Решение по дело №3307/2019 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 635
Дата: 17 юни 2020 г. (в сила от 8 юли 2020 г.)
Съдия: Милена Кирова Колева Костова
Дело: 20195530103307
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 24 юни 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

                                 Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№                                                17.06.2020г.                    град  Стара Загора

 

     В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД-СТАРА ЗАГОРА              ДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На    02    юни                                                   2020г.

В публично заседание в следния състав:

 

                                                                 Председател:  МИЛЕНА КОЛЕВА

 

Секретар:  ЛАЗАРИНА ЛАЗАРОВА

Прокурор:

като разгледа докладваното от СЪДИЯ   МИЛЕНА КОЛЕВА

гр.дело № 3307 по описа за 2019 година и за да се произнесе, съобрази:

 

Предявен е иск с правно основание чл.288 ал.12 от Кодекса за застраховането/отм./ във връзка с чл.45 от ЗЗД.

 

 Ищецът Гаранционен фонд твърди в исковата си молба, че на основание чл.288, ал.1, т.2, б."а" от Кодекса за застраховане(отм.), сега                 чл.557, ал.1, т.2, б."а" от Кодекса за застраховане изплатил по щета                                № 110410/15.05.2015г. обезщетение за имуществени вреди в размер на 1106,69 лева за увредения при ПТП, настъпило на 01.05.2015г. в гр. Стара Загора, ул. Ангел Кънчев и бул.Столетов л.а „Мицубиши Галант" с ДКН                     СТ 0102 КК, на собственика му Тихомир Пенев Балабанов.

Виновен за катастрофата бил ответникът В.Р.В., който управлявал л. а. „Мицубиши Каризма" с ДКН СТ 8514 ВВ, собственост на „Винсент-ВВ" ЕООД, при движение в гр. Стара Загора, на кръстовището на      ул. Ангел Кънчев и бул. Столетов не спазил пътен знак Б- 2-„СПРИ", не пропуснал и блъснал движещият се по пътя с предимство л.а. "Мицубиши Галант", като така причинил процесното ПТП.

В нарушение на чл.260 от КЗ (отм.) сега чл.490 от КЗ ответникът управлявал увреждащия автомобил без действаща задължителна застраховка „Гражданска отговорност" към датата на ПТП.

С Регресна покана №106/13.03.2019г., ищцовото дружество поканили ответника да възстанови изплатеното от Гаранционен фонд, но и до днес лицето не погасило задължението си.

Моли съда да осъди В.Р.В., да заплати на Гаранционен фонд исковата сума от 1106,69 лева, представляваща изплатеното от Гаранционен фонд по щета №110410/15.05.2015г. обезщетение, ведно със законната лихва, считано от дата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата и направените по делото разноски, по следната банкова сметка: ***: ***, BIC: ***. Моли съда да им бъде присъдено и юрисконсултско възнаграждение, в размер на 100 лева.

 

В законоустановения срок по делото е постъпил писмен отговор от назначения особен представител на ответника, с който заявява, че счита иска за процесуално допустим, но неоснователен.

        Според чл.368, ал.4 от Кодекса на застраховането (отм.) „Застрахователят може да прекрати договора, но не по-рано от 15 дни от датата, на която застрахованият е получил писмено уведомление от страна на застрахователя“. Видно от приложената от ищеца към исковата молба справка от базата данни на Информационен център към Гаранционен фонд, на база на подадени данни от застрахователните компании за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите последната застраховка ГО на МПС  с регистрационен номер СТ8514ВВ била по полица № 05114002457481 със ЗК „УНИКА“ АД, сключена на 02.10.2014г., валидна до 02.10.2015г. и предсрочно прекратена на 19.04.2015г. в 0:00 часа. Нямало данни ЗК „УНИКА“ АД да е извършил нужното уведомяване на застрахования по чл.368, ал.4 от КЗ, за да прекрати предсрочно задължителната застраховка. В този смисъл счита застраховката по горепосочената полица за валидна, тъй като не било спазено законовото предписание, за да може да бъде прекратена застраховката ГО. Следователно Гаранционен фонд не е бил длъжен да заплаща процесната сума. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да отхвърли предявения иск като неоснователен.

