Р Е Ш Е Н И Е
№ ......./ ,гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – Варна, ІХ-ти
касационен състав
На тридесет и първи октомври две хиляди и деветнадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Даниела Станева
Членове: 1. Кремена Данаилова
2. Мария Иванова-Даскалова
Секретар: Мая Вълева
Прокурор: Александър Атанасов
Като разгледа докладваното от съдия Мария Иванова-Даскалова КНАХД №1895
по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 от АПК във вр. с чл.63 ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по
касационна жалба на Областен отдел „Автомобилна администрация“-Варна срещу
Решение №1129/10.06.2019г. постановено по НАХД №1329/2019г. на РС-Варна, с
което е отменено НП №23-0000083/13.02.2019г. на Началника на Обл. отдел
„АА“-Варна, с което на основание чл.104 ал.1 от ЗАвт.П на „Н. ТУРС“ ООД-гр.Варна
е наложена имуществена санкция в размер на 1000лв., за нарушение на чл.10 §2
изр.1 предл.2 от Регламент 561/06 във вр. с чл.78, ал.1, т.1 от ЗАвтП.
В жалбата се
твърди, че Решението на ВРС е правилно и незаконосъобразно. Оспорват изводите
на ВРС с които е отменено НП. За нарушението, за което е издадено НП, не било
от значение кой е собственика на управляваното от водача МПС, тъй като в
безспорно било установено, че превоза не е такъв за собствена сметка. И в АУАН
и в НП било посочено, че дружеството, чиято отговорност се ангажира е „Н.
ТУРС“ООД-гр.Варна в качеството му на превозвач, поради което неправилно ВРС
приел, че не било установено и посочено кой е превозвача, който е следвало да
организира работата на водача. Изтъква се, че от приложените в преписката пътни
листи било видно, че на 15.06.2018г. водачът Р. Б. е извършвал обществен превоз
на пътници от името на „Н. ТУРС“ООД-гр.Варна, което е посочено като превозвач в
АУАН и в НП. Освен това законодателно било предоставено на превозвачите и дл.
лица възможността да избират методите и средствата за организация на дейността
и на работното време на водачите така, че да се спазват изискванията за работно
време и почивки на водачите. В Регламента, Закона за автомобилните превози и
подзаконовите актове по прилагането му изискването към превозвача било да
организира по такъв начин работата на водача, че да се спазват изискванията за
управление, прекъсване и почивка. Поради това в АУАН и в НП изпълнителното
деяние било описано като неизпълнение на това задължение, без конкретика какво
е могъл да направи и не е извършил превозвача. Нарушението било извършено чрез
бездействие от дружеството и то носело тежестта да докаже, че е организирало
дейността на водачите по такъв начин, че да се спазват нормативните изисквания
за почивките и за съблядаване на редовното им спазване, съгласно чл.10 от Регламент
561/2006г. В хода на проверката не било установено да са били предприети реални
и ефективни действия от транспортното предприятие по спазване на почивките на
водачите, поради което правилно било констатирано нарушението, квалифицирано
като такова по чл.104 ал.1 от ЗАвт.П. Неоснователно ВРС приел, че не е посочена
правната разпоредба, регламентираща намалената дневна почивка, която следвало и
не била осигурена на водача. В обстоятелствената част на АУАН и на НП било
посочено, че превозвачът не организирал работата на водача с намалена седмична
почивка от поне 24 последователни и непркъснати часа, както било предвидено в
чл.8, §6, изр.3 от Регламента. С оглед на това нарушението било правилно и
законосъобразно описано в НП и наложената за него санкция следвало да се
изтърпи, за да бъдат постигнати целите на превенцията. Претендира се уважаване
на жалбата като основателна, отмяна на Решението на ВРС и потвърждаване на НП.
Ответникът „Н.
ТУРС“ ООД-гр.Варна в писмен отговор изразява становище за неоснователност на
касационната жалба. Моли да бъде отхвърлена. ВРС правилно отменил НП като
издадено при съществени нарушения на процесуалния и материалния закон, за
нарушение, каквото не било извършено. Поддържат изцяло доводите във въззивната
жалба за незаконосъобразност на НП, която ВРС основателно уважил и отменил НП.
Поддържат мотивите в Решението за отмяна на НП и молят да бъде потвърдено.
Представителят Окръжна
прокуратура-Варна изразява становище за отхвърляне на касационната жалба като
неоснователна и за потвърждаване на Решението на ВРС като правилно и
законосъобразно.
Касационната
жалба е подадена в срока по чл.211 ал.1 от АПК от надлежна страна и е
процесуално допустима.
Разгледана по
същество, касационната жалба е основателна.
Съгласно чл.63
ал.1 от ЗАНН Решението на ВРС подлежи на касационно оспорване на основанията,
предвидени в чл.348 ал.1 от НПК., като касационният съд обсъжда само посочените
в жалбата пороци на решението, като за неговата валидност, допустимост и
съответствие с материалния закон следи и служебно съгласно чл.218 от АПК.
Касаторът претендира отмяна на Решението на основание чл.348 ал.1 т.1 от НПК.
Решението на
първоинстанционния съд е валидно и допустимо.
Касационният
състав намира за основателно оплакването за неправилно приложение на
материалния закон при постановяване на Решението на ВРС.
След преценка на доказателствата, ВРС установил от фактическа страна, че на 19.12.2018г.
в град Варна е извършена комплексна проверка на „Н. ТУРС“ ООД-гр.Варна във
връзка с транспортната му дейност като превозвач с лиценз №1376/19.04.2012г. за
извършване на международен превоз на пътници, при която са проверени
представените от дружеството документи за извършваните превози и е
констатирано, че след края на предишната седмична почивка в 10.55часа на
09.06.2018г. и следващите шест 24-часови периода до 16.45часа на 15.06.2018г.,
водачът Р. Н. Б. на 15.06.2018г. е ползвал почивка през времето от 10.55часа до
16.45 часа - общо 5 часа и 50 минути, вместо намалената седмична почивка от
поне 24 часа; че за периода от 03.06.2018г. до 30.06.2018г. водачът Р. Б. не е
ползвал нормална седмична почивка от 45последователни часа; че това е нарушение
на изискването в глава II от
Регламент 561/06г. ВРС установил, че за установеното при проверката на
дружеството превозвач „Н. ТУРС“ ООД-гр.Варна е съставен констативен протокол
бл.№258148/ 19.12.2018г., който е връчен на представителят му, че срещу
съставения АУАН за нарушението не постъпили възражения.
В Решението ВРС
направил изводите, че описаната фактическа обстановка се установява от
събраните по делото писмени доказателства: приложените в преписката, справката
за нарушител, поканата, приемо-предавателния протокол, констативния протокол,
както и от събраните гласни доказателства – показанията на свид. Георгиев /
актосъставител, участвал в проверката/, които кредитирал изцяло. ВРС преценил и
посочил в Решението, че АУАН и НП са издадени от компетентни лица, но отменил
НП тъй като счел, че в производството по издаването му са допуснати съществени
процесуални нарушения, а материалния закон е приложен неправилно.
Касационният
състав констатира, че изводите в Решението на ВРС са в противоречие с
правилните му установявания за релевантните факти и обстоятелства, свързани с
нарушението и нарушителя. Основателно събраните писмени и гласни доказателства
за съществените в случая факти и обстоятелства са кредитирани като
безпротиворечиви. Всички писмени доказателства свидетелстват, че „Н. ТУРС“
ООД-гр.Варна е проверения субект именно в качеството му на лицензиран превозвач
за международен превоз на пътници, което е посочено в АУАН и в НП. Посочено е,
че нарушението е установено във връзка с представените от това дружество
документи свързани с осъществената от него транспортна дейност. С цитираната в
Решението покана, която е приета по делото и кредитирана от ВРС, е изискано от
дружеството да представи документацията си за осъществената от него транспортна
дейност в периода 01.06.2018г. до 31.07.2018г., документите за работното време
на водачите, тахографските листи, график за работа на водачите, книга за
инструктирането им за спазване на Реглмент №561/2006г. и №165/2014г., пътните
листи и т.н. ВРС приел и кредитирал наличните в преписката приемо-предавателен
протокол и констативен протокол, в съответствие с които установил от фактическа
страна, че през юни-юли 2018г. „Н. ТУРС“ ООД-гр.Варна е превозвач, който чрез
водачите си, един от които е Р. Н. Б., осъществява транспортна дейност. По това
обстоятелство не е имало спор между страните и то еднозначно е установено и
посочено в т.2 на констативния протокол, където Р. Н. Б. е сред изброените назначени
водачи в дружеството, името му фигурира като водач в пътните и тахографските
листи и в обстоятелствената част на АУАН и на НП. Поради това неправилен и в противоречие
с установеното от доказателствата е направения в Решението извод, че от АУАН и
НП не става ясно кой е превозвача, какви са правоотношенията му с водача Р. Б.
и кой следва да носи отговорност за организирането на работата на този водач.
В Решението ВРС
е посочил, че нарушението е констатирано при извършена проверка на дружеството
–превозвач и са изброени приетите по делото писмени доказателства, във връзка с
тази проверка, приложени в административно-наказателната преписка, сред които
са поканата, пътните и тахографски листи, констативния протокол и т.н. От
отразеното в тези писмени доказателства и показанията на свидетеля – участвал в
проверката актосъставител е видно, че са били изяснени всички факти и
обстоятелства за това в кои дни и часови интервали „Н. ТУРС“ ООД-гр.Варна е
възлагало на Р. Б. в качеството му на водач да управлява МПС и в кои той е
почивал и не е участвал в транспортната му дейност. Именно въз основа на тези
доказателства в обстоятелствената част на АУАН и на НП са посочени конкретно с
ден, час и минута периодите на управление на водача, в които е извършвал
възложената му от дружеството транспортна дейност и времето, когато е почивал. В
производството пред ВРС от дружеството-превозвач не са представени нови
доказателства, които да водят до други установявания за времето на управление и
на почивка на водача през юни 2018г. Това сочи, че АУАН и на НП са издадени
след като са били събрани доказателствата, от които еднозначно и безсъмнено са
установени фактите и обстоятелства, при които е осъществено нарушението, за
което са издадени. До този извод е следвало да достигне и ВРС, съобразявайки
правилната си констатация, че срещу АУАН не са депозирани възражения от
превозвача. След като фактите за периодите на почивка и на курсовете, извършени
от водача по възлагане от дружеството-превозвач в изпълнение на транспортната
му дейност са правилно установени и доказани с пътните и тахографски листи, неоснователно
ВРС заключил, че не е изяснено нарушението и какво е направил, респ. не е направил
превозвача. Щом след края на предишната седмична почивка в 10.55часа на
09.06.2018г. в следващите шест 24-часови периода превозвачът „Н. ТУРС“
ООД-гр.Варна е възлагал на водача си Р. Н. Б. извършване на превозна дейност и
му е подписвал пътните листи, вкл. на 15.06.2018г., когато му е разрешил
излизане с МПС за осъществяване на поредния курс, въпреки, че на 15.06.2018г.
водачът е ползвал общо 5 часа и 50 минути почивка през времето от 10.55часа до
16.45 часа, ясно е, че превозвачът е организирал така работата на водача, че
той е бил във фактическа невъзможност да ползва на 15.06.2018г. задължителната
по регламент намалена седмична почивка от поне 24 часа. Поради това в
съответствие с доказателствата е описаното в НП нарушение, изразяващо се в
това, че на 15.06.2018г. в 16,45часа транспортното предприятие не е
организирало по такъв начин работата на дадения водач, че той да е в състояние
да спази изискването в глава II от Регламент (ЕО) 561/2006г., която касае
времето на управление, почивките по време на работа и почивките.
В АУАН освен
текстово е посочена цифрово разпоредбата на чл.8, §6, изр.3 от Регламент
№561/2006г., която разписва, че седмичната почивка започва не по-късно от края
на шест 24-часови периода от края на предишната седмична почивка. В Регламента
са дефинирани понятията:
-„седмична почивка“ –седмичен период от време, през който водачът може свободно
да разполага със своето време;
-„нормална седмична почивка“ - всеки период с продължителност 45
часа;
- „намалена седмична почивка“ – период който е по-къс от 45
часа, който може, при спазване на условията, предвидени в член 8, § 6 да
бъде съкратен до минимум 24 последователни часа.
Правилно тези
понятия са използвани в АУАН и в НП, а извършеното от дружеството е квалифицирано
като нарушение на чл.10 §2, изр.1, предл.2 от Регламент 561/2006г., в глава III
„Отговорност на транспортните предприятия“, съгласно който транспортното предприятие
организира работата на водачите, посочена в §1 по такъв начин, че водачите да са
в състояние да спазват Регламент (ЕИО) № 3821/85 и глава
II от настоящия регламент. Правилно
в АУАН и в НП е посочена препращащата към изискванията на Регламента разпоредба
на чл.78, ал.1 т.1 от ЗАвтП. Правилно за нарушението е приложена административно-наказателната
разпоредба на чл.104, ал.1 от ЗАвт.П, съгласно която превозвач,
който не осигури спазване на разпоредбите за работното време и почивките на
водачите при извършване на обществени превози на пътници и товари, включително
при превози за собствена сметка, се наказва с имуществена санкция - 1000лв.
Неправилно ВРС направил
извода, че АУАН и НП са издадени при незаконосъобразно проведено производство.
Те са постановени в сроковете по ЗАНН и от компетентните лица. Съдържанието им
отговаря на изискуемото в чл.42 и чл.57 от ЗАНН, а оплакванията във въззивната
жалба, че АУАН и НП не съдържат точно и пълно описание на нарушението и на
доказателствата, които го подкрепят са неоснователни. В обстоятелствената част
на АУАН и на НП достатъчно конкретно са описани и индивидуализирани фактите и
обстоятелствата от обективния състав на нарушението изразяващо се в
неизпълнение на задължението от страна на превозвача така да организира
транспортната дейност на водачите и в частност на Р. Н. Б., че той да е могъл
да използва поне минималната намалена седмична почивка от 24часа на
15.06.2018г. Тъй като седмичната почивка по цитираните дефиниции в Регламента
може освен намалена, да е нормална, правилно в НП е посочено, че конкретния
водач през периода от 03.06.2018г. до 30.06.2018г. не е ползвал нормална
седмична почивка от 45 последователни часа. Това показва, че проверяващите са
изяснили всички факти и обстоятелства и ясно и еднозначно са установили, че към
15.06.2018г. дружеството не е организирало така работата на водача Б., че той
да може да ползва намалена седмична почивка от 24 часа, а и не е ползвал и
нормална такава. От друга страна това са обстоятелства, взети предвид при
преценката за обществената опасност на нарушението и извършителя и формиране на
извода, че нарушението не е маловажен случай и не попада в приложното поле на
чл.28 от ЗАНН. Поради това основателно в касационната жалба се претендира
отмяна на Решението на ВРС поради неправилност на извода в него, че нарушението
не е достатъчно описано и индивидуализирано. Спазено е изискването на ЗАНН за
съдържанието на АУАН и на НП, тъй като АНО е посочил в обстоятелствената част
на НП, че го издава въз основа на АУАН №258148/19.12.2018г., а той и
доказателствата посочени в него са налични в преписката и с тях привлеченото
към отговорност дружество е запознато, поради което не е ограничено правото му на
защита. След като е установил от тахографските листи от апарата на автобуса „Форд
Транзит“ с рег. № В 5254РК /представени
в хода на проверката преди съставяне на АУАН/управляван от водача Р. Б. през юни
2018г., въззивният съд е следвало да потвърдил НП като законосъобразно. За
нарушение по чл.104 ал.1 от ЗАвт.П се санкционира превозвача независимо дали по
времето когато е следвало да бъде водача в намалена 24часова седмична почивка е
осъществявал обществен превоз или превоз за собствена сметка, както и
независимо от това кой е собственика на МПС, което е управлявал.
Поради това основателни
са изложените доводи в касационната жалба, че НП е правилно и законосъобразно
издадено и с него основателно и законосъобразно е санкционирано дружеството, в
качеството му на превозвач. Налице е основанието в чл.348, ал.1 т.2 от НПК за
отмяна на Решението на ВРС и вместо него следва да бъде постановено ново
решение, с което да бъде потвърдено НП №23-0000083/13.02.2019г. като правилно и
законосъобразно издаденото.
Водим от това и
на основание чл.222 ал.1 от АПК във вр. с чл.63 от ЗАНН, Съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №1129/10.06.2019г. постановено
по НАХД №1329/2019г. на РС-Варна, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА НП №23-0000083/13.02.2019г. на
Началника на Обл. отдел „АА“-Варна, с което на „Н. ТУРС“ ООД-гр.Варна на
основание чл.104 ал.1 от ЗАвт.П е наложена имуществена санкция в размер на
1000лв., за нарушение на чл.10 §2 изр.1 предл.2 от Регламент 561/06 във вр. с
чл.78, ал.1, т.1 от ЗАвтП.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове:1.
2.