими
и необходими за изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва
да бъдат допуснати.
Следва да бъде
уважено доказателственото искане на ищеца и да бъде приложено ч.гр.д. № 141/2020
г. по описа на ПпРС.
Предвид липсата
на конкретно оспорване на размера на претендираните с исковата молба суми, по
направеното от ищеца искане за допускане на съдебно-икономическа експертиза
съдът ще се произнесе в първото по делото съдебно заседание, след отделяне на спорното от
безспорното.
Следва да бъде
насрочено съдебно заседание, за което страните да бъдат призовани, както и да
им бъде указана възможността да постигнат съгласие за започване на медиация или
друг способ за доброволно уреждане на спора.
Следва да бъде
изготвен и съобщен на страните проектът за доклад по делото.
Предвид
гореизложеното и на основание чл. 140 ГПК съдът
О П Р Е Д Е Л
И :
НАСРОЧВА съдебно заседание на 07.10.2022 г. – 9.50
ч., за която дата и час да се призоват страните.
НАПЪТВА страните към възможността да постигнат
съгласие за започване на медиация или друг способ за доброволно уреждане на
спора.
ДОПУСКА приложените към исковата молба писмени
доказателства:
– заверено копие на извлечение от сметка
към 30.01.2020 г. за клиент М.И.М., с клиентски номер 1*****, абонатен № *****,
гр. П., ул. *****; заверени копия на: фактура № ***** г., фактура № ***** г.,
фактура № ***** г., фактура № ***** г.; справка за потреблението през
последните 12/24/36 месеца към 23.12.2020 г. за периода 03.07.2016 г. – 01.11.2018
г.; заверено копие на извлечение за фактури и плащания към 23.12.2020 г.;
заверено копие на Общи условия на договорите за продажба на електрическа
енергия на „***“ АД; заверено копие на Решение № *******.
ДА СЕ ПРИЛОЖИ ч.гр.д. № 141/2020 г. по описа на
Районен съд – Попово към настоящото дело.
СЪДЪТ СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ ПРОЕКТА ЗА
ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Ищецът твърди
в исковата молба, че ответникът му е клиент с клиентски № ******, във връзка с
продажба на ел. енергия за обект на потребление с абонатен № ******, находящ се
в гр. П., обл. Т., ул. ******.
Твърди, че
облигационните отношения между страните се регламентирали от Общите условия за
продажба на ел. енергия на „***“ АД,
приети на основание чл. 98а от ЗЕ от УС и одобрени от Държавната комисия за
енергийно и водно регулиране.
Твърди, че
съгласно чл. 17, т. 2 от ОУДПЕЕ, приложими към конкретния случай, потребителят бил
длъжен да заплаща стойността на използваната в имота ел. енергия в сроковете и
по начина, определени в Общите условия, като сроковете за плащане също били определени
в ОУДПЕЕ, където изрично било предвидено, че потребителят се счита за надлежно
уведомен, че дължи плащане на използваната ел. енергия в посочените срокове
независимо дали е получил предварително писмено уведомление за размера на
задължението. При това положение, твърди, че потребителят изпадал в забава след
настъпването на падежа на съответната фактура, без да било необходимо
изпращането на изрична поканата за заплащане на дължимите суми.
Твърди, че по
заявление на ищцовата страна било образувано ч.гр.д. № 141/2020 г. по описа на
Районен съд – Попово, по което със заповед за изпълнение били присъдени суми по
неплатени фактури за ел. енергия и мораторна лихва, но длъжникът подал
възражение.
Твърди, че
след настъпване на изискуемостта на задължението и до момента на подаване на
исковата молба стойността на фактурите не била заплатена.
Предвид
изложеното, моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено,
че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата 160.54 лв. - главница по
издадени фактури за консумирана ел. енергия по фактури, издадени в периода
20.02.2017 г. – 21.08.2017 г. за обект с абонатен № ******, находящ се в гр. П.,
обл. Т., ул. „******“ № 1, ап. 1, както и за сумата 45.40 лв. – лихва за забава
върху всяка една от фактурите от датата, следваща падежа й до 30.01.2020 г.,
ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението. С
исковата молба се претендира и присъждане на разноски в заповедното и в
исковото производство.
В едномесечния
срок по чл. 131, ал.1 от ГПК е подаден писмен отговор от адв. Р.Р. ***,
назначен за особен представител на ответника, на основание чл. 47, ал. 6 от ГПК, в който е изразено становище за недопустимост и неоснователност на
предявените искове.
От приложените
документи към заявлението за издаване на заповед за изпълнение и исковата молба
било видно, че нямало никакви документи, доказващи твърдението на ищеца, че
ответникът е собственик на обект, потребител на ел. енергия на посочения в
исковата молба адрес.
Освен това, от
приложените по делото писмени доказателства – фактури, не ставало ясно дали са
връчени на ответника, поради което следвало да се приеме, че срокът за заплащането
им не бил започнал да тече, т.е. не се дължала мораторна лихва.
В случай, че
съдът приеме, че ответникът дължи заплащане на сумите по фактурите, счита
клаузата на чл. 26 от ОУДПЕЕ за неравноправна.
Предвид
изложеното, моли съдът да отхвърли предявените искове по
отношение на претендираната мораторна лихва.
Правната квалификация на предявените искове е по
чл. 422 във вр. чл. 415 от ГПК, във вр. чл. 98 а от ЗЕ, във вр. чл. 79, ал. 1 и
чл. 86 от ЗЗД.
Няма права и
обстоятелства, които да се признават.
Няма
обстоятелства, които да не се нуждаят от доказване.
Ищецът носи тежестта да докаже наличието на
съществуващо валидно правоотношение
между страните, породено от договор за продажба на ел. енергия; че ищецът е
изправна страна по правоотношението, т.е. изпълнил е точно задълженията си,
като е доставил ел. енергия на ответника в конкретно посочения обект на
потребление за претендирания период и в посочените във фактурите стойности.
Ответникът
носи тежестта да докаже правопогасяващите и правоизключващите си възражения
против правата на ищеца, в т.ч. в случай, че твърди това, че е заплатил
дължимите суми на ищеца.
Препис от определението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните,
като на ищеца да се връчи и препис от писмения отговор, подаден от особения
представител на ответника.
СЪДИЯ: