РЕШЕНИЕ
№ 88
гр. Плевен, 24.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Светла Илм. Замфирова
при участието на секретаря ПОЛЯ Б. ЦАНЕВА
като разгледа докладваното от Светла Илм. Замфирова Гражданско дело №
20214430105812 по описа за 2021 година
Делото е образувано по искова молба от Д.П. и М.П., против Б. К.
Ц. от ***, с посочено правно основание чл. 310, ал. 1 т. 2 от ГПК.
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответната
страна чрез адвокат Н. – ПАК, кантора ***.
Ответникът прави възражение за придобивна давност, по отношение на
маза № 24, находяща се в жилищна сграда, ***. Като начало на срокът за
придобиване по давност на процесното избено помещение е 24.08.1990г., като
придобивната давност е завършила с изтичане на десетгодишния срок към
24.08.2000г. В продължение на 21 години никой не е оспорвал владението на
ответника върху избено помещение № 24, въпреки обстоятелството, че и
двамата ищци са живеели през този период в жилищната сграда *** и са
ползвали избено помещение № 27.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени по реда
на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, като съобрази доводите на страните и
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, съдът
намира за установено от правна и фактическа страна следното:
1
Б.К. Ц. е собственик на жилище в ***. Настанен е в него с
настанителна заповед през 1978г. Предвид обстоятелството, че през
м.септември 1978 г, когато са заемани жилищата в ***, той е бил в
служебна командировка извън гр.Плевен, се е настанил в жилището си в
края на м.октомври 1978 г. Към този момент единствената останала
свободна маза е била тази с № 24, която е заел и започнал да ползва от
м.октомври 1978г. С договор за продажба на държавен недвижим имот от
Военния жилищен фонд по реда на Наредбата за държавните имоти от 21.
08. 1990 г, ответникът е станал собственик на апартамент № 49 и избено
помещение № 30 в жилищната сграда *** Предвид обстоятелството, че
избено помещение № 30, към момента на сключване договора за
продажба на държавен недвижим имот, е било заето от друг собственик
на имот в жилищната сграда, ответникът е продължил да ползва
необезпокоявано избено помещение № 24, като е демонстрирал, че го
владее за себе си и никой не му е оспорвал собствеността. През месец май
2021г. за първи път дъщерята на ищците *** П. е провела разговор с
ответника за това, че желае той да освободи маза № 24 и да се премести
в маза № 27, тъй като в тази маза преминавали щранговете за питейна
вода, захранващи жилищната сграда. С нотариална покана, изпратена
по пощата, М.П. за първи път на 10.08.2021г. е заявила желание да се
освободи избено помещение № 24. С отговор на изпратената покана от 19.
08. 2021г, ответникът изрично е посочил, че няма да освободи процесното
избено помещение, което ползва от 42 години и което дори да не е било
първоначално негова собственост, той е придобил по давностно
владение, съгласно чл.79, ал.1 от ЗС. Владението е юридически термин, с
който се означава фактическата власт върху имота. Тази власт може да
се упражнява на правно основание от различен вид или изцяло без
основание. Самото владение като правен институт се състои от два
елемента. “Corpus possessionis” – фактическата власт върху един имот,
тоест владелецът следва да го използва и поддържа като свой и
елементът “animus possidendi”, който представлява психическата
нагласа, че владее имота за себе си. В Закона за собствеността е уредена
възможността правото на собственост върху недвижим имот да бъде
придобито по давност. За да придобие едно лице имот по давност, е
необходимо същото да е владяло имота определен период от време.
2
Владението представлява осъществяване на фактическата власт върху
имота - това означава, че лицето използва и счита имота като свой.
Всички имоти могат да бъдат придобити по давност, с изключение на
тези, които са държавна и общинска собственост. Владението трябва да е
явно - тоест, да се извършват такива действия, от които да е видно за
третите лица, че владелецът счита имота за свой. За всеки конкретен
случай трябва да се направи преценка дали предприетите от лицето
действия представляват явно владение. Когато става въпрос за владение
на идеална част от съсобствен имот, е необходимо намерението за
владението да бъде заявено пред останалите съсобственици.
Владението трябва да бъде непрекъснато.
Владението за период от 5 години е т.нар. „добросъвестно“
владение. Добросъвестен владелец е лицето, което е получило владението
на имота на основание, годно да го направи собственик, но не е знаело за
че в действителност не е придобило правото на собственост. Владението
за период от 10 години е т.нар. „недобросъвестно“ владение.
Недобросъвестен владелец е лицето, което е получило владението върху
имота, на основание, което не прехвърля собсвеността. Това е например
лицето, установило фактическата власт върху имота, който му е даден за
ползване (от роднина, близък или вместо изпълнение на задължение) или
имот, който то е започнало да използва като свой - най-често ниви и
много други.
Началният момент на установяване на владението е необходим, за
да се прецени кога изтича давностният срок, респ. от кой момент е
придобито или ще се придобие правото на собственост върху имота. В
някои случаи моментът на установяване фактическа власт върху имота
не съвпада с началото на давностното владение, тъй като намерението за
своене се е появило по-късно и владелецът е започнал да държи имота
като свой.
Действията, показващи собственическо намерение, са такива, от
които може да се заключи, че лицето счита имота за свой. Това може да
са както фактически действия по използването на имота – живеене в
него, използването му за склад, извършване на ремонт, поставяне на
ограда на имота, засаждането му с реколта и др., така и правни действия
3
– плащане на данъци, например.
Собствеността върху имота в хипотеза на давностно владение се
придобива в момента, в който е изтекъл предвиденият в закона срок. За
да настъпят правните последици на придобивната давност, е необходимо
лицето да се позове на изтеклата в негова полза давност. Позоваването
на изтекла придобивна давност имат за резултат придобиване правото
на собственост от момента, в който се е осъществил фактическият състав
на придобивния способ – изтичане на давностния срок. В случай, че
лицето, което е упражнявало владението върху имота, е починало преди
да се позове на изтеклата в негова полза давност, неговите наследници
могат да сторят това.
Предвид гореизложеното, предявеният иск следва да бъде
отхвърлен като неоснователен поради настъпила придобивна давност в
полза на ответника.
При този изход на делото на ответника следва да бъдат присъдени
разноските по делото.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от Д. Н. П., ЕГН **********, от село
Оряховица, обл. Плевен и М. П. П., ЕГН **********, двамата със съдебен
адрес град ***, против *** Ц. от ***, с посочено правно основание
чл. 310, ал. 1 т. 2 от ГПК, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 124 от ГПК, вр.
чл.79, ал.1 от ЗС, че Б. К. Ц., ЕГН **********, от ***, е придобил по
давностно владение маза № 24, находяща се в жилищна сграда, ***.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, Д. Н. П., ЕГН
**********, от село Оряховица, обл. Плевен и М. П. П., ЕГН **********,
двамата със съдебен адрес град ***, ДА ЗАПЛАТЯТ на Б. К. Ц., ЕГН
**********, от ***, направените разноски по делото за адвокатско
възнаграждение размер на сумата от 400лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Плевен,
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
4
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5