      

  Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, приема за установена следната фактическа обстановка:

 

        По иска с правно основание  чл.288 ал.12 от КЗ/отм./ в тежест на ищеца е да докаже, че е настъпило ПТП на територията на държава – членка на ЕС; ПТП е причинено от МПС, което обичайно се намира на територията на Република България и виновният водач е управлявал лекия автомобил без сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите; щетите да са установени по размер и, че ГАРАНЦИОНЕН ФОНД е заплатил обезщетението.

 

Видно от представения  протокол за ПТП, изготвен от Росен Гервасиев – младши автоконтрольор при РДВР Стара Загора, на 01.05.2015г. в 02.30ч. в гр.Стара Загора,  на кръстовището на ул.Ангел Кънчев и бул.Столетов, водачът на л. а. „Мицубиши Каризма" с ДКН СТ 8514 ВВ, собственост на „Винсент-ВВ" ЕООД, В.Р.В. не спазил пътен знак Б- 2-„СПРИ", не пропуснал и блъснал движещият се по пътя с предимство л.а. "Мицубиши Галант", като така причинил ПТП.

 

В трайната практика на ВКС, постановена по реда на чл.290 ГПК, се приема, че протоколът за ПТП, съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му задължения, съставлява официален документ по смисъла на чл.179 ГПК, който се ползва не само с обвързваща съда формална доказателствена сила относно авторството на материализираното в него изявление на съставителя, но и с материална доказателствена сила относно самото удостоверено волеизявление - Решение № 85/ 28.05.2009г. по т.д. № 768/2008г. на ВКС, II ТО, Решение № 24/10.03.2011г. по т.д. № 444/2010г. съставът на ВКС, I ТО, Решение № 73/22.06.2012г. по т.д. № 423/2011г. на ВКС, I ТО, Решение №98/25.06.2012г. по т.дело №750/2011г. на ВКС, II ТО, Решение №15/25.07.2014г. по т.д. № 1506/2013г. на ВКС, I ТО.  В последното във връзка с доказателствената сила на протокола за ПТП, отчитайки разликите при издаването му, е прието, че съставеният само по данни на водача на МПС протокол за пътнотранспортно произшествие, без посещение на мястото на инцидента от служители на КАТ, съставлява доказателство единствено за авторството на направените пред длъжностното лице изявления на водача, но не и за тяхната вярност, тъй като удостоверените факти относно механизма на произшествието не са възприети лично от съставителя.
Настоящият състав възприема изцяло дадените в посочената задължителна практика на ВКС разрешения.
Протоколът за ПТП, издаден от служител на МВР в кръга на правомощията му в установената форма и ред, представлява официален свидетелстващ документ. Като такъв той се полза, не само с обвързваща формална доказателствена сила относно авторството на документа, но съгласно чл.179, ал.1 ГПК, и със задължителна материална доказателствена сила, като съставлява доказателство за факта на направени пред съставителя изявления и за извършените от него и пред него действия.

Доколкото протоколът за ПТП е изготвен от органите на полицията след оглед на местопроизшествието, същият се ползва с обвързваща материална доказателствена сила относно удостоверените от длъжностното лице факти, пряко възприети от него, които са релевантни за механизма на ПТП – мястото на инцидента, посоката на движение на автомобилите, пътните знаци на мястото на произшествието, характера и вида на нанесените щети. В случая протокола за ПТП удостоверява всички релевантни за механизма на ПТП обстоятелства и от същия може да се направи извода, че вина за настъпилото ПТП има ответникът, тъй като същият е нарушил правилата за движение поради неспазване на знак СТОП, при което е причинил процесното ПТП и е нанесъл имуществени вреди.

 

Срещу В.Р.В. са съставени АУАН серия Т № 973968/01.05.2015г. и е издадено наказателно постановление № 15-1228-000967/09.06.2015г. за нарушение на чл.315 ал.1 т.1 от КЗ, което е влязло в сила на 28.07.2015г. и АУАН серия Т № 891691/01.05.2015г. и е издадено наказателно постановление № 15-1228-000910/12.05.2015г. за нарушение на чл.183 ал.1 т.1, пр.1,2, чл.183, ал.1, т.1, пр.3, чл.179, ал.2 вр. с чл.179, ал.1, т.1, пр.4 от ЗДвП, което е влязло в сила на 28.07.2015г.

 

Видно от доклад  за имуществени вреди № 110410/15.05.2015г. и заключителна техническа експертиза от 15.05.2015г., преводно нареждане за кредитен превод от 01.09.2015г. /л.9 –л.15 от делото/, се установява, че на лек автомобил марка „Мицубиши Галант“с рег.№ СТ 0102КК, собственост на ТИХОМИР ПЕНЕВ БАЛАБАНОВ,  са извършени следните ремонтни работи: демонтаж и монтаж на задна дясна врата, лайсна защитна на задна дясна врата, заден десен калник, задна дясна джанта, стабилизираща щанга задна дясна-надлъжна, стабилизираща щанга задна дясна – напречна, греда заден мост, спирачен маркуч заден десен, носач заден десен – горен, главина задно дясно колело, джанта задна, на обща стойност от 1 106,69 лева, като сумата е заплатена на Тихомир Балабанов.

 

Видно от приетата като доказателство по делото справка от базата данни на Информационен център към Гаранционен фонд, за лек автомобил  с рег.№ СТ 8514 ВВ няма данни за застраховка „Гражданска отговорност“ към 01.05.2015г., тъй като същата е прекратена на 19.04.2015г.

 

От приетата като доказателство по делото регресна покана с изх. № ГФ-РП-106/13.03.2019г. за доброволно плащане на сумата в размер на 1119,69 лв.,  се установява, че ответникът е поканен да плати регресното вземане.

 

Съгласно разпоредбата на чл.288 ал.12 от КЗ /отм./, след изплащане на обезщетението по ал.1 и 2 фондът встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното и разходите за определяне и изплащане на обезщетението.

 

В настоящия случай безспорно се установява, че причинителят на ПТП не е имал застраховка „Гражданска отговорност“ за периода на ПТП,което се установява от справката, изготвена от Гаранционен фонд. В тежест на ответника е да ангажира доказателства във връзка с възражението си, че не е бил надлежно уведомен от застрахователя ЗК „Уника“ АД за прекратяването на сключената застраховка „Гражданска отговорност“, но същия не представи такива. Установено е по делото, че ищецът е заплатил на правоимащия обезщетение за причинените имуществени вреди. Предвид горното и на основание чл.288 ал.12 от КЗ /отм./Гаранционния фонд встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното, което както се установи от събраните доказателства е в размер на 1 106,69 лева.

 

       Предвид гореизложеното, съдът намира, че предявеният иск се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен. На основание чл.86 от ЗЗД и петитума на иска върху главницата следва да се присъди и законна лихва, считано от подаване на иска в съда на 24.06.2019г. до окончателното й изплащане.

 

        На основание чл.78, ал.1 от ГПК следва да бъде осъден ответникът да заплати на ищцовата страна направените по делото разноски съобразно уважената част от иска в размер на 250 лева, представляващи  държавна такса и възнаграждение за особен представител.

 

Водим от горните мотиви, съдът

 

                              Р  Е  Ш  И :

 

 ОСЪЖДА В.Р.В. ***, с ЕГН ********** да заплати на ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, с адрес: гр.София, ул.Граф Игнатиев 2, ет.4, представляван от Борислав Иванов Михайлов и Стефан Стоилков сумата от 1 106,69 лева, представляваща обезщетение по чл.288, ал.12 от КЗ/отм./, вр. с чл.45 от ЗЗД за причинени от В.Р.В. с п.а.  имуществени вреди от непозволено увреждане при пътно-транспортно произшествие на 01.05.2015г. по щета № 110410/15.05.2015г., ведно със законната лихва върху тази сума от 24.06.2019г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 250,00 лева, представляваща разноски по делото.

 

Сумата може да бъде заплатена на ГАРАНЦИОНЕН ФОНД по следната банкова сметка: ***: ***, BIC: *** в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд  - Стара Загора.

 

 

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: