Решение по дело №3851/2020 на Районен съд - Варна

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ ………/……………..…  , гр.Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският районен съд, наказателна колегия, VІ състав, в публично заседание на двадесет и втори март две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА МЕТОДИЕВА

   

при участието на секретаря Красимира Манасиева, като разгледа докладваното от съдията НДАХ № 3851 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН въз основа на постъпила в съда жалба от К.А.И. ЕГН **********,***-0819-002861/18.08.2020год. на началника на група към ОД МВР Врана сектор ПП, с което на основание му е било наложено адм. наказание глоба в размер на 100лв. за нарушаване нормата на чл. 95, ал.1 от ЗДП.

В жалбата си въззивникът твърди, че НП е издадено в нарушение на материалния и процесуалния закон и моли съда да го отмени.

В съдебно заседание процесуалният представител на въззивника поддържа жалбата. Същият оспорва фактическите констатации изложени в акта и НП, а във фазата по същество моли НП да бъде отменено като излага становище за недоказаност на адм.наказателното обвинение.

За въззиваемата страна, редовно призована представител не се явява. По делото са постъпили писмени бележки от ю.к. К.лукова в които същата изразява становище за неоснователност на жалбата. Сочи, че нарушението е доказано, както и че не били допуснати нарушения на процес. правила. Моли НП да бъде потвърдено като претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В условията на алтернативност, в случай, че жалбата бъде уважена отправя искане за присъждане на адвокатско възнаграждение на ответната страна в минимален размер.

Варненска районна прокуратура, редовно призована за датата на съдебното заседание, не изпраща представители не изразява становище по жалбата.

След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

На 17.07.2020год. въззивникът управлявал спец. автомобил (за сметосъбиране) „Форд Карго 2526“ с ДК№ СВ 3523АТ собственост на Консорциум „Титан“ София център 1“ ДЗЗД булстат *********. Около 07:30ч. въззивникът спрял автомобила в крайната дясна лента на бул.“В.Левски“ в гр.Варна, в близост до разделителната линия със съседната лента, в посока към бул. „Владислав“, в близост до надлеза на ул. „Свобода“. След спирането на МПС-то въззивникът отворил лявата шофьорска врата. В този момент покрай него преминал св. П. управлявайки т.а. „Ивеко“ с ДК№ В3966НК. Последният се движел в средната лента за движение в посока към бул.Владислав“ и преминавайки покрай сметопочистващия автомобил ударил отворената врата, като засегнал и въззивника, който паднал на земята.

След ПТП-то св.П. спрял. Спрял и св. М., които се движел след св. П. и възприел произшествието. Св. П. се обадил на тел.112 и докато разговарял в разговора се включил и св. М. и обяснил за това какво е видял. После си тръгнал като оставил на въззивника (пострадалия) телефонният си номер за контакт при необходимост.

В резултат на подадения сигнал, на място пристигнал екип на сектор ПП в който участвал св. Г.. Полицаите заварили двете МПС-та участвали в ПТП-то на място, както и техните водачи. Пристигнала и линейка, с която въззивника бил откаран за преглед в МБАЛ „Св.Анна“ Варна. В последствие били снети обяснения от двамата водачи - въззивника и св. П. и било преценено, че вина за произшествието има въззивника. На същият бил съставен АУАН Серия GA № 250335/17.07.2020год., в който било посочено, че същият е нарушил разпоредбата на чл. 95, ал.1 от ЗДП, тъй като като водач на товарен автомобил (специален) с рег.№ СВ3523АТ по бул. „В.Левски“ в гр.Варна, в посока бул. „Вл.Варненчик“, като до надлеза на ул. „Свобода“ спира в най-дясна лента и отваря вратата без да се убеди, че няма да създаде опасност за другите участници в движението, в следствие на което вратата е блъсната от движещия се попътно в лява лента т.а. „Ивеко“ с рег.№ В3966НС. ПТП с материални щети и пострадал. От удара водачът г-н  И. (въззивникът) пада на пътното платно и получава контузия на кръст и глава установени в МБАЛ „Св.Анна“ Варна.

Актът бил надлежно предявен и връчен на въззивника, който го подписал. В срока по чл. 44 от ЗАНН въззивникът подал и писмени възражения срещу акта, в които оспорвал да е виновен за ПТП-то.

Назначена била комисия, която излязла със становище, че АУАН бил правомерен.

На 18.08.2020год. въз основа на АУАН наказващият орган издал атакуваното НП като е приел изцяло фактическите констатации изложени в акта, приел е че въззивникът е нарушил разпоредбата на чл. 95, ал.1 от ЗДП и на основание чл. 180, ал.1, т.1 пр.2 от ЗДП му наложил адм. наказание глоба в размер на 100лв.

Като свидетели в хода на съдебното следствие са разпитани актосъставителя Г.Г., Н.П. и Е.М..

В показанията си пред съда св. Г. възпроизвежда обстоятелствата във връзка от посетеното ПТП, установеното на място, както и информацията получена от двамата водачи във връзка с настъпването на произшествието. Сочи, че на място е заварил автомобил на сметопочистваща фирма, който бил паркиран в дясната лента много близо до разделителната линия с другата лента, както и че обстоятелствата при които е възникнало произшествието са били установени от обясненията на двамата водачи.

В показанията си пред съда св. П. сочи, че се е движел в средната лента на булеварда (бул.“Левски“ в посока към кв.“Чайка“) когато изведнъж пред него се отворила вратата на камиона за смет и той ударил вратата.

В показанията си пред съда св. М. сочи, че се е движел в средната лента на бул.“Левски“ в посока от езерото към кварталите когато видял как МПС-то пред него - товарен автомобил ударило отворената врата на спрял семотопочистващ автомобил както и водача на същия който бил близо до автомобила.

В тази насока е информацията за произшествието дадена от свидетелите П. и М. на оператора от 112.

Показанията на посочените по-горе свидетели, съдът кредитира изцяло като последователни, логични и взаимнодопълващи се от една страна и от друга кореспондиращи изцяло с приложените към АНП писмени доказателства и информацията съдържаща се в приобщеното в хода на съдебното следствие ВДС – диск съдържащ запис от 112.

Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени доказателства по АНП, както и от гласните доказателства и ВДС, приобщени към делото чрез разпита на свидетелите М., Г. и П. и изслушване на записа от 112, които преценени в тяхната съвкупност са логически свързани и последователни, поради което съдът ги кредитира.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността и обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание прави следните изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна, в срока за обжалване и е приета от съда за разглеждане. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Както АУАН така и НП са издадени от компетентните длъжностни лица, в сроковете по чл.34 от ЗАНН и съдържат формалните реквизити предвидени в нормите на чл. 42 и чл.57 от ЗАНН. В обстоятелствените части на АУАН и НП се съдържат обстоятелства и факти, които в достатъчна степен описват вмененото на въззивника нарушение както от обективна така и от субективна страна, посочени са дата и място на извършеното нарушение, обстоятелствата при които е извършено, както и нарушената законова норма като е налице пълно единство между фактическо и юридическо обвинение. Актът е бил надлежно предявен и връчен на въззивника. Допуснати съществени нарушения в хода на адм. наказателното производство съдът не констатира и в тази връзка не споделя наведеното в жалбата формално, бланкетно (без всякаква конкретика) възражение в тази насока.

След извършена съвкупна преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност съдът прие, че предявеното на въззивника обвинение доказано по безспорен и категоричен начин, като изводите на наказващия орган са формирани на база на законосъобразен и точен анализ на материалите по АНП.

С НП въззивникът е бил санкциониран за нарушение на чл.95, ал.1 от ЗДП.

Съгласно посочената разпоредбата водачът и пътниците могат да отварят врата, да я оставят отворена, да се качват и да слизат от превозното средство, спряно за престой или паркирано, след като се уверят, че няма да създадат опасност за останалите участници в движението.

От събраните по делото доказателства, се установява по несъмнен начин, че въззивникът е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението, за което е била ангажирана административнонаказателната му отговорност.

По делото няма спор, че на датата и в часа посочени в АУАН въззивникът е бил спрял на бул.”Васил Левски” в гр.Варна, в пътното в посока към бул. ”Владислав“. Не е спорно и това, че същият е отворил шофьорската врата, която врата е била ударена от преминаващия в съседната лява лента друг автомобил. Спорен е въпроса, дали въпреки тези безспорно установени факти е налице виновно поведение от страна на въззивника или ПТП-то се дължи на неправомерно поведение на другия участник в него – св. П..

Във възражението си срещу акта въззивникът е изразил становище, че вина за ПТП-то имал другият водач, който се бил движил с превишена скорост и не го бил заобиколил въпреки, че имал възможност за това.

Горното може и да е вярно, макар, че безспорни и категорични доказателства в тази насока по делото липсват. Това обаче по никакъв начин не влече липса на виновно поведение от страна на въззивника, който съобразно цитираната по-горе норма е следвало да се убеди, че отварянето на врата и слизането от МПС-то няма да създадат опасност за останалите участници. С факта на отваряне на лявата врата на МПС спряло в непосредствена близост до разделителната линия, в момент в който към автомобила приближава друг движещ се в съседната лента, тези факти са безспорно установени по делото в това число и от писмените обяснения на въззивника приложени към преписката, опасност вече е създадена и нарушение на чл. 95, ал.1 от ЗДП. Нормата не изисква наличие на ПТП. В тази връзка дали другият водач се е движел с превишена скорост, и дали е имал възможност да избегне ПТП-то като се движи по-вляво е без всякакво значение. Въззивникът е бил длъжен съобрази поведението си с приближаващия автомобил и да не отваря вратата на автомобила и да излиза от него още повече, че видно от неговите писмени обяснения той е видял, приближаващия автомобил, който се е движел в средната лента в близост до разделителната линия с дясната лента.

В случая АНО е дал правилна квалификация на извършеното нарушение и законосъобразно е наложил санкция на въззивника съобразно нормата на чл. 180, ал.1, т.1 пр.2 от ЗДП, доколкото точно тази норма предвижда санкция за нарушаване на правилата за престой и паркиране, а в случая нормата на чл.95 от ЗДП е точно такова правило.

Доколкото обаче в случая на въззивника е наложено наказание глоба в размер над средния, към максималния – 100лв., а в НП липсват каквито и да било мотиви в тази насока от една страна и от друга като отчете, че макар и до момента въззивникът да е бил наказван за нарушения по ЗДП, то това е било далеч във времето назад, съдът счете, че така наложеното му наказание е прекомерно. Счете, че в случа дори наказание в по-нисък размер би постигнало в пълнота целите както на генералната, така и на специалната превенция на административните наказания предвидени в нормата на чл.12 от ЗАНН, поради което и прецени, че следва да измени НП като намали размера на наложеното наказание глоба от 100лв. на 50лв.

По разноските.

С оглед крайния изход на спора /жалбата остава неуважена/ и направеното от пълномощника на въззиваемата страна своевременно искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение съдът счете, че въззивникът К.А.И. следва да бъде осъден да заплати на ОД на МВР Варна такова, на основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН вр. чл. 143, ал.4 от АПК, вр. чл. 78, ал.8 вр. ал.3 от ГПК, вр. чл. 37, ал.1 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. В случая за защита по дела по ЗАНН в чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ е предвидено възнаграждение от 80лв. до 120лв..

И като съобрази, че в случая делото не е с фактическа или правна сложност изискващи специални процесуални усилия по поддържане на обвинителната теза на АНО в с.з съдът счете, че възнаграждението за юрисконсулт следва да бъде определено в минималния предвиден в наредбата размер – 80лв.

Водим от горното Варненският районен съд

 

Р    Е    Ш    И  :

 

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 20-0819-002861 от 18.08.2020год. на Началника на група в сектор ПП при ОД МВР Варна с което на К.А.И. ЕГН **********, на основание чл. 180, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДП е било наложно административно наказание глоба в размер на 100лв. за нарушаване нормата на чл.95, ал.1 от ЗДП като НАМАЛЯВА размера на наказанието на 50лв.

 

ОСЪЖДА К.А.И. ЕГН ********** *** да заплати на ОД на МВР гр.Варна сума в размер на 80лв. представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Варненски административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението и мотивите са изготвени.

 

                          

 

 

 

Съдия при РС – Варна